Обновената Шарланджийска работилница в музей „Етър” в Габрово съчетава традиция с модерните технологии
Представят плана „ Как се вади шарлан ” и преустроената Шарланджийска работилница в Етнографския музей навън /ЕМО/ „ Етър ” в Габрово. Откриването е планувано за 12 декември.
„ Един шарланджия споделя за занаята си. Занаят, който от дълго време не се практикува. Благодарение на чудесната игра на артиста Илия Костадинов, видеото показва едно минало, до което хиляди хора могат да се допрян, да усетят мириса на орехи, да чуят потракването на оборудванията за извличане на масло от ядки, да чуят историята на занаята шарланджийство ”, споделят от етнографския комплекс.
Маслото от шарлан през днешния ден заема място измежду био-продуктите.
„Преди век, такива надписи не са поставяни. Хората просто отиват в работилницата на шарланджията и купуват шарлан. Олиото в днешния му тип не съществува. Ядките се изпичат, след което от тях се изстисква растителното масло. Шарланът се добива главно от орехи и сусам. Получава се и от други типове семена и ядки ”, изясняват етнографите.
Само в Етнографски музей навън „ Етър ” се намира налична за гости експозиция, представяща производството на шарлан от орехи. Доскоро, за разлика от другите работилници в „ Етър ”-а, тя бе статична, показваща главните уреди, свързани с производството на шарлан.
Одобреното за финансиране от Министерство на културата планово предложение „ Как се вади шарлан ” е дало опция да се преустрои и усъвършенства образния роман в Шарланджийската работилница, да се подчертава върху значимите софтуерни процеси с ново осветяване, модерни софтуерни приложения и осведомителни модули.
„ В възобновената експозиция посетителите освен имат опция да чуят драматизирания роман на шарланджията – собственик на работилницата. Чрез интерактивно приложение могат да се срещнат с главните уреди и тяхната роля в производството на шарлан, да научат, любопитна информация за занаята шарланджийство, за орехите, за шарлана и неговото приложения в предишното ”, осведомят от ЕМО „ Етър ”.
Благодарение на екип на лаборатория за „ Виртуална и разширена действителност ” – част от първия научно-технологичен парк в България, е направен специфичен софтуерен артикул – добавена действителност, който показва придвижването на мелничния механизъм.
Към оборудванията са експонирани нови принадлежности и артефакти, подсилващи експозиционния роман. Показан е още един аспект от активността в една шарланджийска работилница – търговията с шарлан. Представени са експонати, свързани с преместването и съхраняването на шарлана при търговия на дребно.
Посетителите могат да видят и два забавни предмета, копия на оригинали, направени от бакърджията занаятчия Петър Паунов.
Единият е кепче – мярка, отчитаща 250 и 500 грама. Кепчето е по-дълбоко от общоприетото и наподобява на черпак. Калайдисано е извън и от вътрешната страна, тъй като при приложимост се облива цялото и може да се окисли. Има и човка – език, за деликатно отливане на шарлана.
Другият забавен предмет е шарланджийската фуния. Количеството, което събира е колкото една чаша. Накрайникът се поставя в бутилка. Той е специфичен, закривен, с цел да бие струята по стената на съда и да се вижда по какъв начин бутилката се цялостни отмерено. Ако от накрайника струята тече напряко, тя се разпенва и подвига размера на шарлана. Така се лъжат и клиентите, и шарланджията. Само два типа фунии – кръчмарската и шарланджийската, са цилиндрични, другите са конусни.
„Проучването, подготовката и реализацията на плана бе едно извънредно предизвикателство, което нямаше да бъде сполучливо без широкоспектърния екип, който стои зад реализацията му. Това са музейни експерти, майстори, дизайнер, фотограф, оператор, художник, софтуерен експерт и публицист. Нямаше да има своя повсеместен темперамент без знанията на етнографи от страната, спомените на респонденти, без опита на актуалните производители на орехи и тахан ”, акцентират от етнографския музей.
По време на изследването са били открити нови единомишленици за съхраняването на този забавен поминък: Лаборатория за „ Виртуална и разширена действителност ” – част от първия научно-технологичен парк в България, производители на орехи от с. Голямо Дряново и други обитаеми места в страната.
Сред европейските музеи навън ЕМО „ Етър “ e определян като един от най-забележителните образци за показване на занаятчийската просвета в доиндустриалния интервал. Той има богат фонд от проучени и документирани занаятчийски обичаи на национално равнище от Възраждането до наши дни. Обновената Шарланджийска работилница, която съчетава традиция със модерни технологии, е значима стъпка към запазване на неповторимото минало на българския народ.
„ Един шарланджия споделя за занаята си. Занаят, който от дълго време не се практикува. Благодарение на чудесната игра на артиста Илия Костадинов, видеото показва едно минало, до което хиляди хора могат да се допрян, да усетят мириса на орехи, да чуят потракването на оборудванията за извличане на масло от ядки, да чуят историята на занаята шарланджийство ”, споделят от етнографския комплекс.
Маслото от шарлан през днешния ден заема място измежду био-продуктите.
„Преди век, такива надписи не са поставяни. Хората просто отиват в работилницата на шарланджията и купуват шарлан. Олиото в днешния му тип не съществува. Ядките се изпичат, след което от тях се изстисква растителното масло. Шарланът се добива главно от орехи и сусам. Получава се и от други типове семена и ядки ”, изясняват етнографите.
Само в Етнографски музей навън „ Етър ” се намира налична за гости експозиция, представяща производството на шарлан от орехи. Доскоро, за разлика от другите работилници в „ Етър ”-а, тя бе статична, показваща главните уреди, свързани с производството на шарлан.
Одобреното за финансиране от Министерство на културата планово предложение „ Как се вади шарлан ” е дало опция да се преустрои и усъвършенства образния роман в Шарланджийската работилница, да се подчертава върху значимите софтуерни процеси с ново осветяване, модерни софтуерни приложения и осведомителни модули.
„ В възобновената експозиция посетителите освен имат опция да чуят драматизирания роман на шарланджията – собственик на работилницата. Чрез интерактивно приложение могат да се срещнат с главните уреди и тяхната роля в производството на шарлан, да научат, любопитна информация за занаята шарланджийство, за орехите, за шарлана и неговото приложения в предишното ”, осведомят от ЕМО „ Етър ”.
Благодарение на екип на лаборатория за „ Виртуална и разширена действителност ” – част от първия научно-технологичен парк в България, е направен специфичен софтуерен артикул – добавена действителност, който показва придвижването на мелничния механизъм.
Към оборудванията са експонирани нови принадлежности и артефакти, подсилващи експозиционния роман. Показан е още един аспект от активността в една шарланджийска работилница – търговията с шарлан. Представени са експонати, свързани с преместването и съхраняването на шарлана при търговия на дребно.
Посетителите могат да видят и два забавни предмета, копия на оригинали, направени от бакърджията занаятчия Петър Паунов.
Единият е кепче – мярка, отчитаща 250 и 500 грама. Кепчето е по-дълбоко от общоприетото и наподобява на черпак. Калайдисано е извън и от вътрешната страна, тъй като при приложимост се облива цялото и може да се окисли. Има и човка – език, за деликатно отливане на шарлана.
Другият забавен предмет е шарланджийската фуния. Количеството, което събира е колкото една чаша. Накрайникът се поставя в бутилка. Той е специфичен, закривен, с цел да бие струята по стената на съда и да се вижда по какъв начин бутилката се цялостни отмерено. Ако от накрайника струята тече напряко, тя се разпенва и подвига размера на шарлана. Така се лъжат и клиентите, и шарланджията. Само два типа фунии – кръчмарската и шарланджийската, са цилиндрични, другите са конусни.
„Проучването, подготовката и реализацията на плана бе едно извънредно предизвикателство, което нямаше да бъде сполучливо без широкоспектърния екип, който стои зад реализацията му. Това са музейни експерти, майстори, дизайнер, фотограф, оператор, художник, софтуерен експерт и публицист. Нямаше да има своя повсеместен темперамент без знанията на етнографи от страната, спомените на респонденти, без опита на актуалните производители на орехи и тахан ”, акцентират от етнографския музей.
По време на изследването са били открити нови единомишленици за съхраняването на този забавен поминък: Лаборатория за „ Виртуална и разширена действителност ” – част от първия научно-технологичен парк в България, производители на орехи от с. Голямо Дряново и други обитаеми места в страната.
Сред европейските музеи навън ЕМО „ Етър “ e определян като един от най-забележителните образци за показване на занаятчийската просвета в доиндустриалния интервал. Той има богат фонд от проучени и документирани занаятчийски обичаи на национално равнище от Възраждането до наши дни. Обновената Шарланджийска работилница, която съчетава традиция със модерни технологии, е значима стъпка към запазване на неповторимото минало на българския народ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ