Румънският принц, който опита да си върне царските имоти и бе осъден за корупция - Булевард България
Представете си следната история: един от наследниците на последния монарх на балканска страна се връща от заточение след разпада на комунистическия режим и прави опит за политическа кариера. След неуспеха си - стартира да търси способи да си върне част от земите на починалия монарх, национализирани от режима след 1944 година
Представете си по какъв начин внезапно пред него се появява фигура с топли връзки във властта - човек, сходен на нашумелите Еврото или Нотариуса - и прави предложение, на което царският правоприемник не може да откаже.
Посредникът убеждава " жертвата ", че той е единственият човек в страната, който може да върне собствеността върху противоречивите парцели. Условието на медиатора е да получи персонално контрола върху по-голямата част от земите, като дава обещание бъдеща висока възвращаемост от вложения.
Наследникът на монархическата фамилия получава задатък и остава с вярата за неведнъж по-големи приходи. Скоро схваща, че е излъган, скъпоценните наследствени земи на дядо му принадлежат на напълно различен човек и самият той няма да получи нищо повече.
Представете по какъв начин тази скица попада на прокурор като Лаура Кьовеши, и всички забъркани по веригата са съответно разследвани и дефинитивно наказани за корупция.
Цялата история звучи колкото необикновено, толкоз и познато. Тя е напълно автентичен случай от прилежаща Румъния, който Politico разказва в детайлности.
Измаменият царски правоприемник е принц Паул-Филип Румънски - първороден наследник на първородния наследник на тогавашния румънски крал Карол II.
За разлика от българското царско семейство, румънската монархическа династия е в тежък и комплициран вътрешен спор поради разногласията за заместничество на короната при започване на 20 век. Бракът на Карол II, от който се ражда бащата на принц Паул, е анулиран наложително и оттова стартира разногласието кой в действителност е престолонаследникът.
Паул-Филип е в неприятни връзки със своите родственици от линията на чичо си, последния румънски крал Михай I.
Независимо от това принцът се връща в Румъния още през 1990 година и даже се кандидатира за президент през 2000 година Печели единствено 0.5% от гласовете на жителите - за разлика от България, която година по-късно избра Симеон Сакскобургготски за министър председател с съвсем цялостно болшинство, а той си върна част от парцелите по правосъден път.
Претенциите на румънския принц към национализираните земи на монархията засягат гори в региона на Снагов край Букурещ и още едно имение с огромна повърхност " Бъняса " на територията на столицата. Стойността им се прави оценка на 145 милиона евро и строителни компании демонстрират огромен интерес към тях.
Посредникът, който предлага да реши проблемите на Паул-Филип, се споделя Ремус Труика, някогашен шеф на кабинета на министър-председателя на Румъния Адриан Нъстасе (впоследствие също наказан за корупция).
През 2006 година Труика се договаря с принца да откри метод да реституира земите и да му заплати 4 милиона евро задатък, само че в подмяна на това - по-голямата част от парцелите да бъдат трансферирани на компанията на медиатора Reciplia.
Реалният притежател на Reciplia се оказва израелският милиардер Бенямин Щайнмец - нещо, което съгласно принц Паул-Филип не му било известно сега на сделката.
Всичко върви по проект и земите са реституирани през 2009 година Две години по-късно обаче принцът е предизвестен от сътрудниците си да не чака бързи доходи от договорката - и схваща, че е излъган. Чак през 2015 година той подава сигнал в прокуратурата, когато самата прокуратура към този момент проверява принц Паул-Филип и неговите съучастници за корупция.
По делото са събрани безспорни обстоятелства за това, че Ремус Труика е " купил " относително на ниска цена румънските служители - един от тях е получил част от царските гори, оценена на 50 000 евро, различен е изпратен от Труика на отмора в Монако, включваща посещаване в ресторант със звезда " Мишлен " и разходка с яхта към Монте Карло.
Делото завършва с присъда от 3,5 година затвор за принц Паул, 7 година за Ремус Труика и 5 година затвор за израелския милиардер Щайнмец. Единственият, който фактически излежава присъдата си, е Труика. Щайнмец се трансферира в Гърция и Кипър, чиито съдилища отхвърлят да го екстрадират поради " нечовешите " условия в румънските затвори.
Принц Паул попада в сходна обстановка в Париж, само че Румъния отхвърля да смъкна европейската заповед за ареста му. Когато той отпътува за Малта през април 2024 година, още веднъж е арестуван и прекарва два месеца под стража, до момента в който локалният съд отново прегледа случая му. На 12 август получава упования отвод от екстрадиция, още веднъж аргументиран с опасенията от нарушаването на човешките права в румънските затвори.
Румънското Министерство на правораздаването счита да преследва принца, до момента в който не изтърпи наказването, за което е наказан. А той не се отхвърля от желанието си да си върне старите царски земи все пак.
Представете си по какъв начин внезапно пред него се появява фигура с топли връзки във властта - човек, сходен на нашумелите Еврото или Нотариуса - и прави предложение, на което царският правоприемник не може да откаже.
Посредникът убеждава " жертвата ", че той е единственият човек в страната, който може да върне собствеността върху противоречивите парцели. Условието на медиатора е да получи персонално контрола върху по-голямата част от земите, като дава обещание бъдеща висока възвращаемост от вложения.
Наследникът на монархическата фамилия получава задатък и остава с вярата за неведнъж по-големи приходи. Скоро схваща, че е излъган, скъпоценните наследствени земи на дядо му принадлежат на напълно различен човек и самият той няма да получи нищо повече.
Представете по какъв начин тази скица попада на прокурор като Лаура Кьовеши, и всички забъркани по веригата са съответно разследвани и дефинитивно наказани за корупция.
Цялата история звучи колкото необикновено, толкоз и познато. Тя е напълно автентичен случай от прилежаща Румъния, който Politico разказва в детайлности.
Измаменият царски правоприемник е принц Паул-Филип Румънски - първороден наследник на първородния наследник на тогавашния румънски крал Карол II.
За разлика от българското царско семейство, румънската монархическа династия е в тежък и комплициран вътрешен спор поради разногласията за заместничество на короната при започване на 20 век. Бракът на Карол II, от който се ражда бащата на принц Паул, е анулиран наложително и оттова стартира разногласието кой в действителност е престолонаследникът.
Паул-Филип е в неприятни връзки със своите родственици от линията на чичо си, последния румънски крал Михай I.
Независимо от това принцът се връща в Румъния още през 1990 година и даже се кандидатира за президент през 2000 година Печели единствено 0.5% от гласовете на жителите - за разлика от България, която година по-късно избра Симеон Сакскобургготски за министър председател с съвсем цялостно болшинство, а той си върна част от парцелите по правосъден път.
Претенциите на румънския принц към национализираните земи на монархията засягат гори в региона на Снагов край Букурещ и още едно имение с огромна повърхност " Бъняса " на територията на столицата. Стойността им се прави оценка на 145 милиона евро и строителни компании демонстрират огромен интерес към тях.
Посредникът, който предлага да реши проблемите на Паул-Филип, се споделя Ремус Труика, някогашен шеф на кабинета на министър-председателя на Румъния Адриан Нъстасе (впоследствие също наказан за корупция).
През 2006 година Труика се договаря с принца да откри метод да реституира земите и да му заплати 4 милиона евро задатък, само че в подмяна на това - по-голямата част от парцелите да бъдат трансферирани на компанията на медиатора Reciplia.
Реалният притежател на Reciplia се оказва израелският милиардер Бенямин Щайнмец - нещо, което съгласно принц Паул-Филип не му било известно сега на сделката.
Всичко върви по проект и земите са реституирани през 2009 година Две години по-късно обаче принцът е предизвестен от сътрудниците си да не чака бързи доходи от договорката - и схваща, че е излъган. Чак през 2015 година той подава сигнал в прокуратурата, когато самата прокуратура към този момент проверява принц Паул-Филип и неговите съучастници за корупция.
По делото са събрани безспорни обстоятелства за това, че Ремус Труика е " купил " относително на ниска цена румънските служители - един от тях е получил част от царските гори, оценена на 50 000 евро, различен е изпратен от Труика на отмора в Монако, включваща посещаване в ресторант със звезда " Мишлен " и разходка с яхта към Монте Карло.
Делото завършва с присъда от 3,5 година затвор за принц Паул, 7 година за Ремус Труика и 5 година затвор за израелския милиардер Щайнмец. Единственият, който фактически излежава присъдата си, е Труика. Щайнмец се трансферира в Гърция и Кипър, чиито съдилища отхвърлят да го екстрадират поради " нечовешите " условия в румънските затвори.
Принц Паул попада в сходна обстановка в Париж, само че Румъния отхвърля да смъкна европейската заповед за ареста му. Когато той отпътува за Малта през април 2024 година, още веднъж е арестуван и прекарва два месеца под стража, до момента в който локалният съд отново прегледа случая му. На 12 август получава упования отвод от екстрадиция, още веднъж аргументиран с опасенията от нарушаването на човешките права в румънските затвори.
Румънското Министерство на правораздаването счита да преследва принца, до момента в който не изтърпи наказването, за което е наказан. А той не се отхвърля от желанието си да си върне старите царски земи все пак.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ