Катерина Сфорца – амазонката на Ренесанса
Представителите на рода Сфорца, потомци на най-хубавите италиански кондотиери ( предводители на наемници) , постоянно се отличавали със мощ и войнственост. Катерина Сфорца (1463-1509) била извънбрачна щерка на херцог а на Милано Галеацо Сфорца . Родовите качества блестящо се изявили в нея – може би, тъй като животът й бил изпълнен с компликации и трудности, които постоянно се налагало да преодолява сама. Своите фамозни п рякори – „ Тигрица та от Форли “ и „ Лъвица та от Романя “, тя заслужила посредством дълга и упорита битка за интересите на фамилията.
Бащата на Катрин я оженил за 30-годишния Джироламо Риарио, обичания племенник на папа Сикст IV. На 14-годишна възраст Катерина напуснала Милано и оти шла при съпруга си, на който С икст IV дал град Форли. Влизането на новите владетели било съпроводено от тържества и улични представления. На хубавицата Катерина се радва ли всички.
Но щастието на младото семейство не продължи ло дълго. Нравите във Форли били доста по -груби, в сравнение с в Рим или Милано. Предишният държател на града от рода Орделафи, от когото папата лишил тези земи, бил недопечен и нечовечен – само че жителите на града предпочитали от дълго време познатата династия пред новия граф. Риарио, който бил много нерешителен, чувствал неприязънта на своите жители и затова съвсем в никакъв случай не напуска л двореца. Това в допълнение разклащало неговото състояние. Организирала се цяла поредност заприказва против новия държател. Животът на съпрузите бил под непрекъсната опасност. Катерина, даже бременна, прекарва ла дни и нощи на седлото на коня , като се опитвала да притегли поддръжката на други градове, и лично разпитва ла заговорниците.
Но в сички старания се оказали напразни. В хода на идващия бунт Джироламо бил атакуван и погубен. Графинята се затворила в двореца . Ала метежниците заловили децата й и се заканили да ги убият, в случай че не се предаде. В този миг обаче пристигнали милански войски и тя била избавена. Сега всички очаквали да се омъжи за наследника на Орделафи, което би постави ло завършек на враждата във Форли. Но Катерина изобщо не желала да върне града на предходните му притежатели.
В същото време тя завързала интимни връзки с локалния аристократ Джакомо Фео. Той пое л командването на армията и помагал във всичко на държател ката на Форли. По разкази на непознати п осланиците тя обожавала обичания си и във всичко следвала препоръките му. Това не се харесвало на по-големите й синове. Избухнал нов протест, в който взели участие личните й деца. Фео бил погубен пред очите й.
Сега към този момент Катерина освирепяла. Домовете на фамилиите, забъркани в заговора, били разг рабени, а заговорниците – избити. Не бил пощаден никой – нито дами, нито деца. Заловените живи умрели в тъмницата след жестоки изтезания. Тя даже хвърлила за известно време в пандиза най-големия си наследник – Отавиано.
След това, с цел да укрепи ситуацията си, Катерина се омъжила за най-младия от авторитетните братя Медичи – Джовани, само че той починал след 5 месеца от подагра.
В тези тежки времена към нейните земи показал вкус Чезаре Борджия, наследник на новия папа Александър VІ. Но да се съобщи без пердах не било в характера на Катерина. Тя още веднъж персонално се зае ла с набирането на бойци, подготовката на хранителни запаси и оръжия. Планът бил елементарен: да отбранява градската крепост във Форли – Равалдино. За няколко месеца тя стана ла съвсем непристъпна.
Чезаре предложения л Катерина да се срещн ат персонално, надявайки се да я убеди да се предаде. „ Лъвицата от Романя “ се съгласила и реши ла да плени врага с ловкост: да го примами вътре и да вдигне преносимия мост. Но стартира ли да подвигат моста прекомерно рано и Чезаре се избавил със мълниеносен скок. В гняв та си той обяви л награда от 20 хиляди дуката за „ черната вдовица “ – огромна сума за онези времена.
На 12 януари 1500 година нападателите създали пробив в стената и щурмът почнал. Графинята, сходно на Жана д’Арк, срещнала врага въоръжена и в доспехи. Битката била кървава и завърши ла с провалянето на Сфорца: тя била пленена.
След известно време по гледище на французите, които имали свои проекти в Италия, я освободили. Папа Александър VI починал в 1503 година и с това Чезаре Борджия из губи л въздействието си. Катерина се опита ла да си върне владенията, но жителите на Форли се възпротивили на нейното завръщане. Това предиздвикало Катерина д а не помни фантазиите си за възобновяване на предходната си власт. Тя се отдръпнала и се посветила на грижи за внуците и на занимания с алхимия.
Най- дребният й наследник , Джовани де Медичи, прочут още като Джовани деле Бандере Нере, бил последният от големите италиански кондотиери – той основал династията на херцозите на Тоскана. Смятат го за най-способният италиански пълководец на ХVІ век, даже някои историци го назовават „ Бонапарт на ХVІ век “. Както се споделя: кръвта вода не става!
Катерина се трансформира ла в знак на непримиримост и смелост. За разлика от други известни жени на Ренесанса, тя не влезнала в историята като муза или настойничка на изкуствата. Но малко са ренесансовите хубавици, които с меч в ръка биха могли да защитят цитадела по-добре от личния си брачен партньор.
