Любопитно: Кафене в Париж предлага да напишем писмо до бъдещото си Аз
Представете си място, където ароматът на кафе се смесва с думи, които ще пътуват през времето. Кафене в сърцето на Париж предлага освен това от напитка – среща със самия себе си. В „ кафенето за писма “, въодушевено от Южна Корея, можете да напишете писмо до бъдещото си „ аз “ или до някой специфичен човек, което ще бъде изпратено след година, пет, или даже двадесет.
Прочетете още
Когато думите приказват по-силно от времето
„ Хората, които идват тук, най-често пишат на себе си – с цел да си дадат мощ, разтуха, вяра. Други пишат на децата си, а има и влюбени, които споделят документално възприятията си “, споделя Зое – чиновник в това неизмеримо място.
След като написаното бъде запечатано с восък и надписано с определената дата за доставка, писмото се съхранява грижливо. И по този начин, след време, то се връща при своя създател – като писмена фотография на един миг, изпълнен с фантазии, страхове и истини.
Писане като изповед
Много от посетителите възприемат писането като самобитна терапия. В него се крият и сълзи, и усмивки, само че най-много почтеност. „ Писмото ми е за работа, за любовта, за другарството - за всичко, което желая да реализира през идната година “, споделя Лаура – младоженка от Хърватия, която чества моминското си празненство във френската столица. „ Много съм разчувствана. Това е подарък от моята шаферка. Един ден, когато го получа, ще си спомня за този миг. Вероятно ще рева още веднъж “, споделя тя, до момента в който към момента стиска плика с посланието си.
Любов, която идва... по пощата
Понякога писмата са начало на нещо ново. „ Свърза се с нас мъж, който искаше да предложи брак “, споделя Зое. „ Украсиха заведението с цветя, написаха си писма един към различен, а по-късно той ѝ сервира квалифицираното предложение. Беше магия “, спомня си служителката в кафенето.
Писмото, което ще откриеш след време
Петя Желева – репортерката на Нова тв, която споделя тази история, също изпраща своето писмо. „ Любопитна съм да видя дали ще съумея да спазя всичко, което написах с доста любов… “, споделя тя.
Някъде из парижките улички, скрити сред чашите с кафе и тихата музика, се пазят стотици послания към бъдещето. Защото от време на време най-важните думи не са тези, които споделяме на другите, а тези, които имаме куража да кажем на самите себе си.
Снимка: shutterstock
Прочетете още
Когато думите приказват по-силно от времето
„ Хората, които идват тук, най-често пишат на себе си – с цел да си дадат мощ, разтуха, вяра. Други пишат на децата си, а има и влюбени, които споделят документално възприятията си “, споделя Зое – чиновник в това неизмеримо място.
След като написаното бъде запечатано с восък и надписано с определената дата за доставка, писмото се съхранява грижливо. И по този начин, след време, то се връща при своя създател – като писмена фотография на един миг, изпълнен с фантазии, страхове и истини.
Писане като изповед
Много от посетителите възприемат писането като самобитна терапия. В него се крият и сълзи, и усмивки, само че най-много почтеност. „ Писмото ми е за работа, за любовта, за другарството - за всичко, което желая да реализира през идната година “, споделя Лаура – младоженка от Хърватия, която чества моминското си празненство във френската столица. „ Много съм разчувствана. Това е подарък от моята шаферка. Един ден, когато го получа, ще си спомня за този миг. Вероятно ще рева още веднъж “, споделя тя, до момента в който към момента стиска плика с посланието си.
Любов, която идва... по пощата
Понякога писмата са начало на нещо ново. „ Свърза се с нас мъж, който искаше да предложи брак “, споделя Зое. „ Украсиха заведението с цветя, написаха си писма един към различен, а по-късно той ѝ сервира квалифицираното предложение. Беше магия “, спомня си служителката в кафенето.
Писмото, което ще откриеш след време
Петя Желева – репортерката на Нова тв, която споделя тази история, също изпраща своето писмо. „ Любопитна съм да видя дали ще съумея да спазя всичко, което написах с доста любов… “, споделя тя.
Някъде из парижките улички, скрити сред чашите с кафе и тихата музика, се пазят стотици послания към бъдещето. Защото от време на време най-важните думи не са тези, които споделяме на другите, а тези, които имаме куража да кажем на самите себе си.
Снимка: shutterstock
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




