Atlantic Council: Добре дошли в 2034
Представете си свят с конкуриращи се центрове на власт, нестабилна Русия, която се препъва в епохата след Путин, въоръжен с нуклеарно оръжие Иран, появяващ се в разгара на непокорна нуклеарна ера и Организация на обединените народи, неспособна да извършва главните си функционалности - в това число да събере страните по света да се оправят с проблеми като изменението на климата, които никоя страна не може да реши сама и които съставляват сериозна опасност за световната сигурност и разцвет, написа Atlantic Council.
Това е единствено незадълбочен взор към бъдещето, което водещи световни стратези и експерти по прогнозиране показаха, когато Центърът за тактика и сигурност Скоукрофт към " Атлантическия съвет " ги интервюира за това, по какъв начин чакат светът да се промени през идващите 10 години.
Ако това очертаване ви подухва мрачни мисли, тук сте в добра компания: 60 % от специалистите, взели участие в нашето годишно изследване Global Foresight, считат, че светът ще бъде по-зле след десетилетие. Но макар скептицизма по отношение на цялостната посока на световните каузи, изразен от мнозина, отговорите им също дадоха причина за вяра, когато зададохме по-конкретни въпроси по отношение на геополитиката, околната среда, разрушителните технологии, световната стопанска система и други области.
288-те анкетирани работят в разнообразни области, в това число частния бранш (27 процента), нестопански организации (18 процента), университетски или просветителни институции (16 процента), държавно управление (16 процента), самостоятелни консултанти (14 процента) и многостранни институции ( 4 процента). Те също са разпръснати във възрастови групи, като 10 % са сред осемнадесет и тридесет и пет години, 23 % сред тридесет и шест и петдесет години, 37 % сред петдесет и една и шестдесет и пет години, а останалите 29 % са на шестдесет и шест или повече години.
И по този начин, какво чакат те през идващото десетилетие? По-долу са десетте най-големи констатации на изследването.
1. Перспективата за естествени връзки сред Израел и Саудитска Арабия остава позитивна - и палестинска страна може да е по-вероятна, в сравнение с наподобява
Може ли актуалните спазми в Близкия изток да предвещават огромни трансформации през идващото десетилетие? Забележително висок % от интервюираните считат по този начин, като се има поради, че изследването е извършено след терористичните офанзиви на Хамас против Израел на 7 октомври и в разгара на последвалата война в Газа.
Избухването на военните дейности наподобява нанесе огромен удар върху напредъка, който саудитските и израелските водачи реализираха към историческо съглашение за нормализиране на връзките сред техните страни. Някои специалисти в действителност настояват, че една от главните цели на офанзивите от 7 октомври е била да се провали договорката.
Въпреки това ясно болшинство от респондентите - към 60 % - чакат Израел да възстановява дипломатическите връзки със Саудитска Арабия до 2034 година, което допуска, че главните условия, които са обединявали двете страни преди войната, обхванала района, могат да надживеят борбите.
Може би още по-изненадващо, съвсем всеки пети интервюиран има вяра, че до 2034 година Израел ще има нормализирани дипломатически връзки с самостоятелна, суверенна палестинска страна. Въпреки че това беше мироглед на малцинството, той демонстрира различен прочит на опустошението от последните няколко месеца: че в дълготраен проект насилието, което прави мира да наподобява толкоз далечна опция, в последна сметка би могло да възобнови апелите за решение с две страни за преустановяване низраелско-палестинския спор. Малко по-малък % от интервюираните също по този начин чакат нормализиране на връзките сред Израел и Ливан след десетилетие.
Дори и всичко това да се случи обаче, не очаквайте мирът да избуява в целия район. Малко специалисти имат вяра, че Израел ще има нормализирани връзки със Сирия (4 процента) или Иран (2 процента) до 2034 година
2. Има възходящи подозрения по отношение на устрема на Китай да завладее Тайван принудително
Анкетираните са по-убедени в продължаващата политическа непоклатимост в Китай, в сравнение с в други международни сили. Например 86 % имат вяра, че Китайската комунистическа партия към момента ще бъде на власт до 2034 година, до момента в който единствено 3 % чакат противоположното. Само един респондент счита, че страната ще се трансформира в провалена страна през идващото десетилетие, цифра, която се закръгля надолу до 0 % от общия брой. За Съединените щати тази цифра е 5 %. За Русия това е 11 %.
Този експертен консенсус се опълчва на спекулациите измежду някои наблюдаващи, че последните събития, като икономическите битки в страната и митингите, които доведоха до неочаквания завършек на политиката на Си Дзинпин за " нулев COVID ", може да застрашат режима.
И въпреки всичко резултатите от изследването слагат под подозрение и различен роман за Китай - по-известен по-рано през този век - като неукротим предстоящ световен хегемон. Възприятията за Пекин може да стартират да се трансформират.
По един от най-неотложните въпроси на хоризонта - дали Китай ще се опита да си върне Тайван със мощ през идващите години - респондентите показаха прочут песимизъм. Докато половината чакат това да се случи през идващите 10 години, делът на тези, които плануват такава военна интервенция, е намалял доста от 70 % от респондентите, когато зададохме същия въпрос в миналогодишното изследване. Също по този начин значимо: Една от огромните промени от 2022 година до 2023 година е увеличението на % на специалистите, които декларират, че " не знаят " дали Китай ще опита наново обединяване със мощ.
Едно евентуално пояснение за тези промени е, че специалистите преоценяват или желанията на Китай, или неговите благоприятни условия във връзка с Тайван в светлината на събитията през последната година. Трудностите, с които се сблъска Русия във войната си против Украйна или икономическите проблеми на Китай да вземем за пример, може да накарат Пекин да не желае повече да поема рисковете от огромни военни дейности.
Проучванията също изглеждаха разграничени във връзка с по-широката световна роля на Китай през идващото десетилетие. Например 44 % считат, че светът значително ще се раздели на блокове, обединени от Китай и обединени от Съединени американски щати, през този интервал, което ще докара до двуполюсен свят, само че 39 % не са съгласни. По същия метод 33 % са съгласни, че Китай и Русия ще станат публични съдружници до 2034 година, затвърждавайки по-малко формалното партньорство " без ограничавания ", което двете страни имат сега, само че 37 % настояват противоположното. Към нова студена война ли вървим? Нашите респонденти не са толкоз сигурни.
3. Подгответе се за катаклизми в Русия, в това число вероятен спор сред Русия и НАТО
Отбележете в календарите си: Някъде през идващото десетилетие, съгласно доста респонденти, нов водач евентуално ще поеме контрола над Русия - при незнайни условия и измежду евентуални разтърсвания. През декември Владимир Путин, който господства съветската политика от 1999 година насам, разгласи проектите си да направи това, за което на два пъти промени конституцията на Русия, с цел да стане допустимо: да търси повече време на власт. Широко се чака той да завоюва президентските избори в страната през март, само че интервюираните от нас специалисти не чакат неговото ръководство да продължи десетилетие: 71 % споделят, че той няма да бъде президент на Русия до 2034 година, а други 22 % не са сигурни.
Ще постави ли възрастта завършек на ръководството на Путин - той ще бъде на осемдесет и две през 2034 година - или ще се намесят политически събития? Голяма част от интервюираните чакат обилни разтърсвания в Русия през идващото десетилетие. В резултат, сходен на един от най-големите констатации от миналогодишното изследване, 35 % от интервюираните имат вяра, че Русия ще се разпадне вътрешно през идващите 10 години заради събития като гражданска война, революция или политическа дезинтеграция. За тези, които считат, че Путин към този момент няма да бъде президент през 2034 година, тази цифра нараства до 40 %. Дори измежду тези, които считат, че Путин към момента ще ръководи Русия през 2034 година, съвсем една четвърт все пак чакат страната да се разпадне.
Около 11 % от респондентите показват Русия като страната, която сега не е провалена страна, само че е най-вероятно да стане такава през идващите 10 години - по-нисък от миналогодишното изследване и малко малцинство, само че въпреки всичко най-високият %, който всяка страна е получила.
Само 6 % от интервюираните имат вяра, че Путин ще успее да реализира военната си цел да трансформира Украйна в държава-сателит на Русия през идващото десетилетие. Но по какъв начин възможните провали в Украйна ще се отразят на политическото му дългоденствие, остава да забележим. Дори юнският поход към Москва на командира на групата Вагнер Евгений Пригожин в последна сметка не наподобява да заплаши властта на Путин, поради бързото потушаване на протеста и гибелта на Пригожин два месеца по-късно в самолетна злополука.
Тези, които чакат Русия да се разпадне, са по-склонни да плануват, че Москва се занимава с тревожна активност: 38 % имат вяра, че страната и НАТО ще водят война през идващите 10 години, спрямо 25 % от другите интервюирани, а 20 % считат, че че Русия ще употребява нуклеарно оръжие през идващото десетилетие, спрямо 11 % от други специалисти.
Като цяло, в друга значима констатация, съвсем един на всеки трима респонденти (29 процента) най-малко ненапълно е склонен, че Русия и НАТО ще вземат участие в директен боен спор през този интервал от време - малко по-висок %, в сравнение с в изследването от предходната година.
4. Военното превъзходство на Съединени американски щати ще продължи и вероятностите за други детайли от тяхната мощ се усилват, като се изключи дипломатическото въздействие
До 2034 година, съгласно огромно болшинство (73 процента) от интервюираните, светът ще бъде многополюсен, с голям брой центрове на власт, за разлика от еднополюсния миг, последвал разпадането на Съветския съюз, оставяйки Съединените щати като последната суперсила.
Но в това време множеството чакат Съединените щати да запазят превес на властта в няколко основни измерения. Осемдесет и един % от интервюираните чакат Съединените щати да останат преобладаващата военна мощ в света през 2034 година Подобно огромно болшинство (79 процента) чакат, че американските съюзи и партньорства за сигурност в Европа, Азия и Близкия изток, изковани в течение на Студената война и еднополюсният миг, ще устоят - удивително очакване, като се има поради, че тези съюзи и партньорства могат да бъдат главен предмет на спор по време на президентските избори в Съединени американски щати през 2024 година Трябва да се означи, че по-малко болшинство - 63 % - има вяра, че Съединените щати ще бъдат преобладаващият източник на софтуерни нововъведения до 2034 година, а малко над половината (52 процента) споделят, че ще бъдат преобладаващата икономическа мощ.
Това равнище на убеденост в дълголетието на властта на Съединени американски щати в действителност е по-високо от равнището, изразено от респондентите, когато организирахме последното си изследване в края на 2022 година Изключението е в дипломатическата сфера, където още веднъж единствено една трета от респондентите чакаха Съединените щати да бъдат преобладаващата дипломатическа мощ в света след 10 години.
Дори специалисти, които чакат световното военно владичество на Съединените щати да издържи, не считат, че това ще бъде задоволително, с цел да поддържа статут на единствена суперсила. Онези, които си показват Съединените щати като преобладаващата военна мощ през 2034 година, са също толкоз склонни да чакат, че светът ще бъде многополюсен през тази година (73 процента), колкото и тези, които не имат вяра, че военното владичество на Съединени американски щати ще продължи в десетилетието (72 процента). И до момента в който тези, които плануват бъдещо военно владичество на Съединени американски щати, е по-вероятно също да чакат Съединените щати да запазят своите европейски, азиатски и близкоизточни съюзи и партньорства за сигурност, значимо е да се има поради, че поддържането на тези съюзи и партньорства също изисква тип Дипломатическото въздействие на Съединени американски щати, че респондентите са по-малко оптимистични за напредъка.
С тази динамичност в играта през идващото десетилетие, ще трансформира ли Европа всички приказки за " стратегическа автономност " в деяние, като поеме повече отговорност за личната си сигурност? Само 31 % от интервюираните имат вяра, че континентът ще е постигнал " стратегическа автономност " до 2034 година Дори самите европейци са значително разграничени: 40 % считат, че ще имат такава автономност, само че 36 % не са съгласни. Сред респондентите отвън Европа половината не виждат това да се случи, до момента в който единствено 29 % го имат вяра.
Общите данни от изследването също отразяват най-много вероятностите на Съединени американски щати. Сортирането на респондентите по страна на поданство разкрива по-разнообразни възгледи за естеството и дълголетието на властта на Съединени американски щати. Например, до момента в който респондентите от Латинска Америка и Карибите са малко по-склонни от респондентите като цяло да чакат военното владичество на Съединени американски щати да се резервира през 2034 година, те са доста по-малко склонни от други участници в изследването да кажат същото за силата на Съединени американски щати в други области.
Стряскащите 30 % от интервюираните в Латинска Америка също предвиждат, че Съединените щати ще се разпаднат вътрешно през идващото десетилетие заради аргументи като гражданска война, революция или политическа дезинтеграция (в съпоставяне с 9 % измежду другите анкетирани).
Това приказва за по-широка евентуална накърнимост за Съединените щати през идващото десетилетие, която не се вписва добре в една единствена категория власт: техните вътрешни политически разделения и провокации. Близо 12 % от респондентите като цяло чакат Съединените щати да се разпаднат до 2034 година - доста по-нисък % от тези, които считат същото за Русия, както е маркирано нагоре, само че по-висок % от тези, които споделят същото за други сили като Китай ( 7 процента) и Индия (6 процента). Около 5 % от интервюираните дефинират Съединените щати като страната, която сега не е провалена страна, само че е най-вероятно да стане такава през идващите 10 години - по-малко от тези, които показват Русия (11 процента) и Пакистан (8 процента), само че почти еднакъв на % на интервюираните, които цитират Афганистан, Аржентина и Ливан. Само дребни малцинства показват тези възгледи, само че все пак си коства да им се обърне внимание.
5. Анкетираните имат ниско доверие в Организация на обединените нации
Докато доста респонденти чакат светът след 10 години да бъде многополюсен, те също по този начин плануват провокации пред интернационалните организации, които биха могли да посредничат сред конкуриращи се центрове на власт. Многостранните институции, основани след Втората международна война - Организацията на обединените народи (ООН), Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ), наред с други - бяха проектирани частично като места за съперничещи си сили да позволяват разликите си, без да прибягват до военни средства. Експертите, които анкетирахме обаче, не чакат тези институции да бъдат изцяло способни да играят тази роля през идващото десетилетие.
Най-фрапиращата липса на доверие е в Организация на обединените нации. Едва 2 % от респондентите споделят, че до 2034 година организацията като цяло ще бъде изцяло способна да позволи провокациите, които са в основата на нейната задача, а други 23 % декларират, че ще бъде в известна степен способна да го направи. Що се отнася до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, никой - безусловно нула респонденти - не има вяра, че той ще бъде изцяло кадърен, а единствено 17 % чакат, че ще бъде ненапълно по този начин. Това контрастира с 68 %, които считат, че Съветът за сигурност ще покаже друга степен на некадърност.
Тази липса на доверие е присъща за демографските данни на изследването. Това, което наподобява отличава тези, които имат най-малко малко доверие в Съвета за сигурност, е убеждението, че той ще се реформира: седемдесет и шест % от тези, които считат, че Съветът за сигурност ще бъде ненапълно кадърен да извърши задачата си през 2034 година, също имат вяра, че минимум един нов непрекъснат член ще бъде прибавен към тялото през идващите 10 години (най-вероятните претенденти: Индия, Германия и Япония). Сред тези, които споделят, че Съветът за сигурност няма да е в положение да извършва функционалностите си, единствено 53 % считат, че ще бъде добавено най-малко едно ново непрекъснато място.
Обединените народи са просто най-яркият образец за приглушена религия в многостранните институции. Много малко респонденти чакат някой от огромните интернационалните органи, за които попитахме, да е изцяло кадърен да си прави работата. Въпреки това повече от половината специалисти, които анкетирахме, имат вяра, че МВФ, Световната банка и Групата на седемте (G7) ще бъдат най-малко ненапълно способни да създадат това. Дори тази убеденост обаче може да отразява по-скоро западната вероятност на нашия набор от изследвания, в сравнение с по-широк световен консенсус. Само 36 % от респондентите от Латинска Америка считат, че до 2034 година МВФ ще бъде най-малко ненапълно кадърен да се оправи с провокациите, които са централни за неговата задача и единствено 35 % споделят същото за Г-7.
6. Следващата нуклеарна епоха ще бъде неуправляема - с повече оръжия, по-малко предпазни възможности и възраждаща се опасност от нуклеарен тероризъм
Изглежда, че навлизаме в трета нуклеарна епоха след тези, които се случиха по време на Студената война и интервалите след нея. А неналичието на интернационално ръководство евентуално ще бъде една от определящите характерности на новата нуклеарна епоха, защото геополитическата конкуренция се ускорява и договорите за надзор на нуклеарните оръжия се разпадат. Какво се случва, когато парапетите за ограничение на натрупването, разпространяването и потреблението на нуклеарни оръжия бъдат отстранени?
Огромно болшинство от респондентите плануват разпространяване: 84 % споделят, че най-малко една страна без нуклеарно оръжие ще се снабди с тези оръжия до 2034 година Най-вероятната страна, представена от 73 % от специалистите, е Иран, само че забележителен брой също чакат Саудитска Арабия Арабия (40 процента), Южна Корея (25 процента) и Япония (19 процента) да се причислят към нуклеарния клуб. Тези цифри са сходни на резултатите от миналогодишното изследване, само че една разлика е тревожна. В изследването, извършено в края на 2022 година, приблизително респондентите считат, че 1,4 нови участници ще имат нуклеарни оръжия в границите на едно десетилетие. Сега това се е повишило до 1,7. Въпреки че това може да наподобява като малко нарастване, това допуска, че спрямо 2022 година специалистите в този момент считат, че нуклеарните оръжия ще се популяризират по-бързо - в действителност с към 21 % по-бързо.
На въпросът, кои артисти се чака фактически да употребяват нуклеарно оръжие през идващите 10 години, 20 % от нашите специалисти споделиха терористична група - по отношение на едвам 3 % предходната година. В тазгодишното изследване ние включихме категорично терористичните групи измежду нашите варианти с голям брой благоприятни условия за избор, до момента в който в миналогодишното включихме по-обща алтернатива " друга страна или недържавен артист ", което може да изясни част от разликата по отношение на миналата година. Но фактът, че всеки пети респондент предвижда подобен обезпокоителен сюжет, към момента е незабравим и обезпокоителен. Около 14 % от интервюираните чакат Русия да употребява нуклеарно оръжие до 2024 година, до момента в който почти 15 % предвиждат, че Северна Корея ще го направи. Но по-положително: повече от 60 % от интервюираните имат вяра, че нуклеарни оръжия няма да бъдат употребявани през идващото десетилетие.
7. Нито Русия, нито Украйна евентуално ще реализиран всичките си военни цели, само че мнозина виждат бъдеще за Украйна в Европейския съюз и НАТО
Сред главните цели на Украйна във войната й с Русия е да си върне територията в източната част на страната и Кримския полуостров, които Русия завзе по време на първото си навлизане в страната през 2014 година и второто си навлизане през 2022 година Докато единствено 12 % от интервюираните чакат Украйна да си възвърне контрола върху територията си отпреди 2014 година до 2034 година, малко под половината (48 процента) чакат, че ще си възвърне властта над украинската територия, която държеше преди пълномащабното навлизане на Русия през 2022 година
Що се отнася до напъните на Путин да подчини Украйна, дълготрайната вероятност за Москва не наподобява добра: единствено 6 % от интервюираните считат, че Украйна ще се окаже подвластна от Русия или по различен метод в нейната орбита до 2034 година
Целите на Украйна също включват присъединение към НАТО и Европейския съюз като средство за интеграция със Запада и гарантиране на бъдещата й сигурност. Малко болшинство от респондентите (54 процента) чакат да видят Украйна в Европейския съюз през идващите 10 години - в действителност развой, който Киев и Брюксел към този момент са задвижили (въпреки че остават доста препятствия). Четиридесет и четири % също по този начин чакат, че Украйна ще се причисли към НАТО през този интервал, като тази вероятност евентуално ще бъде разисквана на идната среща на върха на Алианса във Вашингтон това лято. Тези упования се припокриват с възгледите за бъдещата самостоятелност и територия на Украйна по може би предвидими способи. Например измежду респондентите, които имат вяра, че Украйна ще бъде суверенна, самостоятелна страна след десетилетие, 64 % споделят, че Украйна също ще бъде член на Европейски Съюз до тогава, спрямо 40 % за други респонденти.
8. Изменението на климата е най-голямата опасност за световния разцвет - и намаляването на излъчванията към момента може да е надалеч
Най-голямата опасност за световния разцвет през идващото десетилетие е изменението на климата, съгласно голям брой респонденти, като 37 % го избират като своя съществена грижа - доста пред войната сред огромните сили (25 процента), втората най-цитирана алтернатива. Изменението на климата също по този начин е най-често цитираната област, в която респондентите чакат най-голямо разширение на световното съдействие през идващите 10 години (49 процента), много пред ръководството на технологиите и публичното здраве като идващите най-идентифицирани области на почти 14 %. Трябва да се означи, че когато зададохме този въпрос през 2022 година, доста повече 25 % от респондентите избраха публичното здраве. С отслабването на пандемията от COVID-19 целта, даден на това, може да понижава, макар че рискът от нови пандемии, които изменението на климата може да изостри, не е намалял.
Възгледите за риска и реакцията са свързани. Тези, които виждат изменението на климата като по-сериозна опасност, чакат повече напредък в интернационалното съдействие за противопоставяне, като 63 % от тях разпознават казуса като този, който ще генерира най-голямо нарастване на световното сътрудничество; противоположното също е правилно. В една забавна част от данните, респондентите, които работят в частния бранш, който ще би трябвало да сътвори или комерсиализира технологията, нужна за намаляване на изменението на климата, наподобяват по-малко загрижени за евентуалното влияние на изменението на климата върху световния разцвет: единствено 23 % го разпознават като най-голям риск спрямо 32 %, които сочат война на огромни сили.
Относителният оптимизъм по отношение на способността на страните да работят дружно за справяне с изменението на климата е омекотен от относителния скептицизъм по отношение на това какъв брой ще реализира това съдействие във връзка с намаляването на излъчванията на парникови газове. 53 % от интервюираните не имат вяра, че световните излъчвания на парникови газове ще доближат връх и ще стартират да понижават до 2034 година, спрямо 44 %, които считат, че ще го създадат. Междуправителственият панел по изменение на климата споделя, че световните излъчвания на парникови газове би трябвало да доближат своя връх преди 2025 година, с цел да се ограничи световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища. Колкото по-късен е пикът на излъчванията, толкоз по-рязко ще би трябвало да спаднат, в случай че страните желаят да реализират задачите, избрани в Парижкото съглашение от 2015 година за ограничение на стоплянето до 2 градуса по Целзий. Може би като самопризнание за тези съображения, повече от половината от интервюираните считат, че до 2034 година хората ще са почнали съзнателно, широкомащабно геоинженерство на планетата, с цел да понижат въздействието на изменението на климата или да реализират други цели.
9. Тъй като обществените медии не престават да потъват към токсичност, изгрява епохата на Изкуствения интелект (като тези под петдесет са доста по-загрижени)
Ето огромната картина на нашите открития във връзка с технологиите: респондентите като цяло имат доста отрицателна визия за обществените медии и ненапълно позитивна визия за изкуствения разсъдък (AI - ИИ). Но с по-дълбоко вглеждане картината става по-сложна.
Предпазливостта към обществените медии, изразена от специалистите в миналогодишното изследване, е толкоз необятно публикувана, колкото постоянно: Тази година осем от всеки 10 интервюирани (81 процента) споделят, че обществените медии като цяло ще имат негативно влияние върху световните каузи през идващите 10 години.
Що се отнася до AI, макар година на шумни спекулации за това, че днешният потребен чатбот ще се трансформира в утрешната суперинтелигентна мощ отвън човешкия надзор, респондентите се усещат относително добре. Петдесет и един % имат вяра, че изкуственият разсъдък ще има ненапълно или доста позитивен резултат върху световните каузи през идващото десетилетие, спрямо 38 %, които споделят противоположното.
Зад тези числа обаче стоят забележителни различия по отношение на ИИ в границите на демографските групи. Мъжете, да вземем за пример, са по-склонни да си показват, че ИИ има позитивно влияние (53 % позитивно против 36 % отрицателно), като дамите са разграничени поравно (44 % както за позитивно, по този начин и за отрицателно). Тези, които работят в частния бранш, са доста по-позитивни за AI; всички останали респонденти от групи по претовареност с задоволително отговори за разбор са негативни или почти равно разграничени.
По-впечатляващо е разделянето сред възрастовите групи, като границата е към петдесет години. 56 % от хората над петдесет години предвиждат добър резултат от ИИ и 33 % неприятен. Цифрите са съвсем тъкмо противоположни измежду тези под петдесет години: 39 % от по-младите респонденти чакат AI да има положителни резултати през идващото десетилетие, до момента в който 52 % чакат неприятни резултати.
Двадесет и четири % от интервюираните под петдесет също споделят, че ръководството на технологиите ще бъде региона, която ще претърпи най-голямо разширение на световното съдействие през идващото десетилетие, наблягайки по-голямата степен на угриженост измежду по-младите генерации. Сред по-възрастните респонденти тази цифра пада до едвам 9 %.
Защо може да съществува тази разлика във усещанията сред възрастовите групи? Не излиза наяве от данните, само че е допустимо " цифровите " по-млади хора да са по-способни да видят заплахите от новите технологии. Или може би, защото по-младите хора са склонни да имат по-ниски равнища на старшинство на работното място, те може да са по-притеснени от автоматизацията, която заплашва личните им благоприятни условия за претовареност.
10. Експертите са изрично песимистично настроени за идното десетилетие - без значение от тяхната възраст, пол или страна на поданство
Тази година за първи път зададохме въпрос, който се надяваме към този момент да задаваме на годишна база като средство за следене на настроенията по отношение на световната вероятност: " Като цяло, смятате ли, че светът след десетилетие ще бъде по-добър или по-зле, в сравнение с е през днешния ден? " Нашите базови резултати разкриват набор от интервюирани специалисти, които са повече загрижени, в сравнение с обнадеждени: 60 % споделят, че светът ще бъде по-зле, до момента в който 40 % чакат да бъде по-добре. Това съответствие е изненадващо необятно публикувано, без да се вижда статистически значима разлика при подбиране на извадката по пол, възраст, страна на поданство или сфера на претовареност.
Това е отрезвяваща оценка - и знак, който ще планираме да следим година след година, с цел да разберем по-добре накъде върви светът.
Това е единствено незадълбочен взор към бъдещето, което водещи световни стратези и експерти по прогнозиране показаха, когато Центърът за тактика и сигурност Скоукрофт към " Атлантическия съвет " ги интервюира за това, по какъв начин чакат светът да се промени през идващите 10 години.
Ако това очертаване ви подухва мрачни мисли, тук сте в добра компания: 60 % от специалистите, взели участие в нашето годишно изследване Global Foresight, считат, че светът ще бъде по-зле след десетилетие. Но макар скептицизма по отношение на цялостната посока на световните каузи, изразен от мнозина, отговорите им също дадоха причина за вяра, когато зададохме по-конкретни въпроси по отношение на геополитиката, околната среда, разрушителните технологии, световната стопанска система и други области.
288-те анкетирани работят в разнообразни области, в това число частния бранш (27 процента), нестопански организации (18 процента), университетски или просветителни институции (16 процента), държавно управление (16 процента), самостоятелни консултанти (14 процента) и многостранни институции ( 4 процента). Те също са разпръснати във възрастови групи, като 10 % са сред осемнадесет и тридесет и пет години, 23 % сред тридесет и шест и петдесет години, 37 % сред петдесет и една и шестдесет и пет години, а останалите 29 % са на шестдесет и шест или повече години.
И по този начин, какво чакат те през идващото десетилетие? По-долу са десетте най-големи констатации на изследването.
1. Перспективата за естествени връзки сред Израел и Саудитска Арабия остава позитивна - и палестинска страна може да е по-вероятна, в сравнение с наподобява
Може ли актуалните спазми в Близкия изток да предвещават огромни трансформации през идващото десетилетие? Забележително висок % от интервюираните считат по този начин, като се има поради, че изследването е извършено след терористичните офанзиви на Хамас против Израел на 7 октомври и в разгара на последвалата война в Газа.
Избухването на военните дейности наподобява нанесе огромен удар върху напредъка, който саудитските и израелските водачи реализираха към историческо съглашение за нормализиране на връзките сред техните страни. Някои специалисти в действителност настояват, че една от главните цели на офанзивите от 7 октомври е била да се провали договорката.
Въпреки това ясно болшинство от респондентите - към 60 % - чакат Израел да възстановява дипломатическите връзки със Саудитска Арабия до 2034 година, което допуска, че главните условия, които са обединявали двете страни преди войната, обхванала района, могат да надживеят борбите.
Може би още по-изненадващо, съвсем всеки пети интервюиран има вяра, че до 2034 година Израел ще има нормализирани дипломатически връзки с самостоятелна, суверенна палестинска страна. Въпреки че това беше мироглед на малцинството, той демонстрира различен прочит на опустошението от последните няколко месеца: че в дълготраен проект насилието, което прави мира да наподобява толкоз далечна опция, в последна сметка би могло да възобнови апелите за решение с две страни за преустановяване низраелско-палестинския спор. Малко по-малък % от интервюираните също по този начин чакат нормализиране на връзките сред Израел и Ливан след десетилетие.
Дори и всичко това да се случи обаче, не очаквайте мирът да избуява в целия район. Малко специалисти имат вяра, че Израел ще има нормализирани връзки със Сирия (4 процента) или Иран (2 процента) до 2034 година
2. Има възходящи подозрения по отношение на устрема на Китай да завладее Тайван принудително
Анкетираните са по-убедени в продължаващата политическа непоклатимост в Китай, в сравнение с в други международни сили. Например 86 % имат вяра, че Китайската комунистическа партия към момента ще бъде на власт до 2034 година, до момента в който единствено 3 % чакат противоположното. Само един респондент счита, че страната ще се трансформира в провалена страна през идващото десетилетие, цифра, която се закръгля надолу до 0 % от общия брой. За Съединените щати тази цифра е 5 %. За Русия това е 11 %.
Този експертен консенсус се опълчва на спекулациите измежду някои наблюдаващи, че последните събития, като икономическите битки в страната и митингите, които доведоха до неочаквания завършек на политиката на Си Дзинпин за " нулев COVID ", може да застрашат режима.
И въпреки всичко резултатите от изследването слагат под подозрение и различен роман за Китай - по-известен по-рано през този век - като неукротим предстоящ световен хегемон. Възприятията за Пекин може да стартират да се трансформират.
По един от най-неотложните въпроси на хоризонта - дали Китай ще се опита да си върне Тайван със мощ през идващите години - респондентите показаха прочут песимизъм. Докато половината чакат това да се случи през идващите 10 години, делът на тези, които плануват такава военна интервенция, е намалял доста от 70 % от респондентите, когато зададохме същия въпрос в миналогодишното изследване. Също по този начин значимо: Една от огромните промени от 2022 година до 2023 година е увеличението на % на специалистите, които декларират, че " не знаят " дали Китай ще опита наново обединяване със мощ.
Едно евентуално пояснение за тези промени е, че специалистите преоценяват или желанията на Китай, или неговите благоприятни условия във връзка с Тайван в светлината на събитията през последната година. Трудностите, с които се сблъска Русия във войната си против Украйна или икономическите проблеми на Китай да вземем за пример, може да накарат Пекин да не желае повече да поема рисковете от огромни военни дейности.
Проучванията също изглеждаха разграничени във връзка с по-широката световна роля на Китай през идващото десетилетие. Например 44 % считат, че светът значително ще се раздели на блокове, обединени от Китай и обединени от Съединени американски щати, през този интервал, което ще докара до двуполюсен свят, само че 39 % не са съгласни. По същия метод 33 % са съгласни, че Китай и Русия ще станат публични съдружници до 2034 година, затвърждавайки по-малко формалното партньорство " без ограничавания ", което двете страни имат сега, само че 37 % настояват противоположното. Към нова студена война ли вървим? Нашите респонденти не са толкоз сигурни.
3. Подгответе се за катаклизми в Русия, в това число вероятен спор сред Русия и НАТО
Отбележете в календарите си: Някъде през идващото десетилетие, съгласно доста респонденти, нов водач евентуално ще поеме контрола над Русия - при незнайни условия и измежду евентуални разтърсвания. През декември Владимир Путин, който господства съветската политика от 1999 година насам, разгласи проектите си да направи това, за което на два пъти промени конституцията на Русия, с цел да стане допустимо: да търси повече време на власт. Широко се чака той да завоюва президентските избори в страната през март, само че интервюираните от нас специалисти не чакат неговото ръководство да продължи десетилетие: 71 % споделят, че той няма да бъде президент на Русия до 2034 година, а други 22 % не са сигурни.
Ще постави ли възрастта завършек на ръководството на Путин - той ще бъде на осемдесет и две през 2034 година - или ще се намесят политически събития? Голяма част от интервюираните чакат обилни разтърсвания в Русия през идващото десетилетие. В резултат, сходен на един от най-големите констатации от миналогодишното изследване, 35 % от интервюираните имат вяра, че Русия ще се разпадне вътрешно през идващите 10 години заради събития като гражданска война, революция или политическа дезинтеграция. За тези, които считат, че Путин към този момент няма да бъде президент през 2034 година, тази цифра нараства до 40 %. Дори измежду тези, които считат, че Путин към момента ще ръководи Русия през 2034 година, съвсем една четвърт все пак чакат страната да се разпадне.
Около 11 % от респондентите показват Русия като страната, която сега не е провалена страна, само че е най-вероятно да стане такава през идващите 10 години - по-нисък от миналогодишното изследване и малко малцинство, само че въпреки всичко най-високият %, който всяка страна е получила.
Само 6 % от интервюираните имат вяра, че Путин ще успее да реализира военната си цел да трансформира Украйна в държава-сателит на Русия през идващото десетилетие. Но по какъв начин възможните провали в Украйна ще се отразят на политическото му дългоденствие, остава да забележим. Дори юнският поход към Москва на командира на групата Вагнер Евгений Пригожин в последна сметка не наподобява да заплаши властта на Путин, поради бързото потушаване на протеста и гибелта на Пригожин два месеца по-късно в самолетна злополука.
Тези, които чакат Русия да се разпадне, са по-склонни да плануват, че Москва се занимава с тревожна активност: 38 % имат вяра, че страната и НАТО ще водят война през идващите 10 години, спрямо 25 % от другите интервюирани, а 20 % считат, че че Русия ще употребява нуклеарно оръжие през идващото десетилетие, спрямо 11 % от други специалисти.
Като цяло, в друга значима констатация, съвсем един на всеки трима респонденти (29 процента) най-малко ненапълно е склонен, че Русия и НАТО ще вземат участие в директен боен спор през този интервал от време - малко по-висок %, в сравнение с в изследването от предходната година.
4. Военното превъзходство на Съединени американски щати ще продължи и вероятностите за други детайли от тяхната мощ се усилват, като се изключи дипломатическото въздействие
До 2034 година, съгласно огромно болшинство (73 процента) от интервюираните, светът ще бъде многополюсен, с голям брой центрове на власт, за разлика от еднополюсния миг, последвал разпадането на Съветския съюз, оставяйки Съединените щати като последната суперсила.
Но в това време множеството чакат Съединените щати да запазят превес на властта в няколко основни измерения. Осемдесет и един % от интервюираните чакат Съединените щати да останат преобладаващата военна мощ в света през 2034 година Подобно огромно болшинство (79 процента) чакат, че американските съюзи и партньорства за сигурност в Европа, Азия и Близкия изток, изковани в течение на Студената война и еднополюсният миг, ще устоят - удивително очакване, като се има поради, че тези съюзи и партньорства могат да бъдат главен предмет на спор по време на президентските избори в Съединени американски щати през 2024 година Трябва да се означи, че по-малко болшинство - 63 % - има вяра, че Съединените щати ще бъдат преобладаващият източник на софтуерни нововъведения до 2034 година, а малко над половината (52 процента) споделят, че ще бъдат преобладаващата икономическа мощ.
Това равнище на убеденост в дълголетието на властта на Съединени американски щати в действителност е по-високо от равнището, изразено от респондентите, когато организирахме последното си изследване в края на 2022 година Изключението е в дипломатическата сфера, където още веднъж единствено една трета от респондентите чакаха Съединените щати да бъдат преобладаващата дипломатическа мощ в света след 10 години.
Дори специалисти, които чакат световното военно владичество на Съединените щати да издържи, не считат, че това ще бъде задоволително, с цел да поддържа статут на единствена суперсила. Онези, които си показват Съединените щати като преобладаващата военна мощ през 2034 година, са също толкоз склонни да чакат, че светът ще бъде многополюсен през тази година (73 процента), колкото и тези, които не имат вяра, че военното владичество на Съединени американски щати ще продължи в десетилетието (72 процента). И до момента в който тези, които плануват бъдещо военно владичество на Съединени американски щати, е по-вероятно също да чакат Съединените щати да запазят своите европейски, азиатски и близкоизточни съюзи и партньорства за сигурност, значимо е да се има поради, че поддържането на тези съюзи и партньорства също изисква тип Дипломатическото въздействие на Съединени американски щати, че респондентите са по-малко оптимистични за напредъка.
С тази динамичност в играта през идващото десетилетие, ще трансформира ли Европа всички приказки за " стратегическа автономност " в деяние, като поеме повече отговорност за личната си сигурност? Само 31 % от интервюираните имат вяра, че континентът ще е постигнал " стратегическа автономност " до 2034 година Дори самите европейци са значително разграничени: 40 % считат, че ще имат такава автономност, само че 36 % не са съгласни. Сред респондентите отвън Европа половината не виждат това да се случи, до момента в който единствено 29 % го имат вяра.
Общите данни от изследването също отразяват най-много вероятностите на Съединени американски щати. Сортирането на респондентите по страна на поданство разкрива по-разнообразни възгледи за естеството и дълголетието на властта на Съединени американски щати. Например, до момента в който респондентите от Латинска Америка и Карибите са малко по-склонни от респондентите като цяло да чакат военното владичество на Съединени американски щати да се резервира през 2034 година, те са доста по-малко склонни от други участници в изследването да кажат същото за силата на Съединени американски щати в други области.
Стряскащите 30 % от интервюираните в Латинска Америка също предвиждат, че Съединените щати ще се разпаднат вътрешно през идващото десетилетие заради аргументи като гражданска война, революция или политическа дезинтеграция (в съпоставяне с 9 % измежду другите анкетирани).
Това приказва за по-широка евентуална накърнимост за Съединените щати през идващото десетилетие, която не се вписва добре в една единствена категория власт: техните вътрешни политически разделения и провокации. Близо 12 % от респондентите като цяло чакат Съединените щати да се разпаднат до 2034 година - доста по-нисък % от тези, които считат същото за Русия, както е маркирано нагоре, само че по-висок % от тези, които споделят същото за други сили като Китай ( 7 процента) и Индия (6 процента). Около 5 % от интервюираните дефинират Съединените щати като страната, която сега не е провалена страна, само че е най-вероятно да стане такава през идващите 10 години - по-малко от тези, които показват Русия (11 процента) и Пакистан (8 процента), само че почти еднакъв на % на интервюираните, които цитират Афганистан, Аржентина и Ливан. Само дребни малцинства показват тези възгледи, само че все пак си коства да им се обърне внимание.
5. Анкетираните имат ниско доверие в Организация на обединените нации
Докато доста респонденти чакат светът след 10 години да бъде многополюсен, те също по този начин плануват провокации пред интернационалните организации, които биха могли да посредничат сред конкуриращи се центрове на власт. Многостранните институции, основани след Втората международна война - Организацията на обединените народи (ООН), Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ), наред с други - бяха проектирани частично като места за съперничещи си сили да позволяват разликите си, без да прибягват до военни средства. Експертите, които анкетирахме обаче, не чакат тези институции да бъдат изцяло способни да играят тази роля през идващото десетилетие.
Най-фрапиращата липса на доверие е в Организация на обединените нации. Едва 2 % от респондентите споделят, че до 2034 година организацията като цяло ще бъде изцяло способна да позволи провокациите, които са в основата на нейната задача, а други 23 % декларират, че ще бъде в известна степен способна да го направи. Що се отнася до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, никой - безусловно нула респонденти - не има вяра, че той ще бъде изцяло кадърен, а единствено 17 % чакат, че ще бъде ненапълно по този начин. Това контрастира с 68 %, които считат, че Съветът за сигурност ще покаже друга степен на некадърност.
Тази липса на доверие е присъща за демографските данни на изследването. Това, което наподобява отличава тези, които имат най-малко малко доверие в Съвета за сигурност, е убеждението, че той ще се реформира: седемдесет и шест % от тези, които считат, че Съветът за сигурност ще бъде ненапълно кадърен да извърши задачата си през 2034 година, също имат вяра, че минимум един нов непрекъснат член ще бъде прибавен към тялото през идващите 10 години (най-вероятните претенденти: Индия, Германия и Япония). Сред тези, които споделят, че Съветът за сигурност няма да е в положение да извършва функционалностите си, единствено 53 % считат, че ще бъде добавено най-малко едно ново непрекъснато място.
Обединените народи са просто най-яркият образец за приглушена религия в многостранните институции. Много малко респонденти чакат някой от огромните интернационалните органи, за които попитахме, да е изцяло кадърен да си прави работата. Въпреки това повече от половината специалисти, които анкетирахме, имат вяра, че МВФ, Световната банка и Групата на седемте (G7) ще бъдат най-малко ненапълно способни да създадат това. Дори тази убеденост обаче може да отразява по-скоро западната вероятност на нашия набор от изследвания, в сравнение с по-широк световен консенсус. Само 36 % от респондентите от Латинска Америка считат, че до 2034 година МВФ ще бъде най-малко ненапълно кадърен да се оправи с провокациите, които са централни за неговата задача и единствено 35 % споделят същото за Г-7.
6. Следващата нуклеарна епоха ще бъде неуправляема - с повече оръжия, по-малко предпазни възможности и възраждаща се опасност от нуклеарен тероризъм
Изглежда, че навлизаме в трета нуклеарна епоха след тези, които се случиха по време на Студената война и интервалите след нея. А неналичието на интернационално ръководство евентуално ще бъде една от определящите характерности на новата нуклеарна епоха, защото геополитическата конкуренция се ускорява и договорите за надзор на нуклеарните оръжия се разпадат. Какво се случва, когато парапетите за ограничение на натрупването, разпространяването и потреблението на нуклеарни оръжия бъдат отстранени?
Огромно болшинство от респондентите плануват разпространяване: 84 % споделят, че най-малко една страна без нуклеарно оръжие ще се снабди с тези оръжия до 2034 година Най-вероятната страна, представена от 73 % от специалистите, е Иран, само че забележителен брой също чакат Саудитска Арабия Арабия (40 процента), Южна Корея (25 процента) и Япония (19 процента) да се причислят към нуклеарния клуб. Тези цифри са сходни на резултатите от миналогодишното изследване, само че една разлика е тревожна. В изследването, извършено в края на 2022 година, приблизително респондентите считат, че 1,4 нови участници ще имат нуклеарни оръжия в границите на едно десетилетие. Сега това се е повишило до 1,7. Въпреки че това може да наподобява като малко нарастване, това допуска, че спрямо 2022 година специалистите в този момент считат, че нуклеарните оръжия ще се популяризират по-бързо - в действителност с към 21 % по-бързо.
На въпросът, кои артисти се чака фактически да употребяват нуклеарно оръжие през идващите 10 години, 20 % от нашите специалисти споделиха терористична група - по отношение на едвам 3 % предходната година. В тазгодишното изследване ние включихме категорично терористичните групи измежду нашите варианти с голям брой благоприятни условия за избор, до момента в който в миналогодишното включихме по-обща алтернатива " друга страна или недържавен артист ", което може да изясни част от разликата по отношение на миналата година. Но фактът, че всеки пети респондент предвижда подобен обезпокоителен сюжет, към момента е незабравим и обезпокоителен. Около 14 % от интервюираните чакат Русия да употребява нуклеарно оръжие до 2024 година, до момента в който почти 15 % предвиждат, че Северна Корея ще го направи. Но по-положително: повече от 60 % от интервюираните имат вяра, че нуклеарни оръжия няма да бъдат употребявани през идващото десетилетие.
7. Нито Русия, нито Украйна евентуално ще реализиран всичките си военни цели, само че мнозина виждат бъдеще за Украйна в Европейския съюз и НАТО
Сред главните цели на Украйна във войната й с Русия е да си върне територията в източната част на страната и Кримския полуостров, които Русия завзе по време на първото си навлизане в страната през 2014 година и второто си навлизане през 2022 година Докато единствено 12 % от интервюираните чакат Украйна да си възвърне контрола върху територията си отпреди 2014 година до 2034 година, малко под половината (48 процента) чакат, че ще си възвърне властта над украинската територия, която държеше преди пълномащабното навлизане на Русия през 2022 година
Що се отнася до напъните на Путин да подчини Украйна, дълготрайната вероятност за Москва не наподобява добра: единствено 6 % от интервюираните считат, че Украйна ще се окаже подвластна от Русия или по различен метод в нейната орбита до 2034 година
Целите на Украйна също включват присъединение към НАТО и Европейския съюз като средство за интеграция със Запада и гарантиране на бъдещата й сигурност. Малко болшинство от респондентите (54 процента) чакат да видят Украйна в Европейския съюз през идващите 10 години - в действителност развой, който Киев и Брюксел към този момент са задвижили (въпреки че остават доста препятствия). Четиридесет и четири % също по този начин чакат, че Украйна ще се причисли към НАТО през този интервал, като тази вероятност евентуално ще бъде разисквана на идната среща на върха на Алианса във Вашингтон това лято. Тези упования се припокриват с възгледите за бъдещата самостоятелност и територия на Украйна по може би предвидими способи. Например измежду респондентите, които имат вяра, че Украйна ще бъде суверенна, самостоятелна страна след десетилетие, 64 % споделят, че Украйна също ще бъде член на Европейски Съюз до тогава, спрямо 40 % за други респонденти.
8. Изменението на климата е най-голямата опасност за световния разцвет - и намаляването на излъчванията към момента може да е надалеч
Най-голямата опасност за световния разцвет през идващото десетилетие е изменението на климата, съгласно голям брой респонденти, като 37 % го избират като своя съществена грижа - доста пред войната сред огромните сили (25 процента), втората най-цитирана алтернатива. Изменението на климата също по този начин е най-често цитираната област, в която респондентите чакат най-голямо разширение на световното съдействие през идващите 10 години (49 процента), много пред ръководството на технологиите и публичното здраве като идващите най-идентифицирани области на почти 14 %. Трябва да се означи, че когато зададохме този въпрос през 2022 година, доста повече 25 % от респондентите избраха публичното здраве. С отслабването на пандемията от COVID-19 целта, даден на това, може да понижава, макар че рискът от нови пандемии, които изменението на климата може да изостри, не е намалял.
Възгледите за риска и реакцията са свързани. Тези, които виждат изменението на климата като по-сериозна опасност, чакат повече напредък в интернационалното съдействие за противопоставяне, като 63 % от тях разпознават казуса като този, който ще генерира най-голямо нарастване на световното сътрудничество; противоположното също е правилно. В една забавна част от данните, респондентите, които работят в частния бранш, който ще би трябвало да сътвори или комерсиализира технологията, нужна за намаляване на изменението на климата, наподобяват по-малко загрижени за евентуалното влияние на изменението на климата върху световния разцвет: единствено 23 % го разпознават като най-голям риск спрямо 32 %, които сочат война на огромни сили.
Относителният оптимизъм по отношение на способността на страните да работят дружно за справяне с изменението на климата е омекотен от относителния скептицизъм по отношение на това какъв брой ще реализира това съдействие във връзка с намаляването на излъчванията на парникови газове. 53 % от интервюираните не имат вяра, че световните излъчвания на парникови газове ще доближат връх и ще стартират да понижават до 2034 година, спрямо 44 %, които считат, че ще го създадат. Междуправителственият панел по изменение на климата споделя, че световните излъчвания на парникови газове би трябвало да доближат своя връх преди 2025 година, с цел да се ограничи световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища. Колкото по-късен е пикът на излъчванията, толкоз по-рязко ще би трябвало да спаднат, в случай че страните желаят да реализират задачите, избрани в Парижкото съглашение от 2015 година за ограничение на стоплянето до 2 градуса по Целзий. Може би като самопризнание за тези съображения, повече от половината от интервюираните считат, че до 2034 година хората ще са почнали съзнателно, широкомащабно геоинженерство на планетата, с цел да понижат въздействието на изменението на климата или да реализират други цели.
9. Тъй като обществените медии не престават да потъват към токсичност, изгрява епохата на Изкуствения интелект (като тези под петдесет са доста по-загрижени)
Ето огромната картина на нашите открития във връзка с технологиите: респондентите като цяло имат доста отрицателна визия за обществените медии и ненапълно позитивна визия за изкуствения разсъдък (AI - ИИ). Но с по-дълбоко вглеждане картината става по-сложна.
Предпазливостта към обществените медии, изразена от специалистите в миналогодишното изследване, е толкоз необятно публикувана, колкото постоянно: Тази година осем от всеки 10 интервюирани (81 процента) споделят, че обществените медии като цяло ще имат негативно влияние върху световните каузи през идващите 10 години.
Що се отнася до AI, макар година на шумни спекулации за това, че днешният потребен чатбот ще се трансформира в утрешната суперинтелигентна мощ отвън човешкия надзор, респондентите се усещат относително добре. Петдесет и един % имат вяра, че изкуственият разсъдък ще има ненапълно или доста позитивен резултат върху световните каузи през идващото десетилетие, спрямо 38 %, които споделят противоположното.
Зад тези числа обаче стоят забележителни различия по отношение на ИИ в границите на демографските групи. Мъжете, да вземем за пример, са по-склонни да си показват, че ИИ има позитивно влияние (53 % позитивно против 36 % отрицателно), като дамите са разграничени поравно (44 % както за позитивно, по този начин и за отрицателно). Тези, които работят в частния бранш, са доста по-позитивни за AI; всички останали респонденти от групи по претовареност с задоволително отговори за разбор са негативни или почти равно разграничени.
По-впечатляващо е разделянето сред възрастовите групи, като границата е към петдесет години. 56 % от хората над петдесет години предвиждат добър резултат от ИИ и 33 % неприятен. Цифрите са съвсем тъкмо противоположни измежду тези под петдесет години: 39 % от по-младите респонденти чакат AI да има положителни резултати през идващото десетилетие, до момента в който 52 % чакат неприятни резултати.
Двадесет и четири % от интервюираните под петдесет също споделят, че ръководството на технологиите ще бъде региона, която ще претърпи най-голямо разширение на световното съдействие през идващото десетилетие, наблягайки по-голямата степен на угриженост измежду по-младите генерации. Сред по-възрастните респонденти тази цифра пада до едвам 9 %.
Защо може да съществува тази разлика във усещанията сред възрастовите групи? Не излиза наяве от данните, само че е допустимо " цифровите " по-млади хора да са по-способни да видят заплахите от новите технологии. Или може би, защото по-младите хора са склонни да имат по-ниски равнища на старшинство на работното място, те може да са по-притеснени от автоматизацията, която заплашва личните им благоприятни условия за претовареност.
10. Експертите са изрично песимистично настроени за идното десетилетие - без значение от тяхната възраст, пол или страна на поданство
Тази година за първи път зададохме въпрос, който се надяваме към този момент да задаваме на годишна база като средство за следене на настроенията по отношение на световната вероятност: " Като цяло, смятате ли, че светът след десетилетие ще бъде по-добър или по-зле, в сравнение с е през днешния ден? " Нашите базови резултати разкриват набор от интервюирани специалисти, които са повече загрижени, в сравнение с обнадеждени: 60 % споделят, че светът ще бъде по-зле, до момента в който 40 % чакат да бъде по-добре. Това съответствие е изненадващо необятно публикувано, без да се вижда статистически значима разлика при подбиране на извадката по пол, възраст, страна на поданство или сфера на претовареност.
Това е отрезвяваща оценка - и знак, който ще планираме да следим година след година, с цел да разберем по-добре накъде върви светът.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ