Политически партии обещаха подкрепа на браншовите организации за по-голям реализъм в мерките за ТЕЦ-овете на въглища
Представители на политически партии в границите на форума Powers Summit, обещаха, че застават зад настояванията на браншови организации в енергетиката по три от посочените от тях съществени целта - натурализъм в политиките и ограниченията за декарбонизация на ТЕЦ-овете на въглища, в това число унищожаване на административните бариери пред вложенията в нови технологии; обективен и координиран със заинтригуваните страни механизъм за използване на Регламент (ЕС) 2022/1854, както и гарантиране на сегашния обезщетителен механизъм против високите цени на електрическата енергия до края на 2023 година, в това число подготовка на пазарна промяна за обезпечаване на дълготрайни контракти. Търговците на сила имат съществени терзания във връзка с използването на регламента на Европейски Съюз, визиращ незабавна интервенция против високите цени на силата. Това разяснява в границите на срещата представителят на Асоциацията на търговците на сила (АТЕБ) Валери Дреников. В частност той изрази поддръжка по схемата за обезщетения на бизнеса като напомни, че огромна част по разплащанията на помощта до момента се поема от търговците на електрическа енергия, а сега се възнамерява по какъв начин ще продължат обезщетенията и през идната година. Именно в тази връзка Дреников изрази терзания по използването на ограниченията от страна на Европейския съюз (ЕС) и в частност на регламента, визиращ незабавна интервенция против високите цени на електрическата енергия. Притесненията на АТЕБ касаят по-точно приложението на еврорегламента в националното законодателство. Както е известно той касае три съществени насоки - мерки за понижаване на брутното ползване в страната, таван на приходите на производители, както и солидарни вносни от страна на компании, чиято активност е обвързвана с изкопаеми горива. По думите на Дреников в България не е приложена една от наложителните ограничения, а още по-малко стимулиране за понижаване на потреблението, което би понижило цените. Затова пък се чака с облагания да бъдат натоварени търговците на електрическа енергия, което би имало отрицателен резултат за целия пазар по схемата за компенсиране на бизнеса. В тази връзка той моли използването на регламента да се реализира по метод, който да не носи негативи и прикани в бъдеще страната ни да взе участие по-активно във образуване на европейските политики. Председателят на Българската минно-геоложка камара Иван Митев от своя страна, обърна внимание на " зелената договорка ". Той напомни трите съществени политики в тази договорка и бе безапелационен, че към днешна дата те са неприложими в целия си набор. Митев подсети, че България сега е на шесто място по понижаване на излъчванията по отношение на 1990 година Индустрията ни дава отговор единствено за 0,2 % от европейските излъчвания. Затова диалозите с Европейската комисия би трябвало да са съобразени с действителността в страната ни, уточни той, застъпвайки тезата за потребление на локалните енергийни запаси и в частност въглищата. 59 процента от въглищните централи поддържат салдото в страната ни, напомни Митев. Международните разбори демонстрират, че с цел да се развият технологиите, ще се усили използването на металите от 6 до 15 пъти. Очаква се растеж на използването на мед и цинк за потреблението на възобновими източници. Председателят на Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия с електрическа енергия (APSTE) Никола Газдов разяснява, че от асоциацията упорстват за опростяване на административните процедури за вложенията във ВЕИ бранша. Освен това спред Газдов би трябвало да се заложи на вложения за развиването на мрежата. Трети приоритет, който по думите му е значим асоциацията е съществуването на предвидимост, както в законовата рамка, която подсигурява създаването на нови планове, по този начин и в дълготрайния интервал на употребата. Изпълнителният шеф на БФИЕК Ивайло Найденов беше безапелационен, че енергийната промяна би трябвало да се реализира по метод, който да подсигурява сигурността на електроснабдяването, на конкурентни цени на електрическата енергия, и софтуерно безпристрастен метод. Много от предприятията имат към този момент построени съоръжения за произвеждане на електрическа енергия за лични нужни, уточни Ивайло Найденов. В същото време той подсети, че целта е тези предприятия да подобрят производството си по ефикасен и конкурентен метод, а не е да станат енергийни компании. Според изпълнителния шеф на БФИЕК, компенсациите за високите цени на електрическа енергия би трябвало да бъдат удължени и през 2023 година В тази връзка подсети, че обезщетенията през тази година са предотвратили затварянето на редица производства. Доста сериозен в изявлението си бе ръководителят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов. Включително и във връзка с ВЕИ. По думите му, няма по какъв начин декларираните мощности да бъдат построени, минимум тъй като няма по какъв начин да се причислят към мрежата. Към мрежата могат да причислят единствено 2000 мегавата ВЕИ мощности, до момента в който поръчките са за 34 000 мегавата. " Нито е допустимо, нито ще се случи ", катогоричен бе Вълканов. В допълнение той подсети, че нито едно държавно управление и нито един парламент не са подхванали ограничения за създаване на мощности за базова електрическа енергия. Напротив, искат затваряне на базови мощ, разяснява той, визирайки ТЕЦ-овете на въглища. В тази връзка Вълканов посъветва за търсене на диалози с Европейската комисия, с цел да се отсрочи това " съсипващо за нашата енергетика мероприятие ". Според него през 2022 година в Европа са създадени 8 милиарда тона въглища, до момента в който България е произвела единствено 30 млн. тона. Председателят на Българската минно-геоложка камара разяснява също по този начин, че цената на въглищата се е повишила неведнъж и през днешния ден е по-висока от цената на петрола. Затова освен не би трябвало да се стопира добива на въглища, даже би трябвало да се усилва производството на електрическа енергия от този запас. Ако не се вземат ограничения в този момент, от 1 януари 2023 година България ще би трябвало да стартира да затваря мощности, изясни той. Българската промишленост регистрира огромен растеж на производството, разяснява още Вълканов. Страната ни е на трето-пето място в Европа по произвеждане на мед, олово и цинк. " Нашата промишленост работи добре поради доста вложения, които се направиха ", съобщи ръководителят на Българската минно-геоложка камара. Той изясни, че 7 милиарда лв. са били вложени единствено през последните 5 години в минната промишленост. Това дава опция България да е конкурентна и да създава артикули с висока добавена стойност. " Това е пътят – вложения, развиване, само че България не може да си разреши да спре своите централи на въглища до 2025 година с 40 % произвеждане “, сподели Вълканов. Малко по-късно представители на политическите партии дадоха обещание, че ще поддържат настояванията на българските браншови организации. „ Чух добре трите целта и бих подкрепил всеки един от тях, сподели Делян Добрев от " ГЕРБ-СДС ". Според него най-големият проблем сега е задължението в Плана за възобновяване и резистентност, който показва, че в края на 2025 година България би трябвало да ограничи производството на въглища с 40 % по отношение на базова година 2019. Това значи, че страната ни не би трябвало да създава повече от 10,4 тераватчаса от въглища, което, съпоставено с производството на въглища от тази година, значи, че би трябвало да има понижение с 12,5 тераватчаса. Тези 12,5 тераватчаса са точният размер на износа на България на електрическа енергия. " Тоест, откакто се случи това, ние електрическа енергия няма да изнасяме ", уточни Добрев. В същото време защото потреблението на електрическа енергия в страната пораства всяка година, най-вероятно България ще се трансформира във вносител, изясни той и разви за следващ път тезата си за стесняване на Брутният вътрешен продукт, с която преди време изиска привикване на консултативния съвет за национална сигурност към президента.. „ Стойността на тези 12,5 тераватчаса електрическа енергия по цените от тази година са 3,2 милиарда евро. Ако България извърши този ангажимент, записан в проекта, ще свие Брутният вътрешен продукт с 4 % единствено в границите на една година. Това е сходно на мащаби на коронавирус рецесията и на Световната финансова рецесия от 2009 година ", сподели той, като очерта тежки последствия за стопанската система на страната и заплаха за националната сигурност. Добрев се ангажира та. Той се ангажира с унищожаване на административните спънки за ВЕИ, както и опазване на обезщетенията за бизнеса за цялата 2023 г. Асен Василев от " Продължаваме Промяната " за следващ път разви тезата си срещу създаване на парогазова централа и за въглищните централи. Европа върви към затваряне на въглищните централи, само че както добави войната обаче дава опция за закъснение на този развой, в това число с преразглеждане. В момента една от аргументите цените да са толкоз високи е, че природният газ сега е силата, която дефинира пиковата цена. Втората причина е, че отводът на производството от газ води до дефицити в системата. Този недостиг ще продължи, изясни Василев. Според него България има сега късмет, дружно с Румъния и Гърция, тъй като това е районен проблем, да контракти опция, до момента в който продължава войната в Украйна и до момента в който няма нормализация на електроенергийния пазар, да има дерогация от това обвързване. Истината е обаче, че рано или късно Европа върви към декарбонизация и унищожаване на въглищата като форма за произвеждане на електрическа енергия и ние би трябвало да планираме този преход. От " Продължаваме Промяната " поддържат запазването на обезщетенията за бизнеса до края на 2023 година, както и унищожаване на административните спънки за ВЕИ. Георги Самандов от " Български напредък " застана зад тезата за подпомагането на бизнеса и вложенията във ВЕИ. В същото време изрази противоречие с изразено по-рано мнение, че страната ни България няма добра междусистемна съгласуваност. Точно тази добра междусистемна съгласуваност обезпечава сега сигурността на електрозахранването освен на България, само че и на целия район на Балканите, уточни той. Самандов бе безапелационен, че това, което липсва на страната ни е нова енергийна тактика. В тази връзка изясни, че всичко – от инсталирането на акумулатори, построяването на нова нуклеарна мощ минава през енергийна тактика. Трябва да се намерения също и за пазарните промени, разяснява още Георги Самандов.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




