Представянето на книгата Смъртта е само запетая“ от Иван Атанасов,

Представянето на книгата „ Смъртта е единствено запетая “ от Иван Атанасов, издадена във връзка 75 години от рождението на поета, ще бъде на 26 януари от 17.30 ч. в Галерия „ Георги Петров “.

Книгата e издадена от Сдружение на писателите – Добрич и съдържа към 200 лирични и сатирични стихотворения, както и къси мнения за поетичния свят на Иван Атанасов от Елка Няголова, Радка Николова, Атанас Стоев, Любомир Кънчев, Марин Кадиев и Мариана Иванова. Автор на предговора е литературният критик и учител Драгомил Георгиев, а съставители са Сашо Серафимов и Валентина Добринчева. Книгата се издава с финансовата поддръжка на Община град Добрич.

Събитието е проведено от Община град Добрич, Сдружение на писателите – Добрич и Галерия „ Георги Петров “.

Думи за поета Иван Атанасов от Сашо Серафимов – стихотворец, ръководител на Сдружение на писателите – Добрич:

В поетичния свят на Иван Атанасов човек намира доста пътища, по които да тръгне душата му, тъй като той самият живееше там – на границата сред двата свята. Там е неговата сълза от деликатност, с която галеше наранената душа. Там, на границата сред двата свята, където е познанието, тайната на всемира,  сме всички ние, само че постоянно се заблуждаваме, че скъпите облекла, коли, жилища, могат да скрият нежните ни човешки души, да ни създадат безконечни и недостижими.

В неговата лирика светът постоянно е трагичен, само че повсеместен. Той носи и положителното и неприятното, и красивото и грозното.

„ …Не са ли миговете на Смъртта

безкрайни разновидности на Живота…

Не са ли миговете на Живота

безкрайни разновидности на Смъртта… “

Емоционалните и метафизичен открития  и загадки пронизват творчество му, те трансформират поетичния му свят в триизмерно пространство и го вършат жив и в случай че не се опасявах от гръмки думи, бих нарекъл поезията му – модерна българска класика!

БЯЛА ПРИКАЗКА

Тишина…

Кой разруши тишината?

Смях заскача на бели зърна.

И съзрях да се плиска в реката

една фосфорнонежна жена…

Боже Господи! Мрамор – не, тяло!

Боже Господи! Сняг – не, жена!

Тя бе така сантиментална и бяла –

като лумнала светлина!

Аз не смеех да мръдна. Край мене

гълъб плясна пенливи крила.

Тя или от вълна е родена,

или тук върху сняг е дошла…

Тишина…

Смях бистър се пръсна

и заскача по сини скали.

Бяла ария в очите възкръсна…

Но отляво за какво ме боли?

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Как необичайно разцъфтяха снеговете.

Дали си сняг фантазия?

Дали си цвят?

Луната сред боровете свети

и осветява недействителен свят…

И всичко като приказка е бяло.

А пряспата е фантом –

бял и мек.

И в нейното вълшебно огледало

се отразява

баснословен човек…

Пристъпвам. Или дешифрирам секрети.

Тополи. В тях вълшебно отражение.

А в звездните сияния

безкрайни

се отразява

друго измерение…

МИНАЛО

Във всяка моя клетка, фибра, вена

са напластени доста времена

и предишното дебне, въплътено,

в стотици непознати имена.

На черепа ми всичките костици,

даже и приливите на кръвта

попили са живота на стотици –

сърцата им,

делата им,

света…

А предишното в тялото ми стене,

вълнува се,

бунтува се,

скърби

и вените ми стават на антени,

приели отшумелите съдби…

Доброто.

Злото.

Тайната.

Съдбата

съдбовно спорят в неверната ми плът,

те стават стъпалата на душата,

към момента непрекрачила отвъд…

На тялото ми в паметната книга

издялват писмени знаци век след век,

с цел да пребъде античната верига,

приела просто името човек…

ИВАН АТАНАСОВ е роден на 28 май 1947 година в добруджанското село Градини. През 1949 година фамилията му се преселва в град Генерал Тошево, където Иван получава гимназиалното си обучение. През 1971 година приключва Педагогическия институт „ Д-р Петър Берон “ – Шумен. От 1971 до 1975 година е преподавател в Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево, а през идващите пет години – в село Кардам. Работи като основен редактор на вестник „ Ленински вик “, по-късно „ Добруджански глас “ – Генерал Тошево. Членува в основания през 1962 година Кабинет на младия създател към ДКМС в Добрич, дружно с Йордан Трухчев, Драгни Драгнев, Кольо Чалъков, Петър Добрев, Георги Димов, Петър Петров от Каварна. Носител е Отличие „ Дора Габе “ за органично пресъздаване на духовните измерения на Добруджанския свят в българската литература /2003/ на Община гр. Добрич, както и на редица влиятелни литературни награди, измежду които на градовете Добрич, Свищов, Хасково и Пазарджик. От 1997 година е член на Сдружението на писателите в Добрич. През 2000 година е разгласен за Почетен жител на Генерал Тошево.

Първото му стихотворение е оповестено през 1961 година във вестник „ Медицинска естрада “ – София, а от 1962 година стартират изявленията му във вестник „ Добруджанска естрада “ – Добрич, под редакцията на Йордан Дачев и Драгни Драгнев. Сътрудничи на разнообразни районни и национални издания. Публикува в списанията „ Септември “, „ Кил “, „ Жажда “, „ Матадор “; в силистренски издания; вестник „ Народна просвета “ и други Участва със свои материали в сборници и алманаси. Първата му стихосбирка излиза през 1991 година под редакцията на Елка Няголова със заглавие „ Колекция от криле “. Следват: „ Път през огледалото “, 1993;  „ Душата ми върви “, 1994;  „ Изворче “; „ Осквернена обич “, 1997;  „ Между два свята “, 1998;  „ Данък за вяра “ 1998; „ Гълъбова ария “, 1999; „ Жестоки милувки “, 2000;  „ Сълза от деликатност, 2001;  „ Аз ида със дъжда… “, 2004;  „ Жар-птица “, 2006;  „ Яростни дни “, 2007;  „ Бунтовна вода “, 2008;

„ Бодливата роза “, 2009.  

Умира след дълготрайно боледуване в добричката болница на 3 ноември 2012 г.