Имаме време занапред, трябва да запазим темелите
- Предупредихте при започване на акцията, че има заплаха да бъде опустошен фундаментът на лявото в България и то да не бъде показано в Народното събрание. Сега, дни преди изборите, усещате ли превръщане на наклонността и оптимизъм, че се върви в верния път и посока?
- Още когато Българска социалистическа партия предприе дейности за промяна на управлението, се замислих, че някъде надълбоко в недрата на партията инстинкт за самозапазване е останал. Ако този инстинкт го нямаше, в случай че беше останала инерцията в партията да вземат решение шпаргалките и сламките на управлението за избор на ръководител, делегатите на конгреса не биха могли да създадат такава промяна. Още тогава видях, че доста хора, които нямат искания да имат особена роля и значение в ръководенето на политическите процеси в Българска социалистическа партия, разсъждаваха съществено какво би било най-добре да стане за левицата. И считам, че резултатът демонстрира, че не всичко е ред, дисциплинираност, сляпо послушание и слугинаж. Има разсъдък, има инстинкт за самозапазване, има и предпочитание да се премине през този доста сложен интервал, който не прави чест на 135-годишна партия.
- Защо съгласно Вас се стигна до него?
- Лявата партия е претърпяла всевъзможни исторически инциденти, само че нормално е била мачкана от съперник, който я превъзхожда, който я притиска и унищожава от позицията на по-силния. А тук имаше дълъг развой на вътрешна ерозия на самата партия, който считам, че имаше за логическа последица сегашната обстановка. Той имаше няколко основни проявни форми. Вместо хората да членуват в нея, с цел да поддържат връзка между тях, да обменят политически хрумвания - от време на време взаимно изключващи се, от време на време близки, нещата се нагнетиха до такава степен да се употребява партията като трамплин за реализиране на, не бих споделила кариера, дребни изгоди.
Това не е било проблем единствено на Българска социалистическа партия. В такова време живеем. Когато надделее полезността „ пари “, когато това обхване доста генерации, то се постанова публично и няма по какъв начин поколенията, свързани с една или друга партия, да бъдат генерално разнообразни във връзка с полезността. Но въпреки всичко в обществена партия е хубаво да членуват хора, които имат близки възгледи, които в партията намират опора, които са си близки по хрумвания. Когато интригата надделее над всичко това, тя трансформира всяка партия в общественост, в която не е прелестно да бъдеш.
- Но всяка рецесия е и нова опция...
- Ето в този момент тази рецесия дава нови благоприятни условия. Аз ги виждам в няколко направления. Първо, хората внезапно, за една нощ, схващат, че няма нищо постоянно. Че в случай че желаеме да има левица, ние би трябвало да се погрижим да я създадем. И, както когато сме изправени пред наследствена къща, която е в неприятно положение, ще би трябвало да степенуваме дилемите и целите, започвайки от покрива. Оттам нататък ще укрепваме стените, ще ремонтираме стаите, ще слагаме нови мебели и всичко останало. Аз считам, че това не трябва да ни тормози.
Когато Александър Лилов при започване на 90-те години формираше концепцията какво би трябвало да съставлява Българска социалистическа партия, с цел да може да оцелее във времена, когато всички някогашни комунистически партии от Източния блок загиваха, той сътвори такава организационна среда, в която можеха да съжителстват по доста естествен метод от ортодоксални комунисти до социалдемократи. В партията имаше идейни течения - Път към Европа, Оперативно справочно дело, Марксистка платформа. Тези идейни придвижвания не създаваха условия за разединение на партията, а за полемики, за обмяна на хрумвания, на разнообразни визии.
За да бъде построена отново една огромна общественост, която към този момент безусловно закономерно да претендира и за властта, ние би трябвало да притеглим хора, които са излезли от партията или в никакъв случай не са влизали в нея, бидейки симпатизанти. Онова, което съществува като леви обединения - Движение 21, АБВ, Комунистическата партия и други, би трябвало да бъде съединено, нямам още напълно избистрена концепция, в нещо, което не е напълно монолитно цяло, не като бъдат слети всички в една групировка. Защото там към този момент има доста хора, които в никакъв случай не са членували в Българска социалистическа партия или в партия изобщо и които имат натурален боязън, че някой ще ги вкара в казарма. Ние би трябвало да оставим въздух на тези обединения, а в същото време да ги сглобим в подобаваща форма, която да бъде работеща, перспективна и потребна за лявата концепция и обществото. Ние явно водим погрешно битка с всеки поотделно. Противникът играе с един тим в игрището, ние играем с по два, по три. Ами то няма по какъв начин да приключи мачът, с изключение на с победа на съперника.
За всичко това имаме време отсега нататък, само че е доста значимо в този момент да запазим темелите.
- Каква е интригата в тази акция - дали има вълна към „ новия избавител “, или опит за доказване и оцеляване на досегашния модел, който се усеща застрашен?
- Няма по какъв начин да бъде „ доказван “ досегашният модел, без значение че той се усеща застрашен. Той е застрашен, тъй като е неплатежоспособен. Либералната страна не можа да издържи изпита на времето, а българската демократична страна беше допълнена и украсена с политическото значение на подземния свят и с едно необичайно схващане на бизнеса, че би трябвало да се залепи за някой политически любимец, с цел да им разпределя той порциите. От 2005 година насам те се интересуват единствено и извънредно от това кой ще им подари европари. Е, подариха ви европари, какво се случи? Българската стопанска система се разви? Навлезе в някакви нови браншове? Икономиката се сведе до това да се разпределят европари по най-уродлив метод. Да се докопваш до европари, участвайки в схеми, тъй като, в случай че не участваш, въобще няма да имаш достъп до тях, и в това да бъдат обхванати държавни, общински структури и частни компании. В партия ГЕРБ друго няма. В момента, в който свърши „ марката “, аз не виждам с какво ще оправдаят съществуването си.
Появата на нови политически субекти след 2020 година в лицето и на Има Такъв Народ, и на Политическа партия беше политическа небивалица на хора без особена политическа фикция, съществено присъединяване на основни предприемачи. Привличани бяха хора, които явно нямат необикновен политически капаците, и всичко това под лозунга, че там би трябвало да има хора, които управляват, и хора, които биват следени. Е, ето това е резултатът.
- Как би трябвало да бъде пречупен този модел?
- В пречупването и смяната на страната от демократична към обществена при всички случаи е належащо съществено наличие на левицата в Народното събрание. Това стартира с избрани нови законодателни визии, касаещи данъчната система и присъединяване на страната в основни браншове. В политиката до решения би трябвало да бъдат позволени съществени и рационални хора, тъй като в случай че са тикани единствено хора, които са контролируеми, няма да стигнем до средата - дали ще са сценаристите на Слави, дали ще са някакви псевдоюпита, които не знаят защо става дума, само че се виждат с кралски корони.
- В правосъдната система е достигната сякаш точка на парадокса. Има ли изобщо някакъв вид, в който е допустимо да се реализира консенсус за връщане на нормалността?
- В правосъдната система нещата стигнаха дотук поради прекомерната настървеност на първо място на ГЕРБ, а по-късно и на Новото начало да я управляват и тя да работи в техен интерес, разбиран в най-битов смисъл. Трябва обаче да е ясно, че Новото начало беше допустимо поради наследството на ГЕРБ, то не е нещо независимо. То се роди върху няколко легислатури на Висш съдебен съвет, които бяха подбирани извънредно по аршин за политическа преданост. Имат принос, несъмнено, и бизнесът, и лобистките кръгове, които прозряха, че е супер значимо в правосъдната система да си добре подложен.
Мафиотизирането на правосъдната система изисква доста радикални ограничения за пречистване със скалпел. Не може в някакъв стеснен състав на хора, които нищо не схващат от тази система, да се диктуват решения, тъй като те не могат да доведат до резултат. От този Висш съдебен съвет освен заради неведнъж изтеклия му мандат, а и заради състава и деянията му до момента, не може да се чака нищо. От Прокурорската гилдия не може да се чака нищо. Те са заели кръгова защита.
Първото, с което би трябвало да стартира новият парламент, би трябвало да бъде изборът на нов Висш правосъден съвет. Слушам с изненада както сътрудниците от ППДБ, които се изясняват, че не са го сменили, тъй като нямали 160 гласа, по този начин и новите любимци, които не престават да приказват по какъв начин им трябват 160 гласа. Не виждам те да имат адвокати и екип за сериозна работа по измененията. Вероятно там считат, че дипломите сами по себе си могат да произведат промени.
Никой няма да има 160 гласа. Събирането на гласове става с привличането на задоволително политически сили и с приемането на квоти, да го кажем условно. Това не значи, че ще бъдат избирани политически послушници и ръководителят на съответната партия ще им суфлира. Тук става дума за лъчение от всички направления на магистрати, които са престижи за системата и имат здрав гръбнак. Здравият гръбнак е също толкоз значим и важен, колкото и познанията в правото. Изборът в професионалната гилдия също няма да е лек, тъй като средите в ГЕРБ и Новото начало имат свои центрове на въздействие, които ще бъдат задействани. Много е значимо гилдията да има свободата да избира, а това не е въпрос, който се подразбира.
- И най-после, отново предизборно – оптимистка ли сте за това, което ще се случи с България?
- Ако аз не съм виждала късмет левицата да бъде нормализирана, да излезе от тези избори с чест, макар извънредно тежката обстановка, нямаше да вземам участие. Освен това считам, че новото управление на Българска социалистическа партия би трябвало да бъде подкрепено. Нашето време мина. Това, което можем да създадем, е да им помогнем да съберат една група 40-50-годишни хора, на които да оставим делото, които да пазят фундамента. И към този момент умерено да седнем на пейките на Арена ди Верона.
- Още когато Българска социалистическа партия предприе дейности за промяна на управлението, се замислих, че някъде надълбоко в недрата на партията инстинкт за самозапазване е останал. Ако този инстинкт го нямаше, в случай че беше останала инерцията в партията да вземат решение шпаргалките и сламките на управлението за избор на ръководител, делегатите на конгреса не биха могли да създадат такава промяна. Още тогава видях, че доста хора, които нямат искания да имат особена роля и значение в ръководенето на политическите процеси в Българска социалистическа партия, разсъждаваха съществено какво би било най-добре да стане за левицата. И считам, че резултатът демонстрира, че не всичко е ред, дисциплинираност, сляпо послушание и слугинаж. Има разсъдък, има инстинкт за самозапазване, има и предпочитание да се премине през този доста сложен интервал, който не прави чест на 135-годишна партия.
- Защо съгласно Вас се стигна до него?
- Лявата партия е претърпяла всевъзможни исторически инциденти, само че нормално е била мачкана от съперник, който я превъзхожда, който я притиска и унищожава от позицията на по-силния. А тук имаше дълъг развой на вътрешна ерозия на самата партия, който считам, че имаше за логическа последица сегашната обстановка. Той имаше няколко основни проявни форми. Вместо хората да членуват в нея, с цел да поддържат връзка между тях, да обменят политически хрумвания - от време на време взаимно изключващи се, от време на време близки, нещата се нагнетиха до такава степен да се употребява партията като трамплин за реализиране на, не бих споделила кариера, дребни изгоди.
Това не е било проблем единствено на Българска социалистическа партия. В такова време живеем. Когато надделее полезността „ пари “, когато това обхване доста генерации, то се постанова публично и няма по какъв начин поколенията, свързани с една или друга партия, да бъдат генерално разнообразни във връзка с полезността. Но въпреки всичко в обществена партия е хубаво да членуват хора, които имат близки възгледи, които в партията намират опора, които са си близки по хрумвания. Когато интригата надделее над всичко това, тя трансформира всяка партия в общественост, в която не е прелестно да бъдеш.
- Но всяка рецесия е и нова опция...
- Ето в този момент тази рецесия дава нови благоприятни условия. Аз ги виждам в няколко направления. Първо, хората внезапно, за една нощ, схващат, че няма нищо постоянно. Че в случай че желаеме да има левица, ние би трябвало да се погрижим да я създадем. И, както когато сме изправени пред наследствена къща, която е в неприятно положение, ще би трябвало да степенуваме дилемите и целите, започвайки от покрива. Оттам нататък ще укрепваме стените, ще ремонтираме стаите, ще слагаме нови мебели и всичко останало. Аз считам, че това не трябва да ни тормози.
Когато Александър Лилов при започване на 90-те години формираше концепцията какво би трябвало да съставлява Българска социалистическа партия, с цел да може да оцелее във времена, когато всички някогашни комунистически партии от Източния блок загиваха, той сътвори такава организационна среда, в която можеха да съжителстват по доста естествен метод от ортодоксални комунисти до социалдемократи. В партията имаше идейни течения - Път към Европа, Оперативно справочно дело, Марксистка платформа. Тези идейни придвижвания не създаваха условия за разединение на партията, а за полемики, за обмяна на хрумвания, на разнообразни визии.
За да бъде построена отново една огромна общественост, която към този момент безусловно закономерно да претендира и за властта, ние би трябвало да притеглим хора, които са излезли от партията или в никакъв случай не са влизали в нея, бидейки симпатизанти. Онова, което съществува като леви обединения - Движение 21, АБВ, Комунистическата партия и други, би трябвало да бъде съединено, нямам още напълно избистрена концепция, в нещо, което не е напълно монолитно цяло, не като бъдат слети всички в една групировка. Защото там към този момент има доста хора, които в никакъв случай не са членували в Българска социалистическа партия или в партия изобщо и които имат натурален боязън, че някой ще ги вкара в казарма. Ние би трябвало да оставим въздух на тези обединения, а в същото време да ги сглобим в подобаваща форма, която да бъде работеща, перспективна и потребна за лявата концепция и обществото. Ние явно водим погрешно битка с всеки поотделно. Противникът играе с един тим в игрището, ние играем с по два, по три. Ами то няма по какъв начин да приключи мачът, с изключение на с победа на съперника.
За всичко това имаме време отсега нататък, само че е доста значимо в този момент да запазим темелите.
- Каква е интригата в тази акция - дали има вълна към „ новия избавител “, или опит за доказване и оцеляване на досегашния модел, който се усеща застрашен?
- Няма по какъв начин да бъде „ доказван “ досегашният модел, без значение че той се усеща застрашен. Той е застрашен, тъй като е неплатежоспособен. Либералната страна не можа да издържи изпита на времето, а българската демократична страна беше допълнена и украсена с политическото значение на подземния свят и с едно необичайно схващане на бизнеса, че би трябвало да се залепи за някой политически любимец, с цел да им разпределя той порциите. От 2005 година насам те се интересуват единствено и извънредно от това кой ще им подари европари. Е, подариха ви европари, какво се случи? Българската стопанска система се разви? Навлезе в някакви нови браншове? Икономиката се сведе до това да се разпределят европари по най-уродлив метод. Да се докопваш до европари, участвайки в схеми, тъй като, в случай че не участваш, въобще няма да имаш достъп до тях, и в това да бъдат обхванати държавни, общински структури и частни компании. В партия ГЕРБ друго няма. В момента, в който свърши „ марката “, аз не виждам с какво ще оправдаят съществуването си.
Появата на нови политически субекти след 2020 година в лицето и на Има Такъв Народ, и на Политическа партия беше политическа небивалица на хора без особена политическа фикция, съществено присъединяване на основни предприемачи. Привличани бяха хора, които явно нямат необикновен политически капаците, и всичко това под лозунга, че там би трябвало да има хора, които управляват, и хора, които биват следени. Е, ето това е резултатът.
- Как би трябвало да бъде пречупен този модел?
- В пречупването и смяната на страната от демократична към обществена при всички случаи е належащо съществено наличие на левицата в Народното събрание. Това стартира с избрани нови законодателни визии, касаещи данъчната система и присъединяване на страната в основни браншове. В политиката до решения би трябвало да бъдат позволени съществени и рационални хора, тъй като в случай че са тикани единствено хора, които са контролируеми, няма да стигнем до средата - дали ще са сценаристите на Слави, дали ще са някакви псевдоюпита, които не знаят защо става дума, само че се виждат с кралски корони.
- В правосъдната система е достигната сякаш точка на парадокса. Има ли изобщо някакъв вид, в който е допустимо да се реализира консенсус за връщане на нормалността?
- В правосъдната система нещата стигнаха дотук поради прекомерната настървеност на първо място на ГЕРБ, а по-късно и на Новото начало да я управляват и тя да работи в техен интерес, разбиран в най-битов смисъл. Трябва обаче да е ясно, че Новото начало беше допустимо поради наследството на ГЕРБ, то не е нещо независимо. То се роди върху няколко легислатури на Висш съдебен съвет, които бяха подбирани извънредно по аршин за политическа преданост. Имат принос, несъмнено, и бизнесът, и лобистките кръгове, които прозряха, че е супер значимо в правосъдната система да си добре подложен.
Мафиотизирането на правосъдната система изисква доста радикални ограничения за пречистване със скалпел. Не може в някакъв стеснен състав на хора, които нищо не схващат от тази система, да се диктуват решения, тъй като те не могат да доведат до резултат. От този Висш съдебен съвет освен заради неведнъж изтеклия му мандат, а и заради състава и деянията му до момента, не може да се чака нищо. От Прокурорската гилдия не може да се чака нищо. Те са заели кръгова защита.
Първото, с което би трябвало да стартира новият парламент, би трябвало да бъде изборът на нов Висш правосъден съвет. Слушам с изненада както сътрудниците от ППДБ, които се изясняват, че не са го сменили, тъй като нямали 160 гласа, по този начин и новите любимци, които не престават да приказват по какъв начин им трябват 160 гласа. Не виждам те да имат адвокати и екип за сериозна работа по измененията. Вероятно там считат, че дипломите сами по себе си могат да произведат промени.
Никой няма да има 160 гласа. Събирането на гласове става с привличането на задоволително политически сили и с приемането на квоти, да го кажем условно. Това не значи, че ще бъдат избирани политически послушници и ръководителят на съответната партия ще им суфлира. Тук става дума за лъчение от всички направления на магистрати, които са престижи за системата и имат здрав гръбнак. Здравият гръбнак е също толкоз значим и важен, колкото и познанията в правото. Изборът в професионалната гилдия също няма да е лек, тъй като средите в ГЕРБ и Новото начало имат свои центрове на въздействие, които ще бъдат задействани. Много е значимо гилдията да има свободата да избира, а това не е въпрос, който се подразбира.
- И най-после, отново предизборно – оптимистка ли сте за това, което ще се случи с България?
- Ако аз не съм виждала късмет левицата да бъде нормализирана, да излезе от тези избори с чест, макар извънредно тежката обстановка, нямаше да вземам участие. Освен това считам, че новото управление на Българска социалистическа партия би трябвало да бъде подкрепено. Нашето време мина. Това, което можем да създадем, е да им помогнем да съберат една група 40-50-годишни хора, на които да оставим делото, които да пазят фундамента. И към този момент умерено да седнем на пейките на Арена ди Верона.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ