Банковите такси след 1 януари 2026: Очакват ли се промени и какви са прогнозите за фискалната политика?
Предстои 1 януари 2026 година, а с него и въвеждането на еврото в България. Въпросите към банковите такси и лихви, както и оценката на фискалната политика, са във фокуса на публичното внимание. Водещи банкери и финансисти разискаха провокациите пред страната на прага на еврозоната по време на финансова конференция.
Експертите предвиждат, че лихвените проценти в България ще останат ниски през идващите години. Особено при жилищните заеми, България резервира позицията си на втора в Европа по най-ниски лихви, отстъпвайки само на Малта. Тази наклонност се чака да се резервира в идващите 2-3 години, което е добра вест за кредитополучателите, само че не и за вложителите.
Подуправителят на Българска народна банка Петър Чобанов акцентира, че еврозоната може да бъде тласък, само че нищо няма да бъде харизано. Той подчертава върху нуждата от фокус върху предлагането и вложенията в страната.
Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка: Нищо няма да ни пристигна като подарък. Автоматично не можем да чакаме кой знае какви положителни резултати без да се постараем да ги реализираме и това е главното предизвикателство. Това, което акцентират и рейтинговите организации като проблем пред българската стопанска система, са институциите т.е. без да се обърне внимание на институциите, на тяхното укрепване, на спазването на разпоредбите и използването им, мъчно можем да чакаме толкоз елементарно последващо повишение на кредитния рейтинг.
Бившият финансов министър Калин Христов изрази угриженост по отношение на фискалната политика на страната, отбелязвайки, че тя прави преход в несъответствуващ миг. Той подлага на критика бързата смяна във фискалната просвета.
Калин Христов, финансист: Аз съм шокиран от скоростта, с която фискалната просвета в нашето общество се промени от 2000 до 2025 година. Ние от 1997 до 2020 година имахме просвета на поддържане на уравновесен бюджет в положителни времена и краткотраен недостиг в неприятни времена, дребен размер на държавните разноски, под 40% от Брутният вътрешен продукт, и данъчна система, учредена на поощряване на икономическата интензивност. Всичко това беше изтрито за 5 години.
Относно банковите такси, Цветослав Димов, основен финансов шеф на комерсиална банка, съобщи, че еврозоната сама по себе си не оказва директно въздействие върху тях. Те се базират на разноските, които банката прави. Банковият бранш ще освободи сред 13-14 милиарда лв. спомагателна ликвидност след влизането в еврозоната. Това се дължи на смяната в условията за минимални запаси от 12% на 1%.
Цветослав Димов: От позиция на таксите по общоприетите артикули и услуги, по-скоро не мисля, че еврозоната сама по себе си оказва някакво въздействие върху тях нито в посока нагоре, нито в посока надолу, тъй като те се базират на разноските, които банката прави.
Въпреки това, към този момент има публични уведомления от Банка ДСК и Fibank за промени в таксите и комисионните, влизащи в действие от 1 януари 2026 година Всички такси ще се събират в евро, а някои услуги като пряк дебит ще бъдат прекратени. Българска народна банка удостовери, че след 30 юни 2026 година банките и пощите могат да вкарат такса за обмяна на левове в евро в брой. Това значи, че безплатната обмяна ще е допустима единствено до края на юни 2026 година
Всички левови сметки ще бъдат автоматизирано превалутирани в евро на 1 януари 2026 година без такси за клиентите. Парите по сметките ще се демонстрират в евро от този миг. Фирмите ще могат да получават пакети с евробанкноти от своите банки, като се чака авансово зареждане за първите дни на 2026 година Повече информация за въздействието на еврото върху банковата система може да намерите в публикацията 16 милиарда лв. гратис влизат в банките от 1 януари и заемите остават с ниски лихви.
Представители на Асоциацията на комерсиалните банки в България акцентират, че измененията в таксите и комисионните не са директно свързани с еврото, а се дефинират от разноските на банките. Към момента не се разисква прекосяване към интернационалния показател Юрибор. За въпроси по отношение на ипотечните заеми и еврото, може да прочетете „ Моите въпроси за Евро “: Ще има ли спомагателни такси за превалутирането на ипотечните заеми?
