Представяйки манджите си от малкия екран, Ути Бъчваров никога не

Представяйки манджите си от дребния екран, Ути Бъчваров в никакъв случай не е натрапвал на телевизионните фенове претенцията да е виртуозен готвач. Но в действителност е тъкмо подобен. Той има познания и умения, на които могат да завидят и най-изтънчените френски мастършефове.

В интервютата с правнука на огромния артист Стоян Бъчваров нормално обсъждаме най-вече кулинарни въпроси, само че не и този път. Теми в настоящия диалог, са 55-годишният му празник, бащинството и животът на междинна възраст.

- Ути, на 1 март навършихте 58 години. Имаше ли ваучър?
- Да, несъмнено. Смятам, че мъжете, трансферирали 50-те, би трябвало да означават всеки рожден ден. На1 март се събрах покрай язовир „ Жребчево " с правилни приятели. С децата ми и дамата до мен – Мария. Направих нещо, за което си бях мечтал от дълго време. Сготвих пуйка, агне и прасе. Отидохме ден преди купона. Бях помолил да освободят дъщерите ми от учебното заведение - обясних, че ще ги повеждам да видят по какъв начин се коли прасе. На 1 март се веселихме до късния следобяд

- Защо купонът не е траял и вечерта?
- На 55 не устоявам на огромни маратони и безсънни нощи. Вече обичам да си лягам по-рано. През годините много съм се трансформирал, помъдрял съм и съм уталожен. Приоритетите ми в този момент са други. На 30 скитах из България от ваучър на ваучър. Както се споделя, прелитах от цвят на цвят. С придвижване на възрастта се уморих от тази пукотевица слепешката. Днес избирам да извозвам времето си с тъкмо избрани хора. Приятелят ми Сашо Морфов споделя, че е значимо да имаш правилен приятел, с който можеш и да си мълчиш. Всеки свободен момент виждам да съм и с моите две прелестни госпожици – дъщерите ми Ружа и Далия.

- Защо искахте дъщерите ви да участват на коленето на прасето?
- За да видят по какъв начин става. Това е нещо, което е обвързвано с нашия обичай и просвета, които в последните години се не помниха за сметка на всякакви глобализации и така нататък Градските рожби мъчно могат да почувстват този дух. Усещането за селския обичай и протичащото се на трапезата е прелестно. Аз самият в никакъв случай не съм имал село. Тръгнах по села и паланки сега, в който започнах да повеждам кулинарното си предаване по Българска национална телевизия при започване на 90-те. Многото ми пътувания и отсядания в провинциални къщи са едни от най-големите ми вложения.

- Чужда ли ви е мисълта да си купите къща на село?
- Винаги съм се изкушавал от тази концепция. И аз като други хора желая да си имам своя лична цитадела на село и да я навестявам всеки уикенд. Една селска къща обаче има потребност от доста обич и обгрижване, от постоянно посещавано. Моят метод на живот към този момент е като на Панталей пасажер – всяка седмица съм на друго място
Приятелите ми из страната прелестно допълват пътуванията ми и когато вървя да сготвям на празници, постоянно отсядам при някого.

- Каква цел сте си сложили за 2025 година?
- Да отстранявам повече време на децата си. Това е огромна идея за мен. Най-често човек желае през новата година да промени метода си на живот по един или различен метод – да стартира диета, да не пие алкохол известно време, да спортува интензивно. Този вид брутална смяна, обвързвана с избран ден в годината, от който да стартира, е мъчно изпълнима чисто прочувствено. Трансформациите се случват, когато са дълго подготвяни. И нормално се случват постепенно. Понякога се постанова човек да е и вманиачен идеалист и да е подготвен да си счупи главата в името на дадена цел. Целите са част от фантазиите и не е нужно постоянно да са реалистични.

- Замисляли ли сте се какъв брой ще сте изменен след 10 години, когато към този момент сте на 65?
- Абсолютно съм сигурен, че като цяло ще си бъда същият, какъвто съм в този момент на 55 години. Ще си бъда неуморен странник и към момента ще изпитвам това момчешко възприятие на апетит към обстановките и идното. Разбира се, с напредването на възрастта човек става все по-прецизен и придирчив. Времето, което минава, ни учи да бъдем виновни към всеки един момент от живота ни.

- Кои места по света планувате да посетите в скоро време?
- Разбиван и разделян от всевъзможни упоритости, светът става и ще става все по-труден за пътешествия. Окупирането на всички дестинации от милионите китайски и азиатски туристи и от  емигрантските потоци, за жалост, ще докара до такава степен, че пътуванията ще са прекомерно рискови или безумно скъпи. Преди КОВИД-19 можеше да се отиде на всички места. Сега е прекомерно с напрежение и затегнато. Мечтая си да отида на странствуване в Африка, само че да е обвързвано с разглеждане на естествени забележителности, а не с лов и лов на риба. Искам да се пусна по река Нил, да видя Килиманджаро, водопада Виктория и Крюгер парк.

- Намирате ли свободно време за лов?
- С годините ловуването ми претърпя огромна промяна. Преди всяка седмица поемах по ловните полета, с цел да чествам с другари от петък до неделя. От известно време тези излети са много по-редки и премерени – оставам единствено един ден. Не съм не запомнил ловните си приятели, само че към този момент е друго. Дъщерите ми са в първи клас и съм заречен пред себе си, че всяка неделя ще бъдем дружно, с цел да четем, пишем, сричаме и учим. Няма по какъв начин да съм с други хора из България и да пъдя Михаля в последния ден от уикенда.

- Ако въпреки всичко ви се прииска да се запилеете с другари за няколко дни, дамата до вас – Мария, по какъв начин ще реагира? Ще ви пусне ли?
- Нямаме проблеми с Мария по отношение на концепцията един от нас да отиде да се повесели. Във всяка двойка има забележими и невидими правила, които с годините могат за бъдат променяни. Никога не съм бил спиран да заедно съм с приятели, с цел да честваме.
Да не забравяме, че всеки изсъхнал режим в международната история е водел до повишение на използването на алкохол.
Когато в една двойка са сложени нереални предели на срещите с другари, се стига до деформиране. Аз като част от фамилната настройка имам за цел дъщерите ми да са щастливи.

- Изпитвате ли от време на време носталгия по времето, в което, бяхте ерген?
- Не. Ергенувал съм задоволително. Онези, които са се оженили на 21-22 година не са имали моето дълго ергенуване и може да се усещат по някакъв метод ощетени от ориста. С ръка на сърцето си мога да кажа, че в младостта си съм имал страхотни години и не скърбя за нищо, което съм направил. Живял съм пълноценно и никой не ми държи сметка за предишното ми. Но към този момент имам различен живот и той доста ми харесва.

- На 55 години какъв алкохол пиете?
- Преди години обожавах да пия вино в огромни количества и това е напълно обикновено – въпреки всичко семейството ми е Бъчваров. След като навърших 50, фрапантно понижих потреблението на алкохол. Мярката ми в този момент е чаша вино и 50-100 гр. ракия. Не пия постоянно, единствено от време на време вкъщи или когато има специфичен мотив.

- Докъде сте в борбата ви с килограмите? близо ли сте до мечтаното тегло?
- Идеалното тегло постоянно е като един изплъзващ се небосвод, който е някъде пред нас. Формата ми е относително добра и пъргава. Дори дъщерите ми споделят, че „ тати може и да си тежи на мястото, само че е мощен и доста върви “.
Всяка седмица с Ружа и Далия вършим планински преходи и децата виждат, че съм в кондиция.

- Герасим Георгиев – Геро, Драго Драганов и други известни персони си направиха интервенции за намаляване. Вие обмисляли ли сте подобен вид? 
- Виждам, че в последно време медиите тръбят за фрапантните промени след интервенция. Колегата ми Геро е съвсем неразпознаваем с новата си визия. Аз не съм закостенял в това отношение и считам, че всяка една смяна, изключително по медицински аргументи, която води до съживяване на организма и тялото, е оправдана. Поддържам това, което направи Геро, и го приветствам за волята му и куража

Гледам позитивно на интервенциите, когато са за здраве, а не за псевдоразкрасяване с 800 кубика силикон в гърдите. Не утвърждавам обезобразяванията по сякаш естетически аргументи. С тях девойки, дами и мъже се трансформират в карикатури. Хората в профил им се подиграват, считат ги за жалки картинки. Стискам палци на всички тези, които подхващат рационален ход за да стопят непотребните килограми. Аз към този момент се усещам добре в кожата си и нямам желание да се оперирам. Ако трансформира решението си някой ден, то ще бъде с основателна причина.

- Със здравето по какъв начин сте на 55?
- Чувствам се добре, само че и съм лек хипохондрик, та постоянно вървя при лекари да ревизирам статуса си. При мъжете след 50превенцията е едно от най-важните неща. Хубаво  е човек да знае какво се случва в тялото му, да чете и да се следи, а да приказва и с наборчета. Здравето е персонална отговорност на всеки от нас.

- Навършвайки 55 година, пристигна ли моментът да предложите брак на Мария?
- (Смее се.) Има хора, за които е фантазия от дете да се видят като младоженка на сватбата си. И двамата с Мария сме задоволително зрели възрастни и най-важно ни е дъщерите ни Ружа и Далия да тичат щастливи и волни. Бракът доста задължава. Свидетел съм на това, което се случи с мои близки другари, които на късни години се ожениха за дългогодишните си половинки. Не мина доста време след сватбата и се разделиха. Бракът от време на време поставя хубаво начало на една връзка, само че с Мария сме в улегналите си години и към този момент не желаеме да се женим.

- На какъв брой години бяхте, когато се влюбихте за първи път?
- Първите любовни трепети изпитах, когато бях на 14-15. В годините, в които израснах, беше напълно обикновено един юноша да влезе във връзка на 18. Никога до момента не съм предложил брак, само че и на мен не са ми желали ръката
(смее се).

- Имали ли сте в миналото проблеми с меркантилни дами?
- Като човек, учил драматургия и театрознание в НАТФИЗ, доста елементарно различавам този вид дами. Няма нищо неприятно, когато едните са подготвени да заплащат, а другите да взимат наготово, само че това несъмнено не е моят спектакъл.

- Вече 28 години предаването ви „ Бързо, елементарно, вкусно ” е на екран. Ще има ли различен кулинарен формат с такова дългоденствие?
- Предаването ми имаше страхотния късмет да премине през годините и да оцелее, намирайки постоянно способи да бъде потребно, симпатично и усмихнато. Непрекъснато отваряме нови порти в приготвянето на храна. Не съм като някои сътрудници, на които им проличава, че се преструват на екран какъв брой са гладни и жадни. Аз самият не съм се уморил да похапвам и пийвам и това също си проличава.

- Гледате ли „ Хелс Китчън ” по Нова? Харесва ли ви?
- Следя какво вършат сътрудниците. „ Хелс Китчън ” е формат, друг от концепцията ми за кулинария, добър звук и техника на шоуто. Много хора харесват абсурда и метода на поднасяне на нещата там, по тази причина предаването е печелившо като всяко едно риалити в българския ефир. Професионално е направено, водено е правдиво от господин Виктор Ангелов и има своята необятна телевизионна публика. Отделен въпрос е дали е за кулинария. Лично аз нямам какво да науча от шоуто. Там никой не се интересува от това какво се готви, а от абсурда.

- Бихте ли взели участие още веднъж в риалити формат?
- Не скърбя, че в предишното участвах във „ ВИП Брадър ” и „ Денсинг Старс ". Слушал съм изказвания на сътрудници, че в никакъв случай няма да влязат в риалити. Аз не мога да обещая на себе си сходно нещо. Не виждам и причина да не се съглася, в случай че форматът и наличието ми в него не опонират на моите естетически и морални визии. В последна сметка ние сме артисти и би трябвало да знаем, че сцената дава благоприятни условия на актьора да изиграе разнообразни облици.
Автор: Уикенд