МВР да погледне към пешеходците, велосипедистите и тротинеткаджиите “мутри”
Представители на тези три категории постановат подобен гнет на пътя, който може да се съпостави единствено с рекетьорския от 90-те
Похвално е, че тези дни се организират акции на Министерство на вътрешните работи за лов на водачи, използвали алкохол, опиати или неправоспособни. Натискът несъмнено би трябвало да продължи, само че тук има още един колорит. Има голям брой водачи, които са изрядни, само че те всекидневно са жертви на мутри и рекетьори, които са пешеходци, велосипедисти и тротинеткаджии. Водачите са подложени на безразсъден стрес, тъй като представители на тези категории са решили, че би трябвало да се наложат
силово срещу правилата,
безусловно изнудвайки всички останали да се съобразят с тяхната воля.
Примерно измежду младите пешеходци в този момент е доста съвременно да изскачат на пътя, нахлупили слушалки и старателно ровещи в телефона си, без въобще да се оглеждат. Когато се поинтересувах какъв е този нов тренд да се хвърлиш на пътя като делфин със запушени сетива за обстановката в близост, отговорът на възпитаник бе слисващ:
“Така принуждавам всички на пътя да спрат ”
Каква е разликата с мутрите, които силово постановат волята си, тъй като по този начин желаят?
За страдание, освен младежи попадат в тази категория. Сред тях са и някои майки с колички, уверени, че постоянно и на всички места могат да изскочат на пътя и всички би трябвало да заковат спирачки, с цел да минат те. Пропускат единствено един факт – че има едни елементи от секундата, в които детето в количката е пред тях и никой водач няма късмет да го забележи, в случай че се появи ненадейно сред коли.
Да не приказваме за хората, които пресичат на неосветени улици, без да се огледат.
Какъв е шансът на някой търпелив водач да спре на място в такава обстановка? Защо едни свестни хора би трябвало да предизвикват на други свестни хора този безразсъден стрес? Кога изчезнаха емпатията и толерантността? Има ли изобщо в обществото цялостна
просветеност какво е това спирачен път?
Както и че той зависи от скоростта – колкото е по-висока, толкоз повече метри са нужни на автомобила да спре. Но в случай че човек изскочи ненадейно на пътя, спирачен път в действителност няма, с наглостта си той го е лишил и единствено водачът си знае какъв смут изживява в този призрачен миг.
Наистина ли е толкоз мъчно човек, преди да тръгне да пресича, без значение дали пешком, с колело, с тротинетка, да се огледа? Това е изцяло задоволително водачите да установяват желанието му и в случай че първият не може да спре, с цел да не провокира верижна злополука, все някой от идващите двама-трима ще го създадат.
Наистина ли не можем да похарчим няколко секунди от живота си, с цел да изчакаме като пешеходци, велосипедисти или тротинеткаджии и да пощадим нервите на водачите?
В името на сигурността
и толерантността в Германия има твърдо предписание – с водача би трябвало да се откри образен контакт и едвам откакто колата спре, другите участници могат умерено да пресекат.
У нас е по-различно. Примерно в сряда един колоездач се наслаждаваше на бавното си каране в средата на пътното платно на бул. “Мария Луиза ” и зад него
бързо се трупаше върволица
от коли, принудени от него да пъплят на първа или втора скорост. Неволно се възхитих на тази впечатляваща маса от хора зад него, тъй като нито един не си разреши да употребява клаксона и да стресне замечтания велосипедист, с цел да не падне. Беше удивителна тази приемливост.
Почти всеки е изтръпвал и от безразсъдните смелчаци, изскочили на скорост всред колите или от някой завой. Още по-зловещо е, когато спрете с кола в зелена или синя зона и
сега, в който решите да си отворите вратата
и сте видели, че към вас няма никой, в този момент велосипедист или тротинеткаджия да прелети като стрела иззад завоя.
Спасението е единствено в случай че сте нащрек и имате бързи реакции, с цел да спасите индивида от личното му неблагоразумие.
Ако питате водачи, всички ще ви кажат, че тази особена категория терористи на пътя сигурно
нямат шофьорски книжки,
тъй като те нямат и концепция, че когато и да е би трябвало да се интересуват какво става към тях и по какъв начин да се държат безвредно за себе си и за останалите.
Но някои от тези хора, за жалост, излизат с цялата си неначетеност на пътя, примесена с ленивост на мисловните процеси, и е извънредно време Министерство на вътрешните работи да обърне внимание и на тях.
Или да стартира сериозен спор за базови правила на пешеходци, велосипедисти и водачи на тротинетки, с цел да знаят по какъв начин да се държат на пътя. Да има няколко, само че да са ясни и в случай че не се съблюдават - да се постановат санкции.
Много е елементарно водачите да са отговорни за всичко, само че множеството са хора,
които карат безвредно и толерантно
и желаят да идат на работа и да се приберат, без да основават никакви проблеми за себе си и близките. Защо всекидневно би трябвало да страдат от “мутрите ” на пътя?
Българите имаме всевъзможни дефекти, само че популярност Богу, и няколко преимущества, с които можем да се гордеем и в този момент ще са ни от голяма изгода. Ние сме толерантни и интелигентни и това е част от гените ни.
Необходимо е напълно малко – да се сложим за елементи от секундата на мястото на тези към нас и да преценим по какъв начин бихме желали да се държим, в случай че сме на мястото на всеки един. Просто е и не лишава време.
Петя Минкова
Похвално е, че тези дни се организират акции на Министерство на вътрешните работи за лов на водачи, използвали алкохол, опиати или неправоспособни. Натискът несъмнено би трябвало да продължи, само че тук има още един колорит. Има голям брой водачи, които са изрядни, само че те всекидневно са жертви на мутри и рекетьори, които са пешеходци, велосипедисти и тротинеткаджии. Водачите са подложени на безразсъден стрес, тъй като представители на тези категории са решили, че би трябвало да се наложат
силово срещу правилата,
безусловно изнудвайки всички останали да се съобразят с тяхната воля.
Примерно измежду младите пешеходци в този момент е доста съвременно да изскачат на пътя, нахлупили слушалки и старателно ровещи в телефона си, без въобще да се оглеждат. Когато се поинтересувах какъв е този нов тренд да се хвърлиш на пътя като делфин със запушени сетива за обстановката в близост, отговорът на възпитаник бе слисващ:
“Така принуждавам всички на пътя да спрат ”
Каква е разликата с мутрите, които силово постановат волята си, тъй като по този начин желаят?
За страдание, освен младежи попадат в тази категория. Сред тях са и някои майки с колички, уверени, че постоянно и на всички места могат да изскочат на пътя и всички би трябвало да заковат спирачки, с цел да минат те. Пропускат единствено един факт – че има едни елементи от секундата, в които детето в количката е пред тях и никой водач няма късмет да го забележи, в случай че се появи ненадейно сред коли.
Да не приказваме за хората, които пресичат на неосветени улици, без да се огледат.
Какъв е шансът на някой търпелив водач да спре на място в такава обстановка? Защо едни свестни хора би трябвало да предизвикват на други свестни хора този безразсъден стрес? Кога изчезнаха емпатията и толерантността? Има ли изобщо в обществото цялостна
просветеност какво е това спирачен път?
Както и че той зависи от скоростта – колкото е по-висока, толкоз повече метри са нужни на автомобила да спре. Но в случай че човек изскочи ненадейно на пътя, спирачен път в действителност няма, с наглостта си той го е лишил и единствено водачът си знае какъв смут изживява в този призрачен миг.
Наистина ли е толкоз мъчно човек, преди да тръгне да пресича, без значение дали пешком, с колело, с тротинетка, да се огледа? Това е изцяло задоволително водачите да установяват желанието му и в случай че първият не може да спре, с цел да не провокира верижна злополука, все някой от идващите двама-трима ще го създадат.
Наистина ли не можем да похарчим няколко секунди от живота си, с цел да изчакаме като пешеходци, велосипедисти или тротинеткаджии и да пощадим нервите на водачите?
В името на сигурността
и толерантността в Германия има твърдо предписание – с водача би трябвало да се откри образен контакт и едвам откакто колата спре, другите участници могат умерено да пресекат.
У нас е по-различно. Примерно в сряда един колоездач се наслаждаваше на бавното си каране в средата на пътното платно на бул. “Мария Луиза ” и зад него
бързо се трупаше върволица
от коли, принудени от него да пъплят на първа или втора скорост. Неволно се възхитих на тази впечатляваща маса от хора зад него, тъй като нито един не си разреши да употребява клаксона и да стресне замечтания велосипедист, с цел да не падне. Беше удивителна тази приемливост.
Почти всеки е изтръпвал и от безразсъдните смелчаци, изскочили на скорост всред колите или от някой завой. Още по-зловещо е, когато спрете с кола в зелена или синя зона и
сега, в който решите да си отворите вратата
и сте видели, че към вас няма никой, в този момент велосипедист или тротинеткаджия да прелети като стрела иззад завоя.
Спасението е единствено в случай че сте нащрек и имате бързи реакции, с цел да спасите индивида от личното му неблагоразумие.
Ако питате водачи, всички ще ви кажат, че тази особена категория терористи на пътя сигурно
нямат шофьорски книжки,
тъй като те нямат и концепция, че когато и да е би трябвало да се интересуват какво става към тях и по какъв начин да се държат безвредно за себе си и за останалите.
Но някои от тези хора, за жалост, излизат с цялата си неначетеност на пътя, примесена с ленивост на мисловните процеси, и е извънредно време Министерство на вътрешните работи да обърне внимание и на тях.
Или да стартира сериозен спор за базови правила на пешеходци, велосипедисти и водачи на тротинетки, с цел да знаят по какъв начин да се държат на пътя. Да има няколко, само че да са ясни и в случай че не се съблюдават - да се постановат санкции.
Много е елементарно водачите да са отговорни за всичко, само че множеството са хора,
които карат безвредно и толерантно
и желаят да идат на работа и да се приберат, без да основават никакви проблеми за себе си и близките. Защо всекидневно би трябвало да страдат от “мутрите ” на пътя?
Българите имаме всевъзможни дефекти, само че популярност Богу, и няколко преимущества, с които можем да се гордеем и в този момент ще са ни от голяма изгода. Ние сме толерантни и интелигентни и това е част от гените ни.
Необходимо е напълно малко – да се сложим за елементи от секундата на мястото на тези към нас и да преценим по какъв начин бихме желали да се държим, в случай че сме на мястото на всеки един. Просто е и не лишава време.
Петя Минкова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ