Представи си, че на пакета с корнфлейкс виждаш обява за

Представи си, че на пакета с корнфлейкс виждаш публикация за съревнование: „ С не повече от 10 думи отговори на въпроса: „ КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЖИВОТА?„. Какво ще напишеш? „ Да имам лична къща, препълнена с движимости? “ „ Да печеля един милион и да се преместя на Бермудите? “ Всеки от нас ще признае пред себе си, че животът е освен това от това. Знаем, че ХОРАТА СА НАЙ-ВАЖНИ, а БМВ-то и обувките „ Гучи “ са единствено аксесоари. Понякога обаче се случва да се отклоним от задачата и тогава детайлите притеглят вниманието ни – холната гарнитура от естествена кожа и новата система за домашно кино. Каква е тематиката на съвсем всяка ария и всеки филм?

Любовта към хората. Колко постоянно би трябвало да се случват нещастия, с цел да ни припомнят за същинските ни цели? Мариан Уилямсън разсъждава по този въпрос, като приказва за хората на смъртно легло. В последните им часове, когато са заобиколени от най-близките си, какъв брой постоянно ще ги чуете да споделят: „ Жалко, че не съумях да изкарам още двайсет хилядарки! “. По-скоро биха споделили нещо такова: „ Грижи се добре за майка си, за децата… “. А не: „ Грижи се за колата ми “. Така че на въпроса „ Защо сме тук? “ би било най-логично да отговорим по този начин: „ ТУК съдебномедицинска експертиза, ЗА ДА съдебна експертиза НАУЧИМ НА ВЗАИМНА ЛЮБОВ„.

В няколко американски лечебни заведения е извършен опит, при който група бебета се прегръщат и галят в продължение на 10 минути три пъти на ден. Бебетата от втората група не получават никакви ласки. Първата група наддава на тегло два пъти по-бързо от втората. Медицината употребява комплицирано название за този тип отношение. Но ние не се нуждаем от научни термини, тъй като приказваме за обич. Истината е, че без обич бебетата не се развиват, а лишените от обич възрастни страдат не по-малко от тях. Отдавна съм изгубил визия за броя на възрастните, които в един или различен миг са ми казвали: „ Единственото, което съм желал през живота си, е татко ми да ми каже, че се гордее с мен “. Ако би трябвало да бъдем почтени със себе си, ще признаем, че съвсем всичко, което вършим, е подбудено от желанието ни за повече обич. Хората, с които се разминаваш на улицата, тези, които срещаш в офиса си – всички те жадуват за обич и приемане, а някои от тях са подготвени на безумни действия единствено с цел да я получат.

Но за какво да се безпокоя за това?
Защото, в случай че желаеме да реализираме нещо с живота си, първо би трябвало да разберем повода да сме тук. Ако не си на мнение, че главният ни приоритет е да се обичаме, ще бъдеш заставен да си отговориш на въпроса кое е най-важното за теб – а това е основна крачка напред. Но в случай че си склонен, че любовта е от първостепенно значение, тогава всичко, което правиш, може да бъде оценено по следните критерии: „ Ако постъпя по избран метод, това ще внесе ли повече обич в живота ми, а също и в живота на фамилията, приятелите и съседите ми? “. Да обичаш хората, не значи да целуваш всеки, който срещнеш на улицата. Да обичаш хората, не значи безусловно да раздаваш купи с ориз в страните от Третия свят. Това значи да не съдиш прекомерно хората. Да им позволиш да обличат каквото си желаят, да живеят както желаят и да бъдат себе си, без да ги критикуваш. Любовта лекува двама души по едно и също време – този, който я дава и този, който я получава.

Какво значи да вземем за пример „ да обичаш съседите си “?
Вярвам, че да обичаш съседите си значи:
– да не ги съдиш
– да не им поставяш етикети
– да не очакваш нищо от тях
Оказва се, че това е една много практична тактика, която може да ни спести възприятието на изтощение и отчаяние. Склонни сме да споделяме: „ Ако имах визия за какво Франк е толкоз нахален, може би щях да съм в положение да го обичам. “ Ако изберем да обичаме Франк, ще стартираме и да го разбираме. Прошката и любовта са едно и също нещо. Затова ни е толкоз елементарно да обичаме бебета – одобряваме ги за почтени. Когато създадем избора да виждаме любовта в дадена обстановка, към този момент сме отбелязали прогрес – просто не можем да обичаме и ненавиждаме по едно и също време! Как да обичаш един човек? Опитай се да намериш синоним на думата приемане. Пълното приемане е синоним на безусловна обич.

„ Защо имам семейство? “
Семейството е измислено, с цел да ни научи на безусловна обич. Човек може да остави сътрудниците си в офиса и приятелите си в бара. Но със фамилията е друга работа. Оставаш вечно с тези хора… Те познават всичките ти слаби места. И ти би трябвало да се научиш да ги обичаш, каквото и да се случи. В фамилията се научаваме да обичаме другите, без значение по какъв начин наподобяват или какво могат да създадат за нас. Научаваме се да ги обичаме от вътрешната страна.

Не приемай фамилията за даденост
Не е ли необичайно, че към непознати хора, които идват в дома ни на вечеря, постоянно се отнасяме по-добре, в сравнение с към фамилията си? Приемал ли си на посетители непознати хора? Цели два дни подреждаш на масата най-хубавите си сребърни принадлежности и съдове, поднасяш морски блага, ягоди и френско шампанско… и не виждаш тези хора в никакъв случай повече! Следващата седмица на посетители идват мама и баща и получават остатъците. Държим се по-внимателно с хора, които едвам познаваме! Може би няма да е зле понякога да сменяш тактиката, запазвайки омарите за мама и баща. Научих се да прегръщам татко си чак в последните години от живота му. Като доста други синове стопирах да го прегръщам някъде към осмата си година. Исках да наподобявам на мъж. Отне ми цели двайсет години да схвана, че същинските мъже могат да демонстрират привързаността си.

Подкрепяй колегата си
Една връзка може да се развива по два метода – като работа в екип или като състезание. Фред би трябвало да се прибере в шест, а от този момент са минали два часа. Мери се е поболяла от паника. „ Какво ли се е случило с моя Фред? “ В осем и петнайсет той най-накрая се появява на вратата. Като вижда, че е здрав и незасегнат, Мери стартира да му се кара, като че ли желае да каже: „ Като ще се връщаш по това време, най-малко да беше поради някаква акцидент! “. Фред не ѝ остава задължен и също покачва звук. След което пък Мери превключва на страховитото безмълвно наказване. Скоро и двамата изцяло стопират да си приказват. Мери си ляга и намира записка, забодена на възглавницата: „ Трябва да отида в офиса рано. Събуди ме в седем “. На сутринта Фред отваря очи в девет и половина и открива на възглавницата си следната записка: „ Седем часът е. Събуди се! “. Има толкоз доста двойки, отдадени на задачата да се вършат на цялостни идиоти. Ако сте решили да живеете дружно, тогава се подкрепяйте. А в случай че не можеш да подкрепяш колегата си, значи е извънредно време да се запиташ какво търсиш в тази връзка.