Очертанията на войната: Затишие пред решаваща контраофанзива в Херсон
Предстоящи събития и някои предвиждания
Тази седмица фронтовете в Украйна бяха относително спокойни и нервите ни бяха пощадени от трагични събития с мирис на предразсъдък. Войната, обаче, даже и когато наподобява че е замряла в очакване, продължава непреклонно да стреми към следващите си цели и да набелязва идващите си жертви. Поради неявяване на съответно значимо събитие, което да ангажира вниманието на всички, този път имам намерение да пиша за две идни: една очертаваща се украинска победа, за която всички приказват (Херсон) и една съветска атака, която прекомерно допустимо е да не се състои (от Беларус към Северозападна Украйна).
Херсон
В момента в региона на Херсон следим следващото мъртвило пред стихия. Аз към този момент няколко пъти писах за сраженията в този регион, като още през август предвидих, че следва тежка и продължителна борба, която най-вероятно ще приключи с украинска победа поради невъзможността на руснаците да доставят съответно своите войски на десния бряг на реката. Засега нищо не ме опровергава, само че с спогодба, че развиването на обстановката на юг е такова, че не е ясно по кое време ще забележим да се вее украински байрак над изстрадалия град.
Стар съветски танк Т-62 попаднал в украински ръце в региона на Херсон:
Нека още един път да напомня за какво херсонското предмостие е толкоз значимо и за двете страни. То се намира на десния, западен бряг на Днепър и съставлява самобитно „ стартово блокче “, от което Русия би могла да опита да нанесе мощен удар по посока на Одеса. Хем да отреже Украйна от достъп до море, хем да откри контакт със сепаратистите от проруското Приднестровие в Молдова.
Един подобен актив, мощно би наклонил възможностите на агресора за краен триумф във войната и може би точно по тази причина Путин към момента не е податлив да даде позволение за отдръпване на левия бряг на Днепър. Другата причина е чисто политическа – напълно наскоро завършиха така наречен " референдуми " за присъединение на завладените през 2014 – 2022 година украински територии, а кремълският деспот разгласи, че те за „ безконечни времена “ стават неотменна част от Руската Федерация. Едно отдръпване, което на всички е ясно, че ще бъде дефинитивно, от една от четирите „ нови “ области, освен това толкоз скоро откакто тя бе станала „ изконно съветска “, ще бъде извънреден удар по режима в Москва и ще разколебае немалка част от най-верните му поддръжници. Точно на противоположния полюс ще бъдат настроенията в украинското общество – ще бъде ликвидирана непосредствената опасност за жизненоважните черноморски пристанища, ще бъде освободен единственият регионален център, който агресорите съумяха да завладеят през 2022 година и ще усили неимоверно вярата в окончателната победа.
Очевидно, е че руснаците дефинитивно са се примирили със загубата на Херсон . Местната окупационна администрация към този момент предприе ограничения за „ непринудено “ изтегляне на жителите на региона в по-отдалечени региони на Русия, като на „ бежанците “ биват обещавани преференциални условия при положение, че желаят да се заселят за непрекъснато в новите места. Засега се приказва за 15 000 евакуирани, като все още не съм чел за случаи на насилствена релокация. Какви хора напущат родните си места? Най-вероятно такива, които на първо място се усещат етнически руснаци, а също и колаборанти, страхуващи се от преследвания и наказателна отговорност. На другия бряг на реката минават и пристигналите наскоро от „ Майка Русия “ цивилен структури: админи, медийни пропагандатори, банкови чиновници, застрахователи и други Цивилната евакуация е добре пристигнала за съветското основно командване, което, явно съзнателно, разрешава на понтоните и корабчетата с жителите да се смесват с военните и по този начин си обезпечава жив щит при изтеглянето на своите елементи от десния бряг. (Украинците са наясно с този факт и евентуално поради това не обстрелват трафика през реката през деня, а единствено през нощта, когато в действие е комендантски част и цивилните би трябвало да са в домовете си.)
Аз персонално нямам отговор по какъв начин тъкмо ще се развият събитията в този регион в околните седмици. Очевидно е, че украинските въоръжени сили (ЗСУ) се готвят за едно финално и уверено стълкновение , тъй като, съгласно достоверни източници, тяхната бройка там сега е повишена от 45 000 до 60 000. Тези дни те организират най-вече дребни разследващи акции около целия периметър на предмостието, пробвайки се да напипат слабите места в съветската защита. Повече незнайни, обаче, крие идващият ход на руснаците.
От една страна, допустимо е Москва да прояви разсъдък и да се опита избави на практика всички свои елементи на западния бряг на реката като под прикритието на дребни отряди последователно се отдръпват към Херсон, а след това и през Днепър. Руският Генерален Щаб към този момент на два пъти показва здравомислие, когато през септември и октомври, надлежно при очертаващите се провали при Изюм и Лиман, позволи на войските там да се изтеглят, въпреки и с цената на обилни загуби на техника. При това в региона на Херсон залогът е доста по-голям, тъй като става въпрос за ориста на последните в действителност качествени войски с които Путин в този момент разполага – моторизирана пехота и въздушно-десантни елементи.
Възможен е и различен сюжети, който отново ще приключи с победа на ЗСУ, само че ще коства доста повече жертви. В този случай руснаците ще се борят със зъби и нокти за всяка педя земя, а Херсон ще бъде техният финален бастион, който те ще бъдат длъжни да пазят до последния човек и последния патрон. Доказателство, че в Москва се приготвя за това, са известията, че в Херсон съветски бойци заемат празни къщи и ги трансформират в огневи точки приспособени за кръгова защита. Дали следва да станем очевидци на нов Мариупол е прекомерно рано да се каже. Но не съм оптимист, че подобен процес на събитията ще бъде избегнат. Това ще е и първият сериозен тест до каква степен ЗСУ са в положение да водят интензивни улични боеве в ролята на атакуващи.
Каховската електростанция:
Дори Херсон да бъде освободен от украинците това няма да постави завършек на драмите в този изстрадал регион. Първо, градът ще се окаже безусловно на фронтовата линия и руснаците ще могат да го обстрелват от отсрещния бряг на реката със всевъзможен тип оръжия, в това число и картечници. Огневите дуели могат да продължат месеци. Още по-неприятно ще стане в случай че руснаците решат да приведат в деяние различен собствен демоничен проект, за който интензивно се приказва – взривяването на язовирната стена на Каховското водохранилище, намиращо се към 60 км нагоре по реката. Ако това се случи, то освен цялото долно течение на Днепър ще бъде сполетяно от чудовищна екологична злополука, само че към 80 обитаеми места могат да бъдат залети от водата. Има информация, че минирането на стената е било осъществено още през март, а наскоро са били заложени спомагателни експлозиви. Именно по тази причина в петък Киев изиска публично в региона на Каховската хидроелектроцентрала незабавно да бъдат изпратени наблюдаващи на Европейски Съюз и Организация на обединените нации.
Трудно може да се каже от военна позиция какви дивиденти би донесло на руснаците вероятно взривяване на стената. Водата по този начин или другояче ще се оттече, а ЗСУ сигурно не възнамеряват настъплението към Крим да стартира с форсиране на Днепър в долното му течение. (Реката в региона на Херсон е необятна съвсем километър, всеки опит за превъзмогването й със обилни сили ще стане очевиден надалеч преди да е почнал, а напъните на украинците да се закрепят на отсрещния бряг ще наподобяват на началните подиуми на „ Спасяването на редови войник Райън “.) Ако Путин въпреки всичко разпореди разрушаването на Каховската електроцентрала, то това значи, че оттук нататък той очевидно ще се придържа към тактиката на „ изгорената земя “, или - казано по-простичко - след отстъпващите съветски войски няма да остава нищо крепко и работещо. Това ще сложи кремълския самовластник в един много забавен лист на държавници практикували „ след мен и потоп “, в който можем да открием имена като Влад Дракула, Николай II, Хитлер, Сталин и Садам Хюсеин.
Симулация на наводненията в региона на Херсон при положение, че стената на водохранилището при Каховка бъде взривена:
Що се отнася до украинците, то победа при Херсон, с изключение на чисто морални дивиденти, ще им донесе и чисто военни прерогативи. Те ще могат да реалокират огневата си линия с към 40-50 км. напред и по този начин да слагат под надзор целия трафик сред Крим и Южна Русия. Това още един път демонстрира, че взривяването на Кримския мост надали е бил някакъв инцидентен случай, а по-скоро част от една добре замислена дълготрайна интервенция. Забележете, че руснаците започнаха да приказват за евакуация на Херсон откакто стана ясно, че тежко разваленият мост няма да може скоро да бъде възобновен дотам, че да работи още веднъж с цялостния си потенциал.
Беларус
В последните две седмици още веднъж интензивно се заприказва за допустимо (повторно) нахлуване на Русия против Украйна откъм Беларус и даже дори, че локалният деспот Лукашенко може да се притече на помощ на своя сюзерен Путин, като непосредствено се включи в спора с армията си. Според мен такова развиване към този момент наподобява малко евентуално и по-долу ще се опитам да се обосновавам за какво.
Първо, руско-белоруската формация, чието основаване бе публично обявено наскоро, не съставлява някаква забележителна мощ – според достоверни източници, тя наброява до към 70 000 беларуси и 10 000 - 15 000 руснаци, от които не повече от 30 000 -35 000 са бойни елементи. Сама по себе си, това не е някаква забележителна бойна мощ, която ще бъде в положение да уплътни един прекомерно отегчителен 600-километров фронт , какъвто съставлява украино-белоруската граница. (За съпоставяне, съветската формация, която настъпи към Киев през февруари т.г. наброяваше към 40 000, освен това първокласни бойци.) Основният съставен елемент на новата формация, белоруските елементи, е с много ниска боеспособност и евентуално с невисок военен дух поради отрицателния процес на събитията в Украйна.
Второ, границата сред Беларус и Украйна минава през един много неподходящ от логистична позиция регион наименуван Полесие. Там има най-вече гори, реки и блата, а връзката сред двете страни се реализира най-много чрез четири съществени артерии. Както и да го погледнем, вероятно настъпление от север на обединените сили на Путин и Лукашенко през цялото време ще бъде канализирано точно в тези четири артерии, а това доста ще улесни украинската защита. Засега най-перспективно наподобява най-западното направление, т.е. в случай че бъде нанесен мощен удар от север, от региона на Брест, на юг, около полската граница, в посока на Лвов, и по този начин бъде отсечен достъпът на Украйна до жизненоважното доставяне идващо от запад. Това би бил извънреден триумф за Путин, който безспорно би наклонил везните в негова изгода. Но за задачата е нужна една доста добре готова и въоръжена войска, а с такава той сега разполага единствено в фантазиите си.
Прехвърляне на белоруски танкове на фронта:
Трето, не е нужно ново нахлуване откъм Беларус, с цел да бъде раздвоено вниманието на командването на ЗСУ и да бъдат отклонени част от украинските сили за прикриване на северната граница. Това по този начин или другояче се случва сега, тъй като в Киев избират да се подсигурят против вероятно изостряне на обстановката и поддържат мощни и добре екипирани елементи на север и северозапад. Те биха свършили превъзходна работа на бойните полета на югоизток и изток, само че Зеленски и неговите генерали не могат да си разрешат да оголят този фронт.
В Киев никой не си разрешава и за момент да подцени евентуалната опасност „ Лукашенко “. Украинското разузнаване изкъсо следи ескалацията на военните мерки на територията на ненадеждния северен комшия. Установено е, че в Беларус непрестанно се организират учения, приготвят се летища, разпростират се нови зони за концентриране на войски, в ход е интензивна бойна подготовка на най-малко 6-7 батальонно-тактически групи (ударни отряди), всеки от които наброява към хиляда души. Също по този начин в страната не престават да идват съветски бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана.
Доколко действително е включването на Беларус като страна във войната? На този стадий това е малко евентуално да се случи. Ясно е, че самото битие на режима в Минск напълно зависи от благоволението на Путин, само че не трябва да забравяме, че Лукашенко е изпечен селски хитрец и потвърден угодник, който знае по кое време да се подмаже – и по кое време да подмятна някое неангажиращо обещанийце. Той също по този начин е наясно, че сега в който вкара страната си в спора, никой няма да може да я отбрани. Мустакатият белоруски държател вижда по какъв начин всеки ден обекти в граничната Белгородска област биват удряни от украински ракети, по какъв начин жителите на Белгород, или по-скоро тези, които към момента не са го напуснали, прекарват часове в мазетата, по какъв начин учениците там се образоват отдалечено поради обстрелите и е наясно, че в случай че такива неща стартират да се случват в страната му, краят на неговото ръководство ще пристигна по-скоро от това на Путин.
Иначе все още Лукашенко съумява много ловко да балансира сред неангажирането и ангажирането. Освен че е дал бази, от които руснаците на практика всекидневно нападат обекти в Украйна, той интензивно подкрепя експанзията на Путин с материали. Минск от време на време разконсервира оръжия от дълбоките си ресурси и ги дава на съветската войска. Със сигурност най-малко шест жп ешелона с танкове са отпътували към бойните полета на юг, последният от които наброява повече от 100 машини. Напълно е допустимо да са предоставени и известни количества от много дефицитните в последно време балистични ракети. От изключително значение са забележителните размери амуниции, които постоянно се товарят от белоруските хранилища. Появиха се данни, че наскоро съветските железници са изпратили в страната 229 празни товарни вагона, които да бъдат напълнени с патрони и снаряди. И това надали е единственият подобен случай. Напълно е допустимо белоруският военно-промишлен комплекс, който е измежду най-мощните в Европа, да работи в забележителна степен в помощ на съветската войска. Не по-малко значимо е и даването на военни бази и полигони, на които съветските военни да могат умерено да се приготвят за идните бойни дейности. При това надали хитрият васал от Минск е пропуснал да изкопчи я пари, я някакви други облаги от сюзерена си от Москва поради помощта, която му оказва.
По всичко проличава, че към този момент Лукашенко ще съумява да се измъква от непосредствено присъединяване в спора. Дали обаче ще съумява още дълго да устоява на натиска на Путин, е мъчно да се предвижда.
Тази седмица фронтовете в Украйна бяха относително спокойни и нервите ни бяха пощадени от трагични събития с мирис на предразсъдък. Войната, обаче, даже и когато наподобява че е замряла в очакване, продължава непреклонно да стреми към следващите си цели и да набелязва идващите си жертви. Поради неявяване на съответно значимо събитие, което да ангажира вниманието на всички, този път имам намерение да пиша за две идни: една очертаваща се украинска победа, за която всички приказват (Херсон) и една съветска атака, която прекомерно допустимо е да не се състои (от Беларус към Северозападна Украйна).
Херсон
В момента в региона на Херсон следим следващото мъртвило пред стихия. Аз към този момент няколко пъти писах за сраженията в този регион, като още през август предвидих, че следва тежка и продължителна борба, която най-вероятно ще приключи с украинска победа поради невъзможността на руснаците да доставят съответно своите войски на десния бряг на реката. Засега нищо не ме опровергава, само че с спогодба, че развиването на обстановката на юг е такова, че не е ясно по кое време ще забележим да се вее украински байрак над изстрадалия град.
Стар съветски танк Т-62 попаднал в украински ръце в региона на Херсон:
Нека още един път да напомня за какво херсонското предмостие е толкоз значимо и за двете страни. То се намира на десния, западен бряг на Днепър и съставлява самобитно „ стартово блокче “, от което Русия би могла да опита да нанесе мощен удар по посока на Одеса. Хем да отреже Украйна от достъп до море, хем да откри контакт със сепаратистите от проруското Приднестровие в Молдова.
Един подобен актив, мощно би наклонил възможностите на агресора за краен триумф във войната и може би точно по тази причина Путин към момента не е податлив да даде позволение за отдръпване на левия бряг на Днепър. Другата причина е чисто политическа – напълно наскоро завършиха така наречен " референдуми " за присъединение на завладените през 2014 – 2022 година украински територии, а кремълският деспот разгласи, че те за „ безконечни времена “ стават неотменна част от Руската Федерация. Едно отдръпване, което на всички е ясно, че ще бъде дефинитивно, от една от четирите „ нови “ области, освен това толкоз скоро откакто тя бе станала „ изконно съветска “, ще бъде извънреден удар по режима в Москва и ще разколебае немалка част от най-верните му поддръжници. Точно на противоположния полюс ще бъдат настроенията в украинското общество – ще бъде ликвидирана непосредствената опасност за жизненоважните черноморски пристанища, ще бъде освободен единственият регионален център, който агресорите съумяха да завладеят през 2022 година и ще усили неимоверно вярата в окончателната победа.
Очевидно, е че руснаците дефинитивно са се примирили със загубата на Херсон . Местната окупационна администрация към този момент предприе ограничения за „ непринудено “ изтегляне на жителите на региона в по-отдалечени региони на Русия, като на „ бежанците “ биват обещавани преференциални условия при положение, че желаят да се заселят за непрекъснато в новите места. Засега се приказва за 15 000 евакуирани, като все още не съм чел за случаи на насилствена релокация. Какви хора напущат родните си места? Най-вероятно такива, които на първо място се усещат етнически руснаци, а също и колаборанти, страхуващи се от преследвания и наказателна отговорност. На другия бряг на реката минават и пристигналите наскоро от „ Майка Русия “ цивилен структури: админи, медийни пропагандатори, банкови чиновници, застрахователи и други Цивилната евакуация е добре пристигнала за съветското основно командване, което, явно съзнателно, разрешава на понтоните и корабчетата с жителите да се смесват с военните и по този начин си обезпечава жив щит при изтеглянето на своите елементи от десния бряг. (Украинците са наясно с този факт и евентуално поради това не обстрелват трафика през реката през деня, а единствено през нощта, когато в действие е комендантски част и цивилните би трябвало да са в домовете си.)
Аз персонално нямам отговор по какъв начин тъкмо ще се развият събитията в този регион в околните седмици. Очевидно е, че украинските въоръжени сили (ЗСУ) се готвят за едно финално и уверено стълкновение , тъй като, съгласно достоверни източници, тяхната бройка там сега е повишена от 45 000 до 60 000. Тези дни те организират най-вече дребни разследващи акции около целия периметър на предмостието, пробвайки се да напипат слабите места в съветската защита. Повече незнайни, обаче, крие идващият ход на руснаците.
От една страна, допустимо е Москва да прояви разсъдък и да се опита избави на практика всички свои елементи на западния бряг на реката като под прикритието на дребни отряди последователно се отдръпват към Херсон, а след това и през Днепър. Руският Генерален Щаб към този момент на два пъти показва здравомислие, когато през септември и октомври, надлежно при очертаващите се провали при Изюм и Лиман, позволи на войските там да се изтеглят, въпреки и с цената на обилни загуби на техника. При това в региона на Херсон залогът е доста по-голям, тъй като става въпрос за ориста на последните в действителност качествени войски с които Путин в този момент разполага – моторизирана пехота и въздушно-десантни елементи.
Възможен е и различен сюжети, който отново ще приключи с победа на ЗСУ, само че ще коства доста повече жертви. В този случай руснаците ще се борят със зъби и нокти за всяка педя земя, а Херсон ще бъде техният финален бастион, който те ще бъдат длъжни да пазят до последния човек и последния патрон. Доказателство, че в Москва се приготвя за това, са известията, че в Херсон съветски бойци заемат празни къщи и ги трансформират в огневи точки приспособени за кръгова защита. Дали следва да станем очевидци на нов Мариупол е прекомерно рано да се каже. Но не съм оптимист, че подобен процес на събитията ще бъде избегнат. Това ще е и първият сериозен тест до каква степен ЗСУ са в положение да водят интензивни улични боеве в ролята на атакуващи.
Каховската електростанция:
Дори Херсон да бъде освободен от украинците това няма да постави завършек на драмите в този изстрадал регион. Първо, градът ще се окаже безусловно на фронтовата линия и руснаците ще могат да го обстрелват от отсрещния бряг на реката със всевъзможен тип оръжия, в това число и картечници. Огневите дуели могат да продължат месеци. Още по-неприятно ще стане в случай че руснаците решат да приведат в деяние различен собствен демоничен проект, за който интензивно се приказва – взривяването на язовирната стена на Каховското водохранилище, намиращо се към 60 км нагоре по реката. Ако това се случи, то освен цялото долно течение на Днепър ще бъде сполетяно от чудовищна екологична злополука, само че към 80 обитаеми места могат да бъдат залети от водата. Има информация, че минирането на стената е било осъществено още през март, а наскоро са били заложени спомагателни експлозиви. Именно по тази причина в петък Киев изиска публично в региона на Каховската хидроелектроцентрала незабавно да бъдат изпратени наблюдаващи на Европейски Съюз и Организация на обединените нации.
Трудно може да се каже от военна позиция какви дивиденти би донесло на руснаците вероятно взривяване на стената. Водата по този начин или другояче ще се оттече, а ЗСУ сигурно не възнамеряват настъплението към Крим да стартира с форсиране на Днепър в долното му течение. (Реката в региона на Херсон е необятна съвсем километър, всеки опит за превъзмогването й със обилни сили ще стане очевиден надалеч преди да е почнал, а напъните на украинците да се закрепят на отсрещния бряг ще наподобяват на началните подиуми на „ Спасяването на редови войник Райън “.) Ако Путин въпреки всичко разпореди разрушаването на Каховската електроцентрала, то това значи, че оттук нататък той очевидно ще се придържа към тактиката на „ изгорената земя “, или - казано по-простичко - след отстъпващите съветски войски няма да остава нищо крепко и работещо. Това ще сложи кремълския самовластник в един много забавен лист на държавници практикували „ след мен и потоп “, в който можем да открием имена като Влад Дракула, Николай II, Хитлер, Сталин и Садам Хюсеин.
Симулация на наводненията в региона на Херсон при положение, че стената на водохранилището при Каховка бъде взривена:
Що се отнася до украинците, то победа при Херсон, с изключение на чисто морални дивиденти, ще им донесе и чисто военни прерогативи. Те ще могат да реалокират огневата си линия с към 40-50 км. напред и по този начин да слагат под надзор целия трафик сред Крим и Южна Русия. Това още един път демонстрира, че взривяването на Кримския мост надали е бил някакъв инцидентен случай, а по-скоро част от една добре замислена дълготрайна интервенция. Забележете, че руснаците започнаха да приказват за евакуация на Херсон откакто стана ясно, че тежко разваленият мост няма да може скоро да бъде възобновен дотам, че да работи още веднъж с цялостния си потенциал.
Беларус
В последните две седмици още веднъж интензивно се заприказва за допустимо (повторно) нахлуване на Русия против Украйна откъм Беларус и даже дори, че локалният деспот Лукашенко може да се притече на помощ на своя сюзерен Путин, като непосредствено се включи в спора с армията си. Според мен такова развиване към този момент наподобява малко евентуално и по-долу ще се опитам да се обосновавам за какво.
Първо, руско-белоруската формация, чието основаване бе публично обявено наскоро, не съставлява някаква забележителна мощ – според достоверни източници, тя наброява до към 70 000 беларуси и 10 000 - 15 000 руснаци, от които не повече от 30 000 -35 000 са бойни елементи. Сама по себе си, това не е някаква забележителна бойна мощ, която ще бъде в положение да уплътни един прекомерно отегчителен 600-километров фронт , какъвто съставлява украино-белоруската граница. (За съпоставяне, съветската формация, която настъпи към Киев през февруари т.г. наброяваше към 40 000, освен това първокласни бойци.) Основният съставен елемент на новата формация, белоруските елементи, е с много ниска боеспособност и евентуално с невисок военен дух поради отрицателния процес на събитията в Украйна.
Второ, границата сред Беларус и Украйна минава през един много неподходящ от логистична позиция регион наименуван Полесие. Там има най-вече гори, реки и блата, а връзката сред двете страни се реализира най-много чрез четири съществени артерии. Както и да го погледнем, вероятно настъпление от север на обединените сили на Путин и Лукашенко през цялото време ще бъде канализирано точно в тези четири артерии, а това доста ще улесни украинската защита. Засега най-перспективно наподобява най-западното направление, т.е. в случай че бъде нанесен мощен удар от север, от региона на Брест, на юг, около полската граница, в посока на Лвов, и по този начин бъде отсечен достъпът на Украйна до жизненоважното доставяне идващо от запад. Това би бил извънреден триумф за Путин, който безспорно би наклонил везните в негова изгода. Но за задачата е нужна една доста добре готова и въоръжена войска, а с такава той сега разполага единствено в фантазиите си.
Прехвърляне на белоруски танкове на фронта:
Трето, не е нужно ново нахлуване откъм Беларус, с цел да бъде раздвоено вниманието на командването на ЗСУ и да бъдат отклонени част от украинските сили за прикриване на северната граница. Това по този начин или другояче се случва сега, тъй като в Киев избират да се подсигурят против вероятно изостряне на обстановката и поддържат мощни и добре екипирани елементи на север и северозапад. Те биха свършили превъзходна работа на бойните полета на югоизток и изток, само че Зеленски и неговите генерали не могат да си разрешат да оголят този фронт.
В Киев никой не си разрешава и за момент да подцени евентуалната опасност „ Лукашенко “. Украинското разузнаване изкъсо следи ескалацията на военните мерки на територията на ненадеждния северен комшия. Установено е, че в Беларус непрестанно се организират учения, приготвят се летища, разпростират се нови зони за концентриране на войски, в ход е интензивна бойна подготовка на най-малко 6-7 батальонно-тактически групи (ударни отряди), всеки от които наброява към хиляда души. Също по този начин в страната не престават да идват съветски бойни самолети и системи за противовъздушна отбрана.
Доколко действително е включването на Беларус като страна във войната? На този стадий това е малко евентуално да се случи. Ясно е, че самото битие на режима в Минск напълно зависи от благоволението на Путин, само че не трябва да забравяме, че Лукашенко е изпечен селски хитрец и потвърден угодник, който знае по кое време да се подмаже – и по кое време да подмятна някое неангажиращо обещанийце. Той също по този начин е наясно, че сега в който вкара страната си в спора, никой няма да може да я отбрани. Мустакатият белоруски държател вижда по какъв начин всеки ден обекти в граничната Белгородска област биват удряни от украински ракети, по какъв начин жителите на Белгород, или по-скоро тези, които към момента не са го напуснали, прекарват часове в мазетата, по какъв начин учениците там се образоват отдалечено поради обстрелите и е наясно, че в случай че такива неща стартират да се случват в страната му, краят на неговото ръководство ще пристигна по-скоро от това на Путин.
Иначе все още Лукашенко съумява много ловко да балансира сред неангажирането и ангажирането. Освен че е дал бази, от които руснаците на практика всекидневно нападат обекти в Украйна, той интензивно подкрепя експанзията на Путин с материали. Минск от време на време разконсервира оръжия от дълбоките си ресурси и ги дава на съветската войска. Със сигурност най-малко шест жп ешелона с танкове са отпътували към бойните полета на юг, последният от които наброява повече от 100 машини. Напълно е допустимо да са предоставени и известни количества от много дефицитните в последно време балистични ракети. От изключително значение са забележителните размери амуниции, които постоянно се товарят от белоруските хранилища. Появиха се данни, че наскоро съветските железници са изпратили в страната 229 празни товарни вагона, които да бъдат напълнени с патрони и снаряди. И това надали е единственият подобен случай. Напълно е допустимо белоруският военно-промишлен комплекс, който е измежду най-мощните в Европа, да работи в забележителна степен в помощ на съветската войска. Не по-малко значимо е и даването на военни бази и полигони, на които съветските военни да могат умерено да се приготвят за идните бойни дейности. При това надали хитрият васал от Минск е пропуснал да изкопчи я пари, я някакви други облаги от сюзерена си от Москва поради помощта, която му оказва.
По всичко проличава, че към този момент Лукашенко ще съумява да се измъква от непосредствено присъединяване в спора. Дали обаче ще съумява още дълго да устоява на натиска на Путин, е мъчно да се предвижда.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ