Как ЕС може да се спаси от енергийна катастрофа
Предстоящата енергийна рецесия накара Европа още веднъж да се надява на атомните електроцентрали, както съществуващи, по този начин и бъдещи. Освен това за решаването на казуса Европа разчита на изцяло нови източници на сила. По какви способи, с изключение на посредством АЕЦ, това въпреки всичко може да стане? И ще успее ли Европа в действителност?
Германският министър на стопанската система Роберт Хабек неотдавна разгласи, че германците ще оставят отворени три атомни електроцентрали до пролетта на 2023 година - макар че те ще бъдат " в запас " при положение на дефицит на електрическа енергия. Стъпката е доста значима, прекъсването на три атомни електроцентрали в изискванията на тежка енергийна рецесия към този момент беше наречено полуда даже от Илън Мъск. Но това е краткосрочна мярка: тези атомни електроцентрали са прекомерно малцина, с цел да затворят въпроса „ от кое място да вземем сила след раздялата с Русия? “. Въпросителен знак тук, и то доста пълен, беше прибавен от скорошното взривяване на “Северен поток ”. Европа де факто има три изхода от тази неприятна обстановка.
Изкопаемите горива отвръщат на удара?
Противно на тезите за бедна на запаси Европа, там има енергийни запаси – и то доста.
В Европа има кафяви въглища (и са малко докосвани). Има и доста останали каменни - създаването им е в застой, основно тъй като европейците ѝ се опълчиха по екологични аргументи. В края на краищата модерният, доходоносен въгледобив изисква развиване на кариера. А и потреблението на стотици хиляди тонове експлозиви води до дребни трусове. В съветския Кузбас, да вземем за пример, годишно има към 500 такива - което обаче не е изненадващо за район, който изразходва половин милион тона експлозиви годишно за рандеман на въглища.
Не може да се отхвърли, че въглищата имат и други проблеми. Всеки, който е бил в региона на техен рандеман, знае каква миризма царува там. А изгарянето на това гориво води до увеличение на честотата на инфарктите и инсултите (поради навлизането на микрочастици в кръвта).
Но не е единствено този проблем. Основното нещо, с което въглищата не се харесват на Европа, е ролята им в световното стопляне. За един киловатчас въглищата създават два пъти повече въглероден диоксид от природния газ.
Затова дребна част от европейските политици, като Лиз Тръс, са за обезпечаване на енергийна самостоятелност посредством фракинг – хидравлично разтрошаване, което дава опция да се добива така наречен шистов газ. Такъв газ, сходно на нефта, е с пъти повече от елементарния. Това е по този начин, тъй като има повече твърди скали, където са уловени такива въглеводороди, в сравнение с добре пропускливи скали, където се намират " обичайните " нефт и газ. Такива запаси има съвсем на всички места, където има седиментни скали – както във Англия, по този начин и в Европейски Съюз. Отново, газът отделя по време на изгаряне по-малко микрочастици и CO2, в сравнение с въглищата.
Този проект има един проблем: никой в Европа не го харесва с изключение на Лиз Тръс. И нейната поддръжка за този проект е една от аргументите (макар и второстепенна) британската преса към този момент да я назовава политически мъртвец, изживяващ последните си месеци на власт. Тук няма какво да се прави: в Европа има газ, само че тя няма да го създава. Там победи зелената идеология – и за европейците няма връщане обратно.
Биогорива: просто като събиране на съчки в гората?
Друг значим естествен запас в Европа е нейният климат. Поради дългия и топъл вегетационен интервал горите там порастват по-бързо, в сравнение с в европейската част на Русия, и доста по-бързо, в сравнение с в Сибир. Следователно десетки % от територията на Европейски Съюз е покрита с тях и затова развъждането на дървесина за биогорива е много реалистично там в доста огромен мащаб. Всъщност към този момент сме писали по тематиката.
Проблемите на пътя на биогоривата са разграничени на такива, които Западът желае да види и такива, които не желае да види. Второто е високата смъртност от единица получена сила. Дървата за огрев по време на горене дават даже повече микрочастици от въглищата. Дървесните биогорива убиват 24 000 души на трилион киловатчаса, създадени от топлоелектрически централи, до момента в който въглищата убиват едвам 10 000 души. Разликата е доста забележителна, само че западната преса няма да написа за това, тъй че този фактор надали ще засегне европейския енергиен бранш.
Но има и проблеми, които ще се виждат и в Европейски Съюз. Ако гората не се обработва за дървен материал, тя последователно потъва в земята, отнасяйки със себе си по-голямата част от всмукания атмосферен CO2, забавяйки световното стопляне. Но в случай че дървото бъде извадено и изгорено, въглеродът от дървото още веднъж се връща в атмосферата под формата на CO2. Това ускорява световното стопляне, което в очите на западното общество е непростителен грях.
Това, както и фактът, че залесените региони се нагряват повече от слънцето (което също способства за световното затопляне), от дълго време са приети на Запад. Следователно, макар че биогоривата в Европейски Съюз могат да заменят съветския газ, възможностите за сходно развиване са доста дребни.
Атомът: същинският път ?
Все по-често Съединени американски щати и Европа търсят излаз от клопката на зеления преход по „ атомния маршрут “. Колкото и да усилват вятърното и слънчевото генериране, зимните антициклони в никакъв случай няма да бъдат покрити от Водноелектрическа централа, тъй като през зимата те са няколко пъти по-слаби, в сравнение с през лятото, а по време на антициклони вятърът може въобще да стихне на големи площи. Не като нуклеарните реактори: те генерират електричество без значение от времето.
Има обаче два казуса. Първият е решим, само че не по-бързо от 10 години - западният свят внася обогатен уран от Русия, само че самичък няма лични уреди за обогатяване. Не е елементарно да се обогати стопански уран в газова центрофуга: съветските газови центрофуги от последно потомство вършат 1500 оборота в секунда за това. Опитите на Съединени американски щати през последното десетилетие да основат сходно оборудване за обогатяване се провалиха: технологията е прекомерно комплицирана. Милиони обороти на час без отвод не са за всеки. Несъмнено Щатите ще съумеят да го овладеят, в случай че продължат да влагат, само че това няма да стане преди 2030 година
Вторият проблем е още по-голям. В последна сметка горивото съставлява единствено 5% от цената на атомен киловатчас, само че 60% от цената е атомната електроцентрала. Сегашните нуклеарни реактори – на топлинни неутрони и на лека вода – на Запад са към два пъти по-скъпи от тези у нас.
Следователно издигнатият от Франция нуклеарен реактор във финландската атомна електроцентрала “Олкилуото ” да вземем за пример коства 11 милиарда евро - и това е по-скъпо от Големия адронен колайдер. Ясно е, че “Росатом ” строи атомна централа два-три пъти по-евтино - само че също по този начин е ясно, че като се изключи Унгария никоя от страните в Европейски Съюз няма задоволително суверенитет, с цел да поръча реактор на “Росатом ”. Следователно въпросът ще би трябвало да бъде решен по друг метод. Но по какъв начин?
Теоретично можете да се направи като във Англия. Само този септември тя отпусна още един пакет от средства за създаването на нуклеарни реактори с газово изстудяване. Защо с газово изстудяване, когато Русия, да вземем за пример, възнамерява да добави своите реактори с водно изстудяване с нови АЕЦ с течнометално изстудяване? В края на краищата металът е доста по-ефективен охлаждащ сътрудник от газа и даже водата. Следователно дейната зона на съветския БН-800 е доста по-малка от тази на стандартните реактори. Защо избират газ?
Факт е, че 80% от блока на реактора не е " нуклеарен остров ", а в противен случай, системите, които го обслужват. Тези, които получават електричество от нагрята охлаждаща течност. Както във “водните ”, по този начин и в “течнометалните ” реактори, тези 80% са основно парна турбина с дължина десетки метри и до метри в диаметър, плюс огромни и скъпи парогенератори, където топлината от реактора основава пара за тази турбина.
Но същата успеваемост като тази на модерна атомна електроцентрала (обикновено 34%) може да се реализира без парогенератор и парна турбина въобще. За да стане това, задоволително е да се увеличи температурата на охлаждащата течност в сърцевината на нуклеарния реактор над +850 градуса - тъй че да има задоволително топлота за дейно потребление на газова турбина.
Газовата турбина се върти доста по-бързо от парната турбина и заради това е доста по-малка по мярка. По-малките размери освен понижават цената на турбината, само че и понижават размера на самата постройка на реактора - мощна структура със стоманобетонни стени до метър или повече.
Да, реакторът с газово изстудяване изисква по-голяма дейна зона: в противоположен случай ще бъде мъчно газът да отнесе толкоз топлота, колкото водата, не може да изпомпвате толкоз доста през дребен реактор. Но реакторът с газово изстудяване може да има единствено една верига. Газът - излизайки от него, ще премине през газовата турбина и незабавно ще се върне назад. Няма втора верига - по-малко " нуклеарен остров ". Заедно с четирикратно по-ниската материалоемкост на газовите турбини и по-малкия реакторен блок, такива атомни електроцентрали могат да имат доста по-ниска капитална цена от тази на сегашните. Толкова по-малки, че даже в изискванията на западни нуклеарни компании, които съществено са изгубили строителните си умения, такива атомни електроцентрали ще се изградят рационални пари.
Друг значим плюс на реакторите с газово изстудяване. Някои от тях са основани на бързи неутрони, което е кардинално недостижимо за реактори с вода под налягане, защото водата забавя неутроните. „ Бързият “ набор е значим, тъй като бързите неутрони трансформират атомите на уран-238 в плутоний. Самият уран-238 на практика не се разделям, затова, като нуклеарно гориво, той е ненужен и играе ролята на " баласт " в реактора. Въпреки това, след бомбардиране с бързи неутрони, той се трансформира в енергиен плутоний, т.е. гориво.
Страната, която стартира да строи реактори на бързи неутрони, ще може да реши по какъв начин да размени съветското обогатяване на уран. Днес най-близо до това още веднъж е Русия (реакторът БН-800 към този момент работи на плутониево гориво). Ясно е, че Западът желае да навакса изоставането в тази област и то освен във връзка с опцията да строи атомни електроцентрали на ниска цена.
Друг миг също е значим. Отоплението с ток е доста скъпо, а приемането на водород посредством електролиза (вземане на ток от вятърни паркове и слънчеви централи) е още по-скъпо по чисто механически аргументи. Ако реакторът с газово изстудяване увеличи работната температура до хиляда градуса, той ще може да създава водород посредством разложение на водни пари без електролиза (термохимично). Тогава " въглеродно безпристрастен " водород ще бъде получен на цена, доста по-ниска от водорода от слънчеви и вятърни паркове. Тоест и европейците ще имат късмет да покрият потребността от зимно отопление без импорт на природен газ.
Труден път
Въпреки желанието на Англия да успее с бързите реактори с газово изстудяване, съвсем несъмнено ще има проблеми и с това. Най-вероятно Лондон няма да може да ги реши в обозримо бъдеще.
Тези проблеми могат да бъдат сведени до три групи. Първо, най-ефективният реактор с газово изстудяване изисква температура на охлаждащия газ от хиляда градуса. Това значи, че опаковката на нуклеарното гориво би трябвало да бъде направена от нещо доста топлоустойчиво - елементарните железни тръби няма да свършат работа. Търсенето на нови материали е належащо.
Втората група проблеми е хелият. Това е доста летлив газ, изключително откакто в подобен реактор той би трябвало да бъде под налягане от десетки атмосфери. За него би трябвало да се приспособява газова турбина: стандартна, подобаваща за работа с артикули от изгаряне на въздух и метан, няма да свърши работа. Този проблем е по-лесен за решение: в случай че замените хелия с азот-15, газовата турбина ще работи със същия газ, който образува основата на въздуха. Освен това азотът не изтича толкоз елементарно и придвижва топлината по-добре от хелия.
Третият проблем е, че реакторите с газово изстудяване в действителност са революционен план. Обикновено множеството компании за развиване в комплицирани промишлености заобикалят революцията по всевъзможен метод. Техните мениджъри желаят да поемат по-малко опасности, а с радикални нови решения това е кардинално невероятно. Ето за какво всички реактори, които се основават през днешния ден, са толкоз сходни по идея с реакторите, замислени през 50-те години - както с вода под налягане, по този начин и с течен метал.
Какъв е резултатът? С огромна възможност западните страни ще се опитат да следват композиция от тези три пътя. Европейците няма да желаят да добиват въглища или шистов газ вкъщи, само че ще внасят и двете - най-вероятно от Съединени американски щати, тъй като към този момент няма да взаимодействат с Русия. Необходимите терминали за полутечен природен газ ще бъдат построени до 2024 година и почти по същото време цените на силата в Европейски Съюз ще стартират последователно да понижават, даже и да не се върнат към най-ниските равнища от 2020 година Биогоривата също ще се изгарят, само че умерено – поради битката със стоплянето.
Със сигурност ще бъдат вложени обилни пари в нуклеарни реактори, само че най-вероятно в Европа няма да бъде основан реактор с газово изстудяване, кадърен да завърти газова турбина. И ще строят елементарни реактори с водно изстудяване, за които след време ще се усвои обогатяването на уран. Но цената на такива атомни централи въпреки всичко ще бъде на равнището на Големия адронен колайдер. Следователно в Европа няма да има връщане към евтиния ток още дълго време. Вероятно в продължение на доста десетилетия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Германският министър на стопанската система Роберт Хабек неотдавна разгласи, че германците ще оставят отворени три атомни електроцентрали до пролетта на 2023 година - макар че те ще бъдат " в запас " при положение на дефицит на електрическа енергия. Стъпката е доста значима, прекъсването на три атомни електроцентрали в изискванията на тежка енергийна рецесия към този момент беше наречено полуда даже от Илън Мъск. Но това е краткосрочна мярка: тези атомни електроцентрали са прекомерно малцина, с цел да затворят въпроса „ от кое място да вземем сила след раздялата с Русия? “. Въпросителен знак тук, и то доста пълен, беше прибавен от скорошното взривяване на “Северен поток ”. Европа де факто има три изхода от тази неприятна обстановка.
Изкопаемите горива отвръщат на удара?
Противно на тезите за бедна на запаси Европа, там има енергийни запаси – и то доста.
В Европа има кафяви въглища (и са малко докосвани). Има и доста останали каменни - създаването им е в застой, основно тъй като европейците ѝ се опълчиха по екологични аргументи. В края на краищата модерният, доходоносен въгледобив изисква развиване на кариера. А и потреблението на стотици хиляди тонове експлозиви води до дребни трусове. В съветския Кузбас, да вземем за пример, годишно има към 500 такива - което обаче не е изненадващо за район, който изразходва половин милион тона експлозиви годишно за рандеман на въглища.
Не може да се отхвърли, че въглищата имат и други проблеми. Всеки, който е бил в региона на техен рандеман, знае каква миризма царува там. А изгарянето на това гориво води до увеличение на честотата на инфарктите и инсултите (поради навлизането на микрочастици в кръвта).
Но не е единствено този проблем. Основното нещо, с което въглищата не се харесват на Европа, е ролята им в световното стопляне. За един киловатчас въглищата създават два пъти повече въглероден диоксид от природния газ.
Затова дребна част от европейските политици, като Лиз Тръс, са за обезпечаване на енергийна самостоятелност посредством фракинг – хидравлично разтрошаване, което дава опция да се добива така наречен шистов газ. Такъв газ, сходно на нефта, е с пъти повече от елементарния. Това е по този начин, тъй като има повече твърди скали, където са уловени такива въглеводороди, в сравнение с добре пропускливи скали, където се намират " обичайните " нефт и газ. Такива запаси има съвсем на всички места, където има седиментни скали – както във Англия, по този начин и в Европейски Съюз. Отново, газът отделя по време на изгаряне по-малко микрочастици и CO2, в сравнение с въглищата.
Този проект има един проблем: никой в Европа не го харесва с изключение на Лиз Тръс. И нейната поддръжка за този проект е една от аргументите (макар и второстепенна) британската преса към този момент да я назовава политически мъртвец, изживяващ последните си месеци на власт. Тук няма какво да се прави: в Европа има газ, само че тя няма да го създава. Там победи зелената идеология – и за европейците няма връщане обратно.
Биогорива: просто като събиране на съчки в гората?
Друг значим естествен запас в Европа е нейният климат. Поради дългия и топъл вегетационен интервал горите там порастват по-бързо, в сравнение с в европейската част на Русия, и доста по-бързо, в сравнение с в Сибир. Следователно десетки % от територията на Европейски Съюз е покрита с тях и затова развъждането на дървесина за биогорива е много реалистично там в доста огромен мащаб. Всъщност към този момент сме писали по тематиката.
Проблемите на пътя на биогоривата са разграничени на такива, които Западът желае да види и такива, които не желае да види. Второто е високата смъртност от единица получена сила. Дървата за огрев по време на горене дават даже повече микрочастици от въглищата. Дървесните биогорива убиват 24 000 души на трилион киловатчаса, създадени от топлоелектрически централи, до момента в който въглищата убиват едвам 10 000 души. Разликата е доста забележителна, само че западната преса няма да написа за това, тъй че този фактор надали ще засегне европейския енергиен бранш.
Но има и проблеми, които ще се виждат и в Европейски Съюз. Ако гората не се обработва за дървен материал, тя последователно потъва в земята, отнасяйки със себе си по-голямата част от всмукания атмосферен CO2, забавяйки световното стопляне. Но в случай че дървото бъде извадено и изгорено, въглеродът от дървото още веднъж се връща в атмосферата под формата на CO2. Това ускорява световното стопляне, което в очите на западното общество е непростителен грях.
Това, както и фактът, че залесените региони се нагряват повече от слънцето (което също способства за световното затопляне), от дълго време са приети на Запад. Следователно, макар че биогоривата в Европейски Съюз могат да заменят съветския газ, възможностите за сходно развиване са доста дребни.
Атомът: същинският път ?
Все по-често Съединени американски щати и Европа търсят излаз от клопката на зеления преход по „ атомния маршрут “. Колкото и да усилват вятърното и слънчевото генериране, зимните антициклони в никакъв случай няма да бъдат покрити от Водноелектрическа централа, тъй като през зимата те са няколко пъти по-слаби, в сравнение с през лятото, а по време на антициклони вятърът може въобще да стихне на големи площи. Не като нуклеарните реактори: те генерират електричество без значение от времето.
Има обаче два казуса. Първият е решим, само че не по-бързо от 10 години - западният свят внася обогатен уран от Русия, само че самичък няма лични уреди за обогатяване. Не е елементарно да се обогати стопански уран в газова центрофуга: съветските газови центрофуги от последно потомство вършат 1500 оборота в секунда за това. Опитите на Съединени американски щати през последното десетилетие да основат сходно оборудване за обогатяване се провалиха: технологията е прекомерно комплицирана. Милиони обороти на час без отвод не са за всеки. Несъмнено Щатите ще съумеят да го овладеят, в случай че продължат да влагат, само че това няма да стане преди 2030 година
Вторият проблем е още по-голям. В последна сметка горивото съставлява единствено 5% от цената на атомен киловатчас, само че 60% от цената е атомната електроцентрала. Сегашните нуклеарни реактори – на топлинни неутрони и на лека вода – на Запад са към два пъти по-скъпи от тези у нас.
Следователно издигнатият от Франция нуклеарен реактор във финландската атомна електроцентрала “Олкилуото ” да вземем за пример коства 11 милиарда евро - и това е по-скъпо от Големия адронен колайдер. Ясно е, че “Росатом ” строи атомна централа два-три пъти по-евтино - само че също по този начин е ясно, че като се изключи Унгария никоя от страните в Европейски Съюз няма задоволително суверенитет, с цел да поръча реактор на “Росатом ”. Следователно въпросът ще би трябвало да бъде решен по друг метод. Но по какъв начин?
Теоретично можете да се направи като във Англия. Само този септември тя отпусна още един пакет от средства за създаването на нуклеарни реактори с газово изстудяване. Защо с газово изстудяване, когато Русия, да вземем за пример, възнамерява да добави своите реактори с водно изстудяване с нови АЕЦ с течнометално изстудяване? В края на краищата металът е доста по-ефективен охлаждащ сътрудник от газа и даже водата. Следователно дейната зона на съветския БН-800 е доста по-малка от тази на стандартните реактори. Защо избират газ?
Факт е, че 80% от блока на реактора не е " нуклеарен остров ", а в противен случай, системите, които го обслужват. Тези, които получават електричество от нагрята охлаждаща течност. Както във “водните ”, по този начин и в “течнометалните ” реактори, тези 80% са основно парна турбина с дължина десетки метри и до метри в диаметър, плюс огромни и скъпи парогенератори, където топлината от реактора основава пара за тази турбина.
Но същата успеваемост като тази на модерна атомна електроцентрала (обикновено 34%) може да се реализира без парогенератор и парна турбина въобще. За да стане това, задоволително е да се увеличи температурата на охлаждащата течност в сърцевината на нуклеарния реактор над +850 градуса - тъй че да има задоволително топлота за дейно потребление на газова турбина.
Газовата турбина се върти доста по-бързо от парната турбина и заради това е доста по-малка по мярка. По-малките размери освен понижават цената на турбината, само че и понижават размера на самата постройка на реактора - мощна структура със стоманобетонни стени до метър или повече.
Да, реакторът с газово изстудяване изисква по-голяма дейна зона: в противоположен случай ще бъде мъчно газът да отнесе толкоз топлота, колкото водата, не може да изпомпвате толкоз доста през дребен реактор. Но реакторът с газово изстудяване може да има единствено една верига. Газът - излизайки от него, ще премине през газовата турбина и незабавно ще се върне назад. Няма втора верига - по-малко " нуклеарен остров ". Заедно с четирикратно по-ниската материалоемкост на газовите турбини и по-малкия реакторен блок, такива атомни електроцентрали могат да имат доста по-ниска капитална цена от тази на сегашните. Толкова по-малки, че даже в изискванията на западни нуклеарни компании, които съществено са изгубили строителните си умения, такива атомни електроцентрали ще се изградят рационални пари.
Друг значим плюс на реакторите с газово изстудяване. Някои от тях са основани на бързи неутрони, което е кардинално недостижимо за реактори с вода под налягане, защото водата забавя неутроните. „ Бързият “ набор е значим, тъй като бързите неутрони трансформират атомите на уран-238 в плутоний. Самият уран-238 на практика не се разделям, затова, като нуклеарно гориво, той е ненужен и играе ролята на " баласт " в реактора. Въпреки това, след бомбардиране с бързи неутрони, той се трансформира в енергиен плутоний, т.е. гориво.
Страната, която стартира да строи реактори на бързи неутрони, ще може да реши по какъв начин да размени съветското обогатяване на уран. Днес най-близо до това още веднъж е Русия (реакторът БН-800 към този момент работи на плутониево гориво). Ясно е, че Западът желае да навакса изоставането в тази област и то освен във връзка с опцията да строи атомни електроцентрали на ниска цена.
Друг миг също е значим. Отоплението с ток е доста скъпо, а приемането на водород посредством електролиза (вземане на ток от вятърни паркове и слънчеви централи) е още по-скъпо по чисто механически аргументи. Ако реакторът с газово изстудяване увеличи работната температура до хиляда градуса, той ще може да създава водород посредством разложение на водни пари без електролиза (термохимично). Тогава " въглеродно безпристрастен " водород ще бъде получен на цена, доста по-ниска от водорода от слънчеви и вятърни паркове. Тоест и европейците ще имат късмет да покрият потребността от зимно отопление без импорт на природен газ.
Труден път
Въпреки желанието на Англия да успее с бързите реактори с газово изстудяване, съвсем несъмнено ще има проблеми и с това. Най-вероятно Лондон няма да може да ги реши в обозримо бъдеще.
Тези проблеми могат да бъдат сведени до три групи. Първо, най-ефективният реактор с газово изстудяване изисква температура на охлаждащия газ от хиляда градуса. Това значи, че опаковката на нуклеарното гориво би трябвало да бъде направена от нещо доста топлоустойчиво - елементарните железни тръби няма да свършат работа. Търсенето на нови материали е належащо.
Втората група проблеми е хелият. Това е доста летлив газ, изключително откакто в подобен реактор той би трябвало да бъде под налягане от десетки атмосфери. За него би трябвало да се приспособява газова турбина: стандартна, подобаваща за работа с артикули от изгаряне на въздух и метан, няма да свърши работа. Този проблем е по-лесен за решение: в случай че замените хелия с азот-15, газовата турбина ще работи със същия газ, който образува основата на въздуха. Освен това азотът не изтича толкоз елементарно и придвижва топлината по-добре от хелия.
Третият проблем е, че реакторите с газово изстудяване в действителност са революционен план. Обикновено множеството компании за развиване в комплицирани промишлености заобикалят революцията по всевъзможен метод. Техните мениджъри желаят да поемат по-малко опасности, а с радикални нови решения това е кардинално невероятно. Ето за какво всички реактори, които се основават през днешния ден, са толкоз сходни по идея с реакторите, замислени през 50-те години - както с вода под налягане, по този начин и с течен метал.
Какъв е резултатът? С огромна възможност западните страни ще се опитат да следват композиция от тези три пътя. Европейците няма да желаят да добиват въглища или шистов газ вкъщи, само че ще внасят и двете - най-вероятно от Съединени американски щати, тъй като към този момент няма да взаимодействат с Русия. Необходимите терминали за полутечен природен газ ще бъдат построени до 2024 година и почти по същото време цените на силата в Европейски Съюз ще стартират последователно да понижават, даже и да не се върнат към най-ниските равнища от 2020 година Биогоривата също ще се изгарят, само че умерено – поради битката със стоплянето.
Със сигурност ще бъдат вложени обилни пари в нуклеарни реактори, само че най-вероятно в Европа няма да бъде основан реактор с газово изстудяване, кадърен да завърти газова турбина. И ще строят елементарни реактори с водно изстудяване, за които след време ще се усвои обогатяването на уран. Но цената на такива атомни централи въпреки всичко ще бъде на равнището на Големия адронен колайдер. Следователно в Европа няма да има връщане към евтиния ток още дълго време. Вероятно в продължение на доста десетилетия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ