Как принципът „достатъчно добро“ може да промени живота ви, ако сте перфекционист
Представете си студент, който не може да съобщи курсовата си работа, тъй като безпределно редактира всяка запетая. Или чиновник, който остава в офиса до късно през нощта, с цел да изпипа до съвършенство слайдовете за презентация.
Перфекционизмът е спорен психически феномен: едни го романтизират, други го считат за същински затвор за душeвността. Нека опитаме да разсъждаваме трезво и да потърсим златната среда.
От една страна, в случай че не бяха хората, стремящи се към съвършено осъществяване на замисленото, надали щяхме да станем очевидци на толкоз достижения в науката, техниката, бизнеса, изкуството и културата. Перфекционистичните желания в действителност могат да бъдат мощен мотор – те тласкат към развиване, рационализиране на резултата, блян към високи стандарти за качество и безпогрешни дейности.
От друга страна, съществува мнението, че съвършенството всъщност е недостижимо. А това значи, че стремежът към него може да се проточи с години и да се трансформира в сизифов труд.
Както постоянно се случва, истината е някъде по средата: значимо е да умеем да балансираме сред устрема към най-хубавия вероятен резултат и страха от неточности – боязън, който при перфекционистите може да сковава всяко деяние.
Метаанализ, извършен през 2018 година измежду над 8000 души, демонстрира, че няма директна връзка сред перфекционизма и високата успеваемост на работното място. Много по-значима роля играе амбициозността. Изследователите също по този начин разграничават два вида перфекционизъм:
работлив – обвързван с ангажираност и мотивация;деструктивен – който води до трудохолизъм, продължителен стрес и бърнаут.
Какво може да се крие зад перфекционизма?
Перфекционизмът не е просто предпочитание да вършите всичко добре. В основата му постоянно се крият тревога, боязън от неточности, наказание, позор, хронично възприятие за непълноценност и блян да се запълни вътрешната празнина с външни достижения – въпреки и единствено краткотрайно.
Гоненето на неосъществим блян води до стрес, прокрастинация, бърнаут и даже възприятие за виновност поради най-малките недостатъци.
Много постоянно перфекционизмът се образува в фамилии, в които е било всекидневно да се подлага на критика, да се слагат прекомерно високи условия и да се пренебрегват триумфите на детето. Фразата „ Ти би трябвало да си най-хубавият “ се трансформира в съществена житейска настройка, а персоналната полезност стартира да зависи само от резултатите.
Перфекционистите постоянно бъркат личната стойност с достиженията: значимо е не кой си, а какво правиш. Разбира се, държанието и упоритостите са част от личността. Но по-важно е да осъзнаем: „ Ценен съм освен поради триумфите си, а просто тъй като съм себе си “.
Грешките не вършат индивида неприятен. Но перфекционистът е податлив да мисли иначе: „ Ако не го направих напълно, значи съм несретник “. Това е когнитивно деформиране. Защото идеалът е нещо мимолетно и субективно – и по самото си естество е неосъществим.
Принципът „ задоволително положително “
През 50-те години английският психоаналитик Доналд Уиникът вкарва понятието „ задоволително добра майка “ – тази, която се грижи за детето, само че не се стреми да предугажда всяка негова потребност. Така у детето се построява резистентност към стрес и дарба за акомодация към действителния свят.
Такъв метод оказва помощ да се преодолее вътрешната опозиция пред започването на което и да е начинание. Перфекционистите постоянно отсрочват дейностите си, вярвайки, че всичко би трябвало да бъде направено идеално още през цялото време. Но даже и несъвършената първа стъпка е по-добра от никаква. Именно тя поставя основата за бъдещи „ задоволително положителни “ – и най-важното, приключени – резултати.
Как правилото „ задоволително положително “ може да промени живота Ви?
1. Намалява тревогата
Когато си позволите да грешите, понижава страхът от започване. Дж. К. Роулинг години наред крие ръкописа на „ Хари Потър “, тъй като се опасява от рецензия. Това, което ѝ оказва помощ, е методът: „ По-добре да го обявявам с правописни неточности, в сравнение с в никакъв случай да не го покажа на света “.
2. Пести време и запаси
Според правилото на Парето: 20% от напъните носят 80% от резултата. Един перфекционист може да прекара часове в избиране на шрифт за презентация, до момента в който публиката се концентрира върху наличието, а не върху междубуквеното разстояние.
3. Подобряват се взаимоотношенията
Перфекционистите постоянно са строги освен към себе си, само че и към близките. Принципът „ задоволително положително “ учи да одобряваме хората такива, каквито са, да ценим техните мощни страни и да не се фиксираме върху дреболии.
4. Повишава се продуктивността
Завършените, въпреки и неидеални планове, са по-ценни от „ съвършени “, само че неосъществени хрумвания. Практиката е в основата на развиването. А това не е въпрос на перфекционизъм, а на качествена и непрекъсната работа.
Как да приложите правилото „ задоволително положително “ в всекидневието си?
1. Прегледайте стандартите и настройките си
Задайте си въпроси:
„ Ще пострада ли някой, в случай че извърша това на 80 %? “„ Кое е по-важно – резултатът или моето психологично здраве? “
Има специалности, където неточност е неприемлива, само че даже там пътят към майсторството минава през постоянна процедура – а тя в никакъв случай не е съвършена.
Практическа стъпка: Изберете маловажна задача – да вземем за пример разчистване на жилището – и я изпълнете „ на тройка “. Вижте сами: светът не се е сринал и злополука не е станала.
2. Използвайте метода SMART за слагане на цели
Поставяйте си цели, които са:
Конкретни: не „ да напиша талантлив текст “, а „ да напиша 5 страници публикация до събота “;Измерими: да вземем за пример „ 2 тренировки седмично “;Постижими: не „ да науча британски за месец “, а „ да мина 10 урока “;Актуални: съобразени с вашите ценности;Ограничени във времето: да вземем за пример „ да завърша плана до 10-то число “.
3. Определяйте времеви ограничавания
Например: „ За доклада – 3 часа “. След приключване на времето спрете, даже да смятате, че може да стане по-добре. По този метод ще избегнете безкрайните доработки.
4. Научете се да си позволявате да грешите
Без да изпадате в страдание към себе си или безхаберие, бъдете положителни към себе си.
Преосмислете метода си на мислене:Вместо „ Трябва да управлявам всичко “ – „ Аз съм човек и мога да бъркам “;Вместо „ Това е извънредно “ – „ Направих всичко допустимо при тези условия “.
5. Направете лист с минусите на перфекционизма
Например: пропуснати крайни периоди, спорове поради придирки. Връщайте се към този лист, когато почувствате предпочитание да „ подобрите всичко “.
6. Научете се да делегирате
Да, ужасно е. Но започнете с дребни стъпки: помолете сътрудник да направи чернова на доклада или се доверете на детето да подготви раницата. Не поправяйте — оставете нещата такива, каквито са. Светът ще издържи.
7. Задавайте си метафизичен въпроси
„ Ще има ли значение това след 5 години? “„ Какво изгубвам, стремейки се към идеала? “ (Време с околните? Хоби?)
8. И най-важното — помнете за салдото
„ Достатъчно положително “ ≠ „ на автопилот “. Това е умишлен избор, а не равнодушие.
Перфекционизмът убива спонтанността и творчеството. Страхът от неточности блокира ексцентричните решения. Идеалът е заблуда. Дори шедьоврите имат своите недостатъци: „ Глава на жена “ на Леонардо да Винчи не е приключена, а „ Островът на съкровищата “ на Стивънсън е написан за три дни.
Принципът „ задоволително положително “ не отхвърля упоритостите — той учи да се грижите за себе си.
Позволете си да опитате да живеете по новите правила. С времето ще забележите, че паниките понижават, животът става по-лек, а достиженията — повече.
Перфекционизмът е спорен психически феномен: едни го романтизират, други го считат за същински затвор за душeвността. Нека опитаме да разсъждаваме трезво и да потърсим златната среда.
От една страна, в случай че не бяха хората, стремящи се към съвършено осъществяване на замисленото, надали щяхме да станем очевидци на толкоз достижения в науката, техниката, бизнеса, изкуството и културата. Перфекционистичните желания в действителност могат да бъдат мощен мотор – те тласкат към развиване, рационализиране на резултата, блян към високи стандарти за качество и безпогрешни дейности.
От друга страна, съществува мнението, че съвършенството всъщност е недостижимо. А това значи, че стремежът към него може да се проточи с години и да се трансформира в сизифов труд.
Както постоянно се случва, истината е някъде по средата: значимо е да умеем да балансираме сред устрема към най-хубавия вероятен резултат и страха от неточности – боязън, който при перфекционистите може да сковава всяко деяние.
Метаанализ, извършен през 2018 година измежду над 8000 души, демонстрира, че няма директна връзка сред перфекционизма и високата успеваемост на работното място. Много по-значима роля играе амбициозността. Изследователите също по този начин разграничават два вида перфекционизъм:
работлив – обвързван с ангажираност и мотивация;деструктивен – който води до трудохолизъм, продължителен стрес и бърнаут.
Какво може да се крие зад перфекционизма?
Перфекционизмът не е просто предпочитание да вършите всичко добре. В основата му постоянно се крият тревога, боязън от неточности, наказание, позор, хронично възприятие за непълноценност и блян да се запълни вътрешната празнина с външни достижения – въпреки и единствено краткотрайно.
Гоненето на неосъществим блян води до стрес, прокрастинация, бърнаут и даже възприятие за виновност поради най-малките недостатъци.
Много постоянно перфекционизмът се образува в фамилии, в които е било всекидневно да се подлага на критика, да се слагат прекомерно високи условия и да се пренебрегват триумфите на детето. Фразата „ Ти би трябвало да си най-хубавият “ се трансформира в съществена житейска настройка, а персоналната полезност стартира да зависи само от резултатите.
Перфекционистите постоянно бъркат личната стойност с достиженията: значимо е не кой си, а какво правиш. Разбира се, държанието и упоритостите са част от личността. Но по-важно е да осъзнаем: „ Ценен съм освен поради триумфите си, а просто тъй като съм себе си “.
Грешките не вършат индивида неприятен. Но перфекционистът е податлив да мисли иначе: „ Ако не го направих напълно, значи съм несретник “. Това е когнитивно деформиране. Защото идеалът е нещо мимолетно и субективно – и по самото си естество е неосъществим.
Принципът „ задоволително положително “
През 50-те години английският психоаналитик Доналд Уиникът вкарва понятието „ задоволително добра майка “ – тази, която се грижи за детето, само че не се стреми да предугажда всяка негова потребност. Така у детето се построява резистентност към стрес и дарба за акомодация към действителния свят.
Такъв метод оказва помощ да се преодолее вътрешната опозиция пред започването на което и да е начинание. Перфекционистите постоянно отсрочват дейностите си, вярвайки, че всичко би трябвало да бъде направено идеално още през цялото време. Но даже и несъвършената първа стъпка е по-добра от никаква. Именно тя поставя основата за бъдещи „ задоволително положителни “ – и най-важното, приключени – резултати.
Как правилото „ задоволително положително “ може да промени живота Ви?
1. Намалява тревогата
Когато си позволите да грешите, понижава страхът от започване. Дж. К. Роулинг години наред крие ръкописа на „ Хари Потър “, тъй като се опасява от рецензия. Това, което ѝ оказва помощ, е методът: „ По-добре да го обявявам с правописни неточности, в сравнение с в никакъв случай да не го покажа на света “.
2. Пести време и запаси
Според правилото на Парето: 20% от напъните носят 80% от резултата. Един перфекционист може да прекара часове в избиране на шрифт за презентация, до момента в който публиката се концентрира върху наличието, а не върху междубуквеното разстояние.
3. Подобряват се взаимоотношенията
Перфекционистите постоянно са строги освен към себе си, само че и към близките. Принципът „ задоволително положително “ учи да одобряваме хората такива, каквито са, да ценим техните мощни страни и да не се фиксираме върху дреболии.
4. Повишава се продуктивността
Завършените, въпреки и неидеални планове, са по-ценни от „ съвършени “, само че неосъществени хрумвания. Практиката е в основата на развиването. А това не е въпрос на перфекционизъм, а на качествена и непрекъсната работа.
Как да приложите правилото „ задоволително положително “ в всекидневието си?
1. Прегледайте стандартите и настройките си
Задайте си въпроси:
„ Ще пострада ли някой, в случай че извърша това на 80 %? “„ Кое е по-важно – резултатът или моето психологично здраве? “
Има специалности, където неточност е неприемлива, само че даже там пътят към майсторството минава през постоянна процедура – а тя в никакъв случай не е съвършена.
Практическа стъпка: Изберете маловажна задача – да вземем за пример разчистване на жилището – и я изпълнете „ на тройка “. Вижте сами: светът не се е сринал и злополука не е станала.
2. Използвайте метода SMART за слагане на цели
Поставяйте си цели, които са:
Конкретни: не „ да напиша талантлив текст “, а „ да напиша 5 страници публикация до събота “;Измерими: да вземем за пример „ 2 тренировки седмично “;Постижими: не „ да науча британски за месец “, а „ да мина 10 урока “;Актуални: съобразени с вашите ценности;Ограничени във времето: да вземем за пример „ да завърша плана до 10-то число “.
3. Определяйте времеви ограничавания
Например: „ За доклада – 3 часа “. След приключване на времето спрете, даже да смятате, че може да стане по-добре. По този метод ще избегнете безкрайните доработки.
4. Научете се да си позволявате да грешите
Без да изпадате в страдание към себе си или безхаберие, бъдете положителни към себе си.
Преосмислете метода си на мислене:Вместо „ Трябва да управлявам всичко “ – „ Аз съм човек и мога да бъркам “;Вместо „ Това е извънредно “ – „ Направих всичко допустимо при тези условия “.
5. Направете лист с минусите на перфекционизма
Например: пропуснати крайни периоди, спорове поради придирки. Връщайте се към този лист, когато почувствате предпочитание да „ подобрите всичко “.
6. Научете се да делегирате
Да, ужасно е. Но започнете с дребни стъпки: помолете сътрудник да направи чернова на доклада или се доверете на детето да подготви раницата. Не поправяйте — оставете нещата такива, каквито са. Светът ще издържи.
7. Задавайте си метафизичен въпроси
„ Ще има ли значение това след 5 години? “„ Какво изгубвам, стремейки се към идеала? “ (Време с околните? Хоби?)
8. И най-важното — помнете за салдото
„ Достатъчно положително “ ≠ „ на автопилот “. Това е умишлен избор, а не равнодушие.
Перфекционизмът убива спонтанността и творчеството. Страхът от неточности блокира ексцентричните решения. Идеалът е заблуда. Дори шедьоврите имат своите недостатъци: „ Глава на жена “ на Леонардо да Винчи не е приключена, а „ Островът на съкровищата “ на Стивънсън е написан за три дни.
Принципът „ задоволително положително “ не отхвърля упоритостите — той учи да се грижите за себе си.
Позволете си да опитате да живеете по новите правила. С времето ще забележите, че паниките понижават, животът става по-лек, а достиженията — повече.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ