Представете си за миг филма Иван Василевич сменя професията си.

Представете си за момент кино лентата " Иван Василевич сменя специалността си ". И с машината на времето преместете годините. Влезте в недалечното начало на измененията и демокрацията. Избере си обичани герои - публицисти, социолози, политолози, управници, и ги поставете в днешните условия и обстановки. И няма да повярвате, само че ще се окаже, че съвсем нищо не се е трансформирало. От дребните екрани изскачат познати до болежка лица, ментори и съдници за времето, в което живеете, и желаете да продължавате с тях смяната.

Трябва още веднъж да слушате и да вярвате на сътрудник Николай и Гого Дантелата, на Георги Харизанов, на Росен Плевнелиев, Юлий Москов. Машината на времето ви връща Татяна Дончева и Мая Манолова, Мария Капон и Иван Костов, а Рамадан Аталай след осем мандата в Народното събрание върви към десетия... От екрана не е слизал Андрей Райчев... Тук е Йордан Цонев. От нафталина изплува Юнал Лютфи. А Бойко Борисов не е преставал да се снима в джипката. И да държи първосигнални речи за хаоса, за реда в хаоса и да ви внушава, че е по-силен от хаоса. Как не!? То е видно и с просто око. С по-просто от неговото... Затова пък го избираме и целокупеният народ го поставя още веднъж отпред в прогнозите и за 47-ото Народно заседание...

Машината на времето връща Атанас Атанасов, генерала, връща Жан Виденов, Александър Томов, Евгений Михайлов, Асен Агов. Появява се кукувецът Радо Чолаков. Виждаме и ректора на ректорите, който студентите от Софийския университет не разпознават, само че ще си спомним по какъв начин с Емил Кошлуков основава новата партия " Новото време "... Машината на времето ще ви помогне да видите отново Стефан Цанев, а Нидал Алгафари е новото лице на демокрацията и пиара на властта... Христо Иванов написа новата си автобиография на протестър и като някогашен министър на правораздаването, като правоприемник на комунистическите хрумвания на родителите си... Даже Йоло Денев е налице!

Да продължаваме ли? Машината на времето е безпощадна.

И по какъв начин да продължи смяната? Тези дни всичките са дни за размисъл. Наистина, замисляли ли сте се? Като живеем в безпорядък, като слагаме ред в хаоса или като сме по-силни от хаоса, който сами сме основали? И каква смяна ще е с Цветан Цветанов примерно, като се движим нагоре-надолу с асансьора му? Да продължим смяната с Бойко Борисов? Или с Любен Дилов-син? Промяна с Мая и Татяна? Да, но не! - ще извика от отвъдното Петко Бочаров. Промяна с Волен Сидеров? И още три десетилетия да сме все в безсмислена офанзива... Промяна с Иван Гешев и с Александър Йорданов, с Десислава Атанасова, с Тома Биков? Или с Херо Мустафа най-вероятно!

Може ли да има смяна с ренегати, с плагиати и с попълнени съвсем честни заявления с погрешно наличие? А не е ли по-добре мадам Моасе да ни заведе групово на баня, с цел да продължим смяната, като стартираме с банята!?

Прочетох в интернет обръщението на Бойко Борисов за Деня на будителите. Прозвуча ми съвсем ето по този начин: " Български просветители, книжовници и възрожденци, знаете, че аз съм елементарен и вие сте елементарни и по тази причина, изправени пред тежки тествания, да се обединим... И не забравяйте, че имунизациите са от мое време и са с изминал период на валидност, за разлика от нас! ".

Около тоя Ден на будителите отново се похвалихме, че той няма аналог по света. А белким имат аналог в света останалите ни празници - 3 март, 24 май, 2 юни, 6 септември, 22 септември? А сетне и 10 ноември - денят на началото на измененията! Всички празници у нас нямат аналог по света.

И делниците ни - също...