Представете си топлия Сандански. Или Самоков. Или Смолян. А сега

Представете си топлия Сандански. Или Самоков. Или Смолян. А в този момент си представете, че внезапно изчезва от картата. Няма го. Просто ей по този начин, както са си отишли към 27 000 жертви на произшествия от 1990-та година до момента. Това са провалите от войната по пътищата в България – цялостен един град, даже без да броим ранените и осакатените – единствената война, която водим сами против себе си. Данните от последните години сочат понижаване на смъртните случаи, само че никой не си прави илюзии и не намира мотиви за утешение. Сега се одобряват промени в Закона за придвижване по пътищата, които ще го разделят на три елементи. Първо - инфраструктурата (табели и маркировка), която напряко липсва в избрани сектори и основава предпоставки за ПТП. Второ - категоризация на транспортните средства. И трето – повече теоретична подготовка и нови листовки за кандидат-шофьорите. Те, горките, се трансфораха в лабораторни мишки, следени отвред и записвани по време на изпит. Затегнатият надзор явно дава резултати, само че не е панацея. Само преди седмица 14 чиновници на ДАИ бяха задържани поради скица за продажба на свидетелства за ръководство на МПС, а настрана през тази година 9000 извършители са хванати зад кормилото без брошура или с невалидна такава. Затова е редно по-солено да се санкционират притежателите на коли, които ги дават на неспособни да карат лица. Махането на табелите, указващи съществуването на камера за надзор на трафика, също е рационална концепция. Очевидно със настоящето състояние се злоупотребява. Отидете на изхода на „ Цариградско шосе “ - такова всеобщо натискане на спирачки настъпва, че от време на време има заплаха да се блъснеш. Минаваш рисковия сектор, където има късмет да те заловен, а по-късно пердашиш крепко със 160 по автомагистралата. Това е все едно данъчните да предизвестяват кого и по кое време ще навестят. Правилата не би трябвало да са врата в полето Специално този закон толкоз пъти е кърпен, че му се чудиш по какъв начин не се е съдрал. Естествено, той би трябвало да отразява действителностите и да върви в крайник с времето, само че най-много би трябвало да се съблюдава – с цялата си суровост, без изключения. Иначе просто няма смисъл. Естествено, и аз съм плащал санкции и със си разрешавам волности, само че не чак да задминавам в завой с превишена скорост на двулентов път, до момента в който приказвам по телефона. Защото, Бога ми, неотдавна имах такова преживяване на пътя за Гоце Делчев и не помня в последните години да съм бил толкоз гневен. Знаете ли за какво? Не поради кретена с лъскавия джип. А тъй като имаме бездънен културен бъг, който повтаря грешката да възпроизвежда такива кретени. От деня, в който се родим, ние се състезаваме – да сме най-чистите и послушни деца, да сме най-талантливите и умни възпитаници, с цел да може един ден да взимаме най-голямата заплата на най-спокойната работа, да си купим най-новия телефон, най-широкия тв приемник и да се оженим за най-хубавата жена, а най-хубавата да примамим за държанка. Какво вършим на пътя? Същото. Състезаваме се. Големеем. Няма значение дали си яхнал модифицирана бричка десета приложимост или чисто нова машина със съществено количество конски сили. Важното е, че си хванал Господ за шлифера и търчиш да се докажеш пред другите на пътя какъв брой си бърз, самоуверен и умел. Ако загазиш, няма ужасно. На богоизбраните им се прости. По един или по различен метод, в действителност най-често по един, който има съответно измерение и стойност – парите. Подкупи постоянно ще има, драги ръководещи, дори и на държавни марсоходи да организирате шофьорските изпити, дори и да задължите катаджиите да не носят повече от 5 лв. в джоба, дори и да скриете камера във всеки шубрак. Корупцията и измамата са присъщи на човешката природа, душeвност и нрав. Веднъж щом се забият там, никакви регулации и санкции не са в положение ги изкоренят. Правете си изводите, щом половината българи признават, че са давали или вземали рушвет най-малко веднъж през живота си. Мисля си, в случай че страната желае да реши казуса генерално, тогата дано бръкне по-дълбоко. Да отиде в класните стаи и да изясни на децата, че би трябвало да пазят освен себе си, а и близките. Да ги образова рано, с цел да не допусне да се трансфорат в утрешните мамини и таткови синове и дъщери, които нямат самообладание да заловен кормилото и да тръгнат да си разнасят комплексите на улицата. Мисля си, че броят на злополуките е правопропорционален на експанзията, произвола и неналичието на правдивост към безумните действия на безумните водачи. Живеем в XXI век, в България, където положителните образци съвсем липсват за сметка на тридневните „ медийни звезди “, които сядат зад кормилото на четири водки, вадят бухалките, в случай че някой ги засече на автомагистралата, газят хора по пешеходни пътеки и спирки, или умират в противозаконни гонки, до момента в който се вършат на състезатели от Формула 1. Мисля си, че за безвредното придвижване по пътищата не би трябвало да приказваме, единствено когато някое държавно управление реши да трансформира закона. В последна сметка наранени сме всички и никой не знае дали няма да е идната жертва. Мисля си, и тук съм твърдо уверен, че войната по пътищата се печели първо в главите на хората. Автор: Петър Димитров