„Прогресивна България“: Съдебната реформа е „най-сериозният проблем“ пред НС
Представители на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и Министерство на правосъдието са взели участие в съвещанието
Според проф. Тянкова съвещанието е минало „ извънредно градивно и професионално “ . След продължителни полемики комисията е приела трите законопроекта за изменение на Закона за правосъдната власт. На съвещанието са участвали представители на:
- Върховния касационен съд (ВКС),
- Върховния административен съд (ВАС),
- Министерството на правораздаването,
- Съюза на юристите.
Предстои законопроектите да бъдат импортирани в пленарната зала за разискване.
„ Имаше извънредно огромно болшинство, което рядко се случва в правната комисия. Това значи, че имам основателна вяра да приема, че този парламент ще свърши професионална работа “, съобщи проф. Тянкова.
Фокусът е върху Висшия правосъден съвет
По думите ѝ импортираните промени са съсредоточени върху конституирането на Висшия правосъден съвет (ВСС).
„ За да има правосъдна промяна, би трябвало да има работещ Висш съдебен съвет “ , акцентира тя.
Проф. Олга Борисова от „ Прогресивна България “ съобщи, че главната цел на промяната е „ трансформиране на правораздаването в една обективна система “ , която да подсигурява върховенството на закона и предвидима среда за жителите и бизнеса .
„ Законопроектът е ориентиран към превъзмогване на институционалната рецесия и възобновяване на публичното доверие “ , сподели тя.
Нови правила за избор на членове на Висш съдебен съвет
Сред препоръчаните промени са нови критерии за професионални и нравствени качества на претендентите за членове на Висш съдебен съвет.
„ Ще се регистрира техният професионален опит, тяхната експертиза, престиж и потенциал за съблюдаване на етичните правила “ , изясни проф. Борисова.
Предлага се и ограничаване за избрани висши магистрати .
„ Лицата, които през последните 7 години са били на най-високите позиции като ръководител на Върховен административен съд, ръководител на Върховен касационен съд, основен прокурор и техните заместници, да не могат да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет “ , разясни тя.
Друго предложение планува Висш съдебен съвет с изминал мандат от повече от година да няма право да приема решения с дълготраен резултат върху независимостта и организацията на правосъдната система, с изключение на при последна нужда.
Предлага се министър на правораздаването да може да оспорва решения на Висш съдебен съвет
Сред измененията е и разширение на пълномощията на министъра на правораздаването .
„ Заложено е неговото право да оспорва актовете и решенията на Висш съдебен съвет, като подадената тъжба пред способния съд стопира осъществяването на акта “, сподели проф. Борисова.
Предвижда се още изборът на членове на Висш съдебен съвет да се прави посредством хартиени бюлетини в окръжните съдилища .
Според вносителите това би трябвало да преодолее съмненият а, свързани с евентуалната неустановеност при електронното гласоподаване.
„ Съдебната промяна не е еднократен политически акт “
Димитър Петров от „ Прогресивна България “ съобщи, че членовете на Висш съдебен съвет ще могат да продължат да извършват пълномощията си и след приключване на мандата им, когато има риск за действието на правосъдната система.
По думите му по този начин ще се избегне блокиране на работата на Висш съдебен съвет.
„ За нас правосъдната промяна не е еднократен политически акт, а дълготраен развой. Той би трябвало да се случва транспарантно, с действителен публичен спор и при прецизно съблюдаване на всички правни процедури “ , съобщи Петров.
Той добави, че в границите на 4-годишния мандат ще бъдат препоръчани и спомагателни промени в Закона за правосъдната власт, ориентирани към възстановяване на работата на Висш съдебен съвет.
Присъединете се към нашия
Европейският съюз стяга ограниченията против дефицита на медикаменти
