Скулптури оживиха общинска администрация Мездра
Представителна експозиция на някогашни и сегашни възпитаници от Професионална гимназия по каменообработване в Кунино беше открита в постройката на oбщина Мездра. Светла Дамяновска – гл. специалист „ Култура и художествена изложба “ показа творбите и откри експозицията.
Изложени са девет произведения от осем създатели. Камъкът оживява под майсторското длето на младите скулптори, които претворяват креативното си мислене и пресъздават художествените си показа върху белия камък. По особен метод оживяват зооморфните изображения на охлюва и жабата, изсечени от Иван Симеонов и Олга Акраиш. Младият създател Мартин Иванов обезсмъртява могъществото на сърцето. Негова е и скулптурата от варовик с кремав нюанс „ Очакване “, съхранила човешката вяра за дълго чакана рожба, за добрина и любов. Филип Филипов възпява „ Утро “, застинало върху бяло-розовия мрамор, вдъхващо успокоение и приятност. Топлината на дома е внушена от скулптурното преобразяване „ Ваза “ на Алекс Ангелов. Впечатляваща е приликата с Яворов, реализирана в антропоморфната статуя на Цветан Цветков. Кристиян Димчовски е направил самоуверен опит за „ Автопортрет “. Погледите притегля скулптурата на жрицата на богиня Артемида Кариатида, изсечена от Илия Еленков от обагрен варовик.
„ Общинската администрация става по-красива и впечатляваща с вашите произведения “, сподели в приветственото си послание домакинът на експозицията инж. Генади Събков. Той поздрави шефа Яна Орлинова, за създателите, които учебното заведение основава и за напъните, полагани за опазване и развиване на единственото за страната образователно заведение.
Директорът на каменоделното учебно заведение благодари на общинската администрация за съпричастността и акцентира смисъла на Мездра за сполучливата реализация на възпитаниците на професионалната гимназия.
„ Работата с камъка е композиция сред дух и материя, сред изкуство и поминък, който е сложен, само че признателен “, съобщи още Орлинова.
На отриването участваха седмокласници от мездренски учебни заведения, на които кметът пожела „ да потърсят и намерят пътя към изкуството, което е нещо велико “.
В Кунино има обичаи в каменоделството още от древността. В началото на ХХ в. удобните предпоставки за развиването на тази забавна и влиятелна специалност нарастват с разкриването на нови залежи от първокачествен врачански варовик и построяването на жп линията София-Варна (особено впечатляваща е и неповторимата природа в региона на селото). Така напълно разумно, при започване на 20-те години на ХХ век, се заражда концепцията точно тук да бъде издигнато единственото Държавно Училище по каменоделие в България и на Балканския полуостров. По това време, а и в този момент, в Европа има общо три сходни образователни заведения. С огромни заслуги за откриването на учебното заведение е тогавашният министър на войната, роденият в Кунино, Константин Томов (1888-1935).
През 1921 година, със Заповед на тогавашния министър председател Александър Стамболийски, е основано Училището по каменоделие. За негов пръв шеф е назначен учителят от Чешкото каменоделско учебно заведение в град Хоржице Рудолф Браун. След него идват и други педагози от Чехия: Йозеф Краус, Станислав Кхун, Йозеф Шквара, които поставят основите на „ актуалното каменоделие в България”, чиито единствен представител е школата в Кунино.
Официалното разкриване е на 2 март 1922 година, а първият випуск е от 10 души.
През идващите години броят на учениците нараства доста, като при започване на 80-те години в него към този момент се образоват по едно и също време по 40 души за специалност „ Каменоделец” от област на обучение „ Изкуства” и към 200 души от област „ Машинна обработка”.
Училището дава на България плеяда педагози, художници и архитекти, измежду които личат имената на Петър Тоновски, Крум Дерменджиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, Гурко Йосифов, Величко Марков, Илия Цеков, Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, доцент Стефан Янакиев, Янаки Кавръков, Маньо Славов, Любен Черкезов,Иван Димчев, Христо Христов, Васко Василев и доста други
Възпитаници на учебното заведение са работили по скулптурната декорация на емблематични здания като Президентството, Министерски съвет, ЦУМ, хотел „ Шератон”, Съдебната палата, Министерството на защитата, по архитектурното и художественото оформление на огромните български градове, националните монументално-скулптурни обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен бряг и така нататък От 2006 година образователното заведение минава към Министерството на културата като учебно заведение по изкуства към Министерство на културата.
Изложени са девет произведения от осем създатели. Камъкът оживява под майсторското длето на младите скулптори, които претворяват креативното си мислене и пресъздават художествените си показа върху белия камък. По особен метод оживяват зооморфните изображения на охлюва и жабата, изсечени от Иван Симеонов и Олга Акраиш. Младият създател Мартин Иванов обезсмъртява могъществото на сърцето. Негова е и скулптурата от варовик с кремав нюанс „ Очакване “, съхранила човешката вяра за дълго чакана рожба, за добрина и любов. Филип Филипов възпява „ Утро “, застинало върху бяло-розовия мрамор, вдъхващо успокоение и приятност. Топлината на дома е внушена от скулптурното преобразяване „ Ваза “ на Алекс Ангелов. Впечатляваща е приликата с Яворов, реализирана в антропоморфната статуя на Цветан Цветков. Кристиян Димчовски е направил самоуверен опит за „ Автопортрет “. Погледите притегля скулптурата на жрицата на богиня Артемида Кариатида, изсечена от Илия Еленков от обагрен варовик.
„ Общинската администрация става по-красива и впечатляваща с вашите произведения “, сподели в приветственото си послание домакинът на експозицията инж. Генади Събков. Той поздрави шефа Яна Орлинова, за създателите, които учебното заведение основава и за напъните, полагани за опазване и развиване на единственото за страната образователно заведение.
Директорът на каменоделното учебно заведение благодари на общинската администрация за съпричастността и акцентира смисъла на Мездра за сполучливата реализация на възпитаниците на професионалната гимназия.
„ Работата с камъка е композиция сред дух и материя, сред изкуство и поминък, който е сложен, само че признателен “, съобщи още Орлинова.
На отриването участваха седмокласници от мездренски учебни заведения, на които кметът пожела „ да потърсят и намерят пътя към изкуството, което е нещо велико “.
В Кунино има обичаи в каменоделството още от древността. В началото на ХХ в. удобните предпоставки за развиването на тази забавна и влиятелна специалност нарастват с разкриването на нови залежи от първокачествен врачански варовик и построяването на жп линията София-Варна (особено впечатляваща е и неповторимата природа в региона на селото). Така напълно разумно, при започване на 20-те години на ХХ век, се заражда концепцията точно тук да бъде издигнато единственото Държавно Училище по каменоделие в България и на Балканския полуостров. По това време, а и в този момент, в Европа има общо три сходни образователни заведения. С огромни заслуги за откриването на учебното заведение е тогавашният министър на войната, роденият в Кунино, Константин Томов (1888-1935).
През 1921 година, със Заповед на тогавашния министър председател Александър Стамболийски, е основано Училището по каменоделие. За негов пръв шеф е назначен учителят от Чешкото каменоделско учебно заведение в град Хоржице Рудолф Браун. След него идват и други педагози от Чехия: Йозеф Краус, Станислав Кхун, Йозеф Шквара, които поставят основите на „ актуалното каменоделие в България”, чиито единствен представител е школата в Кунино.
Официалното разкриване е на 2 март 1922 година, а първият випуск е от 10 души.
През идващите години броят на учениците нараства доста, като при започване на 80-те години в него към този момент се образоват по едно и също време по 40 души за специалност „ Каменоделец” от област на обучение „ Изкуства” и към 200 души от област „ Машинна обработка”.
Училището дава на България плеяда педагози, художници и архитекти, измежду които личат имената на Петър Тоновски, Крум Дерменджиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, Гурко Йосифов, Величко Марков, Илия Цеков, Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, доцент Стефан Янакиев, Янаки Кавръков, Маньо Славов, Любен Черкезов,Иван Димчев, Христо Христов, Васко Василев и доста други
Възпитаници на учебното заведение са работили по скулптурната декорация на емблематични здания като Президентството, Министерски съвет, ЦУМ, хотел „ Шератон”, Съдебната палата, Министерството на защитата, по архитектурното и художественото оформление на огромните български градове, националните монументално-скулптурни обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен бряг и така нататък От 2006 година образователното заведение минава към Министерството на културата като учебно заведение по изкуства към Министерство на културата.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ