Талибаните и мексиканските наркокартели: какво ги свързва |
Предстои да забележим в каква посока ще тръгне Афганистан. Но е ясно едно: завземането на властта от талибаните има доста аспекти и ще повлияе в това число на международната търговия с дрога, написа Анабел Ернандес.
Много специалисти и откриватели от дълго време дефинират придвижването на талибаните като „ наркотерористична организация “. Тяхното идване на власт в Афганистан сигурно ще докара до разбъркване на позициите на пазара на дрога, от което ще бъдат наранени и мексиканските наркокартели.
Наркотиците носят пари и власт
Макар Мексико и Афганистан да са надалеч на картата на света и сред тях да има огромни исторически, социологически и религиозни разлики, те несъмнено имат и общи неща: и двете зависят финансово от търговията с дрога, и двете уголемяват по принудителен път териториите си и политическата си власт. Преди изборите в Мексико през юни картелите заплашваха и избиваха нехаресваните претенденти, финансираха предизборни акции и купуваха гласове за своите претенденти – освен това толкоз намерено, колкото в никакъв случай преди.
Още през октомври 2009-а година реномирани специалисти и анализатори показаха на чуване в американския Конгрес световната заплаха, която произтича от талибаните и мексиканските картели като „ транснационални наркопредприятия “ и акцентираха какъв брой рискови са сходството и приликите сред тях, които отгогава насам единствено са се нараснали.
И държавните управления са забъркани
В Мексико, Афганистан и Мианмар се добиват 95 % от международното количество опиумен мак. Трите страни се занимават с незаконното произвеждане на хероин и други опиоиди, както и с търговията с тях. В Мексико с тази „ роля “ са ангажирани наркокартелите – с поддръжката на държавни чиновници.
В Афганистан, според данните на Съединени американски щати и Организация на обединените нации, това са групи, директно свързани с талибаните. Също и техните покупко-продажби са се осъществявали с благосклонността на държавното управление, в това число подкрепяното от Съединени американски щати. По време на упоменатото чуване в Конгреса, специалистите са споделили оценката, че през 2009-а година 50 % от афганистанския БВП (БВП) са били обезпечени от незаконната наркотърговия.
Производството подтиква потреблението в Афганистан
Публичната позиция на талибаните по отношение на производството на опиумен мак постоянно е била двузначна: потреблението на опиумни артикули е неразрешена, само че не и производството и продажбата.
Според отчет на американското външно министерство от началото на 2021-а година, огромната част от производството на опиат в Афганистан се е осъществявала в райони, които са били под контрола или под въздействието на талибаните. Респективно талибаните имат обилни доходи от бизнеса с дрога. Това освен подклажда спорове, само че и минира правовата страна, подтиква корупцията и способства и за увеличението на потреблението на дрога в Афганистан.
Доклад на Организация на обединените нации от април 2021-а година също открива директна връзка сред талибаните и производството на опиумен мак в Афганистан. Площта за развъждането на мака за една година (от 2019-а до 2020-а) се е нараснала от 163 000 на 224 000 хектара, въпреки че през 2019-а минимум 21 хектара са били унищожени.
Опасна непосредственост
В Мексико с помощта на интернационалния бизнес с опиати са се оформили голям брой огромни картели. Най-силно разрастващата се организация обаче е картелът „ Синалоа “, който също така управлява най-богатите на годишна продукция площи за опиумен мак в страната. Това в действителност би трябвало да го трансформира в съперник на талибаните, само че защото двете организации обслужват разнообразни пазари, те даже могат да се допълват.
Съгласно настоящите оценки на американската Агенция за битка с опиатите, картелът „ Синалоа “ на практика е монополист на пазара на хероин в Съединени американски щати. По данни на Пентагона също така мексиканците са показани в 60 % от страните в света – наред със Западна Африка и Европа, също в Индия, Китай и Русия, т.е. страни, в които се продават опиати от Афганистан. Все отново картелът „ Синалоа “ обслужва там най-много търсенето на кокаин от Южна Америка и на синтетични дроги. Не за първи път групи, които кардинално би трябвало да се конкурират, се сплотяват, с цел да усилят облагите си и политическото си въздействие. Като колкото по-големи са приходите им, толкоз повече нараства и политическото им въздействие.
Много специалисти и откриватели от дълго време дефинират придвижването на талибаните като „ наркотерористична организация “. Тяхното идване на власт в Афганистан сигурно ще докара до разбъркване на позициите на пазара на дрога, от което ще бъдат наранени и мексиканските наркокартели.
Наркотиците носят пари и власт
Макар Мексико и Афганистан да са надалеч на картата на света и сред тях да има огромни исторически, социологически и религиозни разлики, те несъмнено имат и общи неща: и двете зависят финансово от търговията с дрога, и двете уголемяват по принудителен път териториите си и политическата си власт. Преди изборите в Мексико през юни картелите заплашваха и избиваха нехаресваните претенденти, финансираха предизборни акции и купуваха гласове за своите претенденти – освен това толкоз намерено, колкото в никакъв случай преди.
Още през октомври 2009-а година реномирани специалисти и анализатори показаха на чуване в американския Конгрес световната заплаха, която произтича от талибаните и мексиканските картели като „ транснационални наркопредприятия “ и акцентираха какъв брой рискови са сходството и приликите сред тях, които отгогава насам единствено са се нараснали.
И държавните управления са забъркани
В Мексико, Афганистан и Мианмар се добиват 95 % от международното количество опиумен мак. Трите страни се занимават с незаконното произвеждане на хероин и други опиоиди, както и с търговията с тях. В Мексико с тази „ роля “ са ангажирани наркокартелите – с поддръжката на държавни чиновници.
В Афганистан, според данните на Съединени американски щати и Организация на обединените нации, това са групи, директно свързани с талибаните. Също и техните покупко-продажби са се осъществявали с благосклонността на държавното управление, в това число подкрепяното от Съединени американски щати. По време на упоменатото чуване в Конгреса, специалистите са споделили оценката, че през 2009-а година 50 % от афганистанския БВП (БВП) са били обезпечени от незаконната наркотърговия.
Производството подтиква потреблението в Афганистан
Публичната позиция на талибаните по отношение на производството на опиумен мак постоянно е била двузначна: потреблението на опиумни артикули е неразрешена, само че не и производството и продажбата.
Според отчет на американското външно министерство от началото на 2021-а година, огромната част от производството на опиат в Афганистан се е осъществявала в райони, които са били под контрола или под въздействието на талибаните. Респективно талибаните имат обилни доходи от бизнеса с дрога. Това освен подклажда спорове, само че и минира правовата страна, подтиква корупцията и способства и за увеличението на потреблението на дрога в Афганистан.
Доклад на Организация на обединените нации от април 2021-а година също открива директна връзка сред талибаните и производството на опиумен мак в Афганистан. Площта за развъждането на мака за една година (от 2019-а до 2020-а) се е нараснала от 163 000 на 224 000 хектара, въпреки че през 2019-а минимум 21 хектара са били унищожени.
Опасна непосредственост
В Мексико с помощта на интернационалния бизнес с опиати са се оформили голям брой огромни картели. Най-силно разрастващата се организация обаче е картелът „ Синалоа “, който също така управлява най-богатите на годишна продукция площи за опиумен мак в страната. Това в действителност би трябвало да го трансформира в съперник на талибаните, само че защото двете организации обслужват разнообразни пазари, те даже могат да се допълват.
Съгласно настоящите оценки на американската Агенция за битка с опиатите, картелът „ Синалоа “ на практика е монополист на пазара на хероин в Съединени американски щати. По данни на Пентагона също така мексиканците са показани в 60 % от страните в света – наред със Западна Африка и Европа, също в Индия, Китай и Русия, т.е. страни, в които се продават опиати от Афганистан. Все отново картелът „ Синалоа “ обслужва там най-много търсенето на кокаин от Южна Америка и на синтетични дроги. Не за първи път групи, които кардинално би трябвало да се конкурират, се сплотяват, с цел да усилят облагите си и политическото си въздействие. Като колкото по-големи са приходите им, толкоз повече нараства и политическото им въздействие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ