Преди чадърите и шезлонгите: когато Варна ухаеше на грозде
Представете си Варна без хотели по крайбрежието, без шумни булеварди и летен трафик. Хълмовете край града са покрити с лозя, въздухът носи мирис на узряло грозде, а по прашните пътища каруци извозват реколтата към избите. Това е Варна от края на XIX век, когато лозарството е не просто занаят, а метод на живот.
Към 1890-те години лозята към града доближават близо 32 000 декара. Пътешественици разказват региона като изящен и благодатен, а френски посланик възкликва, че сходно грозде мъчно може да се откри даже във Франция.
Лозата участва в съвсем всяко домакинство. Тя обезпечава приход, търговия, авторитет. Варна не е единствено пристанище. Тя е винен център на Североизточна България.
В началото на XX век незабележим зложелател унищожава лозята. Филоксерата поразява масивите и принуждава стопаните да изкореняват насажденията. Цели хълмове остават голи.
Именно от тази рецесия стартира модернизацията. През 1909 година се основава лозарски профсъюз, а през 1913 година- общински лозов разсадник. Засаждат се устойчиви сортове, образоват се нови лозари. Варна потвърждава, че може да се възражда.
В брой на „ Варненски вести “ от 1924 година се споделя, че е взето решение за изграждане на работилница за култивиране на лозови материали. Проведена анкета открила, че варненският лозов разсадник е първи по съвършенство на уредба в България.
„ Жертвите, които се направиха от общината за слагане разсадника на такава висота са десеторно оправдани. “, написа изданието.
В брой от 1925 година на „ Варненски общински вестник “ е поместен месечен доклад за активността на разсадника на шефа. Той споделя, че месечният доход е 226 хиляди лв., а разходът 56 хиляди лв.. Общото положение на разсадника дефинира като доста положително.
Още през 1891 година край двореца „ Евксиноград “ отваря порти първата професионална маза в България. Под покровителството на княз Фердинанд се създават висококачествени бели вина- Траминер, Шардоне, Мускат. По-късно се появява и конякът „ Евксиняк “, трансформирал се в горделивост на избата.
През 1928 година градът провежда огромна лозаро-винарска галерия. Лозарството към този момент е съвременна промишленост. Представят се машини, нови технологии, препарати, лекции, прожекции. През 1932 година Морското казино приема втората галерия.
Никола Боев е първият, който печели орден от ревю с варненско вино. Той се включва в първото земеделско ревю през 1892 година в Пловдив и сграбчва среброто. След 15 години се включва и в ревюто в Лондон, където се показва с червени, бели виновност, ракии и коняци. Боев има лозя, винарна и спиртоварна. Негово е заведението „ Нектар “ на ул. „ 6-ти септември “.
През 30-те години на предишния век Варна предлага нещо неповторимо и това е гроздолечението. В курорта „ Св. Св. Константин и Елена “ се открива специфична станция, където по лекарско наставление гостите одобряват до 3 кг грозде на ден. Лечението се комбинира със слънце и морски бани.
С откриването на морските бани във Варна градът популяризира себе си с елементарен, само че запаметяващ се лозунг:„ Слънце, море, грозде “. Тези три думи посрещат туристите на входа на Морската градина и се трансформират в знак на Варна.
Към 1890-те години лозята към града доближават близо 32 000 декара. Пътешественици разказват региона като изящен и благодатен, а френски посланик възкликва, че сходно грозде мъчно може да се откри даже във Франция.
Лозата участва в съвсем всяко домакинство. Тя обезпечава приход, търговия, авторитет. Варна не е единствено пристанище. Тя е винен център на Североизточна България.
В началото на XX век незабележим зложелател унищожава лозята. Филоксерата поразява масивите и принуждава стопаните да изкореняват насажденията. Цели хълмове остават голи.
Именно от тази рецесия стартира модернизацията. През 1909 година се основава лозарски профсъюз, а през 1913 година- общински лозов разсадник. Засаждат се устойчиви сортове, образоват се нови лозари. Варна потвърждава, че може да се възражда.
В брой на „ Варненски вести “ от 1924 година се споделя, че е взето решение за изграждане на работилница за култивиране на лозови материали. Проведена анкета открила, че варненският лозов разсадник е първи по съвършенство на уредба в България.
„ Жертвите, които се направиха от общината за слагане разсадника на такава висота са десеторно оправдани. “, написа изданието.
В брой от 1925 година на „ Варненски общински вестник “ е поместен месечен доклад за активността на разсадника на шефа. Той споделя, че месечният доход е 226 хиляди лв., а разходът 56 хиляди лв.. Общото положение на разсадника дефинира като доста положително.
Още през 1891 година край двореца „ Евксиноград “ отваря порти първата професионална маза в България. Под покровителството на княз Фердинанд се създават висококачествени бели вина- Траминер, Шардоне, Мускат. По-късно се появява и конякът „ Евксиняк “, трансформирал се в горделивост на избата.
През 1928 година градът провежда огромна лозаро-винарска галерия. Лозарството към този момент е съвременна промишленост. Представят се машини, нови технологии, препарати, лекции, прожекции. През 1932 година Морското казино приема втората галерия.
Никола Боев е първият, който печели орден от ревю с варненско вино. Той се включва в първото земеделско ревю през 1892 година в Пловдив и сграбчва среброто. След 15 години се включва и в ревюто в Лондон, където се показва с червени, бели виновност, ракии и коняци. Боев има лозя, винарна и спиртоварна. Негово е заведението „ Нектар “ на ул. „ 6-ти септември “.
През 30-те години на предишния век Варна предлага нещо неповторимо и това е гроздолечението. В курорта „ Св. Св. Константин и Елена “ се открива специфична станция, където по лекарско наставление гостите одобряват до 3 кг грозде на ден. Лечението се комбинира със слънце и морски бани.
С откриването на морските бани във Варна градът популяризира себе си с елементарен, само че запаметяващ се лозунг:„ Слънце, море, грозде “. Тези три думи посрещат туристите на входа на Морската градина и се трансформират в знак на Варна.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ