Предстои много интензивна, но не и лека работа по подготовката

Предстои доста интензивна, само че не и лека работа по подготовката на вторичното законодателство, обвързвано с енергетиката. Този извод направи Венета Цветкова, шеф на дирекция " Енергийни планове и интернационално съдействие " към Министерството на енергетиката, която беше измежду лекторите в първия ден на интернационалния семинар на Дипломатическия институт към българското Министерство на външните работи за " Енергия и климатична дипломация ". По думите й, представени от Българска телеграфна агенция, придържайки се към разпоредбите, от Европейска комисия са дали в границите на 4 седмици мнение и от него е видно, че от Комисията не са удовлетворени от развоя на събитията след показаните от България Териториални проекти за обективен преход на въглищните региони. Оттам са изразили и терзания за декларацията, призната от Народното събрание след митингите, които блокираха пътища у нас. Тя напомни, че Министерският съвет към този момент беше приел пътна карта за климатична индиферентност, която след това трябваше да бъде модифицирана, като единствената упомената дата вътре е 2039 година. " Всъщност що за пътна карта е това, в която няма заложени междинни цели ", разясни лекторът в семинара. По тематиката за въглищата, тя уточни, че животът ни сервира " странни " събития напоследък. " Високите цени подкрепяха използването на въглищата за произвеждане на електрическа енергия и при знамение те могат да се употребяват и след 2039 година. Има ресурси в Маришкия басейн за още 50 или 60 години напред. Но това надали ще се случи ", напомни още Цветкова. Вероятно има опция за удължение до 2026 година, до когато е планувано въздействието на Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) или в границите на времевия небосвод по териториалните проекти, който е 2030 година. Тя обаче посочи, че проектите не се занимават с енергийния преход като подобен, а с последствията от него и уговорката никой човек да не бъде " зарязан зад борда " - тъй че логиката тук е към този момент да има предпоставки за стартират преход. Тя се спря и на решение на Народното събрание от януари 2020 година, с което на процедура се утвърди присъединението към самодейността за райони в преход, само че при опазване на въглищата. " Това наподобява като да продаваш активи, само че по едно и също време с това да си ги оставиш на персонално разположение ", разяснява Цветкова. Венета Цветкова засегна и тематиката за " енергийната беднотия ", в отговор на въпрос на модератора Славчо Нейков, ръководител на Съвета на шефовете на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ). " На първо място има проблем със самия закон, тъй като президентът наложи несъгласие на плана му за изменение и допълнение и в този момент това несъгласие ще би трябвало да бъде преодоляно ", сподели тя, като напомни, че има извънредно къси периоди и за прегледа на вторичното законодателство. Темата за " енергийната беднотия " е основен миг в НПВУ, по който въпрос към този момент има закъснение от 10 месеца. Но това не е единственият проблем, тъй като наедно с този обществен въпрос, е налице и различен, който визира тематиката за " уязвимостта " на клиентите на енергийните снабдители, които, както се изрази специалистът, не могат да бъдат " просто изключени от мрежата ". ЦИД: Производството на сила на локално равнище и намаляването на енергийната консумация са основни фактори против външните зависимости Руската инвазия в Украйна е мотив Европа да огледа по-сериозно върху въпросите за енергийната и климатична сигурност. Това съобщи пред Българска телеграфна агенция Мартин Димитров, шеф на стратегия " Енергия и климат " в Центъра за проучване на демокрацията. По думите му войната в Украйна даде подтик за осъществяване на промени в Югоизточна Европа и в Черноморския район за диверсификация на енергийните източници. Според Владимиров войната в Украйна е подтикнала за приемането на по-бързи ограничения за декарбонизация на стопанската система и най-много за понижаване на зависимостта от потреблението на природен газ. Той смята, че по-важното е, че нашествието в Украйна е " събудила " доста страни в Европа от " будна кома ", тъй като те са считали, че могат безпределно да усилват зависимостта си от доставки на изкопаеми горива от властнически страни като Русия, без това да има последици върху тяхната национална сигурност. Ако войната в Украйна не беше станала факт, съвсем несъмнено " Северен поток-2 " щеше да се реализира, разяснява Владимиров. По този метод Украйна щеше да е в още по-уязвима обстановка, в сравнение с преди. " Най-вероятно щяхме да продължим да виждаме, че природният газ се възприема като преходно гориво, което е компромис ", съобщи специалистът. Той добави, че съветската инвазия в Украйна е посочила, че зависимостта от непознати енергийни източници е прекомерно огромен риск и е по-добре да се създава огромна част от силата локално - посредством възобновими енергийни източници. Освен това би трябвало да се работи и за намаляването на енергийното ползване, разяснява още Владимиров.