И фермери искат лимит на надценките на храните
Представители на агрохранителния бранш настояха за ограничения в поддръжка на земеделските производители и потребителите. Според Българската агрохранителна камара е нужно да има предел на надценките, да се вкара тотална възбрана на производството на имитиращи артикули и да се съкрати веригата на доставки от полето до купувача. „ С протести на хипермаркетите няма да се реализиран резултати. На първо място желаеме контролните органи да стартират да си правят работата. На второ място желаеме възбрана на всички имитиращи артикули, поддръжка за българските производители, с цел да могат да оцелеят на пазар. Между производителя на суровината и преработвателя има медиатор. Има медиатор и при самата реализация. Това просто би трябвало да бъде прекъснато ”, съобщи ръководителят на Българска агрохранителна камара Венцислав Върбанов.
По думите на членовете от Камарата земеделците няма къде да осъществят продукцията си и са принудени да продават под себестойност. От там прибавят, че секторите в най-тежко състояние са животновъдният и този за произвеждане на плодове и зеленчуци.
Българската агрохранителна камара (БАхК) се афишира срещу влагането на протеин от инсекти в обичайните храни, като се аргументира с неналичието на задоволително проучвания за дълготрайното му влияние върху здравето. Това се споделя в публична позиция на организацията за цените и качеството на храните, и справедливото разпределение на добавената стойност сред участниците в агрохранителната верига.
Бойко Синапов, ръководител на Обединени български животновъди, уточни, че млекопроизводителите продават продукцията си под себестойност, а в това време потребителите заплащат високи цени за тяхната продукция.
По думите на Димитър Зоров, ръководител на Националния съюз на говедовъдите, в българските кланици през последните 3 години са заклани под 4000 телета - количество, което може да се продаде за няколко месеца от няколко огромни магазина в София.
Той прикани контролните органи да ревизират в единната система на Националната организация за приходите какви количества месо са осъществени през крайните оператори, акцентирайки, че разминаването сред закланите животни и продаденото месо ще бъде голямо. " Част от нашите телета отиват за Косово, очевидно Косово и Албания имат повече стандарти и гледат с какво се хранят ", сподели Зоров.
Димитър Михайлов, изпълнителен шеф на Асоциацията на свиневъдите в България, уточни, че с изключение на вътрешни, и външни фактори въздействат на пазара. Той даде образец със заболяване по свинете в Германия, което е предизвикало всеобщо кръвопролитие на животни от страна на немските производители, довело до свръхпредлагане, респективно до спад на изкупните цени в България, защото огромна част от месото у нас се внася основно от Германия, Испания и Франция.
По думите на членовете от Камарата земеделците няма къде да осъществят продукцията си и са принудени да продават под себестойност. От там прибавят, че секторите в най-тежко състояние са животновъдният и този за произвеждане на плодове и зеленчуци.
Българската агрохранителна камара (БАхК) се афишира срещу влагането на протеин от инсекти в обичайните храни, като се аргументира с неналичието на задоволително проучвания за дълготрайното му влияние върху здравето. Това се споделя в публична позиция на организацията за цените и качеството на храните, и справедливото разпределение на добавената стойност сред участниците в агрохранителната верига.
Бойко Синапов, ръководител на Обединени български животновъди, уточни, че млекопроизводителите продават продукцията си под себестойност, а в това време потребителите заплащат високи цени за тяхната продукция.
По думите на Димитър Зоров, ръководител на Националния съюз на говедовъдите, в българските кланици през последните 3 години са заклани под 4000 телета - количество, което може да се продаде за няколко месеца от няколко огромни магазина в София.
Той прикани контролните органи да ревизират в единната система на Националната организация за приходите какви количества месо са осъществени през крайните оператори, акцентирайки, че разминаването сред закланите животни и продаденото месо ще бъде голямо. " Част от нашите телета отиват за Косово, очевидно Косово и Албания имат повече стандарти и гледат с какво се хранят ", сподели Зоров.
Димитър Михайлов, изпълнителен шеф на Асоциацията на свиневъдите в България, уточни, че с изключение на вътрешни, и външни фактори въздействат на пазара. Той даде образец със заболяване по свинете в Германия, което е предизвикало всеобщо кръвопролитие на животни от страна на немските производители, довело до свръхпредлагане, респективно до спад на изкупните цени в България, защото огромна част от месото у нас се внася основно от Германия, Испания и Франция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ