Патриарх Даниил прие ръководствата на Съюза на тракийските дружества и Тракийския научен институт
Представители на Съюза на тракийските сдружения в България (СТДБ), водени от ръководителя Красимир Премянов организираха среща с управлението на Българската православна черква (БПЦ), оповестиха от СТДБ. В срещата участваха зам.-председателите на Централното управление на СТДБ Краснодар Беломорски и Михаел Вълов, членовете на Централното управление: основният секретар Стефан Начев, ръководителят на Тракийския теоретичен институт (ТНИ) член кор. проф. Васил Проданов и член-кор. проф. Георги Михов, членовете на Върховния комитет: Дора Янкова и основният редактор на в. „ Тракия “ доктор Ваня Иванова.
Срещата се състоя в постройката на Софийската света митрополия. От страна на БПЦ в нея взе участие Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, Негово Преосвещенство Мелнишкият свещеник Герасим, основен секретар на Светия Синод, доктор Александър Смочевски, консултант по каноничноправните въпроси на Българския патриарх.
Председателят на СТДБ показа поименно участниците в срещата от страна на Съюза, благодари за поканата и за приветствения адрес до ТНИ във връзка неговата 90-годишнина, срещна Негово Светейшество с историята на Тракийската организация и подчертава на ролята на Българската православна черква в тракийското придвижване. Той акцентира, че в управлението на Тракийската организация постоянно са взели участие представители на БПЦ, и изрази своята увереност, че най-старата неправителствена организация в лицето на СТДБ и отсега нататък ще поддържа единството и национално значимата роля на православната ни черква.
Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил благодари на тракийци за достойната им работа в името на предпазване на българщината, като акцентира нуждата от засилена просветителска активност измежду младите за образуването на християнски полезности и добродетели, за предаване на младото потомство на традициите като част от националната еднаквост.
Тракийци подариха на Негово Светейшество комплект от Енциклопедия „ Тракия “, книгата на доцент В. Стоянова „ Българите в Турция (1913-1945) “ и монографията на доктор Ваня Иванова „ Съюзът на тракийските сдружения в България в борба за паметта и търсене на историческа правдивост (1990-2024) “.
В края на срещата Кр. Премянов срещна Негово светейшество с хроничния проблем, обвързван с недопускане на наши свещеници да служат на български език в храмовете в гр. Одрин и Истанбул. Поредният случай е от 16 март т.г., когато в българския храм „ Св. Георги “ в гр. Одрин представителят на Адрианополския митрополит Амфилохий води литургията и чете Евангелието на гръцки език, преустановяван от недоволството на присъстващите миряни.
Председателят на СТДБ връчи от името на тракийци подписка с искане богослужението в българските храмове в гр. Одрин и Истанбул да се прави на български език.
ПОДПИСКА
ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ ДАНИИЛ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски. СИНОД НА БПЦ
ОТНОСНО: Богослужение на български език в българските храмове в гр. Одрин и Истанбул
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
Ние, долуподписаните, настояваме богослужението в българските храмове в гр. Одрин и Истанбул да се прави на български език пред българските миряни. Повод за актуалната подписка са воденето на служби и четенето на Евангелието на гръцки език в българските храмове на територията на Република Турция, което провокира разбираемо противоречие измежду българските православни, които посещават храмовете. В последно време зачестиха случаите, когато представители на Цариградската патриаршия посещават българските църкви в Одрин, с цел да служат на неразбираемия за сънародниците ни гръцки език. Това не е нито случайност, нито изолиран акт, а демонстрация на пренебрежение към българите, изповядващи православната религия.
На 16 март т.г. православни потомци на тракийските бежанци от Източна и Западна Тракия, пристигнали да почетат две години от кончината на отец Александър Чъкърък, остро реагираха на опита да им се наложи да слушат Евангелието на гръцки език от представителя на Адрианополския митрополит Амфилохий. Благодарение на бързата реакция на архимандрит Атанасий Евангелието бе четено на български език.
ОСНОВНИ АРГУМЕНТИ В ПОДРЕПА НА ИСКАНЕТО:
Да не позволяваме отвод от предишното си.
България е страна с хилядолетна християнска традиция, а православната религия е основополагаща част на българска национална еднаквост и цивилизационна принадлежност. Богослужението на български език е едно от главните претенции на радетелите за независима българска черква, а славянските първоучители, братята Кирил и Методий преди 13 века отхвърлиха триезичната доктрина и опазиха правото на всеки народ да се просвещава и да слуша християнска проповед на роден език. Да се откажем от извоюваното от нашите предшественици, значи да се откажем от предишното си.
Да не отблъскваме сънародниците ни в Турция и потомците на тракийските бежанци от православието и от Българската православна черква като стожер на българщината.
Практиката, която се пробват да наложат гръцките духовници в българските църкви в Турция, недопускането на български владици за свещенодействие, както и нескритите упоритости за фактическо налагане на неясно свещенодействие в българските храмове в Одрин, (възстановени с финансовата поддръжка на българската страна и дарения от тракийци) обезсмислят битките на българите за църковна самостоятелност и могат да отхвърлен сънародниците ни в Турция от Българската православна черква. Тези упоритости за фактическо налагане на свещенодействие на гръцки език в българските храмове в Одрин, се ускориха след гибелта на отец Чъкърък, който работеше неуморно за отбрана на българщината, за запазване на християнската религия и обичаи и за другарството с балканските нации. В устрема да не отблъснем нашите сънародници от вярата, не трябва да сътворяваме предпоставки за конфронтационни настроения с Вселенската Патриаршия и гръцките православни братя.
Да защитим българщината и да съхраним българското културно-историческо завещание в Източна (Одринска) Тракия.
Вярата в Бог е опазила народа ни през вековете. Тя е тази, която ще запази неговата еднаквост и културно-историческото ни завещание и в бъдеще. За тази цел, посещаващите храмовете би трябвало да се усещат участници в богослужението, което няма по какъв начин да се получи, в случай че то се прави на неясен език. Богослужението на български език в храмовете в Източна (Одринска) Тракия ще притегли повече младежи и ще спомага за предпазване на националната и цивилизационната им принадлежност.
ПРИЗОВАВАМЕ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА:
• Да откри подобаваща форма, присъща за църковно другарство, в която да се сложи въпросът за българските храмове, които според законите на Република Турция принадлежат на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул.
• Да направи нужното службите в българските храмове на територията на Република Турция да се водят на български език или да се служи на два езика при взаимно свещенодействие, в съгласие сред двете църкви.
• Да се назначи български духовник на мястото на умрелия през 2023 година отец Александър Чъкърък, тъй като българските църкви и българската общественост в Одрин се нуждаят от заслужен клирик, който да се грижи за техните духовни потребности и да отстоява българските национални ползи.
Нека не забравяме, че историята за българските православни християни е изстрадана. Тя непрестанно припомня своите послания, свързани с вековната битка за достолепие и автономия, които би трябвало да се отстояват и през днешния ден.
