Мамо или Ели? Когато детето се обръща към родител по име: Нормален етап или сигнал за тревога Мама и дете
Представете си следната сцена: петгодишно дете, с ясни очи и сериозен звук, се обръща към майка си и ѝ споделя: „ Слушай, Ина, може ли да поиграя още малко преди лягане? “
Вместо предстоящото „ мамо “ чуваш личното си име. Миг на комплициране, лека паника – за какво детето отхвърля да употребява дума, натоварена с толкоз непосредственост, хубост и страст?
На пръв взор – дреболия. Но зад този избор може да се крие свят от страсти, поведенчески модели и подсъзнателни процеси. Психологът Галина Шикина ни води зад кулисите на този феномен.
Името като огледало на действителността
Психолингвистиката от дълго време сочи „ мама “ и „ тате “ като едни от първите и най-смислени думи, които децата произнасят. Те са лесни, инстиктивни, подкрепени с наслада и отклик. Но още на 2-3-годишна възраст детето стартира да подражава на обществената среда. То чува по какъв начин другите назовават родителите му и копира тази динамичност – не като отказване, а като акомодация.
Често този интервал е краткотраен. Името просто „ минава на посетители “ в речника на детето, преди топлото „ мамо “ или „ тате “ да се завърне още веднъж. )
Когато обръщението се трансформира в модел
Но в случай че наклонността се задържи, изключително след 5-6-годишна възраст, това може да е сигнал. Тук се разкриват три вероятни послания:
Стратегия за внимание – Ако „ мамо “ постоянно остава без отговор, само че името притегля незабавна реакция, детето просто избира по-ефективния канал за връзка.
Емоционално разграничаване – В условия на спор или безчувственост детето може неумишлено да „ смъкна “ родителя от символичния фундамент и да го третира като елементарен възрастен.
Декларация за самостоятелност - В фамилии с равнопоставени връзки или с размита родителска роля обръщението по име може да е метод за одобряване на личната еднаквост: „ Аз съм като теб. “
Сложната архитектура на фамилията
В фамилии с деца от разнообразни бракове името може да се трансформира в несъзнателен стандарт. Ако полубрат или сестра назовават майката по име, тъй като тя не е тяхна биологична родителка, по-малките деца постоянно възприемат това като обикновено и го възпроизвеждат.
В подобен случай не става дума за прочувствен митинг, а за обществено подражателство. Затова вместо неодобрение обстановката изисква изясненост да се очертаят функциите, да се върне сигурността на детето посредством ясно разграничение на „ кой кой е “. )
Какво споделя науката
Изследване, оповестено в Journal of Child Language, демонстрира, че методът, по който децата се обръщат към родителите си, е резултат както от прочувствената връзка, по този начин и от културните правила в фамилията. Психолозите означават, че децата в нестабилни фамилни връзки или с нарушен контакт с един от родителите, постоянно избират името – не от липса на почитание, а като предпазен механизъм.
След седмата година обръщението по име може да е опит за равнене на позиции – или неволен вик за автономност, отбелязва специалистът.
Името като изместване и разпад на родителския архетип
В трансперсоналната логика на психиката „ мама “ и „ баща “ не са просто думи – те са архетипи, знаци на сигурност и безусловна грижа. Когато детето стартира да ги замества с персонално име, това може да е опит за раздор с облика, а не с индивида. Това постоянно се случва в моменти на вътрешна промяна, когато детето стартира да усеща себе си като обособена целокупност. Юнг споделя: „ Детето е самостоятелна душа, търсеща пътя към личния си център. “
В този развой родителската фигура може да бъде изтласкана от символичния си престол – не от експанзия, а от потребността на детето да се разпознава. Станислав Гроф добавя: „ Не единствено държанието на родителя, само че и неговата досегаемост и прочувствено наличие оформят вътрешния свят на детето. “ Ако възрастният наподобява отдалечен или променчив, името може да се трансформира в опит за прочувствено балансиране.
Да реагираш с схващане, не със боязън
Важно е не толкоз самото послание, колкото подтекстът, в който се употребява. Ако връзките са постоянни и близки – името може просто да е игра или специфичност на фамилната динамичност. Ако обаче детето употребява обръщението демонстративно, с студенина или по време на спор – това е миг за размисъл. Какво да създадат родителите?
Без суматоха. Това не е неуспех, а късмет да погледнете по-дълбоко в душата на детето си.
Обърнете внимание. Какво стои зад избора на детето – потребност от внимание, автономия или комплициране?
Говорете. Споделете по какъв начин се чувствате, когато чуете „ мама “ – за какво тази дума има значение за вас.
Създавайте непосредственост. Не със забрани, а посредством игри, любов, взаимни моменти. Ролята се утвърждава посредством наличие, не посредством гледище.
Вслушайте се. Погледнете оттатък думите. Там се крие всичко, от което децата ни се нуждаят – внимание, схващане, и малко повече от онази сигурна, тиха обич, която назоваваме „ родителство “. )
Снимки: Freepik
Вместо предстоящото „ мамо “ чуваш личното си име. Миг на комплициране, лека паника – за какво детето отхвърля да употребява дума, натоварена с толкоз непосредственост, хубост и страст?
На пръв взор – дреболия. Но зад този избор може да се крие свят от страсти, поведенчески модели и подсъзнателни процеси. Психологът Галина Шикина ни води зад кулисите на този феномен.
Името като огледало на действителността
Психолингвистиката от дълго време сочи „ мама “ и „ тате “ като едни от първите и най-смислени думи, които децата произнасят. Те са лесни, инстиктивни, подкрепени с наслада и отклик. Но още на 2-3-годишна възраст детето стартира да подражава на обществената среда. То чува по какъв начин другите назовават родителите му и копира тази динамичност – не като отказване, а като акомодация.
Често този интервал е краткотраен. Името просто „ минава на посетители “ в речника на детето, преди топлото „ мамо “ или „ тате “ да се завърне още веднъж.
Когато обръщението се трансформира в модел Но в случай че наклонността се задържи, изключително след 5-6-годишна възраст, това може да е сигнал. Тук се разкриват три вероятни послания:
Стратегия за внимание – Ако „ мамо “ постоянно остава без отговор, само че името притегля незабавна реакция, детето просто избира по-ефективния канал за връзка.
Емоционално разграничаване – В условия на спор или безчувственост детето може неумишлено да „ смъкна “ родителя от символичния фундамент и да го третира като елементарен възрастен.
Декларация за самостоятелност - В фамилии с равнопоставени връзки или с размита родителска роля обръщението по име може да е метод за одобряване на личната еднаквост: „ Аз съм като теб. “
Сложната архитектура на фамилията
В фамилии с деца от разнообразни бракове името може да се трансформира в несъзнателен стандарт. Ако полубрат или сестра назовават майката по име, тъй като тя не е тяхна биологична родителка, по-малките деца постоянно възприемат това като обикновено и го възпроизвеждат.
В подобен случай не става дума за прочувствен митинг, а за обществено подражателство. Затова вместо неодобрение обстановката изисква изясненост да се очертаят функциите, да се върне сигурността на детето посредством ясно разграничение на „ кой кой е “.
Какво споделя науката Изследване, оповестено в Journal of Child Language, демонстрира, че методът, по който децата се обръщат към родителите си, е резултат както от прочувствената връзка, по този начин и от културните правила в фамилията. Психолозите означават, че децата в нестабилни фамилни връзки или с нарушен контакт с един от родителите, постоянно избират името – не от липса на почитание, а като предпазен механизъм.
След седмата година обръщението по име може да е опит за равнене на позиции – или неволен вик за автономност, отбелязва специалистът.
Името като изместване и разпад на родителския архетип
В трансперсоналната логика на психиката „ мама “ и „ баща “ не са просто думи – те са архетипи, знаци на сигурност и безусловна грижа. Когато детето стартира да ги замества с персонално име, това може да е опит за раздор с облика, а не с индивида. Това постоянно се случва в моменти на вътрешна промяна, когато детето стартира да усеща себе си като обособена целокупност. Юнг споделя: „ Детето е самостоятелна душа, търсеща пътя към личния си център. “
В този развой родителската фигура може да бъде изтласкана от символичния си престол – не от експанзия, а от потребността на детето да се разпознава. Станислав Гроф добавя: „ Не единствено държанието на родителя, само че и неговата досегаемост и прочувствено наличие оформят вътрешния свят на детето. “ Ако възрастният наподобява отдалечен или променчив, името може да се трансформира в опит за прочувствено балансиране.
Да реагираш с схващане, не със боязън
Важно е не толкоз самото послание, колкото подтекстът, в който се употребява. Ако връзките са постоянни и близки – името може просто да е игра или специфичност на фамилната динамичност. Ако обаче детето употребява обръщението демонстративно, с студенина или по време на спор – това е миг за размисъл. Какво да създадат родителите?
Без суматоха. Това не е неуспех, а късмет да погледнете по-дълбоко в душата на детето си.
Обърнете внимание. Какво стои зад избора на детето – потребност от внимание, автономия или комплициране?
Говорете. Споделете по какъв начин се чувствате, когато чуете „ мама “ – за какво тази дума има значение за вас.
Създавайте непосредственост. Не със забрани, а посредством игри, любов, взаимни моменти. Ролята се утвърждава посредством наличие, не посредством гледище.
Вслушайте се. Погледнете оттатък думите. Там се крие всичко, от което децата ни се нуждаят – внимание, схващане, и малко повече от онази сигурна, тиха обич, която назоваваме „ родителство “.
Снимки: Freepik Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ