Представете си за момент, че церемонията на ‘‘Оскарите“ беше протекла

Представете си за миг, че церемонията на ‘‘Оскарите “ беше протекла по този начин: Крис Рок извършва отговорностите си на водещ, майтапи се с гостите по сюжет, пуска лафа за косата на Джейда Пинкет Смит - Уил Смит остава на мястото си и вечерта продължава, както ‘‘трябва да продължи “.

Дали на другия ден би имало вест ‘‘Крис Рок си направи изключтелно неуместна смешка за здравното положение на госпожа Смит “? Едва ли.

А в случай че въпреки всичко имаше, дали част от хората щяха да се питат „ А Уил Смит какво направи? “. Щеше ли да е задоволително да я отбрани вербално? Щеше ли да го направи добре?

Най-важното -  какъв образец за света е сходен коментар да остане безнаказан? Дори Крис Рок да не е бил наясно със положението на Джейда, обикновено ли е един мъж да се майтапи с външния тип на жена? А в случай че „ не е обикновено “, не е ли това някаква форма на дискриминация над дамите? Или пък над мъжете?

Казусът „ Смит пестник “ повдигна много въпроси, не толкоз поради самия акт на неуместна смешка, последвана от звънка плесница, колкото поради това, че се случва на гала, която, макар известната си обезценка, към момента се гледа от доста, доста хора.

Иначе, във Врачанско (и не само) мъже се майтапят грозно с дами и плесници се раздават на дневна база, без някой да се впечатлява.

И въпреки всичко, това там е Холивуд. Свикнали сме богатите и известните да се усмихват пред камерите с белите си зъби, а не да се млатят като в махленска дискотека от 90-те. И макар че митът за холивудската съвършенност от дълго време е наяден от гласността, която през последните години се даде на половото принуждение или психологичните разстройства, като че ли към момента се сепваме от обстоятелството, че „ и звездите са хора “. И могат да си изтърван нервите.

Кино промишлеността малко наподобява на революцията. И тя изяжда децата си. И до момента в който условията към външния тип и на мъжете, и на дамите, са жестоки, дамите въпреки всичко носят по-тежкото задължение в това направление.

Ако Брад Пит оплешивее, евентуално милиони създатели в женски списания и уеб сайтове ще напишат милиони публикации, че по този начин е станал още по-секси. Голите глави на Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Дуейн Джонсън от дълго време са белег на свърхпотентност, геройство и главозамайващ съблазън. 

За плешивите дами нещата стоят малко по-различно. Може би единственото по-лошо от това една жена да загуби косата си не по свое предпочитание, е това да…о, смут, надебелее. 

- една от най-красивите дами в стилната промишленост от 90-те, изчезна от окото на Големия холивудски брат, тъй като не съумя да се оправи със свръхкилограмите и упованията на хората.

В желанието си да наподобява по този начин, както се чака, тя се подложи на процедури, които я докараха до " дълбока меланхолия, голяма тъга и най-ниската точка на себеомраза ".

Бритни Спиърс стана мотив за насмешки в целия свят, откакто визията й се отклони от тази на секси ученичка в “Hit me baby one more time ” - " дъното ", съгласно таблоидите, беше ударено, когато тя обръсна главата си.  

Да не приказваме какви мнения за външния тип отнесоха Сара Джесика Паркър, Кристин Дейвис и Синтия Никсън след появяването си в продължението на „ Сексът и градът “.

Всяка жена от света на славата, която не остарява „ като катедрала “ е подложена на рецензии, които могат да срутен психологичното здраве и на скалите в Йосемити.

С появяването на обществените мрежи в живота ни, тези проблеми започнаха постепенно да идват на фокус в публичното схващане. Поведението на Крис Рок след церемонията ненапълно демонстрира, че осъзнава виновността си. Макар да не се извинява, въпреки да се държи като жертва през част от времето, самият той отхвърля да повдигне обвинявания против Смит или да го набеди.

Защото, единствено в случай че е погледнал изражението на Джейда, когато чува неуместната му препоръка с прическата на Редник Джейн, би се усетил като принудител. Интересно, че публичното мнение, което е измислило Cancel културата не желае от Рок да се разграничи от хумора си. Сякаш господин и госпожа Смит са едно цяло.

Сякаш шамарът изтрива нелепия комизъм, а Джейда е просто реброто на Уил Смит и не заслужава персонално достолепие.  

Америка знае добре, че не е изключително автентично да се шегуваш с външния тип на хората. 

Рок и Джейда се познават отпреди, когато работят в продължение на няколко години по кино лентата и анимационните серии ‘‘Мадагаскар “. Според няколко източника по това време двамата артисти са били близки. Но без значение дали близостта им се е стопила естествено във времето или е приключила с оглушителен пернишки скандал, нищо не може да замаже грубостта на шегата от Оскарите.

Времето и мястото са основни в сходна обстановка. Едно е да се шегуваш с другар или остарял прочут, когато сте двама или в компания. Съвсем друго е да го направиш на сцената на Dolby Theater. 

Вече стана ясно, че шегата не е била по сюжет и даже че Крис Рок не е споделил нито една от шегите, които са били планувани. Може би „ фрийстайлингът “ е методът един комедиант да се откъсне от режисираните занимания и да даде независимост на творчеството си. Прекрасно, само че малко рискована работа. В случая – рискът загуби. 

Не ни разбирайте неправилно. Не е обикновено да се държиш като Джеки Чан в „ Пияният занаятчия “ или като Ричард Уилямс на общинските кортове в калифорнийското гето. 

Предстете си обаче, че когато си артист от ранга на Смит и си спечелил оценки за толкоз доста функции, ти не изиграваш страстите на героя си, а в действителност ги изпитваш. И това е рисков развой. Помните какво се случи с Хийт Леджър след феноменалното му обединение с облика на Жокера в „ Черният рицар “. Когато си професионално съкрушен от изпитването на доста, разнообразни и мощни страсти, обидите към жена ти би те предизвикала да изкараш част от тях на повърхността. Особено в случай че тематиката е била още една мъчителна резка в комплицирания ти фамилен живот. 

Смит има топ известност през годините освен поради сполучливите си функции, само че и поради облика си на добър татко и брачен партньор. 

Той ще се разкае и ще си понесе наказването. Вече напусна Академията за Оскарите и може би е на ръба на кариерата си. А може би не. 

Що се отнася до Крис Рок, на последното си stand-up шоу в Бостън, комикът сподели на публиката си, че в случай че са пристигнали да чуят освен това за „ шамара “, ще би трябвало да почакат, тъй като самият той още не е обработил случилото се. И че когато го направи, ще опише повече. И ще бъде съществено, и ще бъде смешно. И евентуално е по този начин. 

Но едно е несъмнено: физическата болежка от един удар минава и отпътува, само че неприятният комизъм остава да витае в близост. Дано скоро забравим и двете.