Представете си състоянието в сърцето на Европа днес, ако границите

Представете си положението в сърцето на Европа през днешния ден, в случай че границите на НАТО останаха замразени след 1989 година Геополитиката ще ви води единствено дотук в обяснението на външните работи. По-важният детайл е Шекспировият. Украйна е съвършен образец, написа за " Уолстрийт Джърнъл " Робърт Д. Каплан, който заема катедра по геополитика във Foreign Policy Research Institute.

Украйна е погълната от Русия на север и изток, нейната история и език са преплетени с тези на съседа. Но по-голямата част от историята се отнася до личността на Владимир Путин. Геополитическият мотив, че Путин нахлу в Украйна, тъй като НАТО се разширяваше, изцяло подценява шекспировите демони на съветския водач.

Решението на Путин да нахлуе не представляваше груповото мислене на съветския хайлайф, а неговите лични мисли. Много олигарси и чиновници на сигурността към него бяха също толкоз сюрпризирани от решението, колкото и хората на Запад. Външният министър Сергей Лавров, притиснат от олигарх да изясни по какъв начин Путин е могъл да възнамерява сходно навлизане, без вътрешният му кръг да знае, дава отговор: " Той има трима съветници. Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика ".

Като се има поради параноята, изолацията и заблудите за великолепие на Путин, поражда въпросът: щеше ли през днешния ден Европа да е в мир с Русия на Путин, в случай че НАТО не се разшири на изток след Студената война и в случай че имаше западна гаранция за признание на съветските ползи в Украйна? Със сигурност не.

Обяснението за това се крие в това какво би било вътрешното състояние на страните от Централна и Източна Европа - от Естония на юг до България и в това число Полша и Румъния - в случай че никоя от тях не се причисли към НАТО или Европейския съюз. Претърпели съвсем половинвековен комунизъм и в доста случаи без постоянна междинна класа преди нацистката и руска окупация, тези страни от някогашния руски блок можеха да останат със наранени от цялостна беднотия селски региони и неприятна, нестабилна политика в столиците. Това би оставило всички или множеството от тях уязвими за пакостите на Путин.

Едно от най-големите недоволства във Вашингтон е, че Съединени американски щати биха били по-добре без разширението на НАТО. Да вземем Молдова, страна, която е румъноговоряща и част от историческа Велика Румъния, само че в никакъв случай не е призната в НАТО или Европейски Съюз. Румъния се трансформира в мощна и постоянна страна за първи път в актуалната си история, под опеката на НАТО и Европейски Съюз и макар сталинските разрушения от десетилетията на Чаушеску. Но Молдова е слаба и клатеща се - и евентуална жертва на дестабилизация от Русия на Путин. Без разширението на НАТО и Европейски Съюз на изток през десетилетията в този момент може да има няколко Молдови сред Германия и Русия.

Успехът във външната политика не се дължи единствено на положителните неща, които се случват, само че и на неприятните неща, които не се случват. Това, което не се случи в Европа заради разширението на НАТО, е широкообхватна неустойчивост. Представете си положението в сърцето на Европа през днешния ден, в случай че границите на НАТО бяха останали замразени след 1989 година

НАТО и Европейски Съюз сътвориха доста трайни бюрократични страни с надеждни военни в Централна и Източна Европа, способни да изпълнят своята роля, с цел да устоят на съветската експанзия. Западът набъбна както в икономическата, по този начин и в политическата мощност. Така " бизнесът " от Втората международна война и Студената война е затворен.

Унгария флиртува с авторитаризма, а България е слаба страна, само че те са поправимите изключения. Ако военната обстановка на Русия в Украйна се утежни фрапантно, е допустимо опортюнистичният маджарски министър председател Виктор Орбан още веднъж да прегърне Европейски Съюз и неговите демократични стандарти. Разширяването на НАТО в цяла Централна Европа беше на процедура неизбежно заради решителния и едностранен метод, по който приключи Студената война, тъкмо както войните в някогашна Югославия през 90-те години насърчиха Запада да разшири НАТО към Румъния, България и Албания, тъй че те да не остана от другата страна на балканските бойни полета.

Казано по различен метод: в случай че Западът не беше разширил НАТО и Европейски Съюз на изток, в този момент щяхме да се борим за Полша, вместо за Украйна и Беларус, защото Путин сигурно щеше да диша във врата на всяка страна сред Берлин и Москва. Украйна от дълго време щеше да е под ботуша на Кремъл. Германия щеше да се дръпне още повече към неутрализъм, изисквайки тесни връзки с Русия освен за природен газ, само че и за ръководство на границите си с Полша и Чехия - в случай че тези страни не бяха станали членове на НАТО и Европейски Съюз и бяха податливи на по-голямо съветско въздействие.

Сега се борим да приключим Intermarium, (б.р. латински - " сред моретата " ). Тоест Балтийско и Черно море - пояс от демократични страни, от Естония на север до Украйна на юг, за отбрана против съветския империализъм. Дължим тази идея след Първата международна война на полския общественик Йозеф Пилсудски, който я показва и като отбрана против Германия. Германия към този момент е дълготраен съдружник. С провалянето на Русия в Украйна задачата на Междуморието ще бъде реализирана. Това е всичко за геополитика, до момента в който не стане въпро за всичк по Шекспир, защото Русия без Путин, колкото и нестабилна да е, би имала най-малко някаква опция да стане естествена страна.

Нека не забравяме украинския президент Володимир Зеленски, различен воин от Шекспир, без чиято харизма и динамично водачество Украйна може би в никакъв случай нямаше да събере волята да се съпротивлява на Русия на бойното поле. Това е, геополитиката може да ви докара единствено дотук.