По-добра градска среда за специалните деца
Представители на институции, на локалната власт и на цивилен и наставнически организации организираха полемика на тематика „ Как да създадем градската среда по-добра за живота и развиването на децата с увреждания “. Форумът бе проведен от инициативната група на майки „ Щастливо детство за специфичните деца “.
Според някогашния обществен министър Емилия Масларова под налична среда за децата с увреждания не би трябвало да се схваща единствено градската среда, а и достъпът на тези деца до обучение:
Закрихме профилираните учебни заведения, закрихме по този начин наречените „ помощни учебни заведения “. От 120 няма нито едно. Открихме едни ресурсни центрове, само че какъв е резултатът от тях. Примерно по какъв начин оценяваме какви специфични просветителни потребности има едно дете, на което вършим едно изявление, нагледно казано за 20 минути, без да го следим в един по-дълъг интервал от време. Едни смесени групи деца в тези центрове за деца - 5 годишни, 7 годишни, 9-годишни. Образователната стратегия каква е? Как ги приготвяме тези деца за независим обществен живот, т.е. предлагаме ли им професионална подготовка, тъй като няма методика, няма стратегии, няма готови педагози. Така наречените „ неприятни учители “ от помощните учебни заведения, в кавички несъмнено, отидоха в ресурсните учебни заведения. Но там в действителност те се занимават два-три пъти на ден с едно дете, което има избрани проблеми и дали това е задоволително. Освен това те се занимават половин час или един час. Това задоволително ли е? Защото доста пари се дават по оперативните стратегии. Примерно посредством министерството на районното развиване по програмата „ Региони в развиване “ са дадени 840 милиона евро за налична среда, от които двадесет и седем са дадени на общините в столицата. Тоест какво е направено?
Темата за деца с увреждания е извънредно комплицирана и не трябва са свежда единствено до по този начин наречената „ деинституционализация “, счита ръководителят на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски . Той акцентира, че това е решило казуса „ на един стадий, обвързван с изваждането децата от институции, само че от там нататък провокациите съществуват “ и оправянето с тях би трябвало да бъде ангажимент на доста институции, защото това е една хоризонтална политика, където своето място имат и Министерството на образованието и науката, и Министерството на здравеопазването, и Министерството на труда и обществената политика, и общините:
Не на последно място е извънредно значимо, защото става въпрос за деца с увреждания, по какъв метод фамилията ще бъде включено в цялата тази политика. Тъй като точно фамилията сега е тази обществена единица, която понася най огромната тежест и която на процедура ние би трябвало по някакъв метод да разтоварим посредством съпътстващи политики.
Мариана Писарска , изпълнителен шеф на Сдружение „ Деца и юноши “ - неправителствена организация, която работи с децата в риск, и член на Обществения съвет към Столична община от квотата на неправителствените организации, споделя, че освен за децата с увреждания, а и за всички деца би трябвало да сътворяваме най-хубавата среда, а освен това да се заявява на срещи, конгреси и доклади:
В средата би трябвало да се влага сигурно. Говорим за физическата среда. Тя е извънредно недостъпна, тъй че би трябвало да се влага с мисъл. Аз дори, разяснявайки достъпността на физическата среда в София, съм предложила хората, които са реализатори на капиталови планове, самите те първо да пробват трасетата и въпросните места, които следва да се употребяват от хора с увреждания, а не просто да се приключи официално един обект, един план, с което да се завърши с мисълта, че „ това не визира мен “. Всяко нещо ни визира, най-много визира ни това, което се случва с децата ни.
Целия репортаж на Румяна Василева можете да чуете от звуковия файл.
Според някогашния обществен министър Емилия Масларова под налична среда за децата с увреждания не би трябвало да се схваща единствено градската среда, а и достъпът на тези деца до обучение:
Закрихме профилираните учебни заведения, закрихме по този начин наречените „ помощни учебни заведения “. От 120 няма нито едно. Открихме едни ресурсни центрове, само че какъв е резултатът от тях. Примерно по какъв начин оценяваме какви специфични просветителни потребности има едно дете, на което вършим едно изявление, нагледно казано за 20 минути, без да го следим в един по-дълъг интервал от време. Едни смесени групи деца в тези центрове за деца - 5 годишни, 7 годишни, 9-годишни. Образователната стратегия каква е? Как ги приготвяме тези деца за независим обществен живот, т.е. предлагаме ли им професионална подготовка, тъй като няма методика, няма стратегии, няма готови педагози. Така наречените „ неприятни учители “ от помощните учебни заведения, в кавички несъмнено, отидоха в ресурсните учебни заведения. Но там в действителност те се занимават два-три пъти на ден с едно дете, което има избрани проблеми и дали това е задоволително. Освен това те се занимават половин час или един час. Това задоволително ли е? Защото доста пари се дават по оперативните стратегии. Примерно посредством министерството на районното развиване по програмата „ Региони в развиване “ са дадени 840 милиона евро за налична среда, от които двадесет и седем са дадени на общините в столицата. Тоест какво е направено?
Темата за деца с увреждания е извънредно комплицирана и не трябва са свежда единствено до по този начин наречената „ деинституционализация “, счита ръководителят на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски . Той акцентира, че това е решило казуса „ на един стадий, обвързван с изваждането децата от институции, само че от там нататък провокациите съществуват “ и оправянето с тях би трябвало да бъде ангажимент на доста институции, защото това е една хоризонтална политика, където своето място имат и Министерството на образованието и науката, и Министерството на здравеопазването, и Министерството на труда и обществената политика, и общините:
Не на последно място е извънредно значимо, защото става въпрос за деца с увреждания, по какъв метод фамилията ще бъде включено в цялата тази политика. Тъй като точно фамилията сега е тази обществена единица, която понася най огромната тежест и която на процедура ние би трябвало по някакъв метод да разтоварим посредством съпътстващи политики.
Мариана Писарска , изпълнителен шеф на Сдружение „ Деца и юноши “ - неправителствена организация, която работи с децата в риск, и член на Обществения съвет към Столична община от квотата на неправителствените организации, споделя, че освен за децата с увреждания, а и за всички деца би трябвало да сътворяваме най-хубавата среда, а освен това да се заявява на срещи, конгреси и доклади:
В средата би трябвало да се влага сигурно. Говорим за физическата среда. Тя е извънредно недостъпна, тъй че би трябвало да се влага с мисъл. Аз дори, разяснявайки достъпността на физическата среда в София, съм предложила хората, които са реализатори на капиталови планове, самите те първо да пробват трасетата и въпросните места, които следва да се употребяват от хора с увреждания, а не просто да се приключи официално един обект, един план, с което да се завърши с мисълта, че „ това не визира мен “. Всяко нещо ни визира, най-много визира ни това, което се случва с децата ни.
Целия репортаж на Румяна Василева можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ