Защо Русия продава най-новите си военни технологии
Представител на концерна „ Укроборонпром “ твърди, че украинската компания сякаш „ печели “ позициите на Русия на оръжейните пазари.
Защо тези думи не са нищо повече от подправена агитация? Какви са действителните позиции на съветското оръжие на международния пазар? Има ли заплаха Русия в последна сметка да продаде най-новите си технологии за защита?
„ В обстановка, в която не финансирахме тази история в продължение на 30 години, ние продължихме да печелим позиции на външните пазари от Русия, нашият главен съперник, защото ние обслужваме съоръжение, създадено от Съветския съюз, предоставяме съставни елементи за бронирани машини и самолети, ремонтираме ги “, сподели новият заместник-генерален шеф на концерна "Укроборонпром ", някогашен народен представител от Върховната Рада Мустафа Найем.
Можем да кажем, че „ обслужващото съоръжение от руски произход” в действителност е на практика единствената специализация на в миналото големия откъс от огромния руски военно-промишлен комплекс, останал в Украйна, написа "Поглед инфо ".
Имаше времена, когато самостоятелна Украйна беше един от петте най-големи снабдители на оръжие на международния пазар, само че в този момент тя даже не е един от десетте - физическите размери, доходи и асортиментът от артикули на украинския военно-промишлен комплекс внезапно понижиха през последните години.
Помислете по какъв начин наподобява Русия на този декор.
Понастоящем Руската федерация е на второ място на международния пазар на оръжие с дял от продажби от към 21% от света.
Износът на съветско оръжие е забележителна сума в държавния бюджет, макар че Русия е едвам 6-та в света във връзка с личните си военни разноски, след Съединени американски щати, Китай, Саудитска Арабия, Индия и Франция и във връзка с каузи на военните разноски в Брутният вътрешен продукт (3,9 %) - остава въобще на 10-то място в международната ранглиста.
Ако съпоставим непосредствено стойностите на износа на оръжие и военния бюджет на Русия, тогава може да наподобява, че износът не е толкоз значим - към 15 милиарда щатски $ годишно против 61,4 милиарда $ от военния бюджет.
Подобно съпоставяне обаче не би било изцяло вярно - военният бюджет на Русия съществува във вътрешни, рублеви цени, а международният оръжеен пазар оперира в долари, като главно средство за пресмятане.
Но има и противоположната страна на монетата - лъвският къс в съветския експорт на оръжие е директната продажба на оръжие, до момента в който военният бюджет на страната също е съкрушен с голям брой спомагателни разноски и отговорности.
Нека бъдем почтени: за предприятията на съветската отбранителна индустрия износът на оръжие е опция, в случай че не за оцеляване, то сигурно обезпечено развиване „ за лични си, почтено извоювани пари “.
Колко е безвреден обаче износът на съвременно оръжие, тъй като в действителност в този случай Русия въоръжава други страни, връзките с които може да се трансформират ненадейно в бъдеще? Колко сериозна е продажбата на най-важните, наподобява, военни технологии в чужбина?
Стабилен пазар
Да стартираме с положителното: съветският пазар на продажбите на оръжие е постоянен към този момент второто десетилетие. След големия срив през 90-те години, когато Русия продава оръжие на стойност единствено 2-3 милиарда $ годишно, износът непрестанно пораства от началото на 2000 година
За 19-те години на XXI век Русия е продала оръжие на стойност над 165 милиарда $, а общата стойност единствено на подписани и доказани контракти е закрепена на към 230 милиарда $.
Глобалният пазар на оръжие непрестанно се трансформира, само че делът на Русия в него е съвсем постоянен - и това значи, че съветското оръжие е търсено и дава отговор на най-модерните условия на клиентите.
Пикът на продажбите на съветско оръжие беше регистриран през 2013 година: малко преди да стартира световното утежняване на интернационалната конюнктура и налагането на антируски наказания, съветската отбранителна индустрия продаде оръжие за 15,7 милиарда щатски $.
Въпреки това, даже „ осакатяващите “ наказания на Съединените щати и техните съдружници не стопираха съветските доставки - през 2014-2018 година Русия непрекъснато продава оръжие за към 15 милиарда $ годишно.
В същото време е значимо да се подчертае, че през този интервал в експортното портфолио на Русия се появиха същински „ перли “, които до тогава в никакъв случай не се предлагаха за експорт.
Става дума за изтребителите пето потомство Су-57Е, радара за наблюдаване на галактическите обекти на „ Сула “, С-400, зенитно-ракетните системи „ Викинг “ (експортна версия на комплекса Бук-M3), „ Панцир-С1E “ и „ Тор-E2 ", Оперативно-тактически ракетни системи (OTRK) „ Искандер-Е “.
Започнаха доставки на задгранични клиенти на средства за противопоставяне на безпилотни летателни апарати и даже на избрани системи за радио-електронна война.
Освен това всеобщото излизане на съветското оръжие на пазарите на страните от НАТО беше изцяло ненадейно.
В същото време не ставаше дума единствено за поправки или доставки на муниции или аварийни елементи за остаряло, към момента руско съоръжение, което е наследено от страните от някогашния Варшавски контракт или от балтийските републики при влизането им в НАТО.
Например, серийните пушки "Калашников 200 " бяха показани на пазарите на страните от Северноатлантическия контракт и техните съдружници, в това число под патрона на НАТО и, наподобява, по принцип е невероятно - противоракетните ракетни системи S-400, "подобни " на тези на бойно дежурство в самата Русия.
Обърнете внимание, че гореспоменатата Украйна не предлага нищо сходно, никакви нови огромни бойни системи със лично (несъветско) развиване и даже не възнамерява такова. Тя в действителност живее от "обслужване на съоръжение, създадено в руски времена “.
Въпреки това, Русия може да бъде укорена - в действителност ли страната ни споделя с евентуалните военни съперници най-важните технологии за защита? Всъщност не.
Невидима писмен знак "Е "
Както деликатният четец отбелязва, когато изброяваме обособени продукти от доставките на най-новата съветска военна техника, ние преднамерено ги представяме с оптималната акуратност, като посочваме всички нужни показатели.
По-специално, да вземем за пример, се изнася версията на съветския изтребител пето потомство Су-57, наречена Су-57Е, в която доста от бойните и функционални благоприятни условия на самолета са съзнателно лимитирани или въобще не се изнасят.
Същите подходи са употребявани и в предходното потомство съветски бойни самолети. Например, главният съветски аероплан Су-34 беше съпроводен на международния пазар от експортния му „ брат” - изтребителят Су-32, до момента в който многофункционалният изтребител Су-35 имаше експортна версия, изпратена до Китай.
Същото се отнася и за противоракетните системи „ Панцир-С1E “, Тор-E2 и „ Викинг “ и „ Искандер-E “: те са ненапълно отслабени версии на оръжията, доставени на съветската войска. Какво и по какъв начин се трансформира при съответна доставка, несъмнено, не се знае с всички детайлности за необятната аудитория, само че обстановката като цяло е ясна.
Например, съвсем всички съветски експортни зенитно-ракетни и други оръжейни системи вземат поради рестриктивните мерки на обсега на изстрелване на ракети, признати непринудено от Русия според режима за надзор на ракетните технологии, в който страната взе участие от 1995 година
Между другото, системата S-400, която се изнася, най-вероятно също има тези ограничавания, макар че официално в доставките ѝ не са посочени спомагателни показатели.
Това обаче не е нищо повече от маркетинг: в случай че Русия наруши наредбите на режима при доставката на С-400 (а първичните му параметри са отвън рестриктивните мерки на режима), тогава този факт би бил употребен от Съединени американски щати при опълчване на доставките на С-400, да вземем за пример, за Турция или Индия,
Подобна обстановка с съществуването на два разновидността за съвсем всяка комплицирана оръжейна система незабавно основава забавен спор: купувачите на съветски оръжия в действителност непринудено се съгласяват на някак си орязан вид на оръжие, само че го правят оценка рационално.
В края на краищата никоя от тях няма да се бие с Русия и множеството от тези страни имат свои външни съперници, за които даже отслабените бойни качества на съветското оръжие са задоволителни. Например, Пакистан се смята за обичайния съперник на Индия, Иран е на Саудитска Арабия, а Турция на Гърция, съюзничка на НАТО.
Така, в случай че има изостряне към остарелия проблем на Кипър, съветският комплекс С-400 в Турция ще се конкурира с съветския комплекс С-300, който беше доставен в Кипър десетилетие преди този момент, само че в последна сметка беше ситуиран (поради спора с Турция) на гръцки Крит.
Точно по същия сюжет, апропо, има и други снабдители на оръжие - било то Съединени американски щати, Франция или Китай. Всеки от тях основава в действителност две оръжия - едната, по-напредналата, за себе си, и втората, с ненапълно лимитирани благоприятни условия, за експорт.
Въпреки че, както бе упоменато, за маркетингови цели такова делене не постоянно се загатва публично, защото участва в затворени документи за транзакции.
Освен това заслужава да се спомене още един миг. Повечето от комплицираните оръжейни системи, с "интелигентен " заряд, също имат опция за изключване от нас.
Разбира се, в автомат „ Калашников “ няма такава опция за изключване - и той ще стреля тъкмо толкоз, колкото разрешава ресурсът на цевта и механизма.
Но всяка Противовъздушна отбрана установка, артилерия или аероплан от пето потомство може просто да бъде деактивиран отдалечено посредством специфичен сигнал, който изцяло блокира запалването на ракетен или самолетен мотор. И този фактор също постоянно участва невидимо при избора на източник на доставки на оръжие.
Например, един от факторите в избора на Турция за комплекса С-400, създаден от Русия, беше чисто политически.
САЩ се държаха несъответстващо по време на последния опит за прелом в Турция, след който турският хайлайф имаше основателни терзания по отношение на бъдещите решения на Съединени американски щати. Например, по време на предполагаем турско-гръцки спор или в неприятния за Турция кюрдски въпрос.
Като цяло, обобщавайки горното: износът на оръжие за Русия е значим фактор за наличието ѝ на международната сцена. Напускането на този пазар значи освен загуба на някакво нереално въздействие, само че и предаване на същински съдружници или симпатизанти, които могат да станат съдружници в бъдеще.
Освен това „ изоставеното място не става празно “: вакуумът от изтеглянето на Русия ще бъде напълнен от други страни, а ние обективно знаем доста по-малко за опциите на техните оръжия. А и няма да можем да ги изключим посредством блокиращата техника: това не са нашите предпазители.
И, несъмнено, акцентът е триумфът в това продължаващо съревнование по технологии. За да оцелее на актуалния оръжеен пазар, човек би трябвало да върви напред от самото начало.
Ние продаваме в действителност съвременно - само че най-новото, най-модерното и смъртоносното, все пак оставяме отвън скобите. Докато Гърция сдържа Турция благодарение на съветския комплекс С-300, а Турция сдържа Гърция с съветското С-400, Русия прави идващото потомство - комплексът С-500, който още веднъж би трябвало да надмине предходните разработки.
В същото време работата на съветската „ отбранителна индустрия “ е платена, в това число посредством експортни контракти.
Превод: В.Сергеев
Защо тези думи не са нищо повече от подправена агитация? Какви са действителните позиции на съветското оръжие на международния пазар? Има ли заплаха Русия в последна сметка да продаде най-новите си технологии за защита?
„ В обстановка, в която не финансирахме тази история в продължение на 30 години, ние продължихме да печелим позиции на външните пазари от Русия, нашият главен съперник, защото ние обслужваме съоръжение, създадено от Съветския съюз, предоставяме съставни елементи за бронирани машини и самолети, ремонтираме ги “, сподели новият заместник-генерален шеф на концерна "Укроборонпром ", някогашен народен представител от Върховната Рада Мустафа Найем.
Можем да кажем, че „ обслужващото съоръжение от руски произход” в действителност е на практика единствената специализация на в миналото големия откъс от огромния руски военно-промишлен комплекс, останал в Украйна, написа "Поглед инфо ".
Имаше времена, когато самостоятелна Украйна беше един от петте най-големи снабдители на оръжие на международния пазар, само че в този момент тя даже не е един от десетте - физическите размери, доходи и асортиментът от артикули на украинския военно-промишлен комплекс внезапно понижиха през последните години.
Помислете по какъв начин наподобява Русия на този декор.
Понастоящем Руската федерация е на второ място на международния пазар на оръжие с дял от продажби от към 21% от света.
Износът на съветско оръжие е забележителна сума в държавния бюджет, макар че Русия е едвам 6-та в света във връзка с личните си военни разноски, след Съединени американски щати, Китай, Саудитска Арабия, Индия и Франция и във връзка с каузи на военните разноски в Брутният вътрешен продукт (3,9 %) - остава въобще на 10-то място в международната ранглиста.
Ако съпоставим непосредствено стойностите на износа на оръжие и военния бюджет на Русия, тогава може да наподобява, че износът не е толкоз значим - към 15 милиарда щатски $ годишно против 61,4 милиарда $ от военния бюджет.
Подобно съпоставяне обаче не би било изцяло вярно - военният бюджет на Русия съществува във вътрешни, рублеви цени, а международният оръжеен пазар оперира в долари, като главно средство за пресмятане.
Но има и противоположната страна на монетата - лъвският къс в съветския експорт на оръжие е директната продажба на оръжие, до момента в който военният бюджет на страната също е съкрушен с голям брой спомагателни разноски и отговорности.
Нека бъдем почтени: за предприятията на съветската отбранителна индустрия износът на оръжие е опция, в случай че не за оцеляване, то сигурно обезпечено развиване „ за лични си, почтено извоювани пари “.
Колко е безвреден обаче износът на съвременно оръжие, тъй като в действителност в този случай Русия въоръжава други страни, връзките с които може да се трансформират ненадейно в бъдеще? Колко сериозна е продажбата на най-важните, наподобява, военни технологии в чужбина?
Стабилен пазар
Да стартираме с положителното: съветският пазар на продажбите на оръжие е постоянен към този момент второто десетилетие. След големия срив през 90-те години, когато Русия продава оръжие на стойност единствено 2-3 милиарда $ годишно, износът непрестанно пораства от началото на 2000 година
За 19-те години на XXI век Русия е продала оръжие на стойност над 165 милиарда $, а общата стойност единствено на подписани и доказани контракти е закрепена на към 230 милиарда $.
Глобалният пазар на оръжие непрестанно се трансформира, само че делът на Русия в него е съвсем постоянен - и това значи, че съветското оръжие е търсено и дава отговор на най-модерните условия на клиентите.
Пикът на продажбите на съветско оръжие беше регистриран през 2013 година: малко преди да стартира световното утежняване на интернационалната конюнктура и налагането на антируски наказания, съветската отбранителна индустрия продаде оръжие за 15,7 милиарда щатски $.
Въпреки това, даже „ осакатяващите “ наказания на Съединените щати и техните съдружници не стопираха съветските доставки - през 2014-2018 година Русия непрекъснато продава оръжие за към 15 милиарда $ годишно.
В същото време е значимо да се подчертае, че през този интервал в експортното портфолио на Русия се появиха същински „ перли “, които до тогава в никакъв случай не се предлагаха за експорт.
Става дума за изтребителите пето потомство Су-57Е, радара за наблюдаване на галактическите обекти на „ Сула “, С-400, зенитно-ракетните системи „ Викинг “ (експортна версия на комплекса Бук-M3), „ Панцир-С1E “ и „ Тор-E2 ", Оперативно-тактически ракетни системи (OTRK) „ Искандер-Е “.
Започнаха доставки на задгранични клиенти на средства за противопоставяне на безпилотни летателни апарати и даже на избрани системи за радио-електронна война.
Освен това всеобщото излизане на съветското оръжие на пазарите на страните от НАТО беше изцяло ненадейно.
В същото време не ставаше дума единствено за поправки или доставки на муниции или аварийни елементи за остаряло, към момента руско съоръжение, което е наследено от страните от някогашния Варшавски контракт или от балтийските републики при влизането им в НАТО.
Например, серийните пушки "Калашников 200 " бяха показани на пазарите на страните от Северноатлантическия контракт и техните съдружници, в това число под патрона на НАТО и, наподобява, по принцип е невероятно - противоракетните ракетни системи S-400, "подобни " на тези на бойно дежурство в самата Русия.
Обърнете внимание, че гореспоменатата Украйна не предлага нищо сходно, никакви нови огромни бойни системи със лично (несъветско) развиване и даже не възнамерява такова. Тя в действителност живее от "обслужване на съоръжение, създадено в руски времена “.
Въпреки това, Русия може да бъде укорена - в действителност ли страната ни споделя с евентуалните военни съперници най-важните технологии за защита? Всъщност не.
Невидима писмен знак "Е "
Както деликатният четец отбелязва, когато изброяваме обособени продукти от доставките на най-новата съветска военна техника, ние преднамерено ги представяме с оптималната акуратност, като посочваме всички нужни показатели.
По-специално, да вземем за пример, се изнася версията на съветския изтребител пето потомство Су-57, наречена Су-57Е, в която доста от бойните и функционални благоприятни условия на самолета са съзнателно лимитирани или въобще не се изнасят.
Същите подходи са употребявани и в предходното потомство съветски бойни самолети. Например, главният съветски аероплан Су-34 беше съпроводен на международния пазар от експортния му „ брат” - изтребителят Су-32, до момента в който многофункционалният изтребител Су-35 имаше експортна версия, изпратена до Китай.
Същото се отнася и за противоракетните системи „ Панцир-С1E “, Тор-E2 и „ Викинг “ и „ Искандер-E “: те са ненапълно отслабени версии на оръжията, доставени на съветската войска. Какво и по какъв начин се трансформира при съответна доставка, несъмнено, не се знае с всички детайлности за необятната аудитория, само че обстановката като цяло е ясна.
Например, съвсем всички съветски експортни зенитно-ракетни и други оръжейни системи вземат поради рестриктивните мерки на обсега на изстрелване на ракети, признати непринудено от Русия според режима за надзор на ракетните технологии, в който страната взе участие от 1995 година
Между другото, системата S-400, която се изнася, най-вероятно също има тези ограничавания, макар че официално в доставките ѝ не са посочени спомагателни показатели.
Това обаче не е нищо повече от маркетинг: в случай че Русия наруши наредбите на режима при доставката на С-400 (а първичните му параметри са отвън рестриктивните мерки на режима), тогава този факт би бил употребен от Съединени американски щати при опълчване на доставките на С-400, да вземем за пример, за Турция или Индия,
Подобна обстановка с съществуването на два разновидността за съвсем всяка комплицирана оръжейна система незабавно основава забавен спор: купувачите на съветски оръжия в действителност непринудено се съгласяват на някак си орязан вид на оръжие, само че го правят оценка рационално.
В края на краищата никоя от тях няма да се бие с Русия и множеството от тези страни имат свои външни съперници, за които даже отслабените бойни качества на съветското оръжие са задоволителни. Например, Пакистан се смята за обичайния съперник на Индия, Иран е на Саудитска Арабия, а Турция на Гърция, съюзничка на НАТО.
Така, в случай че има изостряне към остарелия проблем на Кипър, съветският комплекс С-400 в Турция ще се конкурира с съветския комплекс С-300, който беше доставен в Кипър десетилетие преди този момент, само че в последна сметка беше ситуиран (поради спора с Турция) на гръцки Крит.
Точно по същия сюжет, апропо, има и други снабдители на оръжие - било то Съединени американски щати, Франция или Китай. Всеки от тях основава в действителност две оръжия - едната, по-напредналата, за себе си, и втората, с ненапълно лимитирани благоприятни условия, за експорт.
Въпреки че, както бе упоменато, за маркетингови цели такова делене не постоянно се загатва публично, защото участва в затворени документи за транзакции.
Освен това заслужава да се спомене още един миг. Повечето от комплицираните оръжейни системи, с "интелигентен " заряд, също имат опция за изключване от нас.
Разбира се, в автомат „ Калашников “ няма такава опция за изключване - и той ще стреля тъкмо толкоз, колкото разрешава ресурсът на цевта и механизма.
Но всяка Противовъздушна отбрана установка, артилерия или аероплан от пето потомство може просто да бъде деактивиран отдалечено посредством специфичен сигнал, който изцяло блокира запалването на ракетен или самолетен мотор. И този фактор също постоянно участва невидимо при избора на източник на доставки на оръжие.
Например, един от факторите в избора на Турция за комплекса С-400, създаден от Русия, беше чисто политически.
САЩ се държаха несъответстващо по време на последния опит за прелом в Турция, след който турският хайлайф имаше основателни терзания по отношение на бъдещите решения на Съединени американски щати. Например, по време на предполагаем турско-гръцки спор или в неприятния за Турция кюрдски въпрос.
Като цяло, обобщавайки горното: износът на оръжие за Русия е значим фактор за наличието ѝ на международната сцена. Напускането на този пазар значи освен загуба на някакво нереално въздействие, само че и предаване на същински съдружници или симпатизанти, които могат да станат съдружници в бъдеще.
Освен това „ изоставеното място не става празно “: вакуумът от изтеглянето на Русия ще бъде напълнен от други страни, а ние обективно знаем доста по-малко за опциите на техните оръжия. А и няма да можем да ги изключим посредством блокиращата техника: това не са нашите предпазители.
И, несъмнено, акцентът е триумфът в това продължаващо съревнование по технологии. За да оцелее на актуалния оръжеен пазар, човек би трябвало да върви напред от самото начало.
Ние продаваме в действителност съвременно - само че най-новото, най-модерното и смъртоносното, все пак оставяме отвън скобите. Докато Гърция сдържа Турция благодарение на съветския комплекс С-300, а Турция сдържа Гърция с съветското С-400, Русия прави идващото потомство - комплексът С-500, който още веднъж би трябвало да надмине предходните разработки.
В същото време работата на съветската „ отбранителна индустрия “ е платена, в това число посредством експортни контракти.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ