- Представи се! Кой е Велизар Евтимов? - Едно момче, което

- Представи се! Кой е Велизар Евтимов?

- Едно момче, което на 36 години, вместо да се занимава с IT (без да подценявам професията), си играе с кукли. Но това беше верният избор и не скърбя за нито един ден, в който съм си играл с кукли.

Всъщност приключих 26-о СОУ „ Йордан Йовков “ в София, а по-късно „ Икономика на недвижимата благосъстоятелност ” в УНСС. През 2016 година приключих НАТФИЗ „ Кр. Сарафов ”, компетентност „ Актьорство за куклен спектакъл ”.

От 2016 година съм част от трупата на Държавен куклен театър-Пловдив. Имам опит и като учител в театрални школи.



 

- Как от „ Икономика на недвижимата благосъстоятелност ” стигна до НАТФИЗ?

- Запалих се по театъра в 10. клас, когато взех присъединяване в едно зрелище в учебно заведение. Репетициите бяха страхотни. Тогава взех решение да аплайвам в НАТФИЗ, само че майка ми ме насочи към нещо по-сериозно. Завърших висше обучение в УНСС, като през това време ходех и на бригади в Америка, след което се явих на изпит в НАТФИЗ и ме одобриха.

След като приключих през 2016 година, доста желаех да работя с режисьора Весела Кунчева. Тя беше един от режисьорите, които поканихме да следят дипломния ни театър. Така тя ме видя, хареса играта ми и ме предложения в своето зрелище „ Дама Пика ” в Пловдив. И не щеш ли от този момент минаха 9 години.



 

- Кога беше отличен с „ Почетна значка на Пловдив ” и по какъв начин се почувства, когато получи това отличие?

- Миналата година на 24 май получих оценката. Един другар, с който коледуваме дружно, ми изпрати листата с номинираните. Много прелестно ми стана, тъй като това е знак, че трудът ми е оценен. Аз в действителност имам вяра, че с работата си способствам за развиването на културата в града.



 

- В кои представления можем да те гледаме сега? И по какъв начин те промени работата с деца?

- Представленията, в които вземам участие, са много: „ Болен здрав носи ”, „ Житената питка ”, „ По ръба на небето ”, „ Трите прасенца ”, „ Незнайко в Слънчевия град ”, „ Невидимият Тонино ”, „ Кентървилският фантом ”, „ Дама Пика ”, „ Бомбето ”, „ Апокалипсисът идва в шест вечерта ”.

Работата с деца ме направи по-сензитивен, тъй като при тях няма цедилка - те или харесват нещо, или не. И когато не го харесат, би трябвало да имаш рефлекса по този начин да подходиш, че вероятно да им хареса.

Научи ме да не недооценявам децата, тъй като те от време на време реагират много по-адекватно от възрастните. Малчуганите не ги е позор да реагират и можеш да схванеш дали им е смешно, тъжно или им е скучно. Те са най-строгата аудитория.



 

- „ Д-р Дулитъл ” е най-новото зрелище, в което участваш и чиято премиера беше неотдавна. То ни припомня, че с цел да разберем другите, първо би трябвало да се научим да слушаме. Кога човек се научава да слуша?

- Когато не е ангажиран със личното си Аз и има ушите да чува какво му се приказва, а не изчаква паузата на събеседника си, с цел да може да каже своето. И когато се научи да слуша, да бъде емпат, тогава стартира да схваща другите.



 

- Вярваш ли в чудеса? Разкажи за някое твое знамение?

- Да. Те съществуват, когато вярваш в тях. Както и Господ съществува, в случай че вярваш в него. Или пък Дядо Коледа.

Когато бях на бригада в Америка, ми се наложи да карам 10 часа, като в колата имаше още 4 индивида. По едно време за секунда усетих по какъв начин затварям очи и автомобилът потегля да излиза от пътя. Някак си се осъзнах, отворих очи и върнах колата на пътя. Не знам по какъв начин стана. Бях толкоз изтощен и единствено знамение ни избави. После с часове нямаше по какъв начин да мигна, и да желая.



 

- Кукленият спектакъл придвижва децата в един прелестен свят, изпълнен с доста магии и магия. Какво още им дава той и за какво толкоз го обичат?

- Залите са цялостни в последните години и това е ужасно. Кукленият спектакъл вкарва децата в един друг от тяхното всекидневие свят и задачата му е да им даде посока на метод на мислене. В множеството представления има и позитивен, и негативен воин. Идеята е позитивният воин с държанието си да приобщи децата към своето мислене и да им покаже по какъв начин с добрина да преодоляват трудностите, които им се изправят на пътя.

Кукленият театъра ги лишава 40 минути от телефоните и им показва един магически свят, в който положителното побеждава. И хубавото е, че освен децата се придвижват в този свят, а и родителите, ние, актьорите, също.

Ние сме първите, които срещаме децата с изкуството спектакъл и мисля, че това е доста отговорно. Осъзнавайки това, се стремим да им представяме качествена продукция, с цел да възпитаме у тях усет.

Kукленият спектакъл ги учи и по какъв начин да се държат на публично място, измежду хора, че не би трябвало да се пие и яде на зрелище и така нататък



 

- Разкажи за някоя твоя забавна преживелица от работата си с най-малките!

- Скоро играх „ Болен здрав носи ”. Има един миг, когато лисицата открадва тестото на воденичаря и аз (в неговата роля) се обръщам към децата и родителите и споделям: Горе ръцете! Всички извършват, след което ги запитвам: Къде ми е тестото?. Те ми дават отговор: „ Лисицата го изяде ”. Накрая крещя моята партньорка на сцената и споделям: Горе ръцете! И в този миг в тишината детенце от задните редове се провиква: „ Долу гащите! ”. И ти си шах и мат. И се чудиш по какъв начин да продължиш.

И още безчет сходни случки. Както споделих към този момент: децата няма цедилка и изключително когато има интеракция с тях, е доста забавно и непредвидимо.



 

- Сещам се за представлението „ Невидимият Тонино ", в което участваш. Има ли невидимо благополучие съгласно теб?

- А, в този момент де! Както се споделя в „ Малкият принц ”: „ Щастието е невидимо за очите ”. То щастието си е невидимо, също като чудесата - не можеш да го докоснеш, само че когато го усетиш, е прелестно. Понякога ми се случва просто да си ходя и да усещам, че съм в унисон със света. Макар и рядко, ми се случва: чувствам по какъв начин всичко към мен е прелестно и се усещам благополучен. Както споделя Юлия Огнянова - учредител на кукления спектакъл в България: „ Обичам живота - върти го, печи го, това е. Върти те на шиш, само че е прелестен! ”.

 

- А какво би направил, в случай че имаше магическа пръчица като „ Незнайко в Слънчевия град ”?

- Сам човек не е заникъде. Затова бих предиздвикал хората да бъдат емпати, да си оказват помощ, да се усмихват повече, да не се карат за дреболии и битовизми.

 

- Как би описал на децата празника Великден? 

- Бих го описал като знамение, в което съвсем целия свят има вяра, и в действителност това е доказателство, че чудеса съществуват, стига да имаш настройката да ги видиш.

Децата са доста по-отворени към тях, тъй като са чисти и не са обременени. Детството е най-хубавата възраст в нашия житейски път. Затова имам вяра, че е значимо всеки хлапак да го изживее до дъно.



 

- Ти участваш и в представления за възрастни. Именно едно от тях - „ Дама Пика ”, е театър за спасението и проклятието, разкъсващата пристрастеност и подправеното примирение. В навечерието на Великден е хубаво да се замислим за тези страсти. От какво би трябвало да се спасим ние, българите, през днешния ден и за какво постоянно демонстрираме подправено примирение?

- От безверието би трябвало да се спасим. И тук нямам поради единствено вярата в Бог, а тази в положителното и позитивното. Важно е да се научим да имаме полезности, както и да се отучим от далаверите на дребно.

Подсъзнателно ни се желае да сме смирени, само че постоянно нямаме време да погледнем в себе си. Вглеждането не става от през днешния ден за на следващия ден - то е един дълъг развой.

 

Снимки: https://pptheatre.com/bg и от персонален списък на артиста