Работодатели срещу екологичния рекет
Представителните организации на работодателите у нас, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - с писмо до президент Румен Радев показват поддръжката си на признатия от Народното събрание на 27.07.2017 година Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запазване на околната среда.
Това се споделя в публична позиция на работодателските сдружения.
Те показват, че могат да цитират редица стратегически инфраструктурни обекти, чиято реализация беше забавена с години поради безпредметни тъжби. Твърдо имаме вяра, че единствените, които биха имали изгода от налагането на несъгласие върху признатия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запазване на околната среда са няколко псевдо-природозащитни организации, които години наред препятстват капиталовия развой и растежа на стопанската система ни, трансформирайки така наречен екологичен рекет в своя съществена активност, показват от работодателски организации.
Ето и позицията на работодателите:
Категорично заставаме зад главната цел на въведените промени, а точно облекчение на процедурите по обжалване по отношение на реализирането на капиталови планове от най-значим публичен интерес, а точно обектите от национално значение и стратегическа значимост.
Бихме желали да подчертаем, че признатият законопроект по никакъв метод не лимитира правото на заинтригуваните жители и юридически лица да апелират актовете на способния орган по отношение на екологичните процедури по допускането на реализацията на тези най-значими за обществото капиталови планове. Съгласно член 93, алинея 2, т. 4 и член 94, алинея 1, т. 5 от настоящия Закон за запазване на околната среда (ЗООС) способен орган по отношение на преценката за нуждата от осъществяване на Оценка на въздействието върху околната среда и взимане на решение по Оценка на въздействието върху околната среда за обекти с национално значение е постоянно Министъра на околната среда и водите (МОСВ). Освен това, според член 6а, т. 1, б. "в " от Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка за съвместимостта на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти с предмета и задачите на запазване на предпазените зони (във връзка със съответните разпореждания от Закон за устройство на територията: член 124а, алинея 4, т. 2; член 129, алинея 3, т. 2, б. "б "; член 141 алинея 6, т. 2, б. "б "; член 145, алинея 1, т. 3, б. "б "; член 148, алинея 3, т. 2, б. "б "), Министерство на околната среда и водите е способен орган по отношение на издаването на съответните административни актове по оценка за съвместимостта на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти с предмета и задачите на запазване на предпазените зони, касаещи обекти с национално значение. Следователно Министерство на околната среда и водите е постоянно способния орган за издаване на административните актове по отношение на екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение.
Наред с това, настоящата правна уредба планува двуинстанционно разглеждане на жалбите против административните актове по отношение на екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение. Съгласно член 132, алинея 2, т. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), способен да преглежда тъжби против актове на Министерство на околната среда и водите е Върховния административен съд (ВАС) като първа инстанция. Същевременно, поради наредбата на член 217, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс, решението на Върховен административен съд като първа инстанция, предстои на обжалване още веднъж пред Върховен административен съд като касационна инстанция. С други думи настоящата правна уредба планува въпросните тъжби да се преглеждат два пъти от еднакъв съд – Върховен административен съд. В тази връзка, следва да се обърне внимание, че по принцип касационното обжалване включва само инспекция по отношение на вярното използване на закона, на база на към този момент откритите от първата инстанция обстоятелства (чл. 220 от АПК). т.е. в тази ситуация предмет на касационното обжалване би могло да бъде само инспекцията от страна на Върховен административен съд (макар и настоящ в друг състав) на вярното приложение на закона още веднъж от страна на Върховен административен съд като първа инстанция. Подобна спомагателна инспекция би била оправдана само, в случай че не би довела до опасност за реализацията на плана. В тази връзка би трябвало да се има поради, че с оглед натовареността на Върховен административен съд, разглеждането на въпросните тъжби от Върховен административен съд на две инстанции фактически лишава доста време, което слага под значителен риск реализацията на плановете. Очевидно е, че за капиталови планове от най-значим публичен интерес, каквито са обектите, които са по едно и също време от национално значение и стратегическа значимост, повторното разглеждане на проблема на Върховен административен съд е безпричинно и в действителност не дава отговор на публичния интерес.
Бихме желали да обърнем внимание, че законодателството ни към този момент е възприело правилото за едноинстанционно разглеждане на жалбите против административни актове, касаещи реализацията на обекти от национално значение. В този смисъл са настоящите разпореждания на член 215, алинея 7 от Закон за устройство на територията.
В резюме, признатите промени по никакъв метод не лимитират правото на тъжби, нито заплашват законосъобразното протичане на екологичните процедури. За това самичък по себе си подсигурява и фактът, че актовете по тези процедури се издават от най-висшия държавен орган в региона на отбраната на екологията и околната среда, а точно Министерство на околната среда и водите, а жалбите по тях се преглеждат от най-висшия административен съд – Върховен административен съд.
Може да цитираме редица стратегически инфраструктурни обекти, чиято реализация беше забавена с години поради безпредметни тъжби и твърдо имаме вяра, че единствените, които биха имали изгода от налагането на несъгласие върху признатия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запазване на околната среда са няколко псевдо-природозащитни организации, които години наред препятстват капиталовия развой и растежа на стопанската система ни, трансформирайки така наречен екологичен рекет в своя съществена активност.
Това се споделя в публична позиция на работодателските сдружения.
Те показват, че могат да цитират редица стратегически инфраструктурни обекти, чиято реализация беше забавена с години поради безпредметни тъжби. Твърдо имаме вяра, че единствените, които биха имали изгода от налагането на несъгласие върху признатия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запазване на околната среда са няколко псевдо-природозащитни организации, които години наред препятстват капиталовия развой и растежа на стопанската система ни, трансформирайки така наречен екологичен рекет в своя съществена активност, показват от работодателски организации.
Ето и позицията на работодателите:
Категорично заставаме зад главната цел на въведените промени, а точно облекчение на процедурите по обжалване по отношение на реализирането на капиталови планове от най-значим публичен интерес, а точно обектите от национално значение и стратегическа значимост.
Бихме желали да подчертаем, че признатият законопроект по никакъв метод не лимитира правото на заинтригуваните жители и юридически лица да апелират актовете на способния орган по отношение на екологичните процедури по допускането на реализацията на тези най-значими за обществото капиталови планове. Съгласно член 93, алинея 2, т. 4 и член 94, алинея 1, т. 5 от настоящия Закон за запазване на околната среда (ЗООС) способен орган по отношение на преценката за нуждата от осъществяване на Оценка на въздействието върху околната среда и взимане на решение по Оценка на въздействието върху околната среда за обекти с национално значение е постоянно Министъра на околната среда и водите (МОСВ). Освен това, според член 6а, т. 1, б. "в " от Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка за съвместимостта на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти с предмета и задачите на запазване на предпазените зони (във връзка със съответните разпореждания от Закон за устройство на територията: член 124а, алинея 4, т. 2; член 129, алинея 3, т. 2, б. "б "; член 141 алинея 6, т. 2, б. "б "; член 145, алинея 1, т. 3, б. "б "; член 148, алинея 3, т. 2, б. "б "), Министерство на околната среда и водите е способен орган по отношение на издаването на съответните административни актове по оценка за съвместимостта на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти с предмета и задачите на запазване на предпазените зони, касаещи обекти с национално значение. Следователно Министерство на околната среда и водите е постоянно способния орган за издаване на административните актове по отношение на екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение.
Наред с това, настоящата правна уредба планува двуинстанционно разглеждане на жалбите против административните актове по отношение на екологичните процедури, касаещи обекти с национално значение. Съгласно член 132, алинея 2, т. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), способен да преглежда тъжби против актове на Министерство на околната среда и водите е Върховния административен съд (ВАС) като първа инстанция. Същевременно, поради наредбата на член 217, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс, решението на Върховен административен съд като първа инстанция, предстои на обжалване още веднъж пред Върховен административен съд като касационна инстанция. С други думи настоящата правна уредба планува въпросните тъжби да се преглеждат два пъти от еднакъв съд – Върховен административен съд. В тази връзка, следва да се обърне внимание, че по принцип касационното обжалване включва само инспекция по отношение на вярното използване на закона, на база на към този момент откритите от първата инстанция обстоятелства (чл. 220 от АПК). т.е. в тази ситуация предмет на касационното обжалване би могло да бъде само инспекцията от страна на Върховен административен съд (макар и настоящ в друг състав) на вярното приложение на закона още веднъж от страна на Върховен административен съд като първа инстанция. Подобна спомагателна инспекция би била оправдана само, в случай че не би довела до опасност за реализацията на плана. В тази връзка би трябвало да се има поради, че с оглед натовареността на Върховен административен съд, разглеждането на въпросните тъжби от Върховен административен съд на две инстанции фактически лишава доста време, което слага под значителен риск реализацията на плановете. Очевидно е, че за капиталови планове от най-значим публичен интерес, каквито са обектите, които са по едно и също време от национално значение и стратегическа значимост, повторното разглеждане на проблема на Върховен административен съд е безпричинно и в действителност не дава отговор на публичния интерес.
Бихме желали да обърнем внимание, че законодателството ни към този момент е възприело правилото за едноинстанционно разглеждане на жалбите против административни актове, касаещи реализацията на обекти от национално значение. В този смисъл са настоящите разпореждания на член 215, алинея 7 от Закон за устройство на територията.
В резюме, признатите промени по никакъв метод не лимитират правото на тъжби, нито заплашват законосъобразното протичане на екологичните процедури. За това самичък по себе си подсигурява и фактът, че актовете по тези процедури се издават от най-висшия държавен орган в региона на отбраната на екологията и околната среда, а точно Министерство на околната среда и водите, а жалбите по тях се преглеждат от най-висшия административен съд – Върховен административен съд.
Може да цитираме редица стратегически инфраструктурни обекти, чиято реализация беше забавена с години поради безпредметни тъжби и твърдо имаме вяра, че единствените, които биха имали изгода от налагането на несъгласие върху признатия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запазване на околната среда са няколко псевдо-природозащитни организации, които години наред препятстват капиталовия развой и растежа на стопанската система ни, трансформирайки така наречен екологичен рекет в своя съществена активност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ