,fit(480:270))
НАСА предупреждава: Няма план Б за екипажа на „Артемис 2“ в най-опасната фаза от мисията до Луната Новини
Представители на НАСА предизвестиха, че на процедура „ няма проект Б “, в случай че топлинният щит на задачата „ “ се повреди по време на повторното нахлуване в атмосферата – фаза, която се счита за най-опасната от цялата задача.
Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман разиска риска по време на конференция, признавайки: „ Ако би трябвало да кажа какво ме държи безсънен нощем, то е това, че кръвното ми налягане ще бъде високо, до момента в който не ги видя под парашутите във водата край Западния бряг “.
„ Там нямаме проект Б. Всичко зависи от системата за термична отбрана. Топлинният щит просто би трябвало да сработи “, безапелационен бе Айзъкман. GettyМисията разчита на една-единствена система за термична отбрана, която да издържи на рисковата топлота при навлизането в земната атмосфера.
Той изясни, че солидната ракета, която при изстрелването си е генерирала двигателна сила от близо 4000 тона, е заредила дребния галактически транспортен съд с голяма сила. Тази сила би трябвало да бъде безвредно разсеяна, когато „ Орион “ се вреже назад в земната атмосфера при завръщането си от Луната.
Четиримата астронавти на борда на галактическия транспортен съд Орион са приключили задачата си към Луната и се чака да се приводнят край крайбрежията на Сан Диего към 20:00 часа в петък по източноамериканско време
Екипажът на „ Артемис 2 “, състоящ се от астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и канадския астронавт Джеръми Хансен, е планувано да се приводни край крайбрежията на Сан Диего, Калифорния. Проблеми от „ Артемис 1 “
Предупрежденията идват след задачата „ Артемис 1 “ през 2022 година, когато безпилотният транспортен съд „ Орион “ претърпя непредвидена загуба на овъглен материал от топлинния щит. Инженерите след това се оправиха с казуса, като трансформираха профила на наново нахлуване на кораба.
По време на онази задача инженерите откриха, че непредвиденото овъгляване е породено от газове, генерирани вътре в щита, които не са съумели да се вентилират и разсеят съгласно упованията през външния му материал. Getty Огнено завръщане
Когато „ Орион “ стартира завръщането си към Земята, корабът ще доближи височина от към 122 километра над планетата, преди сервизният му модул да се отдели от капсулата на екипажа. След това капсулата ще се потопи в атмосферата със скорост, доближаваща 40 000 километра в час.
При тази главозамайваща скорост въздухът пред галактическия транспортен съд се компресира внезапно, което кара температурите от външната страна на капсулата да скочат до близо 2760°C.
По време на тази фаза към кораба се образува натоварен пласт от свръхнагрят газ, прочут като плазма. Той краткотрайно блокира радиосигналите и прекъсва връзката сред астронавтите и контрола на задачата за няколко напрегнати минути.
След като капсулата премине през най-интензивната жега, ще се разпрострат два стабилизиращи парашута, с цел да забавят „ Орион “ до към 480 км/ч. Малко по-късно ще се задействат и трите солидни съществени парашута, които ще понижат скоростта на капсулата до почти 27 км/ч преди тя да се приводни в Тихия океан. Getty Уроци от ерата „ Аполо “
Айзъкман съпостави днешното произвеждане на галактически кораби с ерата „ Аполо “ от 60-те години на предишния век, когато НАСА е изграждала голям брой аварийни съставни елементи и е изхвърляла всичко, което е изглеждало подозрително.
Той съобщи, че актуалните стратегии още веднъж работят за увеличение на производството, тъй че рисковият хардуер, като топлинните щитове, да може да бъде заменян, вместо да се разчита единствено на един.
„ Не се колебая, че екипът е направил страховит разбор и е извлякъл най-хубавото от обстановката “, продължи Айзъкман. „ Но множеството от топлинните щитове, с които разполагаме, не са верният метод за работа в дълготраен проект. И ние поправяме това за в бъдеще. Ето за какво усилваме темпото на произвеждане, с цел да влезем още веднъж в добър темп. Но това несъмнено е област, за която всички ще мислим, до момента в който не ги забележим във водата. “
Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман разиска риска по време на конференция, признавайки: „ Ако би трябвало да кажа какво ме държи безсънен нощем, то е това, че кръвното ми налягане ще бъде високо, до момента в който не ги видя под парашутите във водата край Западния бряг “.
„ Там нямаме проект Б. Всичко зависи от системата за термична отбрана. Топлинният щит просто би трябвало да сработи “, безапелационен бе Айзъкман. GettyМисията разчита на една-единствена система за термична отбрана, която да издържи на рисковата топлота при навлизането в земната атмосфера.
Той изясни, че солидната ракета, която при изстрелването си е генерирала двигателна сила от близо 4000 тона, е заредила дребния галактически транспортен съд с голяма сила. Тази сила би трябвало да бъде безвредно разсеяна, когато „ Орион “ се вреже назад в земната атмосфера при завръщането си от Луната.
Четиримата астронавти на борда на галактическия транспортен съд Орион са приключили задачата си към Луната и се чака да се приводнят край крайбрежията на Сан Диего към 20:00 часа в петък по източноамериканско време
Екипажът на „ Артемис 2 “, състоящ се от астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и канадския астронавт Джеръми Хансен, е планувано да се приводни край крайбрежията на Сан Диего, Калифорния. Проблеми от „ Артемис 1 “
Предупрежденията идват след задачата „ Артемис 1 “ през 2022 година, когато безпилотният транспортен съд „ Орион “ претърпя непредвидена загуба на овъглен материал от топлинния щит. Инженерите след това се оправиха с казуса, като трансформираха профила на наново нахлуване на кораба.
По време на онази задача инженерите откриха, че непредвиденото овъгляване е породено от газове, генерирани вътре в щита, които не са съумели да се вентилират и разсеят съгласно упованията през външния му материал. Getty Огнено завръщане
Когато „ Орион “ стартира завръщането си към Земята, корабът ще доближи височина от към 122 километра над планетата, преди сервизният му модул да се отдели от капсулата на екипажа. След това капсулата ще се потопи в атмосферата със скорост, доближаваща 40 000 километра в час.
При тази главозамайваща скорост въздухът пред галактическия транспортен съд се компресира внезапно, което кара температурите от външната страна на капсулата да скочат до близо 2760°C.
По време на тази фаза към кораба се образува натоварен пласт от свръхнагрят газ, прочут като плазма. Той краткотрайно блокира радиосигналите и прекъсва връзката сред астронавтите и контрола на задачата за няколко напрегнати минути.
След като капсулата премине през най-интензивната жега, ще се разпрострат два стабилизиращи парашута, с цел да забавят „ Орион “ до към 480 км/ч. Малко по-късно ще се задействат и трите солидни съществени парашута, които ще понижат скоростта на капсулата до почти 27 км/ч преди тя да се приводни в Тихия океан. Getty Уроци от ерата „ Аполо “
Айзъкман съпостави днешното произвеждане на галактически кораби с ерата „ Аполо “ от 60-те години на предишния век, когато НАСА е изграждала голям брой аварийни съставни елементи и е изхвърляла всичко, което е изглеждало подозрително.
Той съобщи, че актуалните стратегии още веднъж работят за увеличение на производството, тъй че рисковият хардуер, като топлинните щитове, да може да бъде заменян, вместо да се разчита единствено на един.
„ Не се колебая, че екипът е направил страховит разбор и е извлякъл най-хубавото от обстановката “, продължи Айзъкман. „ Но множеството от топлинните щитове, с които разполагаме, не са верният метод за работа в дълготраен проект. И ние поправяме това за в бъдеще. Ето за какво усилваме темпото на произвеждане, с цел да влезем още веднъж в добър темп. Но това несъмнено е област, за която всички ще мислим, до момента в който не ги забележим във водата. “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ