Павел Поппандов: За да ругаеш, първо иди да гласуваш
Предстои премиерата на новия филм на Стефан Командарев "В кръг ". Вече са минали няколко предпремиерни прожекции – във Варна, Пловдив и Стара Загора. До момента лентата е отличена с шест награди – три български и три интернационалните. Филмът прави прочит на 30-те години народна власт в навечерието на годишнината. Една от функциите в него е поверена на Павел Поппандов. Сюжетът се върти към три патрулни двойки служители на реда и какво се случва за една промяна.
Преосмислянето на битието ни от последните 30 години за огромно страдание води до доста тъжни размишления, показа артистът пред БНР.
Действието се развива, т.е. ще се развие, на 9-и против 10 ноември 2019 година. През всичките тези, значително – 30 години, филмът има една нагнетяваща се горест и тъга. Защото се вижда, че просто колата си седи и буксува, не върви и не върви. Заради това този филм си коства да бъде гледан, описа Поппандов.
Всеки от нас носи персонална отговорност за това къде сме сега, счита артистът.
В края на краищата ние сме тези, които си избираме тези, които ни ръководят. Никой не ги е сложил принудително. Не е имало боен прелом. Всички тези хора, които ни ръководят, ние ги избираме. Лошото е друго – какъв брой слаба е интензивността на хората. Много пъти ми се е случвало да чувам от разнообразни прослойки хора, които ругаят. Добре, ругаеш, но с цел да ругаеш, иди и гласувай. Или вземи някаква открита позиция, а не прикрит под юргана…То имаше такова стихотворение – Трендафил Акациев, споделяше се "Деветоноемврийски прелом ".
Смисълът и на театъра, и на киното е да накараш хората да мислят и да осъзнаят къде са. Да не доизказваш всичко, като сдъвкан самун, а той да откри вярното решение, уверен е Поппандов.
Още от антични времена, от Средновековието е имало придворни художници, придворни шутове и в един миг, когато му омръзнат на краля смешките на шута, му бие шута. И постоянно по този начин се сменят и сменят, сподели още Павел Поппандов.
Преосмислянето на битието ни от последните 30 години за огромно страдание води до доста тъжни размишления, показа артистът пред БНР.
Действието се развива, т.е. ще се развие, на 9-и против 10 ноември 2019 година. През всичките тези, значително – 30 години, филмът има една нагнетяваща се горест и тъга. Защото се вижда, че просто колата си седи и буксува, не върви и не върви. Заради това този филм си коства да бъде гледан, описа Поппандов.
Всеки от нас носи персонална отговорност за това къде сме сега, счита артистът.
В края на краищата ние сме тези, които си избираме тези, които ни ръководят. Никой не ги е сложил принудително. Не е имало боен прелом. Всички тези хора, които ни ръководят, ние ги избираме. Лошото е друго – какъв брой слаба е интензивността на хората. Много пъти ми се е случвало да чувам от разнообразни прослойки хора, които ругаят. Добре, ругаеш, но с цел да ругаеш, иди и гласувай. Или вземи някаква открита позиция, а не прикрит под юргана…То имаше такова стихотворение – Трендафил Акациев, споделяше се "Деветоноемврийски прелом ".
Смисълът и на театъра, и на киното е да накараш хората да мислят и да осъзнаят къде са. Да не доизказваш всичко, като сдъвкан самун, а той да откри вярното решение, уверен е Поппандов.
Още от антични времена, от Средновековието е имало придворни художници, придворни шутове и в един миг, когато му омръзнат на краля смешките на шута, му бие шута. И постоянно по този начин се сменят и сменят, сподели още Павел Поппандов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ