БАН: По-висока инфлация до 2025 г. и спад в растежа на БВП
Предвид неподходящата външна и вътрешна икономическа конюнктура, действителният напредък на Брутният вътрешен продукт ще намалее до към 1,7% в интервала 2023-2025 година Това се показва в средносрочната макроикономическа прогноза на Българската академия на науките за интервала 2023-2025 година. Докладът беше оповестен от Института за стопански проучвания.
Очаква се забавянето на световната икономическа интензивност да продължи, като този развой ще се следи на първо място в развитите стопански системи и в по-слаба степен в разрастващите се страни.
Преобладаващата част от страните членки на Европейски Съюз ще навлязат в криза през 2023 година, което ще потисне външното търсене на България и темповете на експорт ще спаднат, като това най-силно ще се почувства през първата година на прогнозния интервал, прецизират от института при Българска академия на науките.
Основните финансови потоци към страната ще са от страна на еврофондовете. Ако няма нов потрес върху енергийните цени, стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация, само че процесът ще бъде по-скоро муден. Не се чака осезаемо повишение на безработицата, макар повишаването на заплащането на труда през последните месеци. Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка.
Продължаване на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал. Публичният дълг евентуално ще доближи равнища от към 30% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала, само че това надали ще окаже значително въздействие върху икономическата интензивност и инфлацията.
Предвид неналичието на политически консенсус, внезапни промени в данъчната политика не се чакат. Политиката на Българската национална банка (БНБ) за увеличение на наложителните минимални запаси не се чака да окаже сериозен резултат върху инфлационните процеси в страната, само че би се отразила в известно закъснение на темпа на кредитиране.
Високата инфлация през последните две години значи, че още през 2024 година Брутният вътрешен продукт в номинално изражение ще надвиши 200 милиарда лева До края на прогнозния интервал растежът гладко ще се възвърне до междинните равнища от преди пандемията.
В средносрочен проект икономическият напредък в България ще остане от порядъка на 3.0-3.5% годишно. Нарастването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и упованията за ускорено асимилиране на европейски средства в България, най-много по линия на НПВУ.
Очаква се забавянето на световната икономическа интензивност да продължи, като този развой ще се следи на първо място в развитите стопански системи и в по-слаба степен в разрастващите се страни.
Преобладаващата част от страните членки на Европейски Съюз ще навлязат в криза през 2023 година, което ще потисне външното търсене на България и темповете на експорт ще спаднат, като това най-силно ще се почувства през първата година на прогнозния интервал, прецизират от института при Българска академия на науките.
Основните финансови потоци към страната ще са от страна на еврофондовете. Ако няма нов потрес върху енергийните цени, стопанската система ще навлезе в интервал на дезинфлация, само че процесът ще бъде по-скоро муден. Не се чака осезаемо повишение на безработицата, макар повишаването на заплащането на труда през последните месеци. Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка.
Продължаване на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал. Публичният дълг евентуално ще доближи равнища от към 30% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала, само че това надали ще окаже значително въздействие върху икономическата интензивност и инфлацията.
Предвид неналичието на политически консенсус, внезапни промени в данъчната политика не се чакат. Политиката на Българската национална банка (БНБ) за увеличение на наложителните минимални запаси не се чака да окаже сериозен резултат върху инфлационните процеси в страната, само че би се отразила в известно закъснение на темпа на кредитиране.
Високата инфлация през последните две години значи, че още през 2024 година Брутният вътрешен продукт в номинално изражение ще надвиши 200 милиарда лева До края на прогнозния интервал растежът гладко ще се възвърне до междинните равнища от преди пандемията.
В средносрочен проект икономическият напредък в България ще остане от порядъка на 3.0-3.5% годишно. Нарастването на вложенията ще се дефинира главно от напредването на програмния интервал и упованията за ускорено асимилиране на европейски средства в България, най-много по линия на НПВУ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ