Денят, в който източногерманците разбиха вратата
Предвидено било да има наденички и бира - на моравата тъкмо край унгарско-австрийската граница. Символичният празник в оня ден отваря опция - съзнателно или не - за първото всеобщо бягство на жители от Германска демократична република на Запад, споделя Фолкер Вагенер в публикация за " Дойче веле ".
Големите исторически събития от време на време стартират напълно незабележимо. Както става на 19 август 1989-а. Небето над Шопрон не дава обещание нищо положително - тъмни облаци са надвиснали над унгарското градче, ситуирано директно до границата с Австрия. Предвидено е да се организира пикник, само че по-специален - хората се събират под мотото " Европа без бариери ". Пикникът е политически.
Никой летописец не би отбелязал това събитие, в случай че на въпросния 19 август рядката композиция от опция, случайност и увереност не бе предиздвикала хората, вместо да похапнат наденички, да създадат нещо напълно друго. В края на този ден близо 700 жители на Германска демократична република минават " отвъд ". Източногерманските туристи, които са на посещаване в Унгария, щурмуват дървената врата и се втурват към свободата - към Австрия. Това е увертюрата към рухването на Берлинската стена три месеца по-късно.
Героите и техните оръжия
В центъра на събитието са " Ханзи " и " Арпи ". Главният контрольор Йохан Гьолтл и подполковник Арпад Бела се познават от години. Единият служи от западната страна на границата, другият оттатък желязната завеса. " Имахме револвери " Глок ", спомня си 25 години по-късно " Ханзи " Гьолтл. " Деветмилиметрови! " Глок " -ът е цялостна злополука, няма обичаен предпазител и носи огромен риск. А трябваше да носим оръжията заредени ". И " Арпи " Бела имал " Глок " в кобура - унгарско копие на оригинала.
Двамата и до през днешния ден не могат да се начудят на това, което ги връхлита като вихър малко преди 15 часа. В този миг " Ханзи " и " Арпи " са на самата граница в очакване на участниците в пикника. Зелената полоса от унгарска страна е мъчно обозрима - един рид препречва погледа. Изведнъж стотици мъже, дами и деца се втурват от хълма надолу, форсират, минават с бяг около " Арпи " и още няколко други граничари, разрушават вратата на оградата и секунди по-късно към този момент са в различен свят - на Запад.
Надалеч от Германска демократична република
Следват ги хиляди, защото през лятото на 1989-а Германска демократична република се срутва. В стопански проект обстановката е доста тежка, хората са изпълнени с яд, до момента в който Ерих Хонекер и неговото държавно управление популяризират възторжени известия по случай 40-ата годишнина от основаването на страната на служащите и селяните. Сигналите от страна на народа остават нечути. И източногерманците се избавят, като напущат страната.
В Унгария, най-западната от източноевропейските страни, към оня миг на Балатон се намират десетки хиляди туристи от Германска демократична република. Първите клюки за пропускливата граница към Унгария не закъсняват да се разпространят. Още през май външните министри на двете страни - Алоис Мок и Гюла Хорн, алегорично разрязват граничната ограда. Възможността наподобява добра - дотолкоз, че мнозина остават в Унгария, просрочвайки визите си. Бягството се приготвя в цялостна загадка. Местните поданици оказват подпомагане. Средната наблюдателна кула в пустата нормално била празна, затопа било най-добре да се мине край каменоломната към гората, след което да се тръгне към кулата. Идеята за паневропейския пикник била на Ото декор Хабсбург, тогавашен ръководител на Паневропейския съюз и наследник на последния кайзер на Австро-Унгария, и тя се оказала идеална опция за републиканско бягство.
Кой подкрепя бежанците?
Унгария по това време към този момент е много напреднала в смекчаването на държавната социалистическа теория. Година преди историческия пикник държавното управление в Будапеща дава на жителите си свободата да пътуват. Същата година държавният министър Имре Пожгай дефинира желязната завеса като " морално и политически остаряла ". И унгарците отхвърлят повече да бъдат " надзорници " на десетките хиляди източногермански туристи на Балатон. Въпросът кой е главният уредник на събитията от 19 август остава и през днешния ден, 30 години по-късно, без недвусмислено явен отговор. Дали има интервенция на новосформираната унгарска съпротива, дали на отсъстващия наследник на кайзера (Ото декор Хабсбург е представляван от щерка си Валбурга) или на тайните служби? Или може би са забъркани всички дружно?
Валбурга декор Хабсбург назовава татко си идеолог на политическия пикник, който е трябвало категорично да бъде позволен от тогавашното унгарско държавно управление. И до през днешния ден обаче съществува теорията, че новият опозиционен съюз - " Унгарският либерален конгрес ", е провел печенето на наденички, с цел да тества процеса на демократизация в Унгария.
Особено тайнствено наподобява следното: не някой различен, а тогавашният държавен министър Имре Пожгай, един от патроните на пикника, влиза няколко дни преди този момент по отношение на Малтийския медал в страната. Именно представители на ордена се грижели за тези източногермански туристи, пристигнали не да плуват в Балатон, а да бягат на Запад. Посланието на министъра гласяло, че границата ще бъде отворена за няколко часа и туристите от Германска демократична република " биха могли да намерят пътя до такава степен, в случай че инцидентно пожелаят да са наоколо ".
Чудодейните позиви
Любопитно е, че унгарските опозиционери и Паневропейският съюз са единомислещи в едно: и до през днешния ден се изумяват от динамичността, с която се развиват събитията този следобяд. Все отново някой би трябвало да е направлявал нещата - дискретно, само че дейно. Ласло Наги, някогашен деятел на " Унгарския либерален конгрес ", не стопира да се удивлява, че в навечерието на пикника водач на посолството на Германска федерална република в Будапеща разнасял цели чували позиви край Балатон - " предложения " за пикника - на немски и на маджарски. Невидимото подпомагане на федералното разузнаване и на други секрети служби в това време е обществена загадка.
Арпад Бела и неговите сътрудници са изправени в оня миг пред рискова алтернатива. Тяхна задача е да спрат бежанците, в случай че се наложи - и с оръжие, в случай че не го създадат, биха направили нарушаване на служебните си отговорности. Решението на Бела е в действителност соломоновско: унгарците обръщат тил на устремилите се на Запад 700 души и вместо това да ги спрат, стартират да управляват паспортите на идващите от Австрия посетители за пикника. Геройство?
В никакъв случай! " Ханзи " Гьолтл, сътрудника на " Арпи ", претърпява щурма на оградата от другата страна. Години по-късно той споделя за случилото се на някогашния немски канцлер Хелмут Кол, както и това, че след това Бела получил дисциплинарно наказване. " Този глупак ", бил споделил Кол по адрес на шефа на Бела - " че нали всичко беше контрактувано ".
Големите исторически събития от време на време стартират напълно незабележимо. Както става на 19 август 1989-а. Небето над Шопрон не дава обещание нищо положително - тъмни облаци са надвиснали над унгарското градче, ситуирано директно до границата с Австрия. Предвидено е да се организира пикник, само че по-специален - хората се събират под мотото " Европа без бариери ". Пикникът е политически.
Никой летописец не би отбелязал това събитие, в случай че на въпросния 19 август рядката композиция от опция, случайност и увереност не бе предиздвикала хората, вместо да похапнат наденички, да създадат нещо напълно друго. В края на този ден близо 700 жители на Германска демократична република минават " отвъд ". Източногерманските туристи, които са на посещаване в Унгария, щурмуват дървената врата и се втурват към свободата - към Австрия. Това е увертюрата към рухването на Берлинската стена три месеца по-късно.
Героите и техните оръжия
В центъра на събитието са " Ханзи " и " Арпи ". Главният контрольор Йохан Гьолтл и подполковник Арпад Бела се познават от години. Единият служи от западната страна на границата, другият оттатък желязната завеса. " Имахме револвери " Глок ", спомня си 25 години по-късно " Ханзи " Гьолтл. " Деветмилиметрови! " Глок " -ът е цялостна злополука, няма обичаен предпазител и носи огромен риск. А трябваше да носим оръжията заредени ". И " Арпи " Бела имал " Глок " в кобура - унгарско копие на оригинала.
Двамата и до през днешния ден не могат да се начудят на това, което ги връхлита като вихър малко преди 15 часа. В този миг " Ханзи " и " Арпи " са на самата граница в очакване на участниците в пикника. Зелената полоса от унгарска страна е мъчно обозрима - един рид препречва погледа. Изведнъж стотици мъже, дами и деца се втурват от хълма надолу, форсират, минават с бяг около " Арпи " и още няколко други граничари, разрушават вратата на оградата и секунди по-късно към този момент са в различен свят - на Запад.
Надалеч от Германска демократична република
Следват ги хиляди, защото през лятото на 1989-а Германска демократична република се срутва. В стопански проект обстановката е доста тежка, хората са изпълнени с яд, до момента в който Ерих Хонекер и неговото държавно управление популяризират възторжени известия по случай 40-ата годишнина от основаването на страната на служащите и селяните. Сигналите от страна на народа остават нечути. И източногерманците се избавят, като напущат страната.
В Унгария, най-западната от източноевропейските страни, към оня миг на Балатон се намират десетки хиляди туристи от Германска демократична република. Първите клюки за пропускливата граница към Унгария не закъсняват да се разпространят. Още през май външните министри на двете страни - Алоис Мок и Гюла Хорн, алегорично разрязват граничната ограда. Възможността наподобява добра - дотолкоз, че мнозина остават в Унгария, просрочвайки визите си. Бягството се приготвя в цялостна загадка. Местните поданици оказват подпомагане. Средната наблюдателна кула в пустата нормално била празна, затопа било най-добре да се мине край каменоломната към гората, след което да се тръгне към кулата. Идеята за паневропейския пикник била на Ото декор Хабсбург, тогавашен ръководител на Паневропейския съюз и наследник на последния кайзер на Австро-Унгария, и тя се оказала идеална опция за републиканско бягство.
Кой подкрепя бежанците?
Унгария по това време към този момент е много напреднала в смекчаването на държавната социалистическа теория. Година преди историческия пикник държавното управление в Будапеща дава на жителите си свободата да пътуват. Същата година държавният министър Имре Пожгай дефинира желязната завеса като " морално и политически остаряла ". И унгарците отхвърлят повече да бъдат " надзорници " на десетките хиляди източногермански туристи на Балатон. Въпросът кой е главният уредник на събитията от 19 август остава и през днешния ден, 30 години по-късно, без недвусмислено явен отговор. Дали има интервенция на новосформираната унгарска съпротива, дали на отсъстващия наследник на кайзера (Ото декор Хабсбург е представляван от щерка си Валбурга) или на тайните служби? Или може би са забъркани всички дружно?
Валбурга декор Хабсбург назовава татко си идеолог на политическия пикник, който е трябвало категорично да бъде позволен от тогавашното унгарско държавно управление. И до през днешния ден обаче съществува теорията, че новият опозиционен съюз - " Унгарският либерален конгрес ", е провел печенето на наденички, с цел да тества процеса на демократизация в Унгария.
Особено тайнствено наподобява следното: не някой различен, а тогавашният държавен министър Имре Пожгай, един от патроните на пикника, влиза няколко дни преди този момент по отношение на Малтийския медал в страната. Именно представители на ордена се грижели за тези източногермански туристи, пристигнали не да плуват в Балатон, а да бягат на Запад. Посланието на министъра гласяло, че границата ще бъде отворена за няколко часа и туристите от Германска демократична република " биха могли да намерят пътя до такава степен, в случай че инцидентно пожелаят да са наоколо ".
Чудодейните позиви
Любопитно е, че унгарските опозиционери и Паневропейският съюз са единомислещи в едно: и до през днешния ден се изумяват от динамичността, с която се развиват събитията този следобяд. Все отново някой би трябвало да е направлявал нещата - дискретно, само че дейно. Ласло Наги, някогашен деятел на " Унгарския либерален конгрес ", не стопира да се удивлява, че в навечерието на пикника водач на посолството на Германска федерална република в Будапеща разнасял цели чували позиви край Балатон - " предложения " за пикника - на немски и на маджарски. Невидимото подпомагане на федералното разузнаване и на други секрети служби в това време е обществена загадка.
Арпад Бела и неговите сътрудници са изправени в оня миг пред рискова алтернатива. Тяхна задача е да спрат бежанците, в случай че се наложи - и с оръжие, в случай че не го създадат, биха направили нарушаване на служебните си отговорности. Решението на Бела е в действителност соломоновско: унгарците обръщат тил на устремилите се на Запад 700 души и вместо това да ги спрат, стартират да управляват паспортите на идващите от Австрия посетители за пикника. Геройство?
В никакъв случай! " Ханзи " Гьолтл, сътрудника на " Арпи ", претърпява щурма на оградата от другата страна. Години по-късно той споделя за случилото се на някогашния немски канцлер Хелмут Кол, както и това, че след това Бела получил дисциплинарно наказване. " Този глупак ", бил споделил Кол по адрес на шефа на Бела - " че нали всичко беше контрактувано ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ