Представете си толкова гъст смог, че не виждате краката си,

Представете си толкоз гъст смог, че не виждате краката си, до момента в който минавате през него. Толкова непрогледен, че затъмнява слънцето. Толкова отровен, че жили до гибел очите ви и ви оставя без мирис. Може да звучи като декор на някакъв постапокалиптичен призрачен сън, само че на 5 декември 1952 година този отблъскващ сюжет става действителност за лондончани. Този прелом убива хиляди и провокира световна промяна в метода, по който осъзнаваме и се оправяме със замърсяването на въздуха.
Голямата мъгла в Лондон задушава английската столица в дословния смисъл от 5 до 9 декември 1952 година Период на студено време, комбинирано с антициклон и безветрие, събира във въздуха неимоверни количества пушек с твърди частици - най-вече от увеличеното ползване на некачествени въглища, които са главният тип гориво по това време. Над града се разстила пълен пласт смог. Мъглата влиза в пространствата, задушава хора до момента в който спят, прониква през всеки процеп на постройка, врата, дограма...Няма интернет и обществени мрежи, на лекарите им би трябвало дълго време, с цел да свържат обособените смъртни и незабавни случаи из столицата и предградията и да открият повода за този мор. 

Умират 12 000 души, 100 000 се нуждаят от незабавна здравна помощ

Данните от това време са спорни, заради неналичието на статистика и екстрените условия, в които става преброяването на труповете и нуждаещите се от помощ. Правителствените медицински отчети през идващите седмици пресмятат, че до 8 декември 4000 души са починали като директен резултат от смога, а 100 000 са се разболели от резултатите му върху дихателните им пътища. Летописците в разнообразни източници от предишния век разясняват, че общият брой на жертвите може да е доста по-голям, като един документ допуска, че към 6000 са починали през идващите месеци вследствие на злокобното събитие. Публикация на BBC афишира цифрата 12 000. 

Във всички енциклопедии ще откриете, че неприятното качество на въздуха в Лондон е реалност още от 13 век, 

само че казусът от декември 1952 година е най-трагичният в историята на Обединеното кралство. И най-значимият от позиция на въздействието му върху екологичните проучвания, държавното контролиране и публичната информираност за връзката сред качеството на въздуха и здравето. Така се стига до Закона за чистия въздух от 1956 година
Студеното време кара лондончани да изгарят повече въглища от нормално, с цел да се стоплят. Въглищата от следвоенната ера са нискокачествени - сернист вид (подобен на лигнитните). Качествените антрацитни въглища са единствено за експорт. Кралството към момента ближе раните си от Втората международна война. И по този начин, димът е цялостен с големи количества серен диоксид. В региона има и доста електроцентрали, работещи с въглища. В атмосферата са изхвърлени тонове димни частици, солна киселина, флуорни съединения, диоксидна сяра...
Видимостта е понижена до няколко метра, шофирането е невероятно. Линейките са безпомощни. Концерти и филми са анулирани, спортните събития – също. (След повдигането на мъглата ще стане ясно, че сериен палач е употребявал ситуацията, с цел да отнеме живота на минимум 6 дами, скривайки труповете им под дъските на дюшемето и в шкафовете на жилището си в Нотинг Хил. Неговото име е Джон Риджиналд Кристи.)

Въпреки, че ситуацията е ужасно, суматоха няма. 

Лондонската мъгла си е прословута и никой не подозира, че този път тя носи незабавна гибел.  
Смъртността остава повишена месеци по-късно. Властите се пробват да обяснят, че зачестилите смъртни случаи от респираторни затруднения са разследване на грипна зараза. Но това е истина единствено за част от умрелите. Повечето летални изходи са породени от инфекции на дихателните пътища, от хипоксия, вследствие на механично задръстване на въздушните канали от гной като разследване от белодробни инфекции, зародили по време на смога. Става дума за бронхопневмония, изострен гноясал бронхит,  обострен продължителен бронхит.

Четири години по-късно, през 1956 година, влиза в действие Законът за чистия въздух, 

който не разрешава изгарянето на замърсяващи горива в „ зоните с надзор на дима “ в Обединеното кралство. Актът се дефинира като революционен, повратен за опазването на околната среда в международен мащаб. В международен мащаб, тъй като доста държавни управления употребяват английския преден опит в своите страни. Общественото здраве на острова се усъвършенства доста, настояват историците. Животински типове, които са били изчезнали от градските местности до 50-те години на предишния век, почнали да усилват популацията си. Великолепната архитектура на английските градове към този момент не била затъмнена под пълен пласт сажди и нечистотия. 
Вижте фотоси отпреди 67 години