Трябва ли Европа да се откаже от американските технологии?
Представете си сюжет, в който президентът на Съединени американски щати – през днешния ден – може с едно решение да изключи интернет в Европа, написа „ BBC “. На пръв взор звучи неуместно. Но точно такава догадка все по-често се разисква в. Причината – мощната взаимозависимост на Европа от американския цифров бранш и страховете, че тази взаимозависимост може да бъде употребена като геополитическо оръжие.
В момента три американски корпорации – Гугъл, Microsoft и Amazon – обезпечават над 70% от облачната инфраструктура на европейския пазар. Върху техните платформи разчитат хиляди компании, държавни институции, лечебни заведения и основни публични услуги.
„ Критичните данни ще станат недостъпни, уебсайтовете ще блокират, а лечебни заведения и държавни системи ще изпаднат в безпорядък “, предизвестява консултантът по цифрово ръководство Робен Бержон.
От облачни услуги до операционни системи: взаимозависимост на всяко равнище
Доминирането на американските компании не се изчерпва единствено с облачните услуги. Европа е напълно подвластна и от американските мобилни платформи (Apple iOS и Гугъл Android), както и от платежните системи Mastercard и Visa. Към това се прибавя и фактът, че американските компании държат водещи позиции в изкуствения разсъдък, хардуера и сателитния интернет.
Тревогата се ускори през май, когато основният прокурор на Международния углавен съд Карим Хан изгуби достъп до служебния си имейл, основан в Microsoft Outlook, след наказания от страна на Вашингтон. Макар Microsoft да отхвърли съзнателно спиране на услугата, казусът се трансформира в предизвестие за уязвимостите на европейските институции.
Европейски други възможности – има ли ги?
Фирми като OVHCloud (Франция) и T-Systems (Германия) оферират решения, само че те заемат най-малък дял от пазара и мъчно могат да съперничат по мащаб. Въпреки това обособени райони към този момент подхващат смели стъпки. Провинция Шлезвиг-Холщайн в Германия напълно отстранява Microsoft Office и Windows в интерес на решения с отворен код като LibreOffice и Linux. Подобни пилотни планове започват и в Дания. Анализаторът Дарио Майст акцентира:
„ Мит е да мислим, че прекосяването към суверенни технологии е невероятно. Но това няма да стане за една нощ. “
Голямата борба: регулации или пазарна конкуренция?
Европейската комисия към този момент сложи „ цифровия суверенитет “ измежду целите си. Някои специалисти упорстват за твърди регулации – обществените институции да бъдат задължени да избират локални снабдители. Други, като Матиас Бауер от Европейския център за интернационална политическа стопанска система, считат, че същинският отговор е построяването на конкурентоспособен софтуерен бранш.
„ Само четири от 50-те най-големи софтуерни компании в света са европейски. Докато това не се промени, зависимостта ще остане “, акцентира Бауер.
Възможният път напред
Експертите показват две области, където Европа може да построи преимущество – индустриалните приложения на изкуствения разсъдък и високотехнологичното произвеждане на чипове. Именно тук Европейски Съюз разполага със мощна индустриална база и неповторими технологии, като фотолитографските машини за основаване на полупроводници.
Колкото до страховете, че Тръмп може да „ изключи “ интернет на Европа – вероятността е минимална, с изключение на при боен спор. Но сигналът е явен: в случай че Европейски Съюз не развие лични цифрови решения, ще остане постоянно подвластен.
Присъединете се към нашия
Българският лев и европейското бъдеще: Историческият знак на път към еврозоната
