Как Борисов пусна на Мангъров и го въведе в политическия си харем
Предстоящите думи ще са доста мъчителни за кмета на Симитли, само че Бойко Борисов декларирал към Мангъров, че " в случай че бях жена, щях да ти пусна ". За това се похвали самият доцент в утринния блок и изглеждаше доста благополучен. Почти същата срамежлива и любвеобилна усмивка имаше преди време Мутафчийски, когато министър председателят драговолно обясняваше, че единствено на него разрешавал - не мога да го напиша дори.
Начинът, по който министър председателят сменя интимния доктор на нацията, е впечатляващ. Само за месец-два това, което идва " с невиждана гняв " се трансформира в " елементарен грип ". Все по-ясно става, че от голяма важност е най-много кое обръщение е належащо на Борисов и по отношение на него се избира и посланика. Пуска му се, в действителност - брифинг, комплимент, евентуално опция за влизане във властта. Трябва ти изолираност - пускаш генерала. Трябва ти стопанска система - пускаш доцента. Само, че в този момент стана огромно комплициране - кой последно ще е претендентът за президент: Мутафчийски или Мангъров? Може ли да вървят на ротационен принцип - както вървят сега? Или пък да е по този начин: при заплаха се пуска на Мутафчийски, при плато - Ангел Кунчев, при изчистване - Мангъров. За всяка обстановка си има отговорник, който да даде верните сигнали.
Пуска се на още доста места - пусна се на ресторантьорите и изцяло безпричинно от икономическа и държавна логичност понижаване на Данък добавена стойност - такова за книгите от дълго време трябваше да има, само че не и за един от най-сенчестите бизнеси, който просто ще лиши страната от 11 % и ще ги резервира за себе си. Пуснаха се моловете, само че театрите останаха затворени - първите били значими за " психиатричния статус на българина ", вторите не - театърът е единствено един от вероятните апетайзъри преди ресторант, ще се откри различен. В ранните дни на изолацията стана същото - мигновено затваряне на цялата просвета и колебаене до последно за моловете. Психиатричен статус, сериозна работа.
Само че психиатричният статус в действителност в никакъв случай не е константа - той може да се направлява, пуска, задава: и таман на това сме очевидци в последните няколко месеца. Ясно проличава лекотата, с която може да се впръскват разнообразни всеобщи настроения, тези настроения да се тласкат в мечтаната посока, тази посока да води до стремежи резултат.
Това даже не важи единствено за Борисов. Набийте в медийния поток Световната здравна организация от заран до вечер и ще получите общества, които последователно развиват танатофобия - върховенството на политическите решения ненадейно стартира да се подрежда по медицински аршин и да оставя всички останали обратно. Дайте редовно думата на военни организации и последователно всички ще стартират да изпитват разнообразни страхове от конфликти. Инжектирайте медиите с конференции за терористична опасност и с времето погледите в метрото ще станат деликатни и нетърпеливи да избягат оттова. Иронията е, че броди таен боязън от чипове, без да е ясно, че те не са и прекомерно нужни.
Автор: Райко Байчев
Начинът, по който министър председателят сменя интимния доктор на нацията, е впечатляващ. Само за месец-два това, което идва " с невиждана гняв " се трансформира в " елементарен грип ". Все по-ясно става, че от голяма важност е най-много кое обръщение е належащо на Борисов и по отношение на него се избира и посланика. Пуска му се, в действителност - брифинг, комплимент, евентуално опция за влизане във властта. Трябва ти изолираност - пускаш генерала. Трябва ти стопанска система - пускаш доцента. Само, че в този момент стана огромно комплициране - кой последно ще е претендентът за президент: Мутафчийски или Мангъров? Може ли да вървят на ротационен принцип - както вървят сега? Или пък да е по този начин: при заплаха се пуска на Мутафчийски, при плато - Ангел Кунчев, при изчистване - Мангъров. За всяка обстановка си има отговорник, който да даде верните сигнали.
Пуска се на още доста места - пусна се на ресторантьорите и изцяло безпричинно от икономическа и държавна логичност понижаване на Данък добавена стойност - такова за книгите от дълго време трябваше да има, само че не и за един от най-сенчестите бизнеси, който просто ще лиши страната от 11 % и ще ги резервира за себе си. Пуснаха се моловете, само че театрите останаха затворени - първите били значими за " психиатричния статус на българина ", вторите не - театърът е единствено един от вероятните апетайзъри преди ресторант, ще се откри различен. В ранните дни на изолацията стана същото - мигновено затваряне на цялата просвета и колебаене до последно за моловете. Психиатричен статус, сериозна работа.
Само че психиатричният статус в действителност в никакъв случай не е константа - той може да се направлява, пуска, задава: и таман на това сме очевидци в последните няколко месеца. Ясно проличава лекотата, с която може да се впръскват разнообразни всеобщи настроения, тези настроения да се тласкат в мечтаната посока, тази посока да води до стремежи резултат.
Това даже не важи единствено за Борисов. Набийте в медийния поток Световната здравна организация от заран до вечер и ще получите общества, които последователно развиват танатофобия - върховенството на политическите решения ненадейно стартира да се подрежда по медицински аршин и да оставя всички останали обратно. Дайте редовно думата на военни организации и последователно всички ще стартират да изпитват разнообразни страхове от конфликти. Инжектирайте медиите с конференции за терористична опасност и с времето погледите в метрото ще станат деликатни и нетърпеливи да избягат оттова. Иронията е, че броди таен боязън от чипове, без да е ясно, че те не са и прекомерно нужни.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ