Ръбоидни убавци ще драскат още по Колизеума: Защо Джизъса у нас е герой?
Представете си единствено: пет минути нелепост те вършат прочут, а с цел да попадне в международния информативен поток примерно, на един музикант му трябват най-малко 15 години непосилен труд, 7 години в консерватория и още няколко години съчетаване на гений, труд и воля, с цел да стъпи на висока сцена, да бъде видян и оценен.
Не са сравними нещата, само че за значително българи изразът „ Важното е да си прочут, не е значимо с какво “ е правилен. И са подготвени да го следват.
Иван Димитров от Ловеч, който живее в Англия и работи като фитнес инструктор, е част от тези хора. Ако не беше изобличен и притиснат от закона в страни, където той се ползва действително, той нямаше да се разкае. Щеше да се гордее.
Чухме всевъзможни мнения по случая, припомниха се и предходни случаи с българско присъединяване. Още ден-два и простотията ще се не помни. Ще бъде припомняна, когато някой следващ земляк се изяви по сходно първичен метод.
Да, сигурен съм, че ще има последващи случаи. И знам за какво.
Спомнете си Благой Георгиев – Благо Джизъса, футболиста, който е покрил тялото си с татуси на Исус Христос и православния кръст. Той се гордее с това. Същият бе хванат да се разписва върху Колизеума през 2015 година Самият той призна две години по-късно. След това мина през опрощение по редица медии, обяснявайки какъв брой същински християнин е, какви полезности изповядва и прочие клишета.
И какво от това?
Джизъса получи статут на медийна звезда. Простащината му бе забравена и той се прочу като участник в реалити формати, любовните му и полови връзки заемаха челно място в жълти и още по-жълти медии (в спортни също). В редица изявленията този Джизъс раздава препоръки, като че ли е някакъв честен престиж. А не е. Съвсем друго е.
Представете си обаче по какъв начин щеше да се усеща Джизъса, в случай че медиите бяха затворили вратите си за него? Ако бе осъден с безмълвие и давност, в случай че бе изолиран от публичността. Щеше да се вари в личен сос и в татуировките си, с които толкоз се гордее. Щеше да е „ чичо Никой “, какъвто в действителност е.
Но у нас Джизъса е воин, мачо, мечтан събеседник и участник в тв излъчвания. Голяма работа, че драскал по Колизеума. Всъщност какъв брой хора знаят нещо за Колизеума?
Простащината ни е в природата като че ли. И това е проблем.
Има фраза „ Виж Рим и умри! “. Изразът значи, че да отидеш във безконечния град (urbs aeterna) е нещо ултра прочувствено, грандиозно, вълнуващо, несравнимо с други прекарвания и осмислящо човешкото битие, до края на дните. „ Виж Рим и умри! “ е перефразирана имитация на Гьоте, която е записана в дневника му от пътешестване в Италия и, която в действителност е: „ Виж Неапол и умри! “.
Виж Рим и умри! Но не умират, а стават известни, мамка му. Джизъса, Ванката, кретените дето писаха „ единствено Локо “ в Япония и идващите ръбоидни убавци…
Ужас!
Емил Азар
Не са сравними нещата, само че за значително българи изразът „ Важното е да си прочут, не е значимо с какво “ е правилен. И са подготвени да го следват.
Иван Димитров от Ловеч, който живее в Англия и работи като фитнес инструктор, е част от тези хора. Ако не беше изобличен и притиснат от закона в страни, където той се ползва действително, той нямаше да се разкае. Щеше да се гордее.
Чухме всевъзможни мнения по случая, припомниха се и предходни случаи с българско присъединяване. Още ден-два и простотията ще се не помни. Ще бъде припомняна, когато някой следващ земляк се изяви по сходно първичен метод.
Да, сигурен съм, че ще има последващи случаи. И знам за какво.
Спомнете си Благой Георгиев – Благо Джизъса, футболиста, който е покрил тялото си с татуси на Исус Христос и православния кръст. Той се гордее с това. Същият бе хванат да се разписва върху Колизеума през 2015 година Самият той призна две години по-късно. След това мина през опрощение по редица медии, обяснявайки какъв брой същински християнин е, какви полезности изповядва и прочие клишета.
И какво от това?
Джизъса получи статут на медийна звезда. Простащината му бе забравена и той се прочу като участник в реалити формати, любовните му и полови връзки заемаха челно място в жълти и още по-жълти медии (в спортни също). В редица изявленията този Джизъс раздава препоръки, като че ли е някакъв честен престиж. А не е. Съвсем друго е.
Представете си обаче по какъв начин щеше да се усеща Джизъса, в случай че медиите бяха затворили вратите си за него? Ако бе осъден с безмълвие и давност, в случай че бе изолиран от публичността. Щеше да се вари в личен сос и в татуировките си, с които толкоз се гордее. Щеше да е „ чичо Никой “, какъвто в действителност е.
Но у нас Джизъса е воин, мачо, мечтан събеседник и участник в тв излъчвания. Голяма работа, че драскал по Колизеума. Всъщност какъв брой хора знаят нещо за Колизеума?
Простащината ни е в природата като че ли. И това е проблем.
Има фраза „ Виж Рим и умри! “. Изразът значи, че да отидеш във безконечния град (urbs aeterna) е нещо ултра прочувствено, грандиозно, вълнуващо, несравнимо с други прекарвания и осмислящо човешкото битие, до края на дните. „ Виж Рим и умри! “ е перефразирана имитация на Гьоте, която е записана в дневника му от пътешестване в Италия и, която в действителност е: „ Виж Неапол и умри! “.
Виж Рим и умри! Но не умират, а стават известни, мамка му. Джизъса, Ванката, кретените дето писаха „ единствено Локо “ в Япония и идващите ръбоидни убавци…
Ужас!
Емил Азар
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ