Представете си: всичко беше страхотно – страст, разговори до сутринта,

Представете си: всичко беше ужасно – пристрастеност, диалози до сутринта, той беше толкоз деликатен, споделяше, че сте специфична... А след това – раз! И го няма. Телефонът мълчи, известията липсват. И в главата ви има единствено една мисъл: " Какво не направих както би трябвало? С какво не му харесах? "

Спрете се. Ето главната неприятна истина, която би трябвало да чуете: най-често казусът не е във вас, а в него и се отнася за неговата неготовност за естествени, зрели връзки. Бягството му е негов проблем, изложен на показ.

Защо се случва това? Обяснява Гайдукевич Надежда Павловна, фамилен бизнес психолог, лекар по логика на психиката.

4 аргументи за " изгубването " на мъжа:

1. Просто се е уплашил

Всички тези пеперуди в стомаха и пристрастеността са страхотни, само че когато стартират да се обрисуват контурите на нещо същинско, по-дълбоко, когато се появява мисълта " а какво следва след това? " – той се паникьосва. Близостта, уязвимостта, отговорността – за него това е като минно поле.

Той не е подготвен да се отвори същински или да поеме задължения. И вместо да каже почтено „ не съм подготвен “ или „ опасявам се “, той изчезва. Най-лесният метод е да избяга и да се скрие. Това не е поради вашата „ непълнота “, а поради неговия боязън.

2. Той е прочувствено " дете "

Някои мъже просто не умеят да приказват за възприятията си, подозренията си или проблемите си. Когато връзката престане да бъде просто занимателно премеждие и изисква някакви душевни старания, мъжете е по-лесно да избягат, в сравнение с да седнат и да кажат: „ Знаеш ли, аз съм комплициран ” или „ Имам потребност от време ”.

Това е инфантилизъм, некадърност да бъдеш възрастен и да решаваш въпросите по човешки. Запитайте се: в случай че той не може да каже даже „ боязън ме е “, по какъв начин ще взема решение същинските проблеми в двойката в бъдеще?

3. Очевидно му е омръзнало или е получил това, което желае

Случва се постоянно. Понякога този разгорещен старт е просто наслаждение от преследването, самоутвърждаване, битка със скуката или самотата. Вие сте били забавни за него, до момента в който всичко е било ново, до момента в който той „ е завоювал “.

Веднага щом пламъкът е загаснал или вие очаквате реципрочност, дълбочина – той схваща, че „ играта “ е завършила, а не желае или не умее да се ангажира с вас в действителност. Възможно е просто да не е намерил у вас това, което е търсил съществено, а не е желал да си признае или да работи върху връзката ви. Вие сте изпълнили ролята си в неговия сюжет в този миг.

4. Самият той не има вяра, че е заслужен

Звучи необичайно, само че се случва. Той може да мисли: „ Тя е прекомерно добра за мен “, „ Ще я отчайвам “, „ Такова нещо не се случва, нещо тук не е наред “. И когато връзката стане действителна и евентуално щастлива, този интуиция вика по-силно. И с цел да не чака „ неизбежното “ отчаяние, или да не удостовери ниската си самокритика, той самичък саботира всичко – напуща пръв. Отново, това са неговите вътрешни демони, а не ваша виновност.

Какво значи това за вас? Сурова, само че значима истина

Това не е обвързвано с вашата стойност. Неговото държание е неговият темперамент, неговите страхове, неговата незрялост. Вие не сте „ незадоволително красива, интелигентна, добра “. Просто сте се натъкнали на човек, който не е могъл или не е желал да бъде до вас. Не търсете дефекти в себе си – те не съществуват.

Мълчанието е отговорът. Не измисляйте оправдания: „ Може би е примрял? ”, „ Може би е изгубил телефона си? ”. Ако искаше да приказва с вас, щеше да откри метод. Мълчанието му крещи: „ Избрах най-лесния за мен път – да избягам. Не ме интересуват възприятията ти ”. Човек, който ви почита, няма да постъпи по този начин.

Вие сте избегнали огромни проблеми. Представете си, в случай че беше постъпил по този начин след една година взаимен живот? Сега е мъчително, само че това е скъпа информация. Той е посочил същинското си лице – обезсърчителен, нерешителен, неопитен за връзки. Вие сте разбрали това в точния момент.

Вашето достолепие е най-важното. Да го преследвате, да го молите да ви даде пояснение, да му пишете известия – това е унизително за вас. Той е направил своя избор – да избяга. Вашият избор е да запазите самоуважението си. Вие заслужавате повече от плахо безмълвие.

Какво да вършиме?

Спрете да се обвинявате. Вие не сте отговорни. Това е негово решение и негови проблеми.

Не пишете. Не се обаждайте. Никога. Под никакъв предлог. Само ще удължите болката и ще му дадете да почувства властта си. Неговото безмълвие е вашият отговор. Приемете го.

Занимавайте се със себе си. Най-доброто лекарство е да насочите цялата си сила към себе си. Срещи с другари, занимание, спорт, работа, каквото и да е, което ви кара да се чувствате мощна и жива. Възстановете самочувствието си посредством това, което обичате.

Запомнете урока. Обръщайте внимание освен на сладките думи първоначално, а на дейностите и готовността да се ангажира. Как се държи, когато би трябвало да се приказва за нещо съществено? Доколко думите му съответстват с дейностите му?

Вярвайте не на обещанията, а на поредните дейности. И на уважението към вас и вашите усеща. Поставяйте граници – изгубването без пояснения е алена линия, която не би трябвало да се минава.

Неговото ненадейно тръгване е постъпка на страхливец или на човек, на който просто към този момент не сте нужна. Това е мъчително, обидно, подкопава вярата. Но помнете: той е постъпил по този начин, тъй като самичък има проблеми – със страховете си, зрелостта си, самооценката си. Това е негова характерност, а не Ваша.

Заслужавате човек, който ще бъде до вас освен когато е елементарно и радостно, само че и когато имате потребност да поговорите, да разберете, да получите поддръжка. Който ви почита задоволително, с цел да не изчезне като фантом. Не губете сили за този, който е избягал. Вашата сила е нужна на вас самата и на тези, които в действителност заслужават да бъдат в живота ви. Дръжте се. Вие сте по-силна, в сравнение с изглеждате сега.