Приказка за природен газ и приказка от Валери Петров
Представете си следната обстановка. Ваш добър другар, който живее в София, доста обича да яде сирене. В продължение на години това обичано сирене му го доставят от магазин, намиращ се на петдесетина метра от вкъщи му. В един миг обаче вашият другар се скарва със притежателя на магазина и тържествено афишира, че се отхвърля от услугите му. Вие, несъмнено, сте сюрпризирани. Защото чудесно знаете какъв брой доста обича вашият другар сирене и по какъв начин, безусловно, към този момент е подвластен от тази консумация. И не щеш ли един ден, индивидът ви звъни в седем сутринта и ви оповестява следната радостна новина. Оказва се, че приятелят отишъл до Варна, там се видял с всякакви представители на локалната власт, а самият заместник-кмет на града му заречен да му доставя сирене. При това въпросният желан артикул щял да му коства доста по-евтино.
В първия миг вие се радвате дружно с приятеля си. Във втория миг обаче почвате да се задавате едни разумни въпроси. Как по този начин артикул, който бива доставян от място, намиращо се на 500 километра от София, ще бъде по-евтин, в сравнение с същия артикул, когато се доставя от магазин, намиращ се на 50 метра от вас. Второ, въпросният заместник-кмет на Варна, за който приятелят ви споделя, че му заречен на ниска цена сирене, нито е притежател на мандра, нито търгува с сходни артикули. Как, следователно, дава сходни обещания? Изобщо, в историята на вашия другар има прекалено много странности, с цел да повярвате в нейната правота. И още нещо има. С годините вашият другар е потвърдил, че обича, хайде няма да споделяме „ да лъже “, ще кажем, че обича да споделя истории, които нямат доста общо с действителността.
Така, в този момент напущаме полето на хипотетичните обстановки и се връщаме към българската политическа конкретика. Всички ние прелестно знаем, че, казано политически неточно, политиците постоянно лъжат. Това е част от специалността. И част от политическото майсторство се състои точно в умеенето да лъжеш безапелационно. Да лъжеш по този начин, че да ти повярват. Поне първоначално. Успешният политик е този, който съумява да накара хората да повярват даже и на най-големите фантасмагории. Ако споделя истории, които още през цялото време биват посрещани с съмнение и даже подбив, този политик несъмнено си е сбъркал специалността. И даже да е имал някакви краткотрайни триумфи, в съзнанието на хората те доста бързо отстъпват място на разочарованието.
Ето такива мисли ми се въртяха в главата, до момента в който слушах красивата приказка за предопределения за България американски полутечен природен газ, който щял да бъде по-евтин, без значение че идва от другия завършек на света , без значение че разноските за превоз са големи, без значение че този газ би трябвало да претърпи спомагателна обработка, с цел да можем да го употребяваме. А до момента в който слушах детайлности към тази красива история, внезапно се сетих за прелестната сатирична поема на Валери Петров, наречена „ Случка с асансьор “. Един механик, преди да пусне в употреба един асансьор, без да желае разменил числата на табелката. И тя гласяла по този начин: „ За 220 души, товар 3 кг “. Уточнявам, че действието се развива по времето на социализма и жителите на кооперацията са привикнали да имат вяра на всяко публично известие, колкото и неуместно да е то. В резултат на тази религия съкооператорите вземат решение, че асансьорът не трябва да се движи, в случай че в него не се съберат 220 души. И всеки застанал пред асансьора човек се мъчи да оправдае написаната нелепост. Защото властта постоянно е права. Вярно, среща се един човек, който демонстрира здрав разсъдък и споделя, че най-вероятно надписът е сбъркан. Останалите обаче се нахвърлят върху него, упрекват го в идеологическа измама и в това, че не съблюдава само вярната позиция. В последна сметка асансьорът стои неподвижно и пред него се натрупва:
„ дълга опашка
от хора неглупави,
само че в поза глупашка,
която, възлизайки по стъпалата
/като всеки задминал на дома си вратата/
достигнала чак до тавана горката
и едвам там
сметка почнала тя да си дава
за какво асансьорът е с записка такава
и по какъв начин е допустимо две неверни слова
да пораждат нелепости от рода на това произшествие
за благополучие
хиперболично,
само че в което постоянно ние
сме взели участие персонално! “
Чудя се дали сега и ние не сме замязяли на героите от тази сатирична поема. Толкова огромно е желанието ни да мислим и действаме напълно в границите на господстващия сега умствен и поведенчески модел, че отхвърляме всяка естествена човешка логичност . Готови сме да повярваме и на най-невероятната история, стига тя да е в благозвучие с публично заложената линия. Дано най-малко, когато стигнем до тавана, както написа Валери Петров, се откажем от идеологическите заблуди и стартираме да мисли обикновено.
В първия миг вие се радвате дружно с приятеля си. Във втория миг обаче почвате да се задавате едни разумни въпроси. Как по този начин артикул, който бива доставян от място, намиращо се на 500 километра от София, ще бъде по-евтин, в сравнение с същия артикул, когато се доставя от магазин, намиращ се на 50 метра от вас. Второ, въпросният заместник-кмет на Варна, за който приятелят ви споделя, че му заречен на ниска цена сирене, нито е притежател на мандра, нито търгува с сходни артикули. Как, следователно, дава сходни обещания? Изобщо, в историята на вашия другар има прекалено много странности, с цел да повярвате в нейната правота. И още нещо има. С годините вашият другар е потвърдил, че обича, хайде няма да споделяме „ да лъже “, ще кажем, че обича да споделя истории, които нямат доста общо с действителността.
Така, в този момент напущаме полето на хипотетичните обстановки и се връщаме към българската политическа конкретика. Всички ние прелестно знаем, че, казано политически неточно, политиците постоянно лъжат. Това е част от специалността. И част от политическото майсторство се състои точно в умеенето да лъжеш безапелационно. Да лъжеш по този начин, че да ти повярват. Поне първоначално. Успешният политик е този, който съумява да накара хората да повярват даже и на най-големите фантасмагории. Ако споделя истории, които още през цялото време биват посрещани с съмнение и даже подбив, този политик несъмнено си е сбъркал специалността. И даже да е имал някакви краткотрайни триумфи, в съзнанието на хората те доста бързо отстъпват място на разочарованието.
Ето такива мисли ми се въртяха в главата, до момента в който слушах красивата приказка за предопределения за България американски полутечен природен газ, който щял да бъде по-евтин, без значение че идва от другия завършек на света , без значение че разноските за превоз са големи, без значение че този газ би трябвало да претърпи спомагателна обработка, с цел да можем да го употребяваме. А до момента в който слушах детайлности към тази красива история, внезапно се сетих за прелестната сатирична поема на Валери Петров, наречена „ Случка с асансьор “. Един механик, преди да пусне в употреба един асансьор, без да желае разменил числата на табелката. И тя гласяла по този начин: „ За 220 души, товар 3 кг “. Уточнявам, че действието се развива по времето на социализма и жителите на кооперацията са привикнали да имат вяра на всяко публично известие, колкото и неуместно да е то. В резултат на тази религия съкооператорите вземат решение, че асансьорът не трябва да се движи, в случай че в него не се съберат 220 души. И всеки застанал пред асансьора човек се мъчи да оправдае написаната нелепост. Защото властта постоянно е права. Вярно, среща се един човек, който демонстрира здрав разсъдък и споделя, че най-вероятно надписът е сбъркан. Останалите обаче се нахвърлят върху него, упрекват го в идеологическа измама и в това, че не съблюдава само вярната позиция. В последна сметка асансьорът стои неподвижно и пред него се натрупва:
„ дълга опашка
от хора неглупави,
само че в поза глупашка,
която, възлизайки по стъпалата
/като всеки задминал на дома си вратата/
достигнала чак до тавана горката
и едвам там
сметка почнала тя да си дава
за какво асансьорът е с записка такава
и по какъв начин е допустимо две неверни слова
да пораждат нелепости от рода на това произшествие
за благополучие
хиперболично,
само че в което постоянно ние
сме взели участие персонално! “
Чудя се дали сега и ние не сме замязяли на героите от тази сатирична поема. Толкова огромно е желанието ни да мислим и действаме напълно в границите на господстващия сега умствен и поведенчески модел, че отхвърляме всяка естествена човешка логичност . Готови сме да повярваме и на най-невероятната история, стига тя да е в благозвучие с публично заложената линия. Дано най-малко, когато стигнем до тавана, както написа Валери Петров, се откажем от идеологическите заблуди и стартираме да мисли обикновено.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ