10 града стават мегаполиси с над 10 млн. жители до 2030 г.
Предвижда се 10 града да получат статут на мегаполис до 2030 година с население от над 10 милиона души, оповестява " Световният стопански конгрес ", цитирайки Организация на обединените нации и допълват, че по този начин общият брой на мегаполисите ще доближи 43.
Повишаването на броя на мегаполисите е най-видимото доказателство за ускоряващата се световна наклонност към урбанизация. През 1950 година градовете са били дом на 751 милиона души, по-малко от една трета от международното население. Само два града (Ню Йорк и Токио) имаха над 10 милиона поданици. Днес 55% от нас живеят в градски региони - това са 4,2 милиарда жители. със идващото потомство този дял ще нарасне до 68%, като евентуално ще добави още 2,5 милиарда души към към този момент пренаселените градове.
20% от тези промени в градските региони ще се осъществят в Азия и Африка. Отчасти това се дължи на доста високите равнища на урбанизация на други места - четири от пет души в Америка и три четвърти от европейците към този момент живеят в градове. За разлика от тях, в градовете е единствено половината от популацията на Азия, а Африка към момента е най-вече в селските региони.
Но това се трансформира бързо. В момента 22 от 33-те международни града с население над 10 милиона са в Азия и Африка, както и всички, като се изключи един от 10-те, които ще се причислят към тях до 2030 година.
Най-голям напредък ще има Индия с 416 милиона нови градски поданици до 2050година. Делхи ще изпревари Токио като най-гъсто обитаем град в света до 2028 година, като до 2030 година той ще нарасне до 39 милиона души. Бангалор и Ченай ще се причислят към Хайдерабад и Ахмедабад.
Китай получава още две мегаполиси, като Ченду и Нанкин ще се причислят към шестте, които към този момент са с над 10-те милиона население (Шанхай, Пекин, Чунцин, Тянжин, Гуанджоу и Шенжен).
Но растежът на Азия никога не е стеснен до Индия и Китай. Столицата на Бангладеш, Дака, се чака да бъде четвъртият по величина град в света до 2030 година, със зашеметяващите 28 милиона поданици. Карачи и Лахор в Пакистан ще се повдигнат нагоре в класацията, а Манила и Джакарта ще претърпят взрив в популацията. Новите мегаполиси ще включват Сеул и Хо Ши Мин, и Техеран също ще доближи 10 милиона души.
Наблюдава се удивително изключение от азиатския взрив на популацията в застаряващата Япония. Преди двадесет години Осака бе на второ място след Токио. Но популацията на неговия столичен район доближи най-високата си стойност от 19 милиона и в този момент в действителност понижава. До 2030 година той ще отпадна от първите 10.
С най-многобройното население в села, Африка има най-големи благоприятни условия за смяна. Кайро ще остане най-големият град на континента. Но Киншаса в Демократична република Конго няма да бъде надалеч обратно, изпреварвайки Лагос през идващото десетилетие, и на път да пробие в топ 10. Столицата на Ангола Луанда ще се удвои до близо 15 милиона души. Дар-ес-Салам в Танзания, различен предстоящ мегаполис, нараства с половин милион души всяка година.
Изненадващо, не се плануват нови мегаполиси за Америка. Сао Пауло и Мексико Сити са понастоящем четвърти и пети по величина в света. Но до 2030 година те ще спаднат до 9 и 8 надлежно - всеки един към момента е преуспяващ, възходящ мегаполис, само че некадърен да се оправи с невероятната агресия, планувана в Азия и Африка.
През 1950 година Съединени американски щати могат да се похвалят с шест от 20-те най-големи града в света. До 2030 година той ще има единствено един - Ню Йорк.
Европа е с най-вече градове, които в действителност губят население (особено в Полша, Румъния, Русия и Украйна). Но също по този начин тук е единственото място отвън Азия и Африка, където ще се реализира статут на мегаполис до 2030 година Не Париж, Москва или Истанбул - те към този момент са в листата. След интервал на крах през втората половина на 20-ти век и близо 200 години, откогато е бил най-гъсто обитаем град на планетата, Лондон още веднъж нараства бързо.
Предизвикателствата, пред които са изправени мегаполисите в света, са големи, защото милиони хора се реалокират в региони, които постоянно се борят с пренаселване. Жилищата, замърсяването, превозът, инфраструктурата,неравенството и обществените конфликти, всички изискват креативен решения.
Повишаването на броя на мегаполисите е най-видимото доказателство за ускоряващата се световна наклонност към урбанизация. През 1950 година градовете са били дом на 751 милиона души, по-малко от една трета от международното население. Само два града (Ню Йорк и Токио) имаха над 10 милиона поданици. Днес 55% от нас живеят в градски региони - това са 4,2 милиарда жители. със идващото потомство този дял ще нарасне до 68%, като евентуално ще добави още 2,5 милиарда души към към този момент пренаселените градове.
20% от тези промени в градските региони ще се осъществят в Азия и Африка. Отчасти това се дължи на доста високите равнища на урбанизация на други места - четири от пет души в Америка и три четвърти от европейците към този момент живеят в градове. За разлика от тях, в градовете е единствено половината от популацията на Азия, а Африка към момента е най-вече в селските региони.
Но това се трансформира бързо. В момента 22 от 33-те международни града с население над 10 милиона са в Азия и Африка, както и всички, като се изключи един от 10-те, които ще се причислят към тях до 2030 година.
Най-голям напредък ще има Индия с 416 милиона нови градски поданици до 2050година. Делхи ще изпревари Токио като най-гъсто обитаем град в света до 2028 година, като до 2030 година той ще нарасне до 39 милиона души. Бангалор и Ченай ще се причислят към Хайдерабад и Ахмедабад.
Китай получава още две мегаполиси, като Ченду и Нанкин ще се причислят към шестте, които към този момент са с над 10-те милиона население (Шанхай, Пекин, Чунцин, Тянжин, Гуанджоу и Шенжен).
Но растежът на Азия никога не е стеснен до Индия и Китай. Столицата на Бангладеш, Дака, се чака да бъде четвъртият по величина град в света до 2030 година, със зашеметяващите 28 милиона поданици. Карачи и Лахор в Пакистан ще се повдигнат нагоре в класацията, а Манила и Джакарта ще претърпят взрив в популацията. Новите мегаполиси ще включват Сеул и Хо Ши Мин, и Техеран също ще доближи 10 милиона души.
Наблюдава се удивително изключение от азиатския взрив на популацията в застаряващата Япония. Преди двадесет години Осака бе на второ място след Токио. Но популацията на неговия столичен район доближи най-високата си стойност от 19 милиона и в този момент в действителност понижава. До 2030 година той ще отпадна от първите 10.
С най-многобройното население в села, Африка има най-големи благоприятни условия за смяна. Кайро ще остане най-големият град на континента. Но Киншаса в Демократична република Конго няма да бъде надалеч обратно, изпреварвайки Лагос през идващото десетилетие, и на път да пробие в топ 10. Столицата на Ангола Луанда ще се удвои до близо 15 милиона души. Дар-ес-Салам в Танзания, различен предстоящ мегаполис, нараства с половин милион души всяка година.
Изненадващо, не се плануват нови мегаполиси за Америка. Сао Пауло и Мексико Сити са понастоящем четвърти и пети по величина в света. Но до 2030 година те ще спаднат до 9 и 8 надлежно - всеки един към момента е преуспяващ, възходящ мегаполис, само че некадърен да се оправи с невероятната агресия, планувана в Азия и Африка.
През 1950 година Съединени американски щати могат да се похвалят с шест от 20-те най-големи града в света. До 2030 година той ще има единствено един - Ню Йорк.
Европа е с най-вече градове, които в действителност губят население (особено в Полша, Румъния, Русия и Украйна). Но също по този начин тук е единственото място отвън Азия и Африка, където ще се реализира статут на мегаполис до 2030 година Не Париж, Москва или Истанбул - те към този момент са в листата. След интервал на крах през втората половина на 20-ти век и близо 200 години, откогато е бил най-гъсто обитаем град на планетата, Лондон още веднъж нараства бързо.
Предизвикателствата, пред които са изправени мегаполисите в света, са големи, защото милиони хора се реалокират в региони, които постоянно се борят с пренаселване. Жилищата, замърсяването, превозът, инфраструктурата,неравенството и обществените конфликти, всички изискват креативен решения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ