Младото поколение и откровената самореклама
Представете си следното: Вие сте на 26 години, с 300 $ в банковата сметка. Може би живеете в дома на родителите си, може би сте се изнесли към този момент и се пробвате сами да се справяте в конкурентния свят. Може, с задължения след приключеното висше обучение...
Следвате идеалистични цели. Работите в промишленост, чието име е било " мръсна дума " за някои от родителите - маркетинга. Или пък специалност, появила се в последното десетилетие, която те не проумяват.
Преди десетилетия моралът беше друг. Предшестващото потомство Х на актуалните родители не почиташе търгуването, не му харесваше. Да му се търгува, да му се продава - артикули, услуги, визия или друго, то смята за най-лошото нещо, с което човек може да се занимава. Попкултурните герои на това потомство бяха бунтари срещу корпоративния свят, некъпани, безкомпромисни, постоянно безработни, изглеждащи и изтъкващи се като социални новобранци.
Например, Кърт Кобейн. Той се появи на корицата на списание Rolling Stone през 1992 година, облечен в елементарна фланелка с надпис “Corporate Magazines Still Suck ” и по този начин се разгласи срещу корпоративната просвета и корпоративните списания. Така излъчи своята неохотна, противоречива връзка с медиите. Друг образец: през 1994 година Уинона Райдър игра във кино лентата " Хапки от действителността " - културен крайъгълен камък на гръндж ерата. Райдър във кино лентата е амбициозна режисьорка, която е отвратена, щом всеобщо гледан ТВ канал от рода на MTV купува документалния й филм - тя прави търговски компромис със своята артистична визия...
Но времената се трансформираха. Вече стана невероятно дори да се продаде - всеки продава и се търгува. В наши дни има цели предвания, посведени на артистите като хора на бизнеса. Публиката счита, че рапърът Кание Уест е не по-малко музикален талант от доста други, тъй като той има и фешън линия. Японският художник Такаши Мураками има към този момент дълготраен контракт с Louis Vuitton. Дори Ким Кардашиян, която като звезда е известна главно с това, че е известна, е приветствана като прозорлива бизнес жена, която успя да изпълни банковата си сметка единствено като направи себе си артикул.
За младежите излагането на личните умения и гении като на аукцион пред този, който ще предложи най-вече, към този момент не е табу. Това е рутинна част от нещата. Толкова са привикнали с концепцията да показват себе си рекламно, че самото подозрение за безочливост евентуално не минава през мозъка на мнозина. Те даже не познават концепцията на алтернативата да се похвалят ли или не.
През 2013 година създателят на Gawker Хамилтън Нолан посвети публикация на тематиката, обяснявайки какви са личностите, които съумяват да се продадат. " Едно време, наскоро, имаше концепция, че някои неща на този свят би трябвало да имат опция да съществуват свободно от въздействието на парите - че тези неща би трябвало да бъдат правени, поради тяхната лична вътрешна стойност ", написа той. По думите му тази концепция към този момент не се взима на съществено.
За да се разбере тази солидна генерационна смяна, би трябвало единствено да погледнем към страшните стопански условия, в които доста от младежите са израснали. Когато си пораснал, а живееш в стаята си от детството, и имаш малко джобни пари, принципите на морала може би остават на назад във времето. Така е в някои случаи. По-вероятно е младежът да желае да бъде видян от богата корпорация и да попадне в " клопката й ".
Влияние има и Силициевата дилина, с нейните митични истории за стартъпи, основани от 20-и-нещо годишни момчета, решили да трансформират света (чрез обществени мрежи и интернет търсачки) и съумели, създавайки милиарди за себе си. Тези и други истории довеждат до това търгуването да се приравнява с желанието да се основава изкуство и двете да се смятат за еднообразно трансформативни.
Стив Джобс употребява езика на актуалния юношески идеализъм, с цел да опише работата си в Apple - може би е имал право. И в този момент, несъмнено, останалата част от бизнес света стартира да дава отговор на тази софтуерна просвета и на риториката със звезден блясък в очите.
Не е нужно човек да бъде маркетолог, с цел да разбере, че това е добра тактика. Лесно е да се задържат чиновниците на работното място, в случай че те са уверени, че трудът им служи на една велика идея. Така не се налага мениджмънтът да будува нощем от тревоги дали няма да се появят алчни лица. Очевидно доста от актуалните хора не са в бизнеса поради самата работа, а, " с цел да служат на другите " - това е философията.
И по този начин, какви са в действителност хората, които ловко продават (people who “sell out ”, макар че и това е стар към този момент термин)? Може да се каже, че в новата реторика за смяна на света това са модерните, способни деца, които се саморекламират. Те и връстниците им не се тревожат и момент, че ще се почувстват компроментирани, в случай че им се предложи работна опция. Те не са локални, или присъщи на някъде, те са практични. Така или другояче в никакъв случай не имат вяра изцяло на работодателите си, което автоматизирано изключва алтернативата за продажбата на душата на корпорацията.
По коментар на Катрин Бааб-Мугуира в сп. Quartz. Катрин е в Twitter на @Greedzilla1
Източник:
Следвате идеалистични цели. Работите в промишленост, чието име е било " мръсна дума " за някои от родителите - маркетинга. Или пък специалност, появила се в последното десетилетие, която те не проумяват.
Преди десетилетия моралът беше друг. Предшестващото потомство Х на актуалните родители не почиташе търгуването, не му харесваше. Да му се търгува, да му се продава - артикули, услуги, визия или друго, то смята за най-лошото нещо, с което човек може да се занимава. Попкултурните герои на това потомство бяха бунтари срещу корпоративния свят, некъпани, безкомпромисни, постоянно безработни, изглеждащи и изтъкващи се като социални новобранци.
Например, Кърт Кобейн. Той се появи на корицата на списание Rolling Stone през 1992 година, облечен в елементарна фланелка с надпис “Corporate Magazines Still Suck ” и по този начин се разгласи срещу корпоративната просвета и корпоративните списания. Така излъчи своята неохотна, противоречива връзка с медиите. Друг образец: през 1994 година Уинона Райдър игра във кино лентата " Хапки от действителността " - културен крайъгълен камък на гръндж ерата. Райдър във кино лентата е амбициозна режисьорка, която е отвратена, щом всеобщо гледан ТВ канал от рода на MTV купува документалния й филм - тя прави търговски компромис със своята артистична визия...
Но времената се трансформираха. Вече стана невероятно дори да се продаде - всеки продава и се търгува. В наши дни има цели предвания, посведени на артистите като хора на бизнеса. Публиката счита, че рапърът Кание Уест е не по-малко музикален талант от доста други, тъй като той има и фешън линия. Японският художник Такаши Мураками има към този момент дълготраен контракт с Louis Vuitton. Дори Ким Кардашиян, която като звезда е известна главно с това, че е известна, е приветствана като прозорлива бизнес жена, която успя да изпълни банковата си сметка единствено като направи себе си артикул.
За младежите излагането на личните умения и гении като на аукцион пред този, който ще предложи най-вече, към този момент не е табу. Това е рутинна част от нещата. Толкова са привикнали с концепцията да показват себе си рекламно, че самото подозрение за безочливост евентуално не минава през мозъка на мнозина. Те даже не познават концепцията на алтернативата да се похвалят ли или не.
През 2013 година създателят на Gawker Хамилтън Нолан посвети публикация на тематиката, обяснявайки какви са личностите, които съумяват да се продадат. " Едно време, наскоро, имаше концепция, че някои неща на този свят би трябвало да имат опция да съществуват свободно от въздействието на парите - че тези неща би трябвало да бъдат правени, поради тяхната лична вътрешна стойност ", написа той. По думите му тази концепция към този момент не се взима на съществено.
За да се разбере тази солидна генерационна смяна, би трябвало единствено да погледнем към страшните стопански условия, в които доста от младежите са израснали. Когато си пораснал, а живееш в стаята си от детството, и имаш малко джобни пари, принципите на морала може би остават на назад във времето. Така е в някои случаи. По-вероятно е младежът да желае да бъде видян от богата корпорация и да попадне в " клопката й ".
Влияние има и Силициевата дилина, с нейните митични истории за стартъпи, основани от 20-и-нещо годишни момчета, решили да трансформират света (чрез обществени мрежи и интернет търсачки) и съумели, създавайки милиарди за себе си. Тези и други истории довеждат до това търгуването да се приравнява с желанието да се основава изкуство и двете да се смятат за еднообразно трансформативни.
Стив Джобс употребява езика на актуалния юношески идеализъм, с цел да опише работата си в Apple - може би е имал право. И в този момент, несъмнено, останалата част от бизнес света стартира да дава отговор на тази софтуерна просвета и на риториката със звезден блясък в очите.
Не е нужно човек да бъде маркетолог, с цел да разбере, че това е добра тактика. Лесно е да се задържат чиновниците на работното място, в случай че те са уверени, че трудът им служи на една велика идея. Така не се налага мениджмънтът да будува нощем от тревоги дали няма да се появят алчни лица. Очевидно доста от актуалните хора не са в бизнеса поради самата работа, а, " с цел да служат на другите " - това е философията.
И по този начин, какви са в действителност хората, които ловко продават (people who “sell out ”, макар че и това е стар към този момент термин)? Може да се каже, че в новата реторика за смяна на света това са модерните, способни деца, които се саморекламират. Те и връстниците им не се тревожат и момент, че ще се почувстват компроментирани, в случай че им се предложи работна опция. Те не са локални, или присъщи на някъде, те са практични. Така или другояче в никакъв случай не имат вяра изцяло на работодателите си, което автоматизирано изключва алтернативата за продажбата на душата на корпорацията.
По коментар на Катрин Бааб-Мугуира в сп. Quartz. Катрин е в Twitter на @Greedzilla1
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ