Предстоящият дебат между Камала Харис и Доналд Тръмп ще бъде

Предстоящият спор сред Камала Харис и Доналд Тръмп ще бъде без никакви пищови, без никаква връзка с щаба, без включени микрофони — нещо като правила за матура в България.

Микрофонът ще бъдат включен на този, който приказва по към този момент признатите правила (2 минути отговор, след това две минути опровергаване и една минута изясняване, в случай че е необходимо). Другият ще бъде с изключен микрофон. В залата няма да има аудитория. Пред всеки претендент ще има единствено бели листа, химикал, никакви пищови. По време на спиранията за реклами (две спирания за 90-минутния дебат) няма да има опция претендентите да се свържат с щабовете си.

Това са разпоредбите за дебата сред Харис и Тръмп, който ще се случи на 10 септември вечерта в Щатите.


Междувременно какво се случва на терен там?
Подемът на Харис (очаквано) малко по малко замръзва и оттук нататък следва сложното. Важното обаче се крие, най-малко съгласно мен, във към този момент напредналата работа на Дейвид Плъф, който — не е пресилено — беше основен отговорник за това Обама да стане жител на Белия дом. Плъф е огромна работа и той може да направи Харис президент.

Остават два месеца до изборите в Щатите, а Плъф е извънредно добър в стратегическото позициониране на претендента и в това претендентът да дефинира тона на акцията, а не противниковият претендент да прави това.
Какво да чакаме обаче от Плъф като характерни похвати, тъй като задачата на Камала Харис е доста сложна?

Дейвид Плуф, някогашен Старши консултант на президента на Съединените американски щатиПредстои акция по привличане на нерешилите за кого да гласоподават (все още не е ясно по какъв начин тъкмо ще стане това, само че Плъф е насочил напъните си там); тук-там удря на камък — при латиносите да вземем за пример ситуацията не е в интерес на Харис, учудващо за мнозина латиносите (хора, които имат генезис от Латинска Америка) и така наречен испанци (с генезис от испаноговорящите страни) като че ли клонят повече към Тръмп, изключително младите от тях. Колко са те като гласоподаватели? Най-лесно може да се запомни, че става дума за към 100 милиона души (макар действително данните да демонстрират, че двете групи дружно доближават до 106-107 милиона души към момента);Отговор на въпроса “коя тъкмо е Камала Харис ”, тъй като има доста гласоподователи, които към момента не са решили твърдо, че ще я поддържат, само че не съумяват да си отговорят на този въпрос;Предстоящият спор ще има повече фенове от последния сред Тръмп и Байдън, а той имаше рекорден рейтинг; това в същото време основава и заплаха за Харис, в случай че не се показа добре; също така — на 10 септември ще забележим седмото присъединяване на Тръмп във заключителен спор за Белия дом, Тръмп е рекордьор и има голям опит; за Харис това е първи сходен дебат;Кампания на терен вместо национална акция, Плъф е доста мощен организационно и той осъзнава, че Тръмп печели на огромното национално равнище с телевизионните реклами, наличието в народен мащаб и така нататък, само че Тръмп е слаб на локално равнище, тъй като няма задоволително добра организация;Проблемът с избора на Тим Уолз за претендент за вицепрезидент към този момент не е по този начин сериозен, изключително след мощни представяния на Уолз из страната. Ако Харис загуби изборите, поради щата Пенсилвания, явно ще съжалява, че не е избрала губернатора Джош Шапиро, който с изключение на, че е по-млад от Уолз в действителност щеше да покаже едно друго лице на цялостната акция. Но решението е взето, Камала се състезава паралелно с Уолз, който може и да има чара на човек от народа, който не нервира, само че може и да няма нищо повече, това ще се разбере скоро; персоналното ми мнение е, че Уолз не оказва помощ на Харис;


Основният проблем пред Харис, който съществуваше и в дейните й години на вицепрезидент е, че тя по този начин и не съумя да се дефинира що за вицепрезидент е (Ню Йорк Таймс даже написаха, че им е писнало да чакат, с цел да схванат какъв вид вицепрезидент е Харис). Сега към този момент и като кандидат-президент пред нея и екипа й стои тази задача, тъй като както и преди сме обсъждали тук, в случай че тя самата не дефинира що за претендент е, Тръмп ще го направи.

Голямата опция за напредък на Харис идва от обстоятелството, че американците претърпяха няколко разочарования в опитите си да създадат жена президент и в този момент всички гледат тревзо и умерено на тази опция. Поради загубата на Хилъри Клинтън, заради слабото показване на самата Харис на първичните избори през 2020, заради неуспеха на Елизабет Уорън да си обезпечи номинацията, мнозина като че ли взеха решение, че този напор за жена-президент е непотребен, че още е рано за това. При Харис се случи естествено и тази логичност на събитията я прави мощен претендент, тъкмо тъй като е жена.

Самият факт, че по време на конвенцията на демократите, огромните овации отидоха за дами (Хилъри Клинтън, Александрия Окасио-Кортес, Мишел Обама и Елизабет Уорън) е явен знак за надигаща се вълна в поддръжка и подготвеност за жена-президент.


“Gish gallop ”
Сега идваме и до най-интересното. Конкретният спор във вторник. Начинът, по който Тръмп се готви за диспути, е от дълго време прочут — той постоянно атакува в доста направления, тъй като по този метод е мъчно на съперника му да отговори. Това е така наречен “gish gallop ” — техника на дебатиране, която Тръмп владее съвсем до съвършенство. Да поясня отново — това е техника, при която един от дебатиращите се пробва да надвие съперника си като показва огромен брой причини, без по никакъв метод да се преценява с тяхната акуратност, старание, меродавност, само че го прави с експедитивност и убеденост, която прави невероятно да им се обърне задоволително време и оставя усещането, че е забил с причини съперника си, който е просто стъписан. В този тип галоп се дава приоритет на количество на причините против качеството им, нещо което Тръмп умее, както знаем.


Той хвърля цяла торба с причини
Тръмп да вземем за пример споделя “най-глупавата договорка, която съм виждал в историята на договарянията ” и прибавя още 15 такива изказвания, всяко ориентирано към избрана тематика или бранш, на които съперника няма по какъв начин да отговори. Той ги хвърля към съперника си, все нещо залепва там и остава. Тръмп не приказва за съответни неща, за съответни политики, тъй като това изисква време. Той хвърля цяла торба с причини вместо това.
Чудесен образец е това:
Водещата пита Тръмп по време на спор с Байдън:

— “Условията на Путин допустими ли са за вас? ”
— “Първо, нашите военни и ветерани не могат да понасят този (и сочи към Байдън)… ”

И продължава с разнопосочни съждения какъв брой не става Байдън по този или оня параграф, като намесва Иран, Афганистан, Израел, каквото му падне. Замерянето с сходни изказвания продължава преди да се стигне до някакъв съответен отговор на Путин, в случай че въобще има подобен. И Байдън към този момент няма визия на кое първо да отговори. Лошото е, че Байдън се хвана на въдицата и се опита да отговори на всеки детайл от офанзивите на Тръмп, което му изигра неприятна смешка.

Друга мощ на Тръмп е, че той оставя неотговорени обвиняванията към него, което в действителност е мощ, а не уязвимост. Иначе влизаш в клопката на съперника си и в никакъв случай не можеш да насмогнеш да отговаряш на всичко.

В момента и двамата се готвят интензивно за дебата, което е толкоз забавно, че някой пък ще разкажем тук и по Дарик.

А кой ще победи, следва да забележим.