Парламентът прие окончателно закона за БНБ, който урежда статута на еврото у нас
Предвижда се новият закон за Българска народна банка да влезе в действие от деня, посочен в решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България.
Със законопроекта за Българска народна банка се урежда статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, стартирането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Преодоляват се и всички правни несъответствия, регистрирани в отчетите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за Българска народна банка.
Не се плануват промени по отношение на настоящото законодателство във връзка с процедурата по желание на състав на Управителния съвет на Българска народна банка . Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. По предложение на шефа Народното събрание ще избира и подуправителите-ръководители на главните ръководства " Емисионно ", " Банково " и " Банков контрол ". Другите трима членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на Управителния съвет остава шест години, предава Българска телеграфна агенция.
В законопроекта е регламентирано и ръководството на аварийните активи на Българската национална банка, които не са свързани с паричната политика на евросистемата, както и опцията Българска народна банка да ръководи непознати активи.
Близо три часа продължиха дебатите по законопроекта в пленарната зала, стигна се до замяна на реплики на висок звук. По време на полемиката от " Възраждане " още веднъж показаха опасения от повишение на цените и инфлацията след влизането в еврозоната, както и опасения за загуба на суверенитет. От партията предложиха да се запише, че законът влиза в действие от 2043 година, само че това също беше отхвърлено от ръководещото болшинство.
От " Българска социалистическа партия за България " показаха, че България към момента не е подготвена да влезе в еврозоната.
От " Продължаваме промяната-Демократична България " разясниха, че е неуместно да се приказва за загуба на суверенитет , тъй като и сега сме в условия на Валутен ръб. Управляващите показаха още, че през 2023 година, когато се причисли към еврозоната, Хърватия има връх по напредък на приходите в Европейски Съюз, а резултатът от еврото върху инфлацията в страната е 0,2%.
От " ИТН " желаеха член на Управителния съвет на Българска народна банка да не може да бъде лице, което в предходните пет години е било член на политическа партия , като условието да влезе в действие от 8 март тази година. Предложението обаче не беше подкрепено от пленарната зала.
Със законопроекта за Българска народна банка се урежда статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, стартирането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Преодоляват се и всички правни несъответствия, регистрирани в отчетите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за Българска народна банка.
Не се плануват промени по отношение на настоящото законодателство във връзка с процедурата по желание на състав на Управителния съвет на Българска народна банка . Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. По предложение на шефа Народното събрание ще избира и подуправителите-ръководители на главните ръководства " Емисионно ", " Банково " и " Банков контрол ". Другите трима членове на Управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на Управителния съвет остава шест години, предава Българска телеграфна агенция.
В законопроекта е регламентирано и ръководството на аварийните активи на Българската национална банка, които не са свързани с паричната политика на евросистемата, както и опцията Българска народна банка да ръководи непознати активи.
Близо три часа продължиха дебатите по законопроекта в пленарната зала, стигна се до замяна на реплики на висок звук. По време на полемиката от " Възраждане " още веднъж показаха опасения от повишение на цените и инфлацията след влизането в еврозоната, както и опасения за загуба на суверенитет. От партията предложиха да се запише, че законът влиза в действие от 2043 година, само че това също беше отхвърлено от ръководещото болшинство.
От " Българска социалистическа партия за България " показаха, че България към момента не е подготвена да влезе в еврозоната.
От " Продължаваме промяната-Демократична България " разясниха, че е неуместно да се приказва за загуба на суверенитет , тъй като и сега сме в условия на Валутен ръб. Управляващите показаха още, че през 2023 година, когато се причисли към еврозоната, Хърватия има връх по напредък на приходите в Европейски Съюз, а резултатът от еврото върху инфлацията в страната е 0,2%.
От " ИТН " желаеха член на Управителния съвет на Българска народна банка да не може да бъде лице, което в предходните пет години е било член на политическа партия , като условието да влезе в действие от 8 март тази година. Предложението обаче не беше подкрепено от пленарната зала.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ