Марко Поло: Пътеписът, който шокира средновековна Европа
Представете си следното. Вие сте на 17 и в никакъв случай не сте напускали дома си. Баща ви и чичо ви, търговци, които са отсъствали през целия ви живот, се завръщат вкъщи, преди да тръгнат още веднъж на идващото си пътешестване. Само че този път вие се присъедините към тях.
Пътуването ще покрие 24 000 км и ще продължи 24 години. Ще видите неща, които не бихте могли да си визиите и ще бъдете катапултирани във висшите ешелони на могъща империя. И в последна сметка ще станете един от най-известните пътешественици в западната история. Това, което би могло да бъде очертанието на блокбъстър, е нищо повече от биографията на Марко Поло, споделя DW в собствен специфичен материал.
Роден във Венеция през 1254 година, Поло пътува по Пътя на коприната, феодален търговски път, свързващ Европа с Азия, сред 1271-95 година, като прекарва 17 от тези години в Китай като видна фигура в процъфтяващата Монголска империя при Кублай Хан.
След завръщането си в Италия, Поло си сътрудничи с писателя Рустичело да Пиза, с цел да направи хроника на своето пътешестване. Получената книга, „ Il Milione “ (Милионът), известна на британски като „ Пътешествията на Марко Поло “, в последна сметка се трансформира в феодален бестселър. Тя е преведена на доста езици и прочетена от всички грамотни, от принцове до свещеници. Твърди се, че даже Христофор Колумб носел копие.
Разказ, който „ шокира “ европейците
Поло надалеч не е първият европеец, пътувал до феодален Китай, да не приказваме за първия човек, документирал това. Според Хюнхи Парк, професор по история в City University of New York, мюсюлманските пътешественици са документирали както сухопътни, по този начин и морски пътувания до Китай още през 9-ти и 10-ти век. Но във време, когато Европа била затворена и с взор към вътрешността, Поло бил първият европеец, който внася информация за Китай в общото схващане, само че не дава отговор на европейските упования.
Поло описал Монголската империя като велика цивилизация с огромни градове.
Много европейци били шокирани. Той даже е бил наклеветен за измамник “, споделя проф. Парк.
Описанията на Поло се отклоняват от конвенциите, употребявани от други западняци, които оповестяват за неевропейски земи, изяснява Маргарет Ким, професор по непознати езици и литература в Националния университет Цинг Хуа в Тайван.
Преди и даже след Марко Поло, европейските пътеписци, когато разказват непознати места и непознати хора, преподават морални уроци и религиозни доктрини. Но Поло няма такова възприятие за религиозна теория. Изглежда, че в описанията си той се интересувал най-вече от пейзажи и традиции на разнообразни елементи на света. Той е бил доста световна персона. “
Използване на „ имперския взор “
Гледната точка на Поло го отличава от бъдещите описания на европейски пътувания, които значително са водени от предпочитание за завземане и вероятност за цивилизационно предимство.
„ Марко бил учуден от благосъстоянието и силата на монголските владетели във време, когато се считало, че Изтокът е богат и проспериращ в съпоставяне със средновековна Европа, тъй че отношението му било доста друго от по-късните европейски откриватели и войнствени колонизатори “, сподели Джан Лонгси, бележит професор в Академията Йенчинг на Пекинския университет, обяснявайки, че бъдещите описания на Китай ще го дефинират като „ изостанал “ и в „ застой “, нищо покрай величието на Европа.
В Китай Поло става уважавана фигура в двора на хана. Въпреки че точната му позиция остава противоречива, има необятен консенсус, че той е бил изтъкнат държавен чиновник с дипломатически отговорности. Следователно той гледал на Монголската империя не като чужденец, а като вътрешен човек.
„ Той напуснал Венеция като младеж и прекарал най-формиращите междинни години от живота си в Азия. Именно там, в Азия, той развил своя метод на мислене за света, който не може да се характеризира като чисто западен “, изяснява Ким.
Но той имал това, което бих нарекла „ имперски взор “. Той гледал на света като на разграничен сред повече или по-малко цивилизованите нации. Така че в света на Марко Поло вие сте или доста цивилизован, ненапълно цивилизован, или дивак. “
И за него, както показва Ким, най-големият център на цивилизацията не бил този, който европейците очаквали, а по-скоро: Монголската империя на Кублай Хан.
Тълкуванията за пътешествията на Марко Поло?
Като източник на историческа информация, Поло имал своя обективен дял от несъгласия, огромна част от които се основават на сложността към книгата му. Няма нито един влиятелен ръкопис, вместо това съществуват към 140 разнообразни версии. Ролята на съсценариста на Марко Поло Рустикело в основаването на книгата и вероятното му въздействие върху нейното наличие също прибавя пласт неустановеност, гледан по друг метод от историците.
Ким счита Поло за създател на книгата, виновен за нейното наличие и жанр, и има вяра, че Рустикело може да е следил копирането и разпространяването. Джан обаче има вяра, че до момента в който Поло е бил източникът на информация, Рустикело може да е оформил наличието на книгата.
Рустикело, публицист на романи, в действителност преразказва историите от Марко, евентуално с прибавяне на фантастични цветове и елементи, които биха се харесали на средновековните читатели “, изяснява той.
И въпреки всичко спрямо някои други творби на пътеписната литература от този интервал, „ Пътешествията на Марко Поло “ несъмнено демонстрират въздържаност във връзка с мислени черти.
Липсата на предстояща информация за Китай и хипотетичната липса на потвърждаващи източници също карат някои историци, като видния синолог Франсис Ууд, да слагат под подозрение достоверността на наблюденията на Поло. И въпреки всичко през днешния ден историците са склонни да се съгласят, че основните наблюдения на Поло са толкоз истински и толкоз характерни, че не биха могли да бъдат измислени или да се основават само на разкази от втора употреба - макар че Поло и Рустичело обясняват в пролога на книгата си, че те също включват наблюдения от втора употреба в своя пътепис.
Учени, в това число Парк, също са намерили потвърждаващи доказателства за наблюденията на Поло, в това число в първоначални документи, идващи от китайски и ислямски източници, като да вземем за пример в писанията на Ибн Батута, фамозният северноафрикански откривател от 14-ти век.
Марко Поло през днешния ден
Днес, 700 години след гибелта му, Марко Поло остава удивително прочут, даже и от хора, които не са учени: американска игра в плувен басейн, първокласна фешън компания, голям брой туристически компании, даже „ Snapchat за бумъри “, всички употребяват неговото известно име. И въпреки всичко уместността на Поло надалеч надвишава силата му на брандиране.
За Ким Поло демонстрира, че „ светът съдържа неща отвън нашето въображение, които могат да обезпокоят и смущават, само че ние можем да се приспособяваме към това. Така че „ имперският взор “ не е благосъстоятелност на никоя просвета или цивилизация. И сигурно не е единствената благосъстоятелност на Запада. “
Що се отнася до Джан, той счита, че Поло ни припомня за време на нараснало напрежение сред огромна част от Запада и Китай, в което са вероятни неантагонистични културни връзки.
Марко Поло предлага различен модел на срещи и взаимоотношения Изток-Запад, които са извънредно скъпи за нас в днешния свят. Това е модел на взаимно съгласие и съдействие, а не на гневно съревнование и спор. “
Пътуването ще покрие 24 000 км и ще продължи 24 години. Ще видите неща, които не бихте могли да си визиите и ще бъдете катапултирани във висшите ешелони на могъща империя. И в последна сметка ще станете един от най-известните пътешественици в западната история. Това, което би могло да бъде очертанието на блокбъстър, е нищо повече от биографията на Марко Поло, споделя DW в собствен специфичен материал.
Роден във Венеция през 1254 година, Поло пътува по Пътя на коприната, феодален търговски път, свързващ Европа с Азия, сред 1271-95 година, като прекарва 17 от тези години в Китай като видна фигура в процъфтяващата Монголска империя при Кублай Хан.
След завръщането си в Италия, Поло си сътрудничи с писателя Рустичело да Пиза, с цел да направи хроника на своето пътешестване. Получената книга, „ Il Milione “ (Милионът), известна на британски като „ Пътешествията на Марко Поло “, в последна сметка се трансформира в феодален бестселър. Тя е преведена на доста езици и прочетена от всички грамотни, от принцове до свещеници. Твърди се, че даже Христофор Колумб носел копие.
Разказ, който „ шокира “ европейците
Поло надалеч не е първият европеец, пътувал до феодален Китай, да не приказваме за първия човек, документирал това. Според Хюнхи Парк, професор по история в City University of New York, мюсюлманските пътешественици са документирали както сухопътни, по този начин и морски пътувания до Китай още през 9-ти и 10-ти век. Но във време, когато Европа била затворена и с взор към вътрешността, Поло бил първият европеец, който внася информация за Китай в общото схващане, само че не дава отговор на европейските упования.
Поло описал Монголската империя като велика цивилизация с огромни градове.
Много европейци били шокирани. Той даже е бил наклеветен за измамник “, споделя проф. Парк.
Описанията на Поло се отклоняват от конвенциите, употребявани от други западняци, които оповестяват за неевропейски земи, изяснява Маргарет Ким, професор по непознати езици и литература в Националния университет Цинг Хуа в Тайван.
Преди и даже след Марко Поло, европейските пътеписци, когато разказват непознати места и непознати хора, преподават морални уроци и религиозни доктрини. Но Поло няма такова възприятие за религиозна теория. Изглежда, че в описанията си той се интересувал най-вече от пейзажи и традиции на разнообразни елементи на света. Той е бил доста световна персона. “
Използване на „ имперския взор “
Гледната точка на Поло го отличава от бъдещите описания на европейски пътувания, които значително са водени от предпочитание за завземане и вероятност за цивилизационно предимство.
„ Марко бил учуден от благосъстоянието и силата на монголските владетели във време, когато се считало, че Изтокът е богат и проспериращ в съпоставяне със средновековна Европа, тъй че отношението му било доста друго от по-късните европейски откриватели и войнствени колонизатори “, сподели Джан Лонгси, бележит професор в Академията Йенчинг на Пекинския университет, обяснявайки, че бъдещите описания на Китай ще го дефинират като „ изостанал “ и в „ застой “, нищо покрай величието на Европа.
В Китай Поло става уважавана фигура в двора на хана. Въпреки че точната му позиция остава противоречива, има необятен консенсус, че той е бил изтъкнат държавен чиновник с дипломатически отговорности. Следователно той гледал на Монголската империя не като чужденец, а като вътрешен човек.
„ Той напуснал Венеция като младеж и прекарал най-формиращите междинни години от живота си в Азия. Именно там, в Азия, той развил своя метод на мислене за света, който не може да се характеризира като чисто западен “, изяснява Ким.
Но той имал това, което бих нарекла „ имперски взор “. Той гледал на света като на разграничен сред повече или по-малко цивилизованите нации. Така че в света на Марко Поло вие сте или доста цивилизован, ненапълно цивилизован, или дивак. “
И за него, както показва Ким, най-големият център на цивилизацията не бил този, който европейците очаквали, а по-скоро: Монголската империя на Кублай Хан.
Тълкуванията за пътешествията на Марко Поло?
Като източник на историческа информация, Поло имал своя обективен дял от несъгласия, огромна част от които се основават на сложността към книгата му. Няма нито един влиятелен ръкопис, вместо това съществуват към 140 разнообразни версии. Ролята на съсценариста на Марко Поло Рустикело в основаването на книгата и вероятното му въздействие върху нейното наличие също прибавя пласт неустановеност, гледан по друг метод от историците.
Ким счита Поло за създател на книгата, виновен за нейното наличие и жанр, и има вяра, че Рустикело може да е следил копирането и разпространяването. Джан обаче има вяра, че до момента в който Поло е бил източникът на информация, Рустикело може да е оформил наличието на книгата.
Рустикело, публицист на романи, в действителност преразказва историите от Марко, евентуално с прибавяне на фантастични цветове и елементи, които биха се харесали на средновековните читатели “, изяснява той.
И въпреки всичко спрямо някои други творби на пътеписната литература от този интервал, „ Пътешествията на Марко Поло “ несъмнено демонстрират въздържаност във връзка с мислени черти.
Липсата на предстояща информация за Китай и хипотетичната липса на потвърждаващи източници също карат някои историци, като видния синолог Франсис Ууд, да слагат под подозрение достоверността на наблюденията на Поло. И въпреки всичко през днешния ден историците са склонни да се съгласят, че основните наблюдения на Поло са толкоз истински и толкоз характерни, че не биха могли да бъдат измислени или да се основават само на разкази от втора употреба - макар че Поло и Рустичело обясняват в пролога на книгата си, че те също включват наблюдения от втора употреба в своя пътепис.
Учени, в това число Парк, също са намерили потвърждаващи доказателства за наблюденията на Поло, в това число в първоначални документи, идващи от китайски и ислямски източници, като да вземем за пример в писанията на Ибн Батута, фамозният северноафрикански откривател от 14-ти век.
Марко Поло през днешния ден
Днес, 700 години след гибелта му, Марко Поло остава удивително прочут, даже и от хора, които не са учени: американска игра в плувен басейн, първокласна фешън компания, голям брой туристически компании, даже „ Snapchat за бумъри “, всички употребяват неговото известно име. И въпреки всичко уместността на Поло надалеч надвишава силата му на брандиране.
За Ким Поло демонстрира, че „ светът съдържа неща отвън нашето въображение, които могат да обезпокоят и смущават, само че ние можем да се приспособяваме към това. Така че „ имперският взор “ не е благосъстоятелност на никоя просвета или цивилизация. И сигурно не е единствената благосъстоятелност на Запада. “
Що се отнася до Джан, той счита, че Поло ни припомня за време на нараснало напрежение сред огромна част от Запада и Китай, в което са вероятни неантагонистични културни връзки.
Марко Поло предлага различен модел на срещи и взаимоотношения Изток-Запад, които са извънредно скъпи за нас в днешния свят. Това е модел на взаимно съгласие и съдействие, а не на гневно съревнование и спор. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ