Представители на ЕС призовават правителствата да избягват прекомерна подкрепа за

Представители на Европейски Съюз приканват държавните управления да заобикалят несъразмерна поддръжка за компенсиране на растящите енергийни цени, предупреждавайки, че шокът, провокиран от войната с Иран, може да прерасне във фискална рецесия.

Това написа Financial Times, базирайки се на свои източници.

Европейската комисия упорства в диалозите с страните членки препоръчаните енергийни дотации, данъчни облекчения и тавани на цените да бъдат лимитирани по време и обсег, съгласно източниците на FT, осведомени с полемиките. Брюксел се стреми да избегне повтаряне на енергийната рецесия от 2022 година, която докара до висока инфлация и внезапно повишаване на бюджетните дефицити.

„ Това, което се случва в един бранш на стопанската система, може да се придвижи върху цялото общество “, разяснява пред FT еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.

Няколко страни, в това число Италия, Полша и Испания, към този момент понижиха налозите върху горивата, до момента в който други приканват за разхлабване на разпоредбите за държавна помощ в Европейски Съюз. Рим също упорства Брюксел да облекчи фискалните ограничавания, с цел да даде повече независимост на държавните управления.

Комисията дава „ механически препоръки и помощ на страните при оформянето на тези политики и принадлежности в границите на фискалното пространство, с което разполагат “, добавя Йоргенсен.

Американските удари против Иран са повишили европейските цени на петрола и газа с към 60% и ускоряват опасенията от дефицит на дизел и авиационно гориво. Конфликтът „ крие сериозен риск от по-висока инфлация с всички произлизащи отрицателни резултати “, споделя още Йоргенсен.

Комисията приканва за „ съгласуваност и нерешителност “ при всевъзможни ограничения за облекчение на ценовия напън върху силата, показват пред FT участници в диалозите сред Брюксел и националните финансови министерства.

Официалните лица се притесняват, че спорът може да провокира трета икономическа рецесия за Европейски Съюз в границите на шест години – след пандемията от Covid-19 и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 година, които доведоха до огромни тласъци и усилиха държавния дълг.

Съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз се е повишило от 77,8% в края на 2019 година до 82,1% през третото тримесечие на предходната година, демонстрират последните налични данни.

„ Целенасочените държавни политики могат да смекчат удара, като понижат търсенето на сила и компенсират семействата с по-ниски приходи “, съобщи президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предишния месец. Тя обаче предизвести, че „ широкообхватни и безсрочни ограничения “ могат да имат противоположен резултат, като подтикват прекалено търсенето и подхранят инфлацията. Лагард прикани за „ краткотрайни, целенасочени и добре премерени “ дейности.

Еврокомисарят по стопанската система Валдис Домбровскис е декларирал пред финансовите министри, че би трябвало да се ползват единствено „ координирани “ краткосрочни изключителни ограничения. Той предизвестява, че несъразмерните разноски ще имат „ съществени фискални последствия “, защото рецесиите към Covid-19 и Украйна, както и растежът на разноските за защита от 2022 година насам, са лимитирали бюджетните благоприятни условия на държавните управления.

„ Нашият акцент е, че фискалното пространство е лимитирано, по тази причина всичко, което страните подхващат, би трябвало да бъде краткотрайно и ориентирано “, уточни предишния месец Домбровскис.

Италианският финансов министър Джанкарло Джорджети съобщи предходната седмица, че е „ неизбежно “ Брюксел да прояви повече еластичност при използването на разпоредбите, които лимитират бюджетния недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт.

Това стана, откакто Рим удължи „ краткотрайния “ 20-процентен данък върху горивата до 1 май, а националната статистика регистрира недостиг от 3,1% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година

„ Ясно е, че в случай че обстановката не се промени, европейските полемики са неизбежни “, сподели Джорджети.

Финансовите министри на Германия, Испания, Италия, Португалия и Австрия в петък приканиха Брюксел да вкара общоевропейски ексклузивен налог върху облагите на енергийните компании, с цел да се облекчи „ натоварването върху европейската стопанска система и жителите “.

В писмо, оповестено от испанския министър на финансите Карлос Куерпо, се напомня ограничаването върху приходите на електроенергийните компании, въведено през 2022 година по време на газовата рецесия след съветската инвазия в Украйна.

„ С оглед на актуалните пазарни изкривявания и фискални ограничавания Европейската комисия би трябвало бързо да създаде сходен инструмент на равнище Европейски Съюз “, показват те.

Полша понижи Данък добавена стойност и акцизите върху горивата, което води до загуба на към 1,6 милиарда злоти (370 млн. евро) месечно доходи. Правителството възнамерява да компенсира това с ексклузивен налог върху облагите на енергийните компании, само че детайлности към момента не са оповестени.

Правителствата, които обмислят дотации и друга държавна помощ, са предизвестени, че би трябвало да съблюдават разпоредбите на Европейски Съюз за екологичен преход и понижаване на зависимостта от изкопаеми горива.

„ Проблемът при сходна рецесия е, че от време на време би трябвало да поддържаме и субсидираме неща, които обикновено не бихме си показали - само че това би трябвало да е краткосрочно “, споделя Йоргенсен. „ Иначе хората ще замръзнат или производството ще спре. “