10-те най-разрушителни пандемии в човешката история
Предвид обстоятелството, че напоследък живеем под ненужната настойчивост на Ковид-19, взехме решение да ви срещнем с 10-те най-разрушителни пандемии, предизвикали огромна смъртност и оказали мощно неподходящо въздействие на човечеството.
В сложни времена като тези е значимо да сме наясно, че сходни болести постоянно е имало, а техните причинители могат да одобряват всякаква форма. Което пък ни води до следната мисъл: виновникът може да е всеки и всичко, само че соченето с пръст няма да помогне за неговото разкритие.
Черната гибел
Номер едно в един от най-неприятните описи заема Черната гибел 1347-1351. Една от най-смъртоносните и опустошителни пандемии в човешката история, която е предизвикала гибелта на сред 75 и 200 милиона души на териториите на Европа и Азия. Повечето учени показват като причина на Черната гибел Yersinia Pestis – бактерия, срещана постоянно при бълхите по разнообразни типове гризачи. Основната догадка е, че болестта е зародило в Източна Азия, а след това по Пътя на коприната е достигнало Крим през 1343 година Съществуват известни данни, че през 1351 година, когато болестта превзема и северозападна Русия, е върлувала и в земите на днешна България. Векове обратно, с цел да предотвратят всеобщото разпространяване на Черната гибел, чиновници в следения от Венеция пристанищен град Рагуза, употребявали метода „ карантина “, който изрично оказал добър резултат.
Бубонната чума
Оказа се, че в наименованията на прекалено много пандемии, стои точно чумата. В рамките на 18 месеца за гибелта на 100 000 души, съвсем 1/4 от популацията на Лондон е виновна Бубонната чума , вилняла в интервала 1665-1666 година От 1664 до 1666 пандемията била в доста по-малък мащаб, в сравнение с в средата на 14 век, само че тогава лондончани били атакувани от изключително вирулентен вариант на заболяването. Затова точно този интервал е прочут в историята като „ Великата чума “. Това е последната огромна поява на Бубонна чума в Англия по време на четиристотин годишния времеви диапазон на втората пандемична вълна на болестта. В тези тежки времена на заболявания, англичаните също са прибегнали до въвеждането на изолираност. 
Чумната пандемия
Чумната пандемия се е разпространявала от 14 до 17 век , само че ясно могат да бъдат разграничени три интервала, лишили най-вече човешки животи в международен мащаб, като последният трети се демонстрира от 1855 до 1959 година . Тя стартира в средата на XIX век в Китай, в провинцията Юнан. През 1855 чумата завладява два от най-големите градове – Хонконг и Гуанджоу. Чрез активността на комерсиалните им пристанища, болестта се разраства като доближава до Индия, Русия, Южна Африка, Южна Америка, Калифорния и даже Флорида. Болестта лишава над 11 милиона човешки живота. Третата чумна пандемия дава повече от скъпа информация на учените, защото по това време здравната просвета към този момент е по-напреднала. Благодарение на това не сте стига до четвърта вълна на болестта.
Холерата
Говорейки за интервали и пандемии, не можем да не споменем холерата , която предизвиква не едно или две, а цели седем спешни международни положения. Началото на първата холерна пандемия е през 1816 година , а краят на последната седма е през 1966. До XIX век заболяването е лимитирана единствено на полуостров Индостан, само че вследствие възходящата международна търговия, тя доближава и до нови земи. Първата пандемия обгръща Индия, Шри Ланка, днешните Бангладеш и Мианмар, Филипините и Близкия изток. Най-страшен е вероятно третият интервал на разпространяване на холерата, когато тя превзема няколко континента и взема милион жертви единствено в Русия. България е най-засегната по време на шестата холерна пандемия 1910-1911 година.
Грипът
В хода на тази приятна тематика за утринно кафе, даваме поле за изява и на пандемиите, породени от грип . Древногръцкият доктор Хипократ, прочут като „ бащата на медицината “ разказва за пръв път инфлуенцата през 412 пр.н.е. Грип или инфлуенца (познат в предишното като испанска болест) е остро инфекциозно заболяване, представляващо една от най-заразните инфекции. Причинява се от Influenza virus type А и Influenza virus type B. Първата известна пандемия от инфлуенца е тази от 1580 година, като по-късно талази на болестта са описвани в интервали от 10 до 30 години.
В интервала 1889-1890 година се развива пандемия , която стартира през май 1889 година от Бухара, Узбекистан. През октомври доближава Томск и региона на Кавказ. Бавно, само че несъмнено болестта се популяризира и на запад, като през декември същата година доближава до Северна Америка. В Южна Америка е открито през април-май 1890 година, в Индия през февруари-март 1890 година, а в Австралия през март-април 1890 година Пандемията е породена от вариант H2N8 на вируса на грипа, присъщ с високо равнище на схватливост и смъртност. Около 1 милион души умират от тази пандемична вълна на грипа.
Испанският грип
Испанският грип е друга пандемия породена от грипния вирус, минала през 1918-1919 година Тя е породена от грипния вариант H1N1, който пък е доста непосредствен до предизвикващия през 2009 свински грип. През октомври 1918 година болестта се трансформира в пандемия, обхванала целия свят, а към половин милиард души страдат от него. Вирусът бил извънредно вирулентен и за към 18 месеца се трансформира в палач на близо 50 милиона души. Според някои откриватели жертвите му са двойно повече. Оказва се, че в множеството страни е имало наложена цензура върху новините, съобщаващи за рисковата болест. Медиите стартират да осведомят за нея за пръв път в Испания, където сходна цензура нямало. Затова и грипът незаслужено получава названието „ испански “. 
Азиатският грип
Щам H2N2 или по този начин нареченият Азиатски грип. Пандемия от 1957-1958 е повода за гибелта на към 70 000 души в Съединени американски щати. Открит е за първи път в Китай през февруари 1957 година, а до 1958 съвсем няма незасегнати страни. Според учени болестта е пренесена от дивите патици върху хората. Жертвите на пандемията в международен мащаб са към 3 милиона души. Заразата е овладяна след основаването на ваксина.
Хонконгският грип
10 години по-късно човечеството е изправено за следващ път пред тежестта на вирус, единствено че този път на Хонконгски грип (щам H3N2). Той съставлява мутирала форма на Азиатския и още веднъж лишава милиони човешки животи. За жал този грип продължава да циркулира измежду популацията и в наши дни.
Eдрата шарка
Епидемията от едра шарка в интервала 1775-1782 година се популяризира последователно в по-голямата част от Северна Америка. Теорията за експлоадирането на тази зараза е, че е донесена от екипажите на Христофор Колумб при първата му експедиция. Макар това да не е пандемия, тази болест остава след себе си голям брой неприятни белези. Поради неналичието на имунитет у локалното население, смъртността достигнала до цели 30%. Вследствие придвижването на войските, придвижването на избягали плебеи и миграцията на пътуващи племена от индианци, едрата шарка се разгръща до западните брегове на Тихия океан, до Аляска на север и Мексико на юг, заразявайки популацията на съвсем всяка част от континента. Има данни, сочещи, че в границите на 7 години популацията на сегашен Вашингтон понижава от 37 000 на 26 000 души, като огромна част от смъртните случаи са точно на коренните поданици на Северна Америка.
Антониновата чума
Така доближаваме и до Антониновата чума 165-168 година или „ Чумата на Гален “ по името на известния древногръцки доктор Клавдий Гален, описал детайлно детайлностите към нея. Заболяването било пренесено от римските легионери, връщащи се от Месопотамия и в действителност не ставало дума за чума като бубонната, а по-скоро за едра шарка. Историци считат, че болестта е извършител на упадъка на империята. А съветът на Гален от Средновековието за битка против чумата, гласящ „ тръгни рано, замини надалеч, върни се късно “ е настоящ и до през днешния ден.
