Представете си: най-накрая си намирате желан мъж – надежден, внимателен,

Представете си: най-сетне си намирате мечтан мъж – благонадежден, деликатен, не . Но вие? Влизате във връзката на автопилот, търсите аргументи да се разстроите, да провокирате разногласия или просто го отблъсквате.

„ Какво ми става?! “, крещиш в огледалото. Няма проблем, скъпа. Ти не си глупачка. Просто мозъкът ти възпроизвежда остарели модели като счупена плоча. Той автоматизирано филтрира „ верния “ модел посредством страховете: „ Твърде хубаво е, с цел да е истина. Сега ще ме съобщи! “ Така не можеш да видиш същинската обич зад димната завеса на навиците и предходните си опитности.

Мозъкът ни – този безконечен трол

Той обожава „ безвредния “ безпорядък пред уязвимата фамилиарност. Сарказмът настрани: заслужаваш благополучие, само че просто подсъзнанието ти си играе с теб: „ отбрани ме от доста хубавите неща “. Нека разгледаме три подли механизма – с комизъм, само че всъщност. Можеш да се оправиш!

Механизъм 1: Страх от фамилиарност: „ Бягай, преди да е станало прекомерно късно! “ Интимност? Ха, благодаря, излизам! След изменничество мозъкът вижда зомби апокалипсис. Реакцията ви? Игнориране на известия в продължение на три дни: „ Трябва да помисля за това “ или трагичното: „ Ти не ме обичаш! “ – тъй че той ще си тръгне под твой надзор.

Хумористично: Внезапна разлъка с идеалния ти сътрудник – кошмарно е, нали? Още по-добре, самоунищожи се. Но в реалност ниското ти самочувствие шепне: „ Ти си недостоен/на. “ Това е автоматизиран инстикт, като кихане от пипер.

Механизъм 2: Емоционално отбягване. Майстор на „ Нека в никакъв случай повече не го споделяме “. Трудeн диалог с него? О, това е ново телевизионно предаване! Шегувате се, вместо да бъдете почтени, потапяте се в работа, сменяте тематиката с времето на открито. Мозъкът ви построява стена: „ Конфликт = болежка = бягство! “ Резултатът? Партньорът ви усеща от вас мраз на ледник, доверието му се топи. Искате обич, само че я саботирате поради липса на храброст.

Саркастично: Браво, мой мозък, ти ме защищити от оня „ заплашителен “ диалог! А в действителност честността укрепва връзките.

Механизъм 3: Прекомерен надзор. Тестът „ Оцелей или умри “. „ Докажи любовта си! “ – проверяваш телефона си, правиш сцена на ревнивост, изискваш перфекционизъм. Мозъкът удостоверява страховете ти: „ Всички изневеряват. “ Всеки естествен мъж при такова отношение си потегля: „ Дали съм му била единствено опитно зайче? “

Хумористично: Любовта маратон от проби ли е? Не, скъпа, тревогата + перфекционизмът трансформират романтиката в игри на глада. Не си разрушена, просто мозъкът търси „ гаранции “, които не съществуват в действителния живот.

Реален случай от процедура на психотерапевт: 31-годишна жена срещна постоянен IT експерт. Реакцията ѝ: Седмица ревизира телефона си, а след месец му декларира - „ Ти не ме оценяваш! “ Следва разлъка. Терапията демонстрира, че израстването ѝ със самотна майка я е научило да не се доверява на хубавите неща. Терапия + детокс + водене на дневник са равни на две години благополучие. И ти можеш да го постигнеш!

Как да спрем сами да се саботираме - малко по малко

Стъпка 1: Осъзнаването е вашата суперсила

Водете си дневник: „ Страхувате се преди свада? Запишете го! “ Без самобичуване – вие сте героинята!

Стъпка 2: Режим на пауза - 30 дни без проверки/борби.

Преи това време - йога, другари, Netflix. Мозъкът ви ще се рестартира – няма да умрете от досада!

Стъпка 3: Терапия при писхотерапевт може да препрограмира страховете ви за 3 месеца. Или прочетете книгата „ Привързаност “ от Амир Левин.

Малки победи ще образуват ново аз. Здравословната обич е успокоение. Без проби, без стени. Просто е: „ Вярвам и това е добре. “ Мозъкът ви не ви е зложелател, а паникьор поради предишното. Прегърнете го въображаемо, говорете му: „ Отпусни се, в сигурност сме. “

Заслужавате сътрудник, който вижда същинското ви Аз.

Източник: b17

Снимки: Freepik Снимки: Pixabay