Неостаряващото любовно писмо
Представете си времена, когато да погледнеш мъж в очите е било непристойно. Когато всяко допиране, всяка дума, всеки взор е бил строго надзираван и мъчно открадван. В такива времена подарената кърпичка или цвете е жест за безконечна обич и обричане, въпреки влюбените да не са си разменили и десетина фрази уединено.
Но сърцето търси път към другото и това не може да бъде спряно от морала и приличието. Нищо чудно тогава, че писмата, които са си разменяли влюбените, са били единственото средство да разкрият, изяснят един различен, да споделят възприятията си. Може би постоянно, от както свят светува, е имало любовни писма – известия върху пергамент, папируси или хартия, вързана на крачето на гълъб или в ръката на препускащ в нощта вестоносец. Да се изправиш лице в лице въпреки това от време на време е възпрепятствано както и от разбиранията за възпитание, само че и от силата на възприятията. Страхът да не изгубиш надзор, в случай че това е нужно, страхът да не видиш отхвърлянето в очите на този, по който изгаряш, този боязън се оказва по- мощен.
Затова пред безмълвния лист, в тишина и самотност като че ли е по- елементарно да събереш мислите, да избистриш възприятията. И в случай че любовното писмо на пръв взор е единствено и само от обич за обич, в него участват и други бурни усеща – оскърбление, отбиване, въобще всички дребни и огромни драми, които съпътстват любовта, а даже нерядко и разлъка.
„ Аз ти се покорих безусловно и трансформирах възприятията си и мозъка си, с цел да потвърдя, че ти си единствен държател на моето легло и воля. Бог ми е очевидец, че в никакъв случай не съм търсила в теб нещо друго с изключение на самия теб. Аз желаех просто теб, нищо друго ” написа Елоиз на Абелар – една от най- известните трагични любовни двойки, живели през далечния 12-ти век. Но това писмо може да бъде написано от всяка влюбена жена. Трогната от тази преписка Жозефин Бонапарт събира останките на двамата влюбени в обща гробница и в този момент двойки от целия свят отдават респект на смелата им обич, която може да се наблюдава от писмата сред двамата. През вековете са останали доста писма от известни и не толкоз известни двойки, за които в никакъв случай няма да разберем.
Силата на любовната преписка обаче се разкрива най добре в непокътнатите любовни писма сред известни персони и техните възлюбени. Освен чистото воайорство, което предизвика този интерес към най-съкровените им усеща, те са ентусиазъм и изгаряща приятност за влюбеното сърце, което ги чете. Писмата на Зелда Фитцджералд към брачна половинка и Скот, на Едит Пиаф към Луи Жерарден, на Ричард Бъртън към Елизабет Тейлър демонстрират една непозната страна на известните, страна човешка, което „ принизява ” техния звезден статус до този на елементарен влюбен човек.
Най- огромна любовна драма по нашите земи – Яворов и неговите три дами остават вълнуващи горещи думи в значително писма: „ Обичам те с всичката непокътната до момента мощ на своята душа. Обичам те както никого няма да обичам… Ще се забележим ли в миналото? Бива ли да докосна устните си до твоето хубаво чело?… Миналата нощ ти писах обстойно – не можах да се стърпя. Сънувала те бях доста зле. А аз имам вяра на сънищата си, тъй като доста постоянно се сбъдват… ” това написа Мина на Яворов. Ранната й гибел, както и романът на Яворов с Лора придават още по-дълбок драматизъм на тази история.
Но, споделят, че всеки става стихотворец когато е влюбен. Ако не сте, може да ви се стори смешно и неуместно в днешното време на чатове, обществени мрежи, интернет и какви ли не цифрови чудеса, да се написа любовно писмо. Но в случай че сте, опцията да се обясните в обич или просто да споделите възприятията си точно на хартия, не ви е толкоз непозната.
Да напишем нашето любовно обръщение
Изберете хубава плътна хартия, за какво не и мастилена химикалка, капнете малко от своя парфюм и... просто напишете какво чувствате. Провокирани от съответна преживелица, общо прекарване или краткотрайна разлъка от дистанцията, или просто ей по този начин – това сигурно е най- сантименталното нещо, което може да сторите. Особено поради неостаряващия ретро сексапил на хартиеното писмо.
А в случай че не сте в въодушевление или просто не сте този вид, може да оставяте дребни любовни бележки по всякакви знайни и незнайни места – там където сте сигурни, че единствено той ще огледа. В кутията за обяд, на кормилото на колата, в джоба на ризата му за на следващия ден – а какво ще напишете – това единствено вие си знаете. „ Обичам те ” постоянно прави работа.
Но сърцето търси път към другото и това не може да бъде спряно от морала и приличието. Нищо чудно тогава, че писмата, които са си разменяли влюбените, са били единственото средство да разкрият, изяснят един различен, да споделят възприятията си. Може би постоянно, от както свят светува, е имало любовни писма – известия върху пергамент, папируси или хартия, вързана на крачето на гълъб или в ръката на препускащ в нощта вестоносец. Да се изправиш лице в лице въпреки това от време на време е възпрепятствано както и от разбиранията за възпитание, само че и от силата на възприятията. Страхът да не изгубиш надзор, в случай че това е нужно, страхът да не видиш отхвърлянето в очите на този, по който изгаряш, този боязън се оказва по- мощен.
Затова пред безмълвния лист, в тишина и самотност като че ли е по- елементарно да събереш мислите, да избистриш възприятията. И в случай че любовното писмо на пръв взор е единствено и само от обич за обич, в него участват и други бурни усеща – оскърбление, отбиване, въобще всички дребни и огромни драми, които съпътстват любовта, а даже нерядко и разлъка.
„ Аз ти се покорих безусловно и трансформирах възприятията си и мозъка си, с цел да потвърдя, че ти си единствен държател на моето легло и воля. Бог ми е очевидец, че в никакъв случай не съм търсила в теб нещо друго с изключение на самия теб. Аз желаех просто теб, нищо друго ” написа Елоиз на Абелар – една от най- известните трагични любовни двойки, живели през далечния 12-ти век. Но това писмо може да бъде написано от всяка влюбена жена. Трогната от тази преписка Жозефин Бонапарт събира останките на двамата влюбени в обща гробница и в този момент двойки от целия свят отдават респект на смелата им обич, която може да се наблюдава от писмата сред двамата. През вековете са останали доста писма от известни и не толкоз известни двойки, за които в никакъв случай няма да разберем.
Силата на любовната преписка обаче се разкрива най добре в непокътнатите любовни писма сред известни персони и техните възлюбени. Освен чистото воайорство, което предизвика този интерес към най-съкровените им усеща, те са ентусиазъм и изгаряща приятност за влюбеното сърце, което ги чете. Писмата на Зелда Фитцджералд към брачна половинка и Скот, на Едит Пиаф към Луи Жерарден, на Ричард Бъртън към Елизабет Тейлър демонстрират една непозната страна на известните, страна човешка, което „ принизява ” техния звезден статус до този на елементарен влюбен човек.
Най- огромна любовна драма по нашите земи – Яворов и неговите три дами остават вълнуващи горещи думи в значително писма: „ Обичам те с всичката непокътната до момента мощ на своята душа. Обичам те както никого няма да обичам… Ще се забележим ли в миналото? Бива ли да докосна устните си до твоето хубаво чело?… Миналата нощ ти писах обстойно – не можах да се стърпя. Сънувала те бях доста зле. А аз имам вяра на сънищата си, тъй като доста постоянно се сбъдват… ” това написа Мина на Яворов. Ранната й гибел, както и романът на Яворов с Лора придават още по-дълбок драматизъм на тази история.
Но, споделят, че всеки става стихотворец когато е влюбен. Ако не сте, може да ви се стори смешно и неуместно в днешното време на чатове, обществени мрежи, интернет и какви ли не цифрови чудеса, да се написа любовно писмо. Но в случай че сте, опцията да се обясните в обич или просто да споделите възприятията си точно на хартия, не ви е толкоз непозната.
Да напишем нашето любовно обръщение
Изберете хубава плътна хартия, за какво не и мастилена химикалка, капнете малко от своя парфюм и... просто напишете какво чувствате. Провокирани от съответна преживелица, общо прекарване или краткотрайна разлъка от дистанцията, или просто ей по този начин – това сигурно е най- сантименталното нещо, което може да сторите. Особено поради неостаряващия ретро сексапил на хартиеното писмо.
А в случай че не сте в въодушевление или просто не сте този вид, може да оставяте дребни любовни бележки по всякакви знайни и незнайни места – там където сте сигурни, че единствено той ще огледа. В кутията за обяд, на кормилото на колата, в джоба на ризата му за на следващия ден – а какво ще напишете – това единствено вие си знаете. „ Обичам те ” постоянно прави работа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ